РЕШЕНИЕ
№ 5459
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110209624 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия
С. Цепова н.а.х.д. № 9624 по описа на СРС за 2024г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
1
Образувано е по жалба на В. К. чрез адв. К. К. срещу наказателно
постановление /НП/ № *************г., издадено от началник на АНД
О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя В. К. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП за
нарушение на чл.104а от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.
183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да приеме, че сочените две административни нарушения не са
извършени.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение с подадените
писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2024г. около 10:44 часа в гр. С. по бул. „Б. ш. с посока на
движение от С. скоростна тангента към бул. „О. п.“ жалбоподателят В. К.
управлявал лек автомобил „Д. Л.” с ДК № ********. Той бил спрян за
проверка от служители на СДВР. В хода на проверката било установено, че
лицето-водач на превозното средство използва мобилен телефон без
устройство, позволяващо употреба без участието на ръцете и не е поставил
обезопасителен колан. Свидетелят К. К. съставил за тези нарушения на
жалбоподателя АУАН като квалифицирал нарушенията като такива по чл.137а
ал.1 от ЗДвП и по чл.104а ал.1от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при същата
словесна и правна квалификация на сочените нарушения на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.0лв. и
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на
министъра на вътрешните работи актът е издаден от лице, имащо съответните
правомощия.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
2
показанията на св.К.и С., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение
за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на
вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитания свидетел К., тъй
като същият в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства сочи
факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството. Съдът
кредитира и изведеното от св. Стефанов.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на
контрол пред съда по осъществения процесуален ред.
Разгледна по същество, тя е неснователна.
Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от
жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства
са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на
водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил
хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото
задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на
населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна
цел.
В процесната хипотеза жалбоподателят не твърди да е лице, което при
управление на моторно превозно средство попада в хипотезата на водач, чието
физическо състояние не му позволява да използва обезопасителен колан.
Съдът счита, че извършването на административното нарушение е
несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът
водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил
обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това
3
монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани
представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен
колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е
направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в
рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и
личността на нарушителя, поради което не следва да бъде редуцирана.
Съгласно чл.104а от ЗДвП на водачът на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозно
средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на
телефон без участието на ръце. За така извършено нарушение съобразно
разпоредбата на чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП се предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на 50лв.
Законодателят е вменил в отговорност на субекта на административното
нарушение виновното неизпълнение на описаната забрана. Тази забрана по
своя характер предполага въздържане от извършване на активно движение от
страна на водача на МПС, съсредоточена в използването на мобилен телефон
по време на управление на превозното средство. Нарушението е извършено,
като на формално основание и просто осъществяване на активното действие -
използването на телефон, водачът фактически наруши забраната.
Изключението, което е въведено в правната норма и обуславя липса на
предпоставки за ангажиране на административно - наказателна отговорност е
конкретно въведено и касае наличие на специално устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръце. Следователно релевантната
разпоредба на закона, олицетворяваща особен вид закрила на правно
отношение – регламентираното движение по пътищата, посочва лимитативно
изключението като пряко го описва. Всяко друго отклонение от съдържанието
на задължението по чл.104а ЗДвП, не способства да се приеме, че не е годно да
осъществи изпълнителното деяние на нарушението.
Така несъмнено установено от доказателствата по делото е
жалбоподателят да е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН дата
и място, с конкретна посока на движение, като е използвал мобилен телефон,
без наличие на специално устройство освобождаващо ръцете му. Съществено
за пределите на производството е не наличието на устройство в превозното
средство, а използването на мобилен телефон, по начин, ангажиращ водача.
4
Ирелевантно е дали процесното моторно превозно средство има или не такова
устройство, щом водачът не използва него, а мобилен телефон по време на
управление на МПС.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при наличие на
представи относно характера на извършваната проява и резултата до който ще
доведе същата, в причинно следствена връзка са извършеното. При тези
субективни представи, съставляващи социалния елемент на вината,
жалбоподателят е формирал и положителното си отношение към
извършването на деянието. Съзнавал е, че управлението на МПС и боравенето
с мобилен телефон е несъвместимо и следователно забранено, но въпреки тези
представи е целял както продължаване управлението на МПС-то, така и
използването на мобилния телефон, при което е осъществил и нарушението.
Тъй като, за да се ангажира административно-наказателната отговорност
на субекта на нарушението е нужно да се докаже по несъмнен начин както
осъществяването на всеки един от обективните и субективни признаци на
въведеното административно нарушение, така и авторството на същото, и в
процесната хипотеза това се установи, съдът счита, че ангажирането на
административно наказателната отговорност на В. К. предполага и
определянето на съответното административно наказание.
При индивидуализирането на административно-наказателната
отговорност следва да се вземе предвид разпоредбата на ЗДвП, приложима в
конкретната хипотеза, нейните съдържателни характеристики и
характеристиките на конкретното нарушение, съответно личността на субекта
на нарушението. Санкцията предвидена в чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП за така
извършеното нарушение предвижда глоба в размер на 50 лв. Така точно
посочен размер и вид на административното наказание обвързват при
установяване на всички признаци – обективни и субективни - на
административното нарушение, на субекта на нарушението - жалбоподателя
В. К. да се наложи точно по вид и размер административно наказание, каквото
е определено в самото НП, а именно глоба в размер на 50.00 лв..
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на производството В. К. К. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ №
**************г., издадено от началник на АНД О”ПП”-СДВР, с което на
жалбоподателя В. К. К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а
от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. К. К. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6