Р Е Ш Е Н И Е
№………./14.06.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №547/2020г., по описа на ВОС, ТО
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от И.Н.Р., ЕГН **********, със
съгласието на майка си И.М.С., ЕГН **********, и Д.Й.С., ЕГН **********,
със съгласието на майка си Й.М.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез
процесуалния си представител – адв. П.К., срещу
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 50 000лв. /след предприетото
изменение в размера на исковете, чрез тяхното увеличаване/, частични искове от суми в общ размер от по 80 000лв. за
всеки ищец, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на М.С.Д.в резултат на ПТП,
настъпило на 06.06.2019г. по вина на водача И.А.И., управлявал л.а. „Митцубиши
Паджеро“ с рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2019г., до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди,че на 06.06.2019 г., около 12:39 часа по
път III-7072 се е движил л.а. „Мицубиши Паджеро" с peг. №
РК0041ВА, управляван от И.А.И., който на кръстовището с път 1-7 нарушил
правилата за движение, не спрял на знак „Стоп" и не пропуснал движещия се
по пътя с предимство л.а. „Ситроен АХ" с peг. №
****, управляван от М.С.Д., като виновно причинил ПТП. В резултат на удара,
водачът на л.а. „Ситроен АХ" с per. № ****М.Д., получил
тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания, довели до смъртта му.Било образувано ДП - 124/ 2019 г. по описа на РУ - Тунджа,
пр.пр. 977/ 19 г. по описа на ОП Ямбол. За увреждащия л.а.
„МицубишиПаджеро" с peг. №
РК0041ВА, управляван от И.А.И.,имало сключена застраховка "Гражданска
отговорност", з.п. BG/08/119001389929/
17.05.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 19.05.2019 г. до 18.05.2020 г. с „Дженерали
застраховане" АД. Ищците сочат, че по силата на този договор,
застрахователят покрИ. отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която
сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за 2019 г.Сочи се, че съгласно чл.380 КЗ, ищците предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Дженерали застраховане" АД и са
представили всички документи, с които разполагат. С обратна разписка от
28.11.2019 г. е направено уведомление до застрахователя за процесното ПТП. Към
момента на подаване на исковата молба, застрахователят не е платил обезщетение.
Твърди се, че ищците са внуци на починалия М.С.Д., който е бил в много близки отношения с внуците си и е полагал
постоянни грижи за тяхното отглеждане, възпитание и издръжка. Децата са
израснали с постоянното присъствие и грижи от дядо си, той е бил опора на
семейството и те са били много привързани към дядо си и са се радвали на
неговата безусловна обич и грижи. Сочи се, че ищците изключително тежко
преживяват смъртта му. Между тях е съществувала силна връзка, изпълнена с
чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Претендира се
обезщетение за неимуществени вреди, което има за цел да репарира в относително
пълен обем психическите и емоционални болки и страдания.
В срокапо чл.367 ГПК, ответникът „Дженерали застраховане“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер.Твърди,
че ищците не са материалноправно легитимирани да получат застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на дядо им М.С.Д..
Оспорва исковете по размер като твърди, че същите са в нарушение на § 96 от ПЗР
на КЗ, както и на чл.52 ЗЗД.Оспорва се началният момент, от който се претендира
законна лихва върху главниците, а така също и претенцията за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. По повод
оспорване материалната легитимация на ищците се сочи, че от представените по делото доказателства не се
установява същите да са се намирали в отношения с дядо им, които да обосновават
основателността на претенциите им. Позовава се на ТР № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК
по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, като сочи, че правото да се получи обезщетение не е
абсолютно и следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване,
че е създадена трайна, близка и дълбока емоционална връзка между починалия и
неговите внуци – ищци, а така също и че действително са претърпени сериозни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания, представляващи
претендираните неимуществени вреди. Ответникът посочва, че срещу него са
предявени съдебни претенции за изплащане на обезщетение на неимуществени вреди
от процесното ПТП и от съпругата и трите деца на починалия М.С.Д.. Сочи се, че
няма как обективно едно лице да е създало такава дълбока и емоционална връзка с
толкова много наследници и родственици, че да имат право всички на обезщетение
за неимуществени вреди във връзка със смъртта му. В случай, че съдът приеме
исковете за основателни, твърди, че размерът на предявените искове е в
нарушение на § 96 от ПЗР на КЗ, вр. с чл.493а, ал.4 КЗ - обезщетението за
неимуществени вреди за лицата по чл.493а, ал.4 КЗ се определя в размердо5 000 лева.Сумата от 5 000 лева
представлява определена с нормативен акт и посочена в застрахователния договор
парична сума, представляваща горната граница на отговорността на застрахователя
по смисъла на чл.346 КЗ.По
отношение на претенцията за законна лихва ответникът твърди, че същата е
дължима от по-късен момент на основание чл.429, ал.2, т.2 във връзка с ал.З КЗ. Посочва като релеванти по отношение
на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетенията чл.108,
ал.З във връзка с чл.496 и чл.497 КЗ. По отношение на ДДС върху адвокатското
възнаграждение, ответникът оспорва начисляването на същото, като се позовава на
практика на Съда на ЕС. Претендират се разноски в полза на ответника.
В срока по
чл.372, ал.1 ГПК ищците са
депозирали допълнителна искова молба, в която изразяват становище за
неоснователност и недоказаност на наведените от ответника възражения. Посочва
се, че е неоснователно оспорването от страна
на ответника на правото на ищците да получат обезщетение от смъртта на техния
дядо М.Д., като ищците се позовават на ТР № 1/2016г.
на ВКС, ОСНГТК по т.д. № 1/2016 г. на ВКС. Посочват, че ответникът неоснователно оспорва
предявените искове за неимуществени вреди по отношение на техния
размер, както и че исковете са съобразени от една страна с принципа за
справедливост, а от друга – с лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и
съдебната практика при компенсиране на вредите от този вид. Посочва, че
възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лв. е
неоснователно, тъй като дори да се приеме, че разпоредбата на § 96. ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции,
предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой
кодекс е възникнало застрахователно събитие, тази разпоредба противоречи на чл.51 ЗЗД -
определяне на справедливо обезщетение, както и на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директИ.
84/5, кодифицирана с ДиректИ. 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност. Излага се, че във връзка с посочените в
допълнителната искова молба актове и решения, за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
съобразен с нИ.та на застрахователно покритие за неимуществени вреди за
процесния период - юни 2019 г. По
отношение на възражението на ответника във връзка с претенцията за лихви за
забава се поддържа, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане и задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване
или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок
от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя следва
да възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така,
както е посочено в исковата молба - 13.06.2019 г. Посочва се, че най- късният
момент, от който възниква задължение за лихви,
е 29.11.2019 г., за която дата по делото са представени доказателства, че от
ищците е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се
оспорва от ответника. Сочи, че механизмът
не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не
подлежи на доказване в настоящето производство. А представеният по делото Констативен протокол
за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. Навеждат се твърдения за
неоснователност на възражението на ответника по отношение начисляването на ДДС
върху претендирания адвокатски хонорар. Прави се възражение за недължимост на
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. неговата прекомерност.
В срока по
чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не е депозирал допълнителен отговор на
исковата молба.
В открито
съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения и
претендират разноски.
Уведомена по реда на чл.15, ал.6 ЗЗакрДет, Дирекция
„Социално подпомагане” – Провадия,
депозира социални доклади по отношение на всеки от двамата ищци, които поддържа
в открито заседание чрез представител.
Съдът, като взе предвид
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и
приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:
Приети
са с доклада по делото за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че на 06.06.2019г. е настъпило твърдяното в исковата
молба пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което с влязла в сила
присъда по НОХД 346/2020г. по описа на ОС – Ямбол И.А.И. е признат за виновен вследствие
нарушаване правилата на ЗДвП и ППЗДвП /чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2
вр. с ал.1 от ППЗДвП/, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на М.С.Д.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.
1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК; наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество за лек автомобил „Мицубиши
Паджеро" с peг. № РК0041ВА; че М.С.Д.е
дядо на двамата ищци; че ищците са предявили претенции за изплащане на
обезщетение, което е получено от застрахователя на 28.11.2019г.
Приета
е по делото присъда №153/15.12.2020г. по НОХД 346/2020г. по описа на ОС –
Ямбол, влязла в сила на 31.12.2020г. /л.87-100/.
Приобщени
са на л.10 и 11 от делото удостоверения за раждане на И.Н.Р. и Д.Й.С., както и
удостоверение за наследници на М.С.Д., от които е видно, че майките на ищците,
са дъщери на пострадалия.
Видно от приетото известие за
доставяне на л.14, застрахователна претенция на ищците, последната е получена
от застрахователното дружество на 29.11.2019г.
Видно
от приобщеното на л.124 уведомление, на 07.06.2019г., в „Дженерали
застраховане” АД – офис в гр. Ямбол, е постъпило уведомление от И.А.И. за
процесното ПТП и настъпилата смърт на другия водач.
Изготвен
е по делото социален доклад по отношение на ищеца И.Н.Р. /л.127/, в който е
посочено, че бащата на И.Р. е посчинал на 26.06.2015г. при ПТП на територията
на РГърция. Детето е споделило, че до смъртта на дядо си по майчина линия, са
живели заедно в едно домакинство. Всички членове на семейството му са били
силно привързани към дядо му и той ги е издържал финансово и ги е подкрепял
морално.
Приет
и социален доклад за ищеца Д.С. /л.129/, съгласно който детето се отглежда от
своята майка, а бащата е изоставил семейството, когато детето е било на три
месеца. Оттогава, Д. и майка му са живели с баба му и дядо му по майчина линия,
до смъртта на М.Д.. Майка му е с влошено здравословно състояние. И Д. споделя,
че всички членове на семейството му са били силно привързани към дядо му и той
ги е издържал финансово и ги е подкрепял морално.
Ангажирани
са от ищците гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Т.А.В. и К.Н.К..
Първата свидетелка излага, че е семеен приятел и познава ищците от малки. М.Д.
се прибирал от работа, за да докара малкия си племенник на доктор и по време на
пътуването, го блъснали. На Д. викали М.от малък. Той бил при дядо си откак бил
на 40 дни, от бебе, тъй като баща му го изоставил. А И. е от годинка при дядо
си, тъй като майка му постоянно била в чужбина. Върнала се преди три години, но
В. искал да стои при баба си и дядо си. Баща му бил починал през 2015г.
Отношенията на И. и Д. с дядо им били много добри. Д. казвал на дядо си баща.
Той ги изгледал от малки. И. много тежко приема смъртта на дядо си. Той им бил
като баща, бил им опората, тъй като те нямат родители, нямат подкрепа от мъж. В
момента двамата са затворени в себе си. След смъртта на М., всички се
разпръснали. Майката и бабата на Д. са болни. У ищците има още мъка, много им
липсва. Дядо им работел, за да ги храни и да не са лишени от нищо.
Свидетелят К.Н.К. твърди, че познава И. и Д. от бебета, дядо им ги
гледа от бебета, М.– Д. го гледа от 40 дена, същата работа и И.. Майката на И.
била в чужбина. На М.майка му, се развела, нямал два месеца. Живели с дядо им
докато той починал. Той бил добър човек, работен, занимавал се със
строителство. Издържал Д. и И., той ги гледал, той ги възпитавал. Свидетелят
сочи, че Д. има здравословен проблем, не е добре с гръбнака и ходели по лекари.
Свидетелят вижда децата откак е починал дядо им, тъй като са племенници на
сестрата на свидетеля. Сочи, че лошо понасят смъртта на дядо си. М.му викал
„тате”. Като се събирали, децата казвали, че е лошо без дядо.
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Не се спори между страните в процеса,
че е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП и към датата на произшествието е
била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към „Дженерали
застраховане” АД за процесното МПС.
Безспорно водачът на лек
автомобил „Мицубиши Паджеро"
с peг. № РК0041ВА е лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на МПС
за причинените от него неимуществени вреди на ищците е покрита от
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения
застрахователен договор.
Въз основа на приетата по делото присъда
№153/15.12.2020г. по НОХД 346/2020г. по описа на ОС – Ямбол, влязла в сила на
31.12.2020г., и на основание чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав, разглеждащ
гражданските последици от деянието, достига до извод, че пътно-транспортното
произшествие, като пряк резултат от което е настъпила смъртта на М.С.Д., е
виновно и противоправно причинено от застрахования водач И.А.И..
Съгласно т.1 от ТР 1/21.06.2018г. по
т.д. 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес
тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на 9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от
неговите възходящи и низходящи от втора степен. Тълкувателният акт е основан на
ДиректИ. 2012/29/ЕС, като в мотивите му е разяснено, че наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен
случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и
причинени морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с
ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен
на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
По възражението на
ответника за приложимост на § 96, ал. 1 от ПЗР, настоящият състав намира, че
тази разпоредба противоречи на правото на Европейския сьюз, доколкото е
предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директИ.
84/5, кодифицирана с ДиректИ. 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.
С оглед принципа на
примата на Правото на ЕС над националното право, при констатиране на това
противоречие съдът е длъжен, да приложи съюзното право и да защити правата,
които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, както и без
да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба. Според
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, не се допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрИ.
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директИ.
84/5. Решенията на ЕС по
преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. -
РБългария съгласно чл. 633 ГПК. Поради това, лимитите на застрахователните обезщетения, приети с § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), са неприложими към настоящия случай,
поради което определеното застрахователно обезщетение не следва да бъде
ограничавано в съответствие с тях / в този смисъл решение № 32 от 21.01.2020 г. по т. д.
№ 674/2019 г. на Апелативен съд – Варна/.
Ищците са низходящи от втора степен на
пострадалия М.Д., което е безспорно и се установява и от приобщените
удостоверения за раждане на двамата ищци и удостоверение за наследници. В
процесния случай от доказателствата по делото по несъмнен начин се установи
изискуемата особено близка житейска и дълбока емоционална връзка на ищците И.Р.
и Д.С. с техния дядо. За да достигне до този извод, съдът кредитира показанията
на разпитаните по делото свидетели Т.А.В. и К.Н.К., които са логични,
безпротиворечиви, базирани на непосредствени впечатления и се подкрепят напълно
от извършеното социално проучване и изготвените и приобщени по делото социални
доклади. От описаните доказателства се установи, че двамата непълнолетни ищци
са живели в едно домакинство със своя дядо от бебета, който ги е отглеждал,
възпитавал по време на тяхното израстване, осигурявал е хармонична среда и е
починал, когато ищецът И.Р. е бил на 14г., а ищецът Д.С. на 15г., т.е. когато
те са били все още в крехка възраст. Установи се и че децата са били от съвсем
малки лишени от бащина грижа, която е била заместена изцяло от грижите на
техния дядо М.Д., който както е осигурявал средствата за тяхното отглеждане, така
и е бил тяхна ежедневна морална опора и е обединявал семейството и в този
смисъл фигурата му е била от основна важност за децата и правилното им
личностно формиране. Ищецът Д.С. дори се е обръщал към дядо си с „тате”. В
случая, установената връзка внуци – дядо е била по-силна и е надхвърляла
измеренията на обичайната такава родствена връзка и е предполагала оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие доколкото М.Д. е починал на 57г. без
данни за предходно влошено здравословно състояние. В този
смисъл, връзката, която е съществувала между внуците и техния дядо безспорно удовлетворява
изискванията за трайност и дълбочина на цитирания тълкувателен акт и ги
легитимира материално да получат обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от загубата му. За пълнота следва да се посочи, че наведеното от
ответника възражение, че и други родственици на пострадалия претендират
обезщетения, не е годно да изключи правото на ищците да бъдат възмездени за
претърпените вреди, доколкото правото на всяко увредено лице е самостоятелно.
Констатираните по-горе обстоятелства
са изцяло относими и към определянето на справедливия размер на обезщетението
за всеки от двамата ищци. Загубата на толкова значим човек в живота на всеки от
ищците, изпълнявал бащините функции, когато са били в деликатна юношеска
възраст, логично е годна да породи значителни морални болки и страдания и за
двамата ищци, да създаде у тях тревожност и несигурност занапред. Че И.Р. и Д.С.
тъгуват по своя дядо, се установява и от показанията на разпитаните свидетели,
които сочат, че много тежко приемат смъртта на дядо си и след загубата на подкрепата му, са
затворени в себе си. Отчитайки всички тези факти, както и икономическата
конюнктура в страната, настоящият съдебен състав намира, че претендираните суми
в размер от по 50 000лв. за всеки от двамата ищци, справедливо обезщетяват
претърпените от тях болки и страдания от загубата на дядо им М.Д..
Така мотивиран, настоящият съдебен
състав намира, че предявените частични искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, следва да бъдат уважени в предявените им размери от по 50 000лв. за
всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане.
По акцесорната претенция за
обезщетение за забава, съдът намира за необходимо да изложи следното: с уточняващата
си молба от 21.05.2020г., както и с допълнителната си искова молба, ищците са
основали претенцията за обезщетение за забава на разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, обосновавайки, че задължението на застрахователя за лихви е от датата на
уведомяване от застрахования, или от датата на уведомяване, или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, като са заявили, че желаят да се
ползват от установеното задължение на делинквента за уведомяване в седемдневен
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие и в тази връзка са
заявили дата, съответстваща на изтичането на този 7-дневен срок. С
допълнителната искова молба, са отправили искане уведомлението от делинквента
до застрахователя да бъде представено както от ответното дружество, така и по
реда на чл.192 ГПК от виновния водач. С определението по чл.374 ГПК е
установено задължение по чл.192 ГПК и към датата на първото заседание по
делото, гореописаното уведомление от И.И., е било представено по делото. В
резултат, ищците са заявили, че не е имало как да знаят точната дата на
уведомяване на застрахователя и са поискали началната дата на акцесорната
претенция да бъде приведена в съответствие с установеното уведомяване на
07.06.2019г. Настоящият съдебен състав е допуснал така поисканото изменение.
Настоящият съдебен състав намира, че погрешно се е позовал в мотивите си на
чл.214, ал.2 ГПК, доколкото разпоредбата касае лихви, които са изтекли след
предявяване на иска, а в случая е заявен по-ранен момент на обезщетението за
забава, претендирано за периода преди завеждане на делото. Въпреки това, съдът
намира, че направеното изменение се явява допустимо. Не е допустимо по реда на
чл.214 ГПК да се добави изцяло нов иск по основание и размер. Не би било
допустимо в първото съдебно заседание тепърва да се добави изцяло нова претенция
за лихви, изтекли преди завеждане на иска и в този смисъл е последователна и
практиката на ВКС. В процесния случай обаче, искът за обезщетение за забава за
период преди завеждане на делото е предявен. Това обезщетение има компенсаторен
характер и не се индивидуализира по размер. Основанието на иска е заявено, като
ищците изначално са основали претенцията си на юридическия факт на уведомяване
на застрахователя от делинквента, подведим под разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ
и именно на това основание и от този момент са претендирали да е налице
дължимост на лихвите. При това положение, узнавайки точната дата на уведомяване
в хода на производството и уточнявайки същата, настоящият съдебен състав
намира, че ищците не променят основанието на своя иск за обезщетение за забава
/юридическият факт, от който произтича вземането е все така заявеното уведомяване
на застрахователя от делинквента/, а само елемент от неговия петитум чрез
въвеждане на точната, узната по-късно дата, на която застрахователят е
уведомен. Респективно, не се касае за нов иск и направеното уточнение на
искането е допустимо в първото съдебно заседание. Още повече, че на
застрахователя е била известна датата на уведомяването му от делинквента и
направеното уточнение по никакъв начин не затруднява защитата му, а и
ответникът не се е противопоставил на направеното уточнение.
По същество, спорен е началният
момент, от който следва да бъде присъдено обезщетение за забава с оглед
приложимата правна уредба. По този въпрос е налице разяснение в определение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по
т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
В последното е посочено, че спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн.
чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение
на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно, от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ
/ отм./, новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл.429, ал.3, изр.2 КЗ изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат
от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. След
предявяване на претенцията по чл.498 КЗ, за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви
пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя,
респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и
от момента на увреждането. Поради това, в процесния случай обезщетението за
забава към ищците – увредени лица, е дължимо от установената по делото най-ранна
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования – 07.06.2019г., от който момент следва да бъде
присъдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното
своевременно искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.5 и пар.2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния
представител на ищците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 4236 лева с ДДС за предоставената безплатна правна помощ. По
възражението на ответната страна срещу присъждане на адвокатското
възнаграждение с ДДС, настоящият съдебен състав съобразява произнасянето на ВКС
в определение №266/18.04.2019г. по ч.т.д. №1913/2018г. на ВКС, II т.о.,
съгласно което пар.2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г. не въвежда правило, че
данъчната основа включва ДДС, поради което същата не противоречи на
постановките на ДиректИ. № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата
система на ДДС.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 4000лв. полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна, представляваща
дължимата държавна такса съобразно цената на уважените искове.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ 68, да заплати на И.Н.Р., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си И.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, частичен иск от сума в общ размер от 80 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на М.С.Д., починал на 06.06.2019г., в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 06.06.2019г. по вина на водача И.А.И., управлявал
л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № ****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ 68, да заплати на Д.Й.С., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си Й.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, частичен иск от сума в общ размер от 80 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на М.С.Д., починал на 06.06.2019г., в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 06.06.2019г. по вина на водача И.А.И., управлявал
л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № ****,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2019г., до окончателното изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Присъдените суми могат
да бъдат заплатени от ответника в полза на ищците по следните, посочени от тях
банкови сметки на л.132 и 133 от делото: за Д.Й.С. IBAN ***; за И.Н.Р. IBAN ***.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ 68, да заплати на адв. П.К. от Софийска адвокатска колегия, с адрес
гр. Казанлък, ул. „Славянска” №6, ет.4, офис 10, сумата от 4236лв. /четири хиляди двеста тридесет и шест лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ 68, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Варна, сумата от 4 000лв. /четири хиляди лева/,
представляваща дължимата за производството държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: