РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 02.03.2012
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести февруари
две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Г.Д. *** по описа на ДРС за 2008 г., докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността.
Образувано е по искова молба на С.А.В. с
ЕГН ********** *** срещу Д.С.Г. с ЕГН ********** *** и С.Ж.Г. с ЕГН ********** ***
по чл.32 ал.2 от Закона за собствеността за разпределяне на ползването на
съсобствен недвижим имот – дворно място с площ от 448 кв.м., представляващо
поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Добрич,
намиращ се в гр. Добрич, ул.... №4...., съобразно действителните права на всеки
един от съсобствениците. В исковата си молба той сочи, че с ответниците са
съсобственици на процесния недвижим имот, върху който има изградени няколко
сгради; до закупуването на частта от имота от ответниците дворното място се е
ползвало от него и праводателката на ответниците Д. П. К. съгласно правата на
страните в съсобствеността; след закупуването на имота ответниците са заели и
ползват неправомерно и в несъответствие с действителните им права част от
притежаваното от ищеца в идеални части дворно място; между страните не може да
бъде постигнато доброволно съгласие за начина на ползване на съсобственото
дворно място, поради което се настоява за съдебно определяне на начина на
ползване и заплащане на направените по делото разноски. След приключването на
преюдициалното производство и възобновяването на делото в съдебното заседание
на 01.12.2011 г. ищецът е посочил, че с влязло в сила съдебно решение е бил
признат за собственик на 335 кв.м. в идеални части от процесното дворно място и
това следва да бъде съобразено при определянето на начин на ползване на имота.
В първоначалния си отговор ответницата Д.С.Г. е
посочила, че оспорва правото на собственост на ищеца в частта над 223 кв.м. до
448 кв. м от процесното дворно място и че тя е собственик на 225 кв.м. от това
дворно място; владението върху процесната част от имота е било предадено при
закупуването му; границите му са били материализирани с огради, които са
съществували на място, като на 03.02.2008 г. ищецът е премахнал оградата без
нейно съгласие и въпреки нейното противопоставяне; същата е посочила, че
ползването на незастроеното дворно място е разпределено съобразно правата на
всеки от съсобствениците, поради което предявеният иск се явява неоснователен;
в отговора си от 25.07.2008 г. ответникът С.Ж.Г. е посочил, че се присъединява
към възраженията, направени от неговата съпруга - предявеният иск за
разпределение на ползването е неоснователен, тъй като ползването на дворното
място е било разпределено още между наследодателя на ищеца и праводателите на
ответниците; владението върху имота относно процесната част е било предадено на
ответниците - съпрузи още при закупуването му и имотите са били материализирани
с огради, които са съществували на място; според С.Ж.Г. на 03.02.2008 г. ищецът е премахнал
оградата без съгласието на ответниците и въпреки тяхното противопоставяне; той
също е оспорил собствеността на ищеца върху твърдяните от него 335 кв.м. от
дворното място и е посочил, че ползването на незастроеното дворно място следва
да бъде разпределено съобразно правата на съсобствениците, но тъй като това
разпределение е било материализирано на място, предявеният иск се явява
неоснователен. След приключването на преюдициалното производство и
възобновяването на делото в съдебното заседание на 01.12.2011 г. ответниците
чрез своя процесуален представител са посочили, че винаги са искали да бъде
определен начин за ползване на имота и смятат иска за основателен, тъй като
между страните от по-рано и към настоящия момент съществуват проблеми относно разпределението.
В последното съдебно заседание ищецът чрез
своя процесуален представител е посочил, че с влязло в сила съдебно решение е
признат за собственик на 335 кв.м. в идеални части от имота; в хода на
съдебното дирене ответниците са представили нотариален акт за поправка на
нотариален акт, в който е отразено, че тяхната праводателка С.С. Коева е
придобила не правото на собственост, а правото на строеж върху 112.50 кв.м. в
идеални части от дворното място; този акт не обективира реални права за
ответниците и не може да служи за разпределение на ползването в тяхна полза до
размера от 225 кв.м., тъй като във влязлото в сила съдебно решение е посочено,
че първоначалният издаден в полза на С.С. Стоева нотариален акт не е обективирал
действително възникнало право на собственост; праводателят на ответниците Д.
Петрова Коева и чичото на ищеца Стоян Кръстев Коев през 1997 г. са прехвърлили
толкова, колкото са притежавали – 112.50 кв.м., придобити от общия на страните
наследодател Вълчо Добрев; вярно е, че на Стоян В. е било отстъпено право на
строеж върху 225 кв.м., но той е реализирал правото си само до размера на
своето застрояване така, както е посочено в неговия акт; този размер е по-малък
от 112.50 кв.м. и е в рамките на построената къща; за разликата до 225 кв.м.
отстъпеното право на суперфиция не е признато с влязлото в сила съдебно
решение; затова този акт за поправка няма правно действие и не създава права за
ответниците; въз основа на влязлото в сила съдебно решение и при съобразяването
на правата на С.А.В. *** идеални части следва да се извърши разпределението на
ползването; предложеният от вещото лице трети вариант в най-голяма степен се
доближава до правата на ищеца, но и при него той се явява ощетен с около 17
кв.м.; при предложения от вещото лице първи вариант разпределението е 255 кв.м.
за ищеца и 193 кв.м. за ответниците, като по този начин загубената площ е
най-голяма и не се обслужва влязлото в сила съдебно решение, с което е
установено правото на собственост; неефективен е и вторият вариант за
разпределение, при който площта за ползване от ищеца се определя на 271 кв.м.
при признати 335 кв.м.; настоява се за приемането на третия вариант, като за
разликата до 335 кв. ищецът ще реализира правата си по облигационен ред, а също
и за присъждане на направените по делото разноски.
В последното съдебно заседание ответниците
чрез своя процесуален представител са посочили, че следва да бъде определен
начин на ползване в съответствие с изготвената съдебно – техническа експертиза;
вариант 1 от заключението е най-добър, тъй като в най-голяма степен съответства
на изискванията на закона, най-подходящ е за безпрепятственото ползване на
съсобствения имот и е съобразен с построените и съществуващи в имота сгради –
основно и допълващо застрояване; в производството по чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността е необходимо съдът при постановяване на решението да се
съобразява със застрояването на имота, разположението на сградите в него, без
да изследва законността на градоустройствените и застроителни планове; освен
това законът допуска възможността някой от съсобствениците да ползва по-малко
от частта, която притежава в собствеността съгласно представените документи;
нотариалният акт за поправка е представен от ответниците единствено с цел да се
отстрани една допусната грешка от страните при прехвърлянето на имота, тъй като
още в момента на прехвърлянето му, а и към настоящия момент, праводателката на
ответниците е имала единствено и само право на строеж върху част от процесния
имот; този акт за поправка не цели да предизвика разпределение на ползването за
ответниците върху 225 кв.м., но при определянето на начина на ползване следва
да се извърши съобразяване не само със застрояването, но и с изградените
канализационни, ВИК и други системи в имота, както и с подхода към сградите на
ответниците; от изготвената съдебно – техническа експертиза става ясно, че ако
се избере 3-тия вариант, то ответниците няма да имат възможността да ползват
сервизните си помещения и избата, които са с единствен подход откъм входа на
сградата и той ще остане в частта за ползване на ищеца; настоява се за
справедливо решение, при което да бъде разпределено ползването по начин, удобен
и за двете страни по спора; искането на ищеца да му бъдат заплатени направените
по делото разноски е неоснователно, тъй като ответниците по никакъв начин с
поведението си не са станали повод за завеждането на делото, а освен това са
признали иска с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.32 ал.2 от Закона за
собствеността е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
С влязлото в сила съдебно решение по гр.
дело №1926/2008 г. по описа на ДРС ищецът С.А.В. е бил признат за собственик на
335 кв.м. в идеални части от процесното дворно място, а от страните не се
спори, че ответниците са собственици на разликата до 448 кв.м. в идеални части
(която са закупили от Д. Петрова Коева).
Очевидно е, че първият вариант на
заключението на вещото лице (с лека модификация, която настоящият съдебен състав
прави след съобразяването с практиката на ВКС по сходни дела) съответства в най-голяма
степен освен на идеалните части от имота на страните по делото, така и на
съществуващото застрояване, а също и на възможността за бъдещото безконфликтно
обслужване на фасадите на сградите от страните (с оглед на влошените им взаимоотношения,
които са видни от материалите по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС, както
и от образуваното досъдебно производство №901/2008 г. по описа на І РУ на МВР –
Добрич). Такова е било становището в последното съдебно заседание и на
процесуалния представител на ответниците, който е пожелал разпределението да
бъде извършено по този 1-ви вариант. В съдебното заседание на 06.02.2012 г.
процесуалният представител на ищеца С.А.В. е посочил, че предложеният 3-ти
вариант в най-голяма степен се доближава до правата му собственост в
съсобствения имот, но дори тогава няма пълно съобразяване с тези права. Разпределението
не може да бъде извършено по този 3-ти вариант, тъй като при него не се
съобразяват правата на собственост на ответниците върху гаража с идентификатор
№... по кадастралната карта на гр. Добрич, сервизните помещения и външната
тоалетна (изградени от праводателите на ответниците и ползвани от ответниците,
което е видно от материалите по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС, частно
гр. дело №343/2010 г. по описа на ДОС и частно гр. дело №292/2010 г. по описа
на І г.о. на ВКС), а освен това със заемането на тези помещения от ищеца
жилището на ответниците ще остане без водоснабдяване, канализация, изба, баня –
тоалетна, които се изискват нормативно, за да бъде едно жилище самостоятелно. Разпределението
на ползването не би могло да бъде извършено и по 2-рия вариант от заключението
на вещото лице (на лист 125 от делото), тъй като няма да бъде осигурена
възможност за обслужването на фасадите на сградите на ответниците, с оглед на
съществуващите конфликтни отношения между страните и каквато е необходима с
оглед на константната практика на ВКС (в Определение №1177/05.12.2011 г. по гр.
дело №792/2011 г. на І г.о. на ВКС и Решение №421/19.05.2010 г. по гр. дело
№581/2009 г. на І г.о. на ВКС е посочено, че при конфликтни отношения между
страните при разпределянето на ползването на съсобствения имот следва да се
предвижда терен за общо ползване около сградата, който е необходим за нейното
обслужване; мястото за общо ползване следва да се сведе до минимума, който е
необходим с оглед на евентуалните ремонти по нея). Заради съществуващите отношения между страните е
по-удачно разпределението да бъде извършено по модифицирания 1-ви вариант, а не
по 2-рия вариант, в съответствие със заключението на вещото лице и с оглед на
обстоятелството, че страните не са постигнали споразумение за обслужване на
фасадите на изградените постройки. Не следва да бъде възприет изцяло изготвеният
от вещото лице 1-ви вариант, тъй като при него е предвидено обслужващата северните
фасади на сградите на ответниците площ (между т.3, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27,
28, 29, 30, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 2 – на скица - приложение №1,
намираща се на лист 124 от делото) да бъде предоставена за ползване само от тях,
но по този начин в по-голяма степен се пренебрегват както правата на
собственост на ищеца върху съсобствения имот, така и съществуващото преди
подаването на исковата молба и към момента фактическо положение в имота (от
материалите по гр. дело №1926/2008 г. по описа на ДРС – намиращата се на лист
299 от това дело скица - се установява, че дълги години обслужващата северните
фасади на сградите (без гаража) на ответниците площ се е ползвала от ищеца –
поради безконфликтните му отношения с неговия чичо и праводател на ответниците),
а също и поради обстоятелството, че ако площта между т.3, 21, 22 и 2 на същата
скица се предостави изцяло за ползване на ответниците, няма да може да се
осигури безконфликтното обслужване на източната фасада на една от сградите на
ищеца (фасадата между т.2 и т.3). Затова най-подходящ е такъв начин на
разпределение на ползването, при който ищецът ще ползва площта от процесния
имот, намираща се между т.17, 16, 4, 3, 2, 15, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6,
5, 4А, 3А, 2А, 1 и 19, с обща площ от 255 кв.м.; ответниците ще ползват площта
от процесния имот, намираща се между т.16, 18, 20, 30, 29, 28, 27, 26, 25, 24,
23, 22, 21, 3 и 4, с обща площ от 177 кв.м. (площта на тази част се определя посредством
мисленото наслагване на другата скица – приложение №2, намираща се на лист 125
от делото); за общо ползване остава площта, обслужваща източната фасада на една
от сградите на ищеца и северните фасади на сградите на ответниците (между т.3,
21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 2
– на скица - приложение №1, намираща се на лист 124 от делото) с обща площ от
16 кв.м. Така ищецът реално ще ползва 263 кв.м. (255 кв.м. + ½ от 16
кв.м.), а ответниците ще ползват 185 кв.м. (177 кв.м. + ½ от 16 кв.м.).
По този начин се получава удобно и безконфликтно разпределение; съобразени са и
минимално необходимите площи за обслужването на фасадите на сградите. Получената
разлика между идеалните части на страните и разпределената им за реално
ползване част от имота не е малка, но не би могла да се избегне; за нея ищецът може
да претендира заплащането на обезщетение, а най-добре е да я продаде на
ответниците.
С
оглед на изложеното предявеният иск е основателен и ползването на процесния
недвижим имот следва да бъде разпределено по модифицирания от съда първи вариант от заключението на
вещото лице.
На ищеца трябва да бъдат присъдени
поисканите и заплатени съразмерно на дела на ответниците (в съответствие с
трайната практика на ДРС и ДОС – гр. дело №537/2008 г. по описа на ДРС и в. гр.
дело №462/2009 г. по описа на ДОС; гр. дело №4129/2009 г. по описа на ДРС
и в. гр. дело №686/2011 г. по описа на
ДОС) разноски в размер на 95.85 лева (от общо 300 лева адвокатско
възнаграждение и 80 лева държавна такса; страните по делото предварително са
внесли депозити за вещото лице в отношение, съответстващо на дела им от
съсобствения имот).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ
ползването на дворното място с площ от
448 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор №... по кадастралната
карта на гр. Добрич, намиращ се в гр. Добрич, ул.... №..., както следва:
С.А.В.
с ЕГН ********** *** ще ползва 255 кв.м. от дворното място, намиращи се между
т.17, 16, 4, 3, 2, 15, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4А, 3А, 2А, 1 и 19, оцветени
в жълт цвят на скица – приложение №1 към заключението на вещото лице от
06.01.2012 г., намираща се на лист 124 от делото и представляваща неразделна
част от решението.
Д.С.Г. с ЕГН ********** *** и С.Ж.Г. с ЕГН **********
*** ще ползват 177 кв.м. от дворното място, намиращи се между т.16, 18, 20, 30,
29, 28, 27, 26, 25, 24, 23, 22, 21, 3 и 4, оцветени в син цвят на скица –
приложение №1 към заключението на вещото лице от 06.01.2012 г., намираща се на
лист 124 от делото и представляваща неразделна част от решението.
За общо ползване на страните С.А.В. с ЕГН
********** ***, Д.С.Г. с ЕГН ********** *** и С.Ж.Г. с ЕГН ********** *** се
предоставят 16 кв.м. от дворното място, намиращи се между т.3, 21, 22, 23, 24,
25, 26, 27, 28, 29, 30, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 2, оцветени в син цвят със черен щрих на скица –
приложение №1 към заключението на вещото лице от 06.01.2012 г., намираща се на
лист 124 от делото и представляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
Д.С.Г. с ЕГН ********** *** и С.Ж.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.А.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 95.85 лева направени от него разноски по гр.
дело №643/2008 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: