№ 1072
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501210 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Етажната собственост на сграда
„А“ с идентификатор №67800.8.36.1,действаща чрез управителя си „Гардения-2016“ООД с
ЕИК-*********,представлявано от управителя Димитър Колев Димитров ,със съдебен адрес:
гр.Бургас,ул.Г.С.Раковски“№7,офис №2,партер срещу Решение № 260071 от 18.05.2022г.
постановено по гр.д.№ 3171/2020г.по описа на БРС,с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ
иска на въззивната Етажна собственост против ответника А. И. К. ,гражданин на ****,роден
на **********г.в гр.**** за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи
на ищеца сумата от 5 144.84 лева,представляваща направени разходи за общите части и
съоръжения ,по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1745/2020г.по описа на БРС.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост,незаконосъобразност
и неправилност на решението на БРС. Изложени са фактически доводи в подкрепа на
твърдението,че съдът неправилно е приел,че писменият отговор на исковата молба е
подаден в законоустановения срок и че съдът е следвало да приложи последиците от
неподаване на отговор в срок,което не е било сторено.Направен е анализ на доказателствата
по делото ,като се сочи,че за управител на ЕС е избран етажният собственик „Гардения -
2016“ООД,който управител не е делегирал правомощия на трето юридическо и физическо
лице,поради което е неприложимо изискването на закона за одобряване на договор и
подписването му от упълномощено лице. Оспорен е изводът на съда,че не е било доказано
извършването на разходите и законосъобразното им разпределяне между
собствениците,като е направен анализ на доказателствата по делото,които според
въззивника водят до обратен извод.Прави довод,че изводът на съда противоречи и на
разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС относно разпределението на разходите за управление и
поддръжка на общите части поравно между собствениците,ползвателите и обитателите и
членовете на техните семейства.Отделно изтъква,че решенията на ОС на ЕС,въз основа на
1
които се претендират процесните суми,са преминали съдебен контрол за законосъобразност
и са били потвърдени на две инстанции и те не би следвало да се подлагат на повторен
съдебен контрол,в противен случай би се създала несигурност в правната сфера на етажната
собственост и до различно третиране на етажните собственици,част от които са платили въз
основа на влезлите в сила решения на ОС на ЕС и би обезсмислило производството по чл.40
от ЗУЕС. Намира за неправилно и решението в частта,с която са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение на адв.Събева,тъй като пълномощията и са били оттеглени от
ответника,а и не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар по банков
път,както е било договорено. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС
и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде
уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна,редовно уведомена, се представлява от адвокат
Гьорчева от БАК, която поддържа въззивната жалба, няма доказателствени искания,пледира
за отмяна на решението и за присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание въззиваемият К.,редовно уведомен,не се явява и не се
представлява.Няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и основателността на въззивната жалба БОС намери
следното:
Етажната собственост на сграда в гр.Созопол, местност „Буджака“,ул.“Южна“№26,сграда
„А“ с идентификатор № 67800.8.36.1 в КККР на гр. Созопол е предявила пред БРС иск
срещу А. И. К.,гражданин на ****,като е поискала съдът да приеме за установено по
отношение на ответника К.,в качеството му на етажен собственик в сградата,че дължи на
ищеца сумата от 5 144.84 лева,представляваща припадащата се на ответника дължима част
от направени разходи за поддръжка на общите части и съоръжения от етажния собственик
„Гардения-2016“ООД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1745/2020г.по описа на БРС.
Като основание за възникване на задължението на ответника К. ищецът е посочил
Решение на ОС на ЕС,обективирано в протокол от проведено ОС от 01.11.2019г.- точка 5.
Ответникът К. е оспорил предявения иск,като е навел възражения,че липсва изискуемо
вземане в полза на Етажната собственост,тъй като с посоченото решение ОС на ЕС е
приело,че следва да се възстановят разходите,сторени от етажния собственик „Гардения -
2016“ООД в периода преди избора му за управител на ЕС,следователно същите са дължими
на „Гардения-2016“ООД на самостоятелно основание-извършването на действия в полза на
етажните собственици,а не се дължат на Етажната собственост.Твърдял е също така,че
решенията на ОС на ЕС,обективирани в протокол от 01.11.2019г.са оспорени и са предмет
на съдебна проверка за законосъобразност по гр.д.№5067/2020г.по описа на БРС.
Предявен е иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.38 ал.1 ЗУЕС. Правната
квалификация на исковата претенция,направена от БРС е правилна и в съответствие с
твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита. Във връзка с
възражението на ответника К. за висящо съдебно производство с предмет- проверка на
законосъобразността на решенията на ОС на ЕС от 01.11.2019г. производството по
настоящото дело е било спряно от БРС до влизане в сила на решението по гр.д.
№5067/2020г.по описа на БРС.То е приключило с влязло в сила съдебно решение,след
развило се двуинстанционно производство ,като съдът е оставил в сила решението на ОС на
ЕС,взето по т.5 от протокола от 01.11.2019г.
Между страните по делото не е било спорно,че ответникът К. през процесния период е
притежавал право на собственост в сградата и е бил етажен собственик в сградата. Не е
било спорно също така,че процесната сграда е в режим на етажна собственост и се
управлява от ОС на ЕС по реда на ЗУЕС. Няма спор и по факта,че на 01.11.2019г. е било
проведено общо събрание на Етажната собственост на сграда „А“ с идентификатор №
2
67800.8.36.1 в КККР на гр. Созопол,местността „Буджака“, с т.5 от дневния ред:
„Разпределяне на извършените разходи за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г.; от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. между всички етажни
собственици по равно, съобразно количествено-стойностни сметки и списък на
собствениците с дължими вноски по разходите и срок за внасянето им“.
Видно от съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС от 01.11.2019г., по
тази точка от дневния ред е взето следното решение: „Всеки от етажните собственици в
сграда „А“ дължи за отчетните периоди сума в размер на 5144,84 лева за самостоятелния
си обект. Дължимата сума да се заплати до 31.12.2019г., след който срок да се събира по
съдебен ред от управителя на етажната собственост.“ Както се посочи по-горе,
законосъобразността на това решение е била оспорена по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС пред
Районен съд – Бургас, който с решение № 68/04.03.2021г. по гр. д. № 5067/2020г. е
отхвърлил иска и е оставил решението по т.5 от протокола в сила. Решението е потвърдено с
решение № 627/14.12.2021г. по възз. гр. д. № 1021/2021г. на БОС. По делото не се твърди и
не се установява да е извършено плащане от ответника К. на посочената сума.
На 10.03.2020г. Етажната собственост на сграда „А“ с идентификатор № 67800.8.36.1
в КККР на гр. Созопол,местност „Буджака“ е подала заявление за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК против А. И. К. за сумата от 5 144,84 лева, представляваща разходи за
поддържане на етажната собственост за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г.; от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., ведно с разноски в размер на
603 лева. На 11.03.2020г. Районен съд – Бургас е издал заповед № 709 от 11.03.2020г. за
поисканата сума. Тъй като не е установен регистриран адрес на длъжника К. в
НБД“Население“,а на адреса на имота не е могъл да бъде намерен,съдът на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си в едномесечен срок. Заявителят е предявил иска си по реда на чл.422 ГПК в указания
законоустановен срок.
Неправилно и в разрез с представените по делото съдебни решения на БРС по гр.д.
№5067/2020г.и на БОС по в.гр.д.№1021/2021г.районният съд е приел,че по делото няма
наведени твърдения и доказателства решенията на ОС на ЕС от 01.11.2019г.да са атакувани
по надлежния ред по чл.40 ал.1 ЗУЕС.Действително,няма твърдения ответникът К. да ги е
атакувал,но още в отговора на исковата молба той е посочил,че решенията са предмет на
съдебна проверка за законосъобразност по реда на чл.40 ал.1 ЗУЕС по иск на други етажни
собственици и именно в тази връзка БРС е спрял производството по делото на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на спора по гр.д.№5067/2020г.по описа на БРС с влязло
в сила съдебно решение.Правилен е крайният извод на БРС,че решенията по протокола от
01.11.2019г.от ОС на ЕС са стабилизирани и задължителни за изпълнение от етажните
собственици,но не защото липсват твърдения да са били атакувани по реда на чл.40 ал.1 от
ЗУЕС,а защото развилото се по оспорването им съдебно производство е приключило с
влязло в сила съдебно решение.
БРС е отхвърлил предявения иск по съображения,че от съдържанието на решението
не може да се установи,че ответникът е задължен по него,неясно е и как,въз основа на какви
обективни данни е определен размерът на посочената сума,а не са и доказани по делото
извършени разходи в тези размери и законосъобразното им пропорционално разпределение
между етажните собственици. Въззивната инстанция не споделя това становище,като на
първо място счита,че първоинстанционният съд е извършил недопустима повторна проверка
за законосъобразност на решението по т.5 от протокола от 01.11.2019г.,излагайки съждения
относно липсата на доказателства за извършени разходи в посочените в решението размери
и липсата на обективни данни за определяне размера на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание се
изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. В конкретния
случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото събрание на етажната
собственост от 01.11.2019г.,стабилизирано след провело се съдебно производство по чл.40
3
ал.1 ЗУЕС, ответникът К.,като етажен собственик в сградата също е задължен да заплати
сумата от 5 144,84 лева, представляваща припадащата се за него част от сбора на разходите
за поддържане и управление на общи части и съоръжения, направени от етажния собственик
„Гардения 2016“ ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. БОС не споделя становището,че от
съдържанието на решението не може да се установи,че ответникът е задължен по него.
Решението е напълно ясно и разбираемо,то определя конкретно парично задължение за
всеки етажен собственик, посочен е размерът му, периодът и основанието за плащане.
Доводът на ответника в отговора на исковата молба,че това задължение не е към етажната
собственост,а към етажния собственик „Гардения- 2016“ООД е неоснователен,тъй като
въпросът кому следва да се плати е относим към вътрешните отношения между Етажната
собственост и извършилият разходите етажен собственик „Гардения-2016“ООД. В
правомощията на ОС на Етажната собственост е да одобри и приеме извършени от етажен
собственик разходи за поддръжка на общите части,които подлежат на възстановяване от
Етажната собственост,съгласно чл.48 ал.6 от ЗУЕС. Право на иск на етажния
собственик,извършил лични разходи за поддръжка и ремонт на общи части съгласно чл.48
ал.7 ЗУЕС възниква в случай,че разходите не му бъдат възстановени от Етажната
собственост по реда на ал.6.
Като е достигнал до извод в противоположния смисъл, районният съд е постановил
неправилно решение, което трябва да се отмени и да се постанови въззивно решение, с което
да се признае за установено по отношение на ответника А. И. К.,че дължи на Етажната
собственост сумата от 5 144,84 лева, представляваща дължимата от него част от сбора на
разходите за поддръжка и управление на общи части и съоръжения, направени от етажния
собственик „Гардения 2016“ ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г.,за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, ведно със сумата от 603 лева, представляваща разноски
в заповедното производство.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от въззивната
Етажна собственост,което с оглед изхода от спора пред настоящата инстанция и съобразно
чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК следва да бъде уважено. В полза на въззивната страна съдът присъжда
извършените от нея разноски за водене на делото пред Районен съд – Бургас в размер на
1432 лева и разноските пред Окръжен съд – Бургас в размер на 558.50 лева,за които
разноски е представен и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260071 от 18.05.2022г. постановено по гр.д.№
3171/2020г.по описа на БРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. И. К.,гражданин на
****,роден на **********г.в гр.****,ЧЕ ДЪЛЖИ на ищеца Етажна собственост в сграда
„А“ с идентификатор 67800.8.36.1 по КККР на гр. Созопол, находяща се в гр. Созопол,
местността „Буджака“, ул. „Южна“ № 26, представлявана от управителя „Гардения 2016“
ООД сумата от 5 144,84/пет хиляди сто четиридесет и четири лева и осемдесет и четири
стотинки/лева, представляваща дължима от ответника К. на основание решение на Общото
събрание на Етажната собственост по точка 5 от Протокол от 01.11.2019г. припадаща се
част от сбора на разходите за поддръжка и управление на общи части и съоръжения на
Етажната собственост, направени от етажния собственик „Гардения 2016“ ООД за
периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г.
до 31.10.2019г. и сумата от 603/шестстотин и три/ лева,представляваща разноски в
заповедно производство, за които суми е издадена Заповед № 709 от 11.03.2020 г.за
4
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1745/2020г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА А. И. К.,гражданин на ****,роден на **********г.в гр.**** да заплати на
Етажната собственост в сграда „А“ с идентификатор 67800.8.36.1 по КККР на гр. Созопол,
находяща се в гр. Созопол, местността „Буджака“, ул. „Южна“ № 26, представлявана от
управителя „Гардения 2016“ ООД сумата от 1432/хиляда четиристотин тридесет и
два/лева,представляваща съдебно-деловодни разноски,направени от ищеца в
първоинстанционното производство и сумата от 558.50/петстотин петдесет и осем лева и
петдесет стотинки/ лева,представляваща съдебно-деловодни разноски,направени във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5