ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1180
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500984 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 26773/04.04.2022 г. от „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, чрез адвокат З.Ц., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
1842/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д.
№ 1962/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу Е. А. К., ЕГН **********, за сумите: неустойка в размер на
246,35 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, в т. 11 от договор за мобилни услуги №
********* от 16.07.2019 г.; неустойка в размер на 233,22 лева, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя, уредени от страните в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от
16.10.2019 г. и неустойка в размер на 223,04 лева, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
уредени от страните в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2019
г., както и съдебноделоводни разноски за разликата над уважения до претендирания
размер.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на
атакуваната част от акта, поради противоречието му с нормите на материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се, че искането, касателно заявените
1
неустойки не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото се отнася за вземане,
основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като не са налице
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна. Сочи се, че
неустоечната клауза в случая е израз на свободното договаряне между страните.
Размерите на претендираните вземания за неустойка са обосновани с аргументи, че при
сключване на съответните договори за мобилни услуги, са предоставени абонаментни
планове и мобилни устройства на преференциални цени, от които потребителят, с
оглед неизпълнение на задълженията си, не може да се възползва занапред. Оспорват
се изводите на заповедния съд за неравноправност на процесните клаузи по смисъла на
чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, като се сочи, че потребителят е манифестирал воля за
съгласие с тях и последиците, които те предвиждат, както и че съдържанието на
неустоечните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на
оператора и начинът на формиране на неустойката са съгласувани с Комисията за
защита на потребителите. Съдържат се оплаквания, че недопустимо заповедният съд е
надхвърлил правомощията си, доколкото в това производство няма право да се
произнася по същество на заявените искания. Посочва се съдебна практика,
включително на СЕС. Отправено е искане разпореждането в обжалваната му част да
бъде отменено и вместо това да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и за
посочените вземания за неустойка. Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 1962/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД (наименованието към момента на
подаване на заявлението), заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника Е. А. К. за дължими суми, сред които: неустойка в размер на
246,35 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване по вина на
потребителя, уредена в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от 16.07.2019
г.; неустойка в размер на 233,22 лева, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договор за мобилни услуги №
********* от 16.10.2019 г. и неустойка в размер на 223,04 лева, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя, уредена в т. 11 от договор за
мобилни услуги № ********* от 16.10.2019 г. Твърди се, че абонатът не е изпълнил
свои месечни задължения, поради което и договорите са прекратени, като при
прекратяване по вина на потребителя, какъвто е настоящият случай, последният дължи
договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи стандартни месечни такси
2
до края на срока на договора, но не повече от три, ведно с добавена част от стойността
на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия
срок до края на договора и с добавена разликата между стандартната цена на
предоставено по договор за лизинг устройство и преференциалната му цена при
сключване на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на действие на договора за мобилни услуги, към който е отнесен.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено в частта
за процесните суми, представляващи неустойки, в общ размер от 702,61 лева,
първостепенният съд е приел, че клаузите на договорите, уговарящи неустойки в
посочените размери са неравноправни и установени в противоречие с добрите нрави,
тъй като излизат извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на заповед за
изпълнение относно претендираните със заявлението суми, представляващи неустойка,
е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва
да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото
заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна
проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие
на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни
клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на
посоченото заповедният съд не само има правото, но и е задължен да извърши
проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на посочените
в заявлението неустойки се позовава на действието на три отделни договора за
предоставяне на мобилни услуги, както следва: договор за мобилни услуги №
********* от 16.07.2019 г.; договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2019 г. и
договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2019 г.
Клаузите за неустойка по тях гласят, че в случай на прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти. В допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (когато такова е предоставено) и
3
заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на
договора.
Предвид начина, по който са уговорени така посочените неустойки,
размерите им и условията, при които се дължат, въззивният съд намира, че е налице
обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1,
във вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на
договора в размер на всички, но не повече от три месечни абонамента, е необосновано
висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би
претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй като получаването им е свързано с предоставяне на
определени услуги за абоната, които след прекратяването вече няма да бъдат
предоставяни. При тяхното приложение се стига до положение при което, въпреки
липсата на съществуващо правоотношение между страните (прекратен договор),
мобилният оператор продължава да получава "възнаграждение" по вече прекратения
договор, без да предоставя насрещна услуга на потребителя. Допълнителното
начисляване и на неустойка в размер на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментния план, както и на разликата между стандартната цена на предоставеното
устройство и уговорената и заплатена от потребителя такава, обосновава вероятност
посочената клауза да е неравноправна и съгласно чл.143, ал. 2, т.13 от ЗЗП, тъй като
позволява на търговеца да увеличава цената, без потребителят да може да се откаже от
договора. В допълнение, в частта относно размера на неустойката, формиран на база
„стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, нарушава изискването
неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния
договор, а не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и
санкционира неизпълнение на задължения по конкретния договор /в случая договора за
мобилни услуги/, а не възникналите по друго облигационно правоотношение /в случая
договора за лизинг/.
На следващо място, досежно възстановяването на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментния план, не е посочено по разбираем и ясен
начин, как се формира размерът на дължимата неустойка. Така потребителят е
поставен в невъзможност към момента на сключване на договора, да определи какъв
би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от
договора и какви ще бъдат икономическите последици за него от сключване на
договора. Посоченото води до обосновано предположение и за противоречие на тук
коментираните клаузи за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Всички представени по
делото писмени доказателства представляват стандартизирани бланки на мобилния
оператор, което на този етап от производството не може да обоснове извод, че
коментираните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 от
ГПК. Тази проверка би могла да се извърши в един състезателен процес.
4
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземанията, представляващи неустойка, дължими съгласно процесните клаузи за
неустойка.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата
част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта,
за която е било отхвърлено искането.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
1842/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д.
№ 1962/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „Йеттел
България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК *********
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу Е. А. К., ЕГН **********, за сумите: неустойка в размер на 246,35 лева,
начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от
16.07.2019 г.; неустойка в размер на 233,22 лева, начислена еднократно поради
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
уредени от страните в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2019 г.
и неустойка в размер на 223,04 лева, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, уредени от
страните в т. 11 от договор за мобилни услуги № ********* от 16.10.2019 г., както и
съдебноделоводни разноски за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5