№ 179
гр. П. , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20211720102328 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ
“Република”, срещу В.М. А. и Н. В. АНК., и двамата с адрес: гр.П., ул.“*****, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено,
че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата от по 820,31лв., представляваща неплатена
главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П.,
ул.“*****, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., сумата от 90,04лв., представляваща
лихва за забава за периода от 09.07.2019г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
№260867/29.03.2021г. по ч.г.д.№01503/2021г. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците В.М. А. и Н. В. АНК. са подали отговори, с
които са оспорили вземанията по основание и размер, поради което и искат отхвърляне на
исковете като неоснователни. Ответниците оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ищеца, като твърдят, че не притежават правото на собственост върху
процесния апартамент. Ответниците оспорват всички представени с исковата молба
документи. Ответниците оспорват претендираните суми да са основани на точни
измервания. Ответниците са направили възражение, че сумите, претендирани с исковата
молба са погасени по давност.
1
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №260867/29.03.2021г. по ч.г.д.
№01503/2021г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално
допустимо.
По основателността:
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, “Топлофикация-П.”АД се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в
разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа
на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба
на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
По делото е прието писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи”, видно от
което за процесния имот е подадена данъчна декларация на 01.06.1998г. от лицето В.М. А.,
като е приложена и самата декларация. Със същата е посочено, че ответникът в настоящето
производство е съсобственик на процесния имот, като притежава 1/ 2 идеална част от
правото на собственост.
Доколкото данъчната декларация е подадена само от ответника В.М. А., то и съдът
цени същата като извънсъдебно признание за притежаване 1/ 2 идеална част от правото на
собственост върху процесния имот. Съдът намира, че е налице облигационна връзка на
ищеца с ответника Малинов за доставка на топлинна енергия за процесния обект. Съдът
обаче намира, че същият следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно
притежаваното право на собственост за процесния период.
Що се касае до ответника Н. В. АНК. същата не е подавала данъчна декларация до
2
Община П., Дирекция “Местни приходи”, която евентуално да се цени като извънсъдебно
признание за притежаване правото на собственост върху същия. Следователно по делото
няма доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото за
доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и спрямо този ответник
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
3
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4
от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в процесния
имот има шест отоплителни тела, на които са монтирани индивидуални разпределители. В
банята и тоалетната на имота има два броя щранг лири, на които няма техническа
възможност да се монтират индивидуалнни разпределители, поради което и за тях е
начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата
експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на
общи части.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван
разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван прогнозно, като
след края на отоплителния сезон разходът е коригиран по реален отчет по показанията на
монтираните в имота два броя водомери.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 249 куб.м. Разходът на
топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно
4
методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този
разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е
работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо
дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление
на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на
средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с
реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на
отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се
дължи сумата от 1640,63лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана
топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“*****, за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2020г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи
процесната главница е основателен за сумата от 820,31лв. съобразно притежаваното от
ответника право на собственост.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се
дължи сумата от 180,07лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019г. до
04.03.2021г., поради което и искът, с който се иска признаване за установено, че се дължи
процесната лихва е основателен за сумата от 90,04лв. съобразно притежаваното от ответника
право на собственост.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На
5
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, възнаграждения на вещи лица, юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исковото производство в общ размер на 572,82лв., от които в съответствие с уважената част
от исковете следва да осъди ответника А. да му заплати сумата от 286,41лв.
Ответникът Н.А. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
650,00лв., от които сумата от 350,00лв. в исковото и сумата от 300,00лв. в заповедното
производство.
Ищецът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв
в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с два обективно съединени иска с
правно основание чл.415 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща
стойност 910,35лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната
инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по
в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П. и Определение № 643/02.10.2018г.
по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П., разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в
защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични
вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в неизпълнение на задължение по
договор за продажба на топлинна енергия и свързаните с него последици. Допълнително
следва да се отбележи, че искът за лихва е акцесорен такъв и е пряко обусловен от изхода по
главния иск.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал.
5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
6
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като
справедливото адвокатско възнаграждение в процесния случай е в размер на 450,00лв.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на
ответника Н. В. АНК. сумата от 450,00лв. за направените от ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу В.М. А., с адрес: гр.П., ул.“*****, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 820,31лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия
на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“*****, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.,
сумата от 90,04лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019г. до
04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед №260867/29.03.2021г. по ч.г.д.№01503/2021г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация-
П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу Н. В. АНК., и двамата с адрес: гр.П., ул.“*****, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 820,31лв., представляваща
неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в
гр.П., ул.“*****, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., сумата от 90,04лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2019г. до 04.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед №260867/29.03.2021г. по ч.г.д.№01503/2021г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.М. А., с адрес: гр.П., ул.“*****, да заплати на “Топлофикация- П.”АД,
със снети по делото данни, сумата от 286,41лв., представляваща направени в заповедното и
исковото производство разноски за държавна такса, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение, в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на Н. В.
АНК., със снета по делото самоличност, сумата от 450,00лв., представляваща направените
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производства.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01503/2021г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8