ПРОТОКОЛ
№ 297
гр. Пловдив, 15.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Вера Ив. И.а
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600370 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:34 часа се явиха:
Жалбоподателят М. Л. Гь. (М. L. G.) се явява лично и с адв. И.И., редовно
упълномощен от по-рано.
След като съобрази, предвид данните по делото, че жалбоподателят –
поискано за предаване лице, е чужд гражданин, не владее български език и е
дал съгласие пред първата инстанция преводът да се извърши от български
език на турски език и обратно, съдът е призовал преводач за участие в
настоящето производство по делото, а именно Г. М. Р., който се явява.
Жалб. М.Г. (чрез преводача): Не възразявам да ми бъде назначен този
преводач от турски на български. Разбирам за какво е делото.
Съдът счита, с оглед изложеното по-горе и заявеното съгласие от
страна на исканото за предаване лице, че явилият се Г.Р. следва да бъде
назначен като преводач по делото, за да извърши превод от български на
турски език и обратно в настоящето съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА Г. М. Р. за преводач на жалбоподателя М.Г. от
български на турски език и обратно.
Сне се самоличността на преводача и му се напомни отговорността по
1
чл. 290, ал. 2 от НК.
Преводачът Г. М. Р. : 77 г., българин, бълг. гр., женен, неосъждан, без
родство със страните.
- Обещавам добросъвестен и точен превод. Известна ми е наказателната
отговорност, която нося по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Жалб. М.Г. (чрез преводача): Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Представям и моля да
приемете като писмено доказателство по делото писмо изх. № А 1020 от
02.09.2022 г. на Дирекция „М. о. с.“, въз основа на което е образувана
преписката във ВКП е и направено искането за задържане за 72 часа по
делото. Това писмо го нямаше по делото, имаше друго, но номерът му е
„В“, докато това е първото, основно писмо.
Моля след приемане на писмото да дадете ход на делото по същество.
Жалб. М.Г.: Не възразявам този състав да гледа делото.
Адв. И.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава. Не възразявам да се приеме представеното от прокурора писмо.
Представям и моля да приемете протокол за разпит на лицето като
обвиняем от 23.08.2022 г. към момента на задържането му, където е заявил,
че желае политическа закрила; протокол за разпит от 09.09.2022 г., в който
също заявява, че моли българските власти да му предоставят политическо
убежище; протокол за разпит, също от 09.09.2022 г., където по-подробно
обяснява; протокол за предявяване на материалите по досъдебното
производство, също от 09.09.2022 г. и искане в същия смисъл –
предоставяне на международна закрила и политическо убежище;
2
постановление на Районна прокуратура по бързото производство; молба,
представена пред Хасковски окръжен съд, но без входящ номер, а сега я
представям вече входирана от 29.08.2022 г. в Районна прокуратура, когато е
първият възможен момент, където обявява документи на флашка, иска
събиране на доказателства, че е политически репресиран, че бяга от това;
уведомление до разследващия полицай, че ще пребивава в хотел „С.“ -
С.град и че при промяна на адреса ще уведоми разследващия незабавно и
посочва своя телефонен номер, както и моя телефонен номер за контакт с
мен; вносна бележка за платена гаранция; уведомяване на разследващия, че
е в хотел „Р.“, след което ще пребивава в Р., нотариален акт за собственост
на имота, в който сочи, че ще пребивава, ведно със скица.
Представям за сведение на съда и Решение от 20.10.2021 г. на
Европейския съд по правата на човека в Страсбург против България за
турски журналист, който е експулсиран от България преди да му бъде
разгледана молбата за статут на бежанец, за което България е била осъдена,
както и извадки от статии от турските и българските медии. Основната
идея е, че едва ли не като е бил член на ФЕТО е поръчал убийството, а
всъщност го търсят по политически причини. Това обвинение за убийството
на турския писател му е приписано.
Моля след приемане на доказателствата да се даде ход по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се на приемането на писмените
доказателства от турската преса, независимо че били преведени чрез Гугъл
транслейтър на български. Те не са източник на доказателства, първо, и
второ – не сме убедени в самия превод.
Другите представени доказателства да се приемат.
Адв. И.: Извадките от пресата имат все пак значение да се види как е
предствен Г. в обществото.
Жалб. М.Г.: Моля да се приемат представените от адвоката ми
доказателства, както и тези от прокурора.
Съдът намира за основателно искането на защитата на исканото
лице за приемане като писмени доказателства на преписите от бързото
производство, нотариалния акт и скица. Останалите извадки от пресата
съдът ще приеме за сведение.
3
Ще следва да се приеме и представеното от прокурора писмо.
С оглед изложеното и становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема и огласява представеното писмо от представителя на ПАП,
представените от защитата доказателства по бързото производство спрямо
Г., нотариален акт и скица.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.: Уважаеми съдии, моля да уважите жалбата, като отмените
определението на Хасковския окръжен съд за временното задържане за
срок до 40 дни на подзащитния ми и да му определите друга мярка, която
също би гарантирала участието му в процеса по екстрадиция, който
турската държава заявява, че ще инициира в България. Такава мярка
считам, че може да бъде парична гаранция в един по-висок размер. Г. и
пред ХОС заяви, че може да плати, а с оглед показанията и на разпитания
пред окръжния съд свидетел Д. Т., считам, че може да му се определи и
мярка за неотклонение домашен арест на посочения адрес и за който днес
представих доказателства, като и двете мерки считам, че ще бъдат
подходящи.
В жалбата против определението на Хасковския окръжен съд съм
посочил и две формални основания, които пречат да бъде взета мярка
временно задържане. Първата е, че молбата на молещата държава не е
преведена на български език, а е на английски език и второ, че я няма
задължителната предпоставка за вземане на мярка временно задържане
съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕЕЗА, а именно случаят да е неотложен или по
израза на Европейската конвенция за екстрадиция да бъде по чл. 16.
Турската държава не е представила никакви доказателства, че случаят на Г.
е неотложен или спешен. Действително, посочено е лицето, за което е
издадена Заповед за арест, посочено е престъплението, за което е задържан
и което е заподозрян да е извършил, но нито е посочено, още по-малко
доказано, защо следва да бъде временно задържан и дали изобщо този
случай и задържането му е неотложно. При това положение считам, че
съдът не следва да задържа лицето. Още повече, че молещата държава не
4
посочва никаква спешност и неотложност, но от самото обвинение, което е
формулирано, се вижда, че престъплението, за което е заподозрян, е
извършено през 2002 г., а сега сме 2022 г. Тези 20 години Г. непрекъснато е
пребивавал на територията на Турция и едва през тази година се поставя
въпросът за неговото участие в убийството на турския писател на
18.12.2002 г. От публикациите в турската преса, а възпроизведени и в
нашата, става ясно, че е заподозрян в подбудителство към убийството
единствено по показанията на едно лице, а именно Н. Г. Б., който пък е
заподозрян, че е прекият извършител на убийството. В течение на годините
са събирани доказателства, вкл. признания на други лица, че са
организирали това убийство, вкл. Д., който през 2003 г. – през април,
заявява, че той е убил писателя. Бил е обвиняем за общо 5 убийства, но не и
за това, въпреки самопризнанията му и същото лице тогава не споменава
нито Г., нито някое от лицата, които Турция обявява за негови
съучастници. Само по себе си няма причина Г. да е извършил това
убийство, тъй като двамата са били единомишленици с убития писател,
като единият е убит от представители от ФЕТО, а процесът после е
скалъпен от тях. Ясно е, че сме в производство не по екстрадиция, а по
гледане на временното задържане, поради което сме ограничени да
излагаме аргументи по екстрадицията.
Тук са налице формалните основания – има искане, посочено е
обвинението и е идентифицирано лицето. Казвам това, защото считам, че
не следва да се допуска временно задържане, ако все пак от
доказателствата може да се направи заключение, че евентуално искане за
екстрадиция би било попаднало в някое от основанията по чл. 7 от закона,
при които се отказва екстрадиция и считам, че тук може да се постави
въпросът дали екстрадиция, ако е поискана, не следва да се откаже на
основание т. 4 или 5 на чл. 7. Такива са изискванията на международното
право. В тази връзка с жалбата съм представил резолюция на Европейския
парламент относно докладите на Комисията за Турция за 2019 г. и 2020 г.
Това са съвсем съвременни документи, издадени от Европарламента след
отмяната на извънредното положение на 18.06.2018 г. Моля съда да обърне
внимание на някои точки от резолюцията. В т. 12 се изтъква, че влошаване
на положението датира от преди извънредното положение. В т. 13 се
изразява дълбоко съжаление за това, че това се е превърнало в държавна
5
политика. В т. 14 се изразява съжаление, че под прикритие на борба с
тероризма се злоупотребява със съдебната власт, че има масово лишаване
от свобода на хора и т.н. В т. 15 се говори за ограничаване на гаранциите за
справедлив процес и т. н. до т. 24.
Ще обърна внимание и на точките от доклада – 10, 12, 14, 16, 20.
Считам, че при това положение едно бъдещо искане за екстрадиция
не би следвало да бъде уважено, поради което и временното задържане под
стража се явява неуместно, още повече че съгласно решението на съда в
Страсбург от 2021 г. съдът би нарушил чл. 3 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, ако в
една такава ситуация предаде на молещата държава лицето, което търси
закрила в нашата страна, преди да е разгледало искането му за убежище,
което е равнозначно на закрила. В случая по решението той дори не е подал
искане за закрила, но съдът казва, че от това, от което е казал, че се
опасява, че ще му се случи в Турция, е трябвало да се приеме, че иска
закрила. Има молба за убежище до президента - след задържането си е
казал, че желае да получи закрила, два пъти ми се обаждат на мен от
Агенцията кога ще мога да го предоставя, за да започне процедура, т.е. сме
в парадоксална ситуация. Ще бъде нарушение на Конвенцията, ако бъде
предаден на другата държава, без да е разгледана молбата, а не може да
бъде започната процедура като е задържан. Другите мерки биха
гарантирали правата му, но тази мярка ограничава неговите права.
Искам да изразя несъгласие с извода на съдията от ХОС, че може да
излезе нелегално от границата и да се укрие, тъй като е влезнал нелегално и
тъй като няма постоянен адрес. Той няма интерес да избяга от България,
след като е потърсил закрила в България. При всяка смяна на хотела
виждаме, че уведомява и не би се поставил в положението на вечен
бежанец, тъй като ако напусне нелегално България и се отклони от
процедурата по търсене на закрила, не може да получи търсената закрила и
никоя държава няма да му я даде. Поради това считам, че този извод е
неиздържан. Във връзка с липсата на постоянен адрес - свидетелят, който е
в залата и в момента, декларира, че ще му предостави жилището си, дори
ще го регистрира на този адрес и ще му оказва материална помощ, ако е
необходимо. Затова считам, че са налице предпоставките за отмяна на
временното му задържане.
6
Моля в този смисъл и за вашето решение.
Съдът даде дума за лична защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят М. Л. Гь. : Съгласен съм с това, което каза
адвокатът ми. Най-напред поднасям уважението си към съда.
Искам допълнително да кажа, че в заседанието на Хасковския съд
прокурорът представи документ във връзка с това, че в С.град във връзка с
мен има дело по повод влизането ми в България. Тогава прокурорът каза, че
въпросното лице е извършило първото си нарушение в България. Това дело
е приключило и прокуратурата е заявила, че няма нужда да се завежда дело
по този въпрос. Аз в България на практика не съм извършил никакво
престъпление, а що се отнася до съдимостта ми в Турция, там не съм съден.
Между другото, аз и в момента съм с адвокатски функции в Турция.
Много накратко искам да обясня някои неща. През 2009 г. в Турция
бе направена една операция във връзка с организацията ФЕТО.
Приблизително 357 човека бяха задържани – генерали, професори, в т.ч. и
аз и 5 години и половина лежах в затвора в противовес на законите, без да
имам каквато и да е вина, защото в края на всичко това аз бях оправдан, но
много неща загубихме. Моята съпруга беше съдия във Върховния съд, не
можа да изтърпи тази болка. На моето адвокатско бюро бяха поставили
фалшиво СD от полицаите и бяха записани частните виждания на адвокати,
професори. С други думи, беше ни поставен капан. По същия начин и на
другите беше поставен такъв диск. В домовете, в бюрата на всеки поставиха
СD-та. Съпругата ми, тъй като беше съдия, много се натъжи от това. Тя
беше вече неприета от другите съдии във върховния съд, разболя се от рак,
той се разви и тя почина. Стана така, че без да имам никаква вина, аз да
бъда 5 години и половина в затвора. Две години и половина от това време
аз прекарах в единична килия, а останалите години бях в нормален затвор.
С други думи, тази организация ни причини много големи загуби. Сега в
момента, както и в миналото, и сега в Турция пак се подготвя такова дело и
в него се казва, че организацията е извършител на деянията. През 2002 г.
професорът е починал и прокуратурата, без да е снела показания, без да има
обвинителен акт, без да е заведено дело, няма никакво решение по този
въпрос. По-добре от мен знаете, че в правото без решение на съда не може
7
някой да бъде обвинен в нещо. Казват за мен, че съм привърженик на
ФЕТО. Ако беше така, щеше ли да стане ФЕТО причина аз да съм 5 години
в затвора, щеше ли да постави фалшиви дискове в адвокатското ми бюро?
Когато те все още бяха на работа като прокурори и съдии ние им се
противопоставихме, а те казаха „Това СD е твое“ и ме осъдиха на 23
години затвор. След това съдебните състави се подмениха, съдиите и
прокурорите бяха вкарани в затвора, тъй като са членове на ФЕТО. Дойдоха
нормалните съдии и прокурори, бях съден и оправдан. По тази причина
това, което е написано от прокурорите и съдиите, няма логика в него.
Казвам, тъй като ще бъде записано в протокола, че днес в Република
Турция начело с членовете на правителството, вкл. депутатите от турския
парламент, най-малко 40 000 човека ги има снимани с Ф. Г.. Да намерят
поне една моя снимка с него или член на организацията, или да намерят
поне един мой телефонен разговор, аз ще се предам. Това стана на
18.12.2002 г. и случаят е в А.. Аз къде съм? – в К., после в А.. Аз това го
доказах чрез телефонните разговори къде съм ги провеждал, с документи
от хотелите. Аз хич не го познавах професора, не знам какво е работил,
какво е правил. След това, след като почина, разбрах, че бил враг на Ф. Г. и
имал писане против него. Всеки от деветте души даде показания. Ние не
знаем за такъв случай, нищо такова не ни е казвано. Само един беше казал,
че в моето адвокатско бюро аз съм му казал да отиде там и да направи
проучване, разузнаване. Този случай е през 2002 г.
Тогава аз бях полковник и бях командир на полк. Офицерите не могат
да откриват адвокатски бюра. В Турция изискването е, че за да откриеш
адвокатско бюро трябва да имаш известно време адвокатски стаж. Аз се
пенсионирах през 2004 г. Една година стажувах и през 2005 г. открих
адвокатското си бюро. Въпросният човек трябва да е дошъл в адвокатското
ми бюро през 2005 г. и се връща да говори за 2002 г., когато аз съм бил
командир на полк. Аз бях командир на най-важния полк в Турция, имаше
под мое командване много офицери. Аз съм единствен в Турция с три
златни медала. Те са печелени в борба и аз съм ги спечелил от кариерата
си. През 2002 г. аз изобщо не съм го познавал. Как може да познаваш
всичките тези надолу. Тогава аз казах на прокурора „Дайте ми адреса на
бюрото, в което съм бил заедно с този, дайте телефонни разговори“. В
базовата станция двата телефона могат да се установят. Бе казана една
8
лъжа и тя продължава и сега. Аз нямам проведени никакви телефонни
разговори с тези, не съм се виждал с тях и това мога да го докажа. Нека
донесат телефонните разговори.
Завършвам във връзка с този случай юридически - няма никакви
убедителни и категорични доказателства. Прокуратурата в продължение на
3 години не можа да изготви обвинителен акт.
Докато бях в Турция 5 години и половина, бях в затвора, оправдаха
ме, държавата ми се извини. Сега дойдох в България и всеки ден съм в
затвора, непрестанно съм в затвор. Като дойдох в С.град, най-напред ме
задържаха за 24 часа, след това за 72 часа, пуснаха ме с гаранция и
пребивавах там, където ме насочиха прокуратурата и полицията. В С.град
бях в парк-хотел. Полицаите дойдоха, показах къде пребивавам, после
отидох в Р. и пребивавах при този приятел. Там уведомих полицията, че аз
там пребивавам. След това излезе бюлетин, в който пишеше, че ме
издирват. По този повод от Р. отидохме в С.град. Сега в момента съм
задържан в затвора в Х.. 3 човека сме в стая от 9 квадрата. По 40 хлебарки
или дървеници има на човек. В 21 часа навсякъде се затваря. Тоалетни
няма, ходим в пластмасови шишета по нужда. Аз съм на 63 г., с високо
кръвно и сърдечно заболяване, адвокат, пенсиониран полковник. В Турция
не съм извършил никакво престъпление, с чисто съдебно минало.
Ако е възможно, налагайки най-строги мерки за проконтролиране -
било електронна гривна, било домашен арест, било арест в хотел или
задържане от открит тип, моля да бъде преценено, защото в правото
оръжията трябва да бъдат равнопоставени. Аз не мога да ползвам нито
телефон, нито интернет. Затова моля да уважите жалбата ми.
ПРОКУРОРЪТ: Ще си позволя да бъда малко по-кратка, тъй като не
считам, че следва да се коментират доказателства, тъй като нещо, което е
бъдещо и несигурно, т.е. депозиране на документи, с които ще се иска
същинската екстрадиция на лицето, не трябвало да се допуска на основание
чл. 7, т. 4 и т. 5 от закона, тъй като ние в това производство сме по реда на
чл. 13. Този текст, който дава възможност за депозиране на искане за
временно задържане на едно лице, следва да е свързан с разпоредбата на чл.
63 и чл. 64 от НПК, т.е. вие следва да прецените дали законосъобразно е
взета тази мярка за временно задържане в срок до 40 дни, налице ли е
9
обосновано предположение, като в тази насока при условията на взаимност
съдът следва да приеме, че обосновано предположение е налице, с оглед на
посоченото в документите, че именно г-н Г. е обвинен в извършване на
убийство, което може да бъде квалифицирано по чл. 116, т. 9 от нашия НК.
С оглед на това няма и как да коментираме доказателствата е или не е
обосновано предположението, като приемаме, че е налично такова.
Остава въпросът дали е налице опасност от укриване и извършване на
ново престъпление така, както е предвидил законодателят в разпоредбата на
чл. 63, ал. 1 НПК. Това обстоятелство за опасност от укриване и
извършване на ново престъпление ще коментирам накрая на пледоарията
си.
Ще започна от направените първи две възражения на адвокат И. в
жалбата. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕЕЗА, в неотложни случаи молещата
държава, в случая Турция, може да поиска от ВКП София временното
задържане на исканото лице. Посоченото в ал. 4 на същия закон е, че
молбата може да дойде по всякакъв начин - по телефон, факс, вкл. чрез
международна организация на криминалната полиция или по какъвто и да
било друг начин, позволяващ писмено доказване на получаването и
съдържанието й. Молбата е изпратена от Дирекция „М. о. с.“, чрез
Интерпол А., налице е постановление на ВКП София от 02.09.2022 г. за
задържане на Г. за срок от 72 часа. Цялата документация е приложена в
кориците на делото, отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 2 във р. с чл. 12,
ал. 2, б. „а“, „б“, „с“ от Европейската конвенция за екстрадицията.
Господин Г. е обявен за международно издирване с червена бюлетина с цел
арест и екстрадиция и това не може да се каже, че е изненадващо за него и
че е свързано единствено и само със задържането му в България на
23.08.2022 г., когато преминава през зелена граница територията на нашата
страна. Ако обърнете внимание на протокола за разпит на обвиняем от
24.08.2022 г. по бързото производство, наблюдавана от ТО С.град, ще
видите, че Г. е бил призован и търсен за арест, казва той, по политически
причини. От защитната му реч пред вас аз останах с убеждението, че е
наясно с разследването по това дело за деяние, извършено през 2002 г.,
защото той коментираше пред вас доказателства. Важното в случая е
обстоятелството, че обявяването за издирване с червена бюлетина е било
свързано с обстоятелството, че очевидно лицето не е намерено там, където
10
трябва в Република Турция. Постановен е арест въз основа заповед за арест,
изд. на 27.08.2022 г. на 4 криминален съд в А., приложена на л. 8. Така
пише на превода. Там е посочено, че лицето се иска с оглед предумишлено
убийство, извършено на 18.12.2002 г., като е описана накратко фактическа
обстановка, т.е. съдържанието на искането и начина на получаването му са
ясни. Не споря, че има решение, но има заповед за арест.
Относно наличието на неотложен случай – начина на предявяване на
искането чрез използване на международно полицейско сътрудничество,
самото обстоятелство, че това е свързано с установяването на Г. на
територията на РБ след незаконно преминаване на границата между двете
страни, задържането му на 01.09.2009 г. от автопатрул, обстоятелството, че
вече имаме червен бюлетин за издирване, дават основание да се приеме, че
е възможно отклоняване от съдебно преследване и укриване от
правосъдието. Затова и българските власти в лицето на прокуратурата са
приели, че е налице неотложен случай. Фактът, че престъплението е
извършено през 2002 г. и до месец август той е работил и плащал данъци в
Република Турция, в никакъв случай не означава, че разследването по
тамошното дело не може да стигне до извод въз основа на събраните
доказателства за причастността на г-н Г. към извършеното престъпление
през 2022 г. Подадените молби на 26 август 2022 г. до Председателя на
Държавната агенция за бежанците за постоянна и международна закрила и
до президента на РБ на 29.08.2022 г. за предоставяне на убежище не водят
до извод за наличие на пречки по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за
екстрадицията.
Съвсем накратко по приложените от колегата доказателства – те са
относими към производството за екстрадиция на лицето, но в решението
Сьоринг срещу Великобритания се приема, че е нарушен чл. 3 от
ЕКЗПЧОС, защото има оттеглена гаранция, че няма да бъде наложено
смъртно наказание. Във второто решение, което е срещу Белгия и Гърция,
ЕС приема, че е нарушен чл. 3 от ЕКЗПЧОС, тъй като процедурата по
предоставяне на убежище в Гърция е била много тежка, много бавно са се
разглеждали документите. Европейският съд е приел, че е нарушен чл. 3 и
затова защото молителят по делото бил изпратен в Гърция, където били
налице унизителни условия за това. Същото това решение е относимо към
11
чл. 18 от Хартата за човешките права на Европейския съюз и с общата
европейска система за предоставяне на убежище съгласно Женевската
конвенция и съвсем неотносимо към конкретния казус.
Последно ще кажа, че считам, че Хасковският окръжен съд правилно
е приел наличие на опасност от укриване и извършване на престъпление.
Той няма никаква трайна уседналост в Република България. Вярно е, че по
бързото производство за незаконното преминаване през границата на
страната, което е преобразувано по общия ред, а вече и приключило, е с
мярка за неотклонение парична гаранция от 300 лв. и тази мярка по
никакъв начин не би обезпечила целта на производството по чл. 13, а
именно личното явяване на лицето в същинското производство по
екстрадиция От друга страна, считам, че законовата презумпция на чл. 62,
т. 3 НПК към настоящия момент не е оборена. Именно затова моля да
потвърдите определението на Хасковския окръжен съд, с което г-н Г. е
задържан за срок до 40 дни, обусловен разбира се от обстоятелството дали
турската страна ще предостави документи по искането за екстрадирането на
лицето.
Съдът даде последна дума на жалбоподателя.
Жалбоподателят М. Л. Гь. : По отношение на моите права няма
никакви доказателства. Всичко се базира на „Този казал това, онзи казал
онова.“ Няма обвинителен акт, няма приет от съда обвинителен акт, няма
издадено решение на съда.
Моля, ако е възможно, да се промени мярката ми – било с гривна или
всички възможни контролни действия, дори да ходя 3 пъти на ден в
полицията. Ако разпоредите да пребивавам тук, ще пребивавам, ако
разпоредите в Х., ще пребивавам и т. н. В Р. наех къща на този господин,
който ще ми е гарант. Там, където ще бъда, ще уведомя полицията. Имайте
предвид, че имам високо кръвно. Лежал съм 5 години и половина в затвора
в Турция, което моля да имате предвид, както и това, че съм адвокат,
пенсиониран полковник, че мога да платя каквато и да е гаранция. Моля,
ако е възможно, да ми бъде взета мярка домашен арест или затвор от
открит тип.
Моля ако не уважите нищо от това, да бъда изпратен в Софийския затвор.
12
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал.3 ЗЕЕЗА, вр. 64 от НПК.
С обжалваното определение състав на Хасковския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „ Временно задържане под стража за срок до 40 дни“
спрямо турския гражданин М. Л. Гь. по издадена заповед за арест на 4-ти
наказателен съд на мира в гр. А., Република Турция, разследване №
2022/10069.
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на исканото
лице с предложение за отмяна на определението и оставяне без уважение
искането на Окръжната прокуратура за задържане. Доводите са насочени към
законосъобразността на постановеното определение, като според защитата
процесното задържане под стража на Г. е постановено при нарушение на
процесуалните изисквания и при липса на предпоставките по чл.13, ал.1
ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че исканото лице е
извършило престъпление в Република Турция, за него е постъпила Заповед за
арест, издадена от компетентните турси съдебни власти и е налице опасност
да се укрие, ако не бъде задържан.
Защитата поддържа жалбата си и иска атакуваното определение да бъде
отменено като неоснователно и незаконосъобразно. Като процесуално
нарушение се сочи липсата на преведена на български език молба за временно
задържане, която пречи на исканото лице да осъществи в пълна степен
правото си на защита. Релевират се съображения, че исканото лице е влязло
незаконно на територията на Република България с намерение да потърси
убежище и международна закрила, тъй като е преследван в Република Турция
по политически причини.
Исканото лице моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да се
остави без уважение, като неоснователна.
13
На първо место следва да бъде обсъдено възражението на защитата, че в
случая липсва неотложност, каквато се изисква от разпоредбата на чл.13, ал.1
ЗЕЕЗА, защото то касае преценката за процесуална допустимост на молбата
за временно задържане на исканото лице. Правилно защитата е съзряла
идентичност между цитираната разпоредба и разпоредбата на чл.16, пар.1 от
Европейската конвенция за екстрадиция. Независимо, че двата нормативни
акта използват различни изрази – „неотложен случай“ по ЗЕЕЗА и „спешен
случай“ по ЕКЕ, то безспорно е, че смисълът им е един и същ и е свързан с
наложителност от бързина при процесуалните действия. Необходимостта от
такава наложителност обаче се преценя и решава на първо място от молещия
орган, в случая турските съдебни власти, съобразно хода на провежданото в
Република Турция разследване и резултатите от него. Съобразявайки
принципа на „взаимно доверие“ заложен в договора за правна помощ между
Република Турция и Република България, настоящата инстанция не намира за
необходимо да изследва дали и доколко случая е неотложен. При положение,
че същият е определен като такъв от молещата държава, то предпоставката на
чл.13, ал.1 ЗЕЕЗА, респ. на чл.16, пар.1 от ЕКЕ е налице и няма пречка
въпросът, свързан с временното задържане на Г. да бъде решен преди
изпращането на молбата за екстрадиция. Само фактът, че деянието е
извършено през 2002г., а Г. е заподозрян в извършването му едва през м.
август 2022г. не може да доведе до извод, че не е налице неотложност и
необходимост от бързи действия, насочени към задържането му. Отделно от
това, молбата за временно задържане е в съответствие и с изискването на
чл.16, пар.2 от ЕКЕ. Към нея е приложена заповедта за арест и турските
съдебни власти са заявили ясно намерението си за изпращане на молба за
екстрадиция. Поради това настоящият състав намира, че молбата на турските
съдебни власти се явява процесуално допустима и правилно е разгледана от
първата инстанция по същество.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че
е представена заповед за арест на Г., който е издирван от съдебните власти на
Република Турция по повод наказателно преследване за извършено през
2002г. в гр. Ч., обл. А. умишлено убийство на Н. Х..
Първата инстанция е отчела, че липсват отрицателните предпоставки по
чл.6 и чл.7 ЗЕЕЗА, както и, че преследването му не попада в хипотезата на чл.
14
3 от ЕКЕ. Отделно от това е намерила, че предходното криминално
поведение на Г., свързано с незаконното преминаване на границата между
Република България и Република Турция очертава опасността, същият да се
укрие.
За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно
всички събрани по делото доказателства, както поединично, така и в тяхната
съвкупност и е стигнал до извода, че най-адекватна към настоящия момент се
явява мярката за неотклонение „Временно задържане под стража за срок до
40 дни”.
Апелативният съд споделя напълно изложените от първоинстанционния
съд съображения и намира направените на тяхна база правни изводи за
правилни и обосновани. Без да ги повтаря, настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че опасността исканото лице да се укрие се извежда
от факта, че Г. е влязъл на територията на Република България нелегално,
през т.н. „зелена граница“, т.е. без необходимото разрешение от надлежен
орган на власт и не през определените за целта места. Именно това му
криминално поведение предава реален характер на опасността от укриване.
Тя /опасността/ се засилва допълнително и тежестта на престъплението и
предвиденото за него наказание, за което Г. е издирван от турските съдебни
власти.
При това положение за първата инстанция не е оставала друга
процесуална възможност освен да задържи временно под стража исканото
лице. Като е сторила това тя правилно е приложила закона.
Съобразен е и срокът по чл.13, ал.7 ЗЕЕЗА и настоящият състав не
намира основания за корекция на продължителността му.
Поради това обжалваното определение се явява обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Доводите на защитата, свързани с нарушаването на правото на защита на
исканото лице са неоснователни. По делото е представен заверен превод на
заповедта за арест на турските съдебни власти, с чието съдържание са
запознати всички страни и това е достатъчно исканото лице и защитата му да
координират позициите си и до подготвят защита си.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че е налице опасност при
15
предаване на лицето на молещата страна, същото да бъде подложено на
гонения, изтезания или нечовешко отношение по политически причини. В
представените от турските съдебни власти официални документи липсват
каквито и да било данни за такава опасност. От тези документи става ясно, че
Г. е издирван по подозрение за участие в умишлено убийство, за което е
предвидено наказание „доживотен затвор“ и давността за търсене на
наказателна отговорност конкретно за това деяние не е изтекла по
българското законодателство.
Ето защо настоящата инстанция намира, че исканото лице М. Л. Гь. не е
„беглец“ поради опасност от политически гонения в молещата държава по
смисъла на чл.1, пар. F, б.“b„ от Конвенцията за статута на бежанците, в
каквато насока са твърдения на защитата му, а е заподозрян като извършител
на тежко криминално престъпление, за което в Република Турция е
образувано наказателно производство за търсене на съответната наказателна
отговорност.
Тук е местото да се отбележи, че цитираните публикации в турските и
българските електронни и печатни медии са ирелевантни за настоящето
производство. Това е така, защото те са насочени единствено и само към
обслужване на интереса на обществото от информация. След като тази
информация не е събрана по надлежния процесуален ред и чрез предвидените
в НПК способи тя няма доказателствен характер, не може да бъде използвана
при решаване на делото, поради което настоящият състав не намира за
необходимо да я коментира.
По изложените съображения Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288/05.09.2022г., постановено по чнд
№ 489/22г. на Окръжен съд гр. Х..
Определението е окончателно.
Жалбоподателят М.Г.: Не желая писмен превод на актовете ви.
Адв. И.: Не желаем писмен превод, но моля да ми бъде изпратен препис
от протокола от днешното съдебно заседание на електронната ми поща.
16
ПРОКУРОРЪТ: Също моля за препис от протокола от днешното
съдебно заседание на електронната поща.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Да се изпратят копия от протокола от днешното с. з. на прокурора и
защитата на известните по делото електронни адреси.
Да се изплати на преводача възнаграждение в размер на 300 лв. от
бюджета на съда. Издаде се РКО.
Направените в настоящето производство разноски за преводач в
размер на 300 лв. на основание чл. 189, ал.2 НПК остават за сметка на
Апелативен съд Пловдив.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 12:34 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17