Р E Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 3560 по описа
на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК.
Ищцата Лилия Р.П., в
поправената си искова молба, твърди, че ответникът М.Б.Н. се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена против нея, по ч.гр.д. 420/2012 г. по описа на РС – Стара Загора
за следните суми: сумата 5800 лева - за главница, представляваща неизпълнено
задължение по запис на заповед, издаден на 23.07.2011 г. в гр. Стара Загора, с
падеж 23.08.2011 г. и законна лихва от
13.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 116.00 лева разноски по заповедното производство.
Ищецът твърди още, че въз
основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело 281/2012г., разноските по които били в общ размер на 66 лева.
Изпълнителното дело било
прекратено на 15.03.2016г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като
взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на две години.
Единственото предприето изпълнително действие по изпълнителното дело било
налагане на запор върху вземане на ищцата за субсидии през февруари 2012 г.,
което било незаконосъобразно.
Ищцата уточнява, че не е
подала възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, нито
се е възползвала от възможност за възражение по чл. 423 ГПК
Твърди, че вземането на
ответника е погасено по давност, поради изтичане на 5 годишна погасителна
давност от последно извършеното по изпълнителното дело изпълнително действие,
позовавайки се на ТР2/26.06.2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК.
Предвид горното, искането
на ищцата до съда е да признае за установено, че тя не дължи на ответника
сумата 5800 лева - за главница, ведно със законна лихва от 13.01.2012 г. до
изплащане на вземането, сумата 116.00 лева – разноски – по заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. 420/2012 г. по описа на РС
– Стара Загора, както и не дължи сумата от 66 лева – разноски по изпълнително
дело 281/2018г. по описа на ЧСИ Илчева, поради изтичане на 5 - годишен
давностен срок.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът М.Б.Н. не е подал отговор.
В съдебно заседание ищцата Л.Р.П., чрез процесуалния
си представител, заявява, че с оглед новоустановения в хода на настоящото
производство факт, че посоченото в исковата молба изпълнително дело №
281/2018г. по описа на ЧСИ Илчева не касае процесното вземане по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. 420/2012 г.
по описа на РС – Стара Загора, то прави изменение на иска, като намалява
размера му от общата сума 5982 лева на 5916 лева, като се отказва от горницата
от 66 лева – разноски по изпълнително дело № 281/2018г. по описа на ЧСИ Илчева.
С протоколно определение от 10.12.2019 г. съдът е уважил искането на ищцата (виж л. 45 от делото).
Така
окончателната искова претенция на ищцата до съда е да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумата 5800 лева - за главница, ведно със законна лихва от 13.01.2012 г. до
изплащане на вземането, сумата 116.00 лева – разноски – по заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 420/2012
г. по описа на РС – Стара Загора, тъй като тези вземания са погасени по
давност.
В първото по делото съдебно заседание ответникът М.Б.Н.
оспорва иска. Твърди, че ищцата му дължи сумата и че има образувани изпълнителни
дела срещу нея при ЧСИ Гергана Илчева, но не знае какво се случва по тях, тъй
като „съдебната изпълнителка си ги движи и знае“. Той не знаел за никакъв запор
и не бил получавал никакви пари. След което в следващото съдебно заседание ответникът
заяви, че може и да бърка съдебните изпълнители и че при ЧСИ Кръсто Ангелов също
е образувал изпълнително дело, но не може да посочи номер на такова.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и това се установява от
представената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК с номер 256/16.01.2012г. по ч.гр.д. № 420/2012 г. по
описа на РС – Стара Загора, както и от служебно направената от съда справка в
САС“Съдебно деловодство“ на РС – Стара Загора, че въз основа на несъдебно
изпълнително основание – запис на заповед, издаден на 23.07.2011г., с падеж
23.08.2011 г., са издадени в полза на ответника по делото срещу ищцата горепосочената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми:
сумата в размер на 5 800 лева – за главница по записа на заповед, ведно
със законната лихва, считано от 13.01.2012 г. до изплащането й, както и за
разноските по заповедното производство – 116 лева. Заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила на 05.04.2012 г. според отразеното в САС“Съдебно
деловодство“ на РС – Стара Загора (видно и от представената от процесуалния
представител на ищцата разпечатка от съдебно – деловодната програма на съда, на
л. 51 от делото). По делото не е спорно също така, а и при служебно извършена
от настоящия съдебен състав справка, се установява, че ч.гр.д. № 420/2012 г. с
архивен номер 2851/2012 г., на хартиен носител, е унищожено, поради изтичане на
срока за пазенето му.
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително
дело № 281/2012 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева същото не касае процесното
вземане, а е образувано въз основа на изпълнителен лист за друго вземане. Видно
от удостоверение на ЧСИ Гергана Илчева (л.43), същата е удостоверила, че по
описа на ЧСИ Гергана Илчева няма образувано изпълнително дело въз основа на заповед
за изпълнение с номер № 256/16.01.2012г. по ч.гр.д. № 420/2012 г. по описа на
РС – Стара Загора.
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително
дело № 463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов въз основа на два
изпълнителни листа, единият от които е за процесното вземане (л.2 от
изпълнителното дело) и молба на М.Б.Н. от 29.05.2018г. е образувано
изпълнителното дело на 29.05.2018г..
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
В случая не е спорно, че изпълнителният
лист е издаден на основание чл. 417 ГПК, въз основа на несъдебно изпълнително
основание – запис на заповед.
Съгласно чл. 531, ал. 1 ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца, които правила се прилагат и за записа
на заповед, се погасяват с тригодишна погасителна давност.
Предвид горното, следва, че срокът на
погасителната давност по отношение на вземането за главница по записа на
заповед в размер на 5800 лева е тригодишен. Вземанията за лихви и за разноски,
като акцесорни вземания, се считат погасени в случай, че се приеме, че е
погасено главното вземане.
Доколкото издаденият изпълнителен лист е
въз основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата
на 117, ал. 2 ЗЗД
и давността остава тригодишна. В този смисъл решение № 94 от 27.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. и др.
Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“
По време на висящността на изпълнителния процес
давност не спира да тече, но с предприемане на действие по принудително
изпълнение тя се прекъсва и от този момент започва да тече нова давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
В настоящия случай, видно от изложението на
фактическата обстановка, заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист са издадени на 16.01.2012
г., като според отразеното в САС „Съдебно деловодство“ на съда, заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 05.04.2012 г., а изпълнително дело №
463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов е образувано чак на 29.05.2018г.,
т.е. след изтичане на предвидената в закона давност. Това означава, че
оспорените в настоящото производство вземания са погасени по давност.
Действително, няма как да не остане незабелязано от настоящия съдебен състав
следното несъответствие: В САС „Съдебно деловодство“ е отбелязано постъпило писмо
от ЧСИ Гергана Илчева и това, че заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила на 05.04.2012 г., което по силата на закона означава, че през 2012 г. е
било образувано изпълнително дело пред ЧСИ Илчева за това вземане, а същата в
нарочно удостоверение до съда е отразила липсата на такова изпълнително дело
пред нея. Наред с това, въпреки изрично разпределената на ответника тежест да
докаже предприемане на действия, които прекъсват давността, същият не стори
това и въпреки предоставената му възможност не ангажира доказателства. Нещо
повече, същият не знаеше кога и при кой съдебен изпълнител е образувал
изпълнително дело, заяви, че не е получавал суми за погасяване на вземането му и
че не знае какви действия са извършвани, а „съдебната изпълнителка си ги движи
и знае“. При това положение и предвид казаното от ответника в следващо съдебно
заседание, че има и дело и при друг съдебен изпълнител ЧСИ Ангелов и може това
дело да е за въпросното му вземане, съдът изиска информация и от ЧСИ Кръстьо
Ангелов и установи, че за процесното вземане едва през 2018г. е образувано изпълнително
дело № 463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов. В кориците на това
изпълнително дело настоящият съдебен състав установи запис на ЧСИ Ангелов на
ръка, че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 420 / 2012 г. е била връчена на
длъжника през 21.03.2015г. от ЧСИ Илчева (което пък противоречи на отразеното в
САС „Съдебно деловодство“), без да са приложени доказателства за този запис на
съдебния изпълнител по изпълнителното дело. При така установеното по делото, че
понастоящем за процесните вземания има образувано едва през 2018г. изпълнително
дело № 463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов и при липса на представени
от ответника доказателства за предприемане на други действия, които да
прекъсват давността, което е в негова доказателствена тежест, съдът приема, че
оспорените в настоящото производство вземания са погасени по давност. В хода на
съдебния процес ответникът демонстрира незнание какво се случва с вземанията му
към ищцата, дали изобщо има образувани изпълнителни дела, дали изобщо са
извършвани действия по тях, пасивност за представяне на доказателства в тази
насока, а законодателят е предвидил санкция за дългогодишно бездействие на
кредитора – а именно погасяване на вземането му по давност. Настоящият съдебен
състав не разполага в настоящия процес с правомощия за служебно събиране на
доказателства.
Гореизложеното обоснова основателността на предявения
иск от ищеца за недължимост на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с номер 256/16.01.2012г. по
ч.гр.д. № 420/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, както следва: сумата в
размер на 5 800 лева – за главница по запис на заповед, ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2012 г. до изплащането й, както и за
разноските по заповедното производство – 116 лева, за които суми е образувано изпълнително
дело № 463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, тъй като тези вземания са погасени
по давност.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат (636 лева) и за дължимата
държавна такса (236,64 лева – ДТ за искова претенция в общ размер на 5916 лева).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.Н., ЕГН: **********,*** Кавалджиев № 38, вх. Б, ап. 14, че Л.Р.П., ЕГН: **********,***-р Т. Стоянович 32, вх. Б, ап. 31, не му дължи сума в размер на 5800 лв. – главница по запис на заповед, издаден
на 23.07.2011г., с падеж 23.08.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от 13.01.2012 г. до изплащането й, както и за
разноските по заповедното производство (ч.гр.д. № 420/2012 г. на РС – Стара
Загора) – 116 лева, за които суми са
издадени заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК с номер 256/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 420/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, въз основа
на които е било образувано изпълнително
дело № № 463/2018 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, поради това че вземанията за тези суми са погасени по давност.
ОСЪЖДА М.Б.Н., ЕГН: **********,*** Кавалджиев № 38, вх. Б, ап. 14, да заплати на Л.Р.П., ЕГН: **********,***-р Т. Стоянович 32, вх. Б,
ап. 31, сумата в размер на 872,64 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: