Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 101
15.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №737 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.Т.Д. ***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1253-000421/03.08.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
Жалбоподателят счита, че заповедта е неправилна и
притежава редица пороци, които водили до отмяната ѝ.
В писмено становище, процесуалният представител на оспорващия
излага съображения във връзка с доказателствата по делото. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата, Началник сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
писмен вид изразява становище, описаните в жалбата обстоятелства да не се
вземат предвид.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1253-000421 от 03.08.2020г., издадена от Началник сектор
към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ - Хасково, на В.Т.Д. е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.4 от ЗДвП –
изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е обоснована с това, че на В.Т.Д.
са отнети всички контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления,
както следва: НП № 4909/04.12.2008г.
– 6 к.т.; НП № 554/02.04.2009г. – 6
к.т.; НП №2413/15.12.2009г. – 8
к.т.; НП № 923/14.04.2010г. – 4
к.т.; НП № 306/09.03.2010г. – 10
к.т., НП № 977/13.05.2010г. – 6 к.т.
По делото, във вид на заверени преписи, са представени
НП №923/10 от 14.04.2010г., издадено въз основа на Акт №923 от 08.03.2010г.,
влязло в законна сила на 08.09.2010г., с което на жалбоподателя са отнети 4
контролни точки, НП №4909/08 от 04.12.2008г., издадено въз основа на Акт №4909/05.11.2008г.,
влязло в сила на 08.12.2009г., с което на оспорващия са отнети 6 контролни
точки, НП №977/10
от 13.05.2010г., издадено въз основа на Акт №977 от 23.04.2010г., влязло в
законна сила на 08.09.2010г., с което на жалбоподателя са отнети 6 контролни
точки, НП №306/10 от 09.03.2010г., издадено въз основа на Акт №306 от 06.02.2010г.,
влязло в законна сила на 08.09.2010г., с което на жалбоподателя са отнети 10
контролни точки.
По делото са представени Картон НП №554/2009 от
02.04.2009г. и НП №2413 от 15.12.2009г., приложени към писмо
рег.№271р-25291/25.08.2020г. от Началник РУ – Харманли (с адресант Началник
сектор „Пътна полиция“ – Хасково), в което е посочено, че с НП №554/2009 от 02.04.2009г. били
отнети 6 контролни точки, а с НП №2413 от 15.12.2009г. – 8 контролни точки.
Заверени копия на цитираните наказателно постановления не можело да бъдат
представени, поради унищожаване на архива с наказателни постановления до 2009г.
включително.
Представена по делото е и Справка за нарушител/водач,
издадена на името на В.Т.Д., в която е вписано, че СУМПС №********* е валидно до 20.07.2019г. Същото е със статус в
БДС и АНД, съответно „отнет/иззет“ и „отнето“. В справката е отразено
обстоятелството, че общо отнетите контролни точки на лицето са 39.
Представена е и Заповед №906/20.03.2019г., издадена от
Директора на ОДМВР – Хасково, с която са оправомощени да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,, т.2, т.4, т.5,
т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, сред които и
Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково (т.4 от заповедта).
На основание чл.193 от ГПК, по делото беше открито производство
по оспорване автентичността на Разписка за връчване, положена под НП №977/10 от
13.05.2010 г., издадено от Т. И. Т. – Началник на РУ към ОДМВР – Хасково и на
Разписка за връчване, положена под НП №306/10 от 09.03.2010 г., издадено от Т.
И. Т. – Началник на РУ към ОДМВР – Хасково, предвид направено искане на
процесуалния представител на жалбоподателя за назначаване на съдебно-графологическа
експертиза. Същата беше допусната и назначена, поради което и изготвена от вещо
лице. Заключението на експерта е, че в представените копия на НП №977/10 от
13.05.2010 г. и НП №306/10 от 09.03.2010 г., издадени от Т. И. Т. – Началник на
РУ към ОДМВР – Хасково, в разписките за получил препис, са откопирани подписи,
които не са били изпълнени от В.Т.Д.. В съдебно-графологическа
експертиза е посочено, че за изготвянето ѝ са били изучени сравнителни
образци, положени в дълъг период от време – от 2007г. до 2020г. Описани са
различията в положените подписи, като същите са определени за съществени.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 10.08.2020г., чрез
ОДМВР – Хасково до Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и след анализ на събраните в хода на производството доказателства,
Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от административен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Законът за движение по пътищата регламентира правата и задълженията на
определени от министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според
чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат
документи, включително свидетелството за управление на водача. Към
административната преписка е приложена Заповед № 906/20.03.2019г., издадена от
Директора на ОДМВР – Хасково, с която последният е оправомощил длъжностни лица
от ОДМВР – Хасково, между които и началника сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“
на ОДМВР – Хасково (т.4), да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, , т. 2, т. 4, т.5, т. 6, т. 7 и
т. 8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност.
Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и
е мотивирана, като са посочени както правни, така и фактически основания за
издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка,
административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички
контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз
основа на които е приел, че са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението
си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не
са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи
до отмяна на обжалвания акт само на това основание.
С оглед преценка законосъобразността на обжалвания акт
на всички основания, настоящият състав намира, че са налице основанията по
чл.146, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта като постановена в противоречие
с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.
Като правно основание за налагане на процесната ПАМ, в
обжалваната заповед е посочена нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно която
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се налага като принудителна административна
мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда
задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи
придобитата правоспособност. Тоест отнемането на свидетелството за управление
на МПС на основание чл.171, т.4, във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП, може да се
приложи, само ако за допуснати нарушения на правилата за движение, установени
по съответния ред, на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството
за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.
Съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП, при издаване на
свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на свидетелството и определен брой контролни точки за
отчет на извършените нарушения. Според чл.157, ал.3 от ЗДвП, Министърът на
вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на
контролните точки и условията и реда за отнемането и възстановяването им.
Предвид обстоятелството, че като фактическо основание
за налагане на ПАМ, в оспорвания акт са изброени 6 бр. наказателни постановления,
настоящият състав намира, че в тежест на ответника е да докаже надлежното
влизане в сила на посочените от него НП, с оглед производния им правен ефект,
водещ до отнемане на контролни точки от първоначално отпуснатите такива на
водача при издаване на СУМПС. По отношение разпределението на доказателствената
тежест, съдът се е произнесъл с определението за насрочване от 19.08.2020г., с което
на ответника е било указано, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Видно от приетата към доказателствата по делото
справка за нарушител, отнетото с обжалваната заповед СУМПС е с № ********* и е
издадено на 20.07.2009г. При издаване на същото е бил издаден и контролен
талон. Към момента на издаване на това СУМПС е действала Наредба №Iз-1959 от
27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат (обн. ДВ бр. 4 от 2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм. ДВ бр. 1 от
2013 г., в сила от 04.02.2013 г.). Съгласно същата, при издаване на СУМПС се
издава и контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното
свидетелство и се предоставят определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения, като съгласно тази наредба, контролните точки са 39.
Този размер не е променян и в Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн. ДВ, бр. 1 от 2013 г., в
сила от 04.02.2013 г.), действаща и към момента на издаване на оспорения акт.
Посоченото от административния орган фактическо
основание за постановяване на ЗППАМ е наличието на наказателно постановления, с
които са били отнети общо 40 контролни
точки, като санкционните актове са издадени в периода 04.12.2008г. – 13.05.2010г.,
при действието на цитираната по-горе наредба. По отношение на част от посочените
в заповедта НП от РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково до сектор „Пътна полиция“ –
Хасково е изпратено писмо, в което се сочи, че НП №554/02.04.2009г и НП
№2413/15.12.2009г. са унищожени.
Представените по делото извлечения от информационната
система на ОДМВР - Хасково, РУ Харманли, озаглавени „Картон на НП“, в които са
вписани НП № 554/2009 от 02.04.2009 г. с отнемане на 6 контролни точки, НП № 2413/2009
от 15.12.2009. с отнемане на 8 контролни, не са годни да докажат по несъмнен и
безспорен начин издаването, редовното връчване и влизането в сила на посочените
две наказателни постановления, както и обстоятелството, че с тях от водача В.Д.
са отнети 14 контролни точки. Тоест, общият брой на отнетите от водача
контролни точки не достига 40, както е прието с оспорената заповед.
Наред с гореизложеното следва да се отчете, че по
делото не се доказа да е бил извършено
надлежно връчване на друга част наказателните постановления, послужили като
фактическо основание за издаване на оспорения акт. От назначената в хода на
съдебното производство Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в
представените копия на НП №977/10 от 13.05.2010г., с което са отнети 6 контролни
точки, и НП №306/10 от 09.03.2010 г., с което са отнето 10 контролни точки,
издадени от Началник на РУ към ОДМВР – Хасково, в разписките за получил препис,
са откопирани подписи, които не били
изпълнени от В.Т.Д.. Следователно, цитираните НП също не могат да се
приемат за годни доказателства, удостоверяващи отнемането на посочените в тях
контролни точки.
Предвид така установеното става ясно, че контролните
точки, отнети на жалбоподателя с наказателни постановления, за които не е
доказано влизане в сила, е 30, както
следва: с НП № 554/2009 от 02.04.2009г. - 6 к. т., с НП № 2413/2009 от
15.12.2009г. - 8 к. т., НП №977/10 от 13.05.2010г. 6 – к. т. и НП №306/10 от
09.03.2010г. -10 к. т. Тоест, реалния брой на отнетите с цитираните в ЗППАМ
наказателни постановления контролни точки е 10 (6 к. т. с НП №4909/04.12.2008г.
и 4 к.т.с НП №923/14.04.2010г.).
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира,
че по делото не е доказано от страна на административния орган отнемането на
всички контролни точки на жалбоподателя с посочените в заповедта наказателни
постановления, а предвид разпределението на доказателствената тежест органът е
този, който следва да докаже наличието на фактическите и правните основания за
издаване на оспорения акт. Доколкото недоказания факт е не състоял се факт,
съдът намира, че атакуваната заповед е лишена от фактическо основание за
нейното издаване, доколкото в хода на производството не се доказа по един
безспорен и несъмнен начин отнемането на всички контролни токи на жалбоподателя.
Освен изложеното, следва се има предвид, че съгласно
чл.3, ал.3 от Закон за българските лични документи (ЗБЛД), „свидетелството за
управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за
управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и
самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него
данни. Ето защо СУМПС е документ удостоверяващ, а не пораждащ правоспособността
на водачите на моторни превозни средства. Тази удостоверителна сила, обаче е
присъща само на валидните документи за самоличност, като срока на валидност по
отношение на СУМПС е уреден в чл.51 от ЗБЛД. При изтичане срока на валидност на
СУМПС, същото съгласно чл.151, ал.9, изр. второ от ЗДвП подлежи на подмяна,
предвид невъзможността на този документ да служи за удостоверяване на
съответната правоспособност.
Целта на мярката по чл.171, т.4 от ЗДвП е временно
изземвайки документа удостоверяващ правоспособността на водач на МПС, предвид
факта, че с отнемането на всички контролни точки от талона, съответният водач
на МПС е вече неправоспособен и следва да бъде преустановена възможността
неправоспособния водачи да се легитимира, като правоспособен такъв. За да се
наложи ПАМ по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП следователно е необходимо свидетелството
за управление на МПС, което временно се отнема да е валидно и да притежава
удостоверителна сила, относно налична у водача правоспособност да управлява
МПС. В противен случай се обезмисля прилагането на мярката, тъй като
невалидното свидетелство, т. е. такова с изтекъл срок, не произвежда правно
действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача и следва да
бъде подменено.
В случая, безспорно от представената от ответника
справка е видно, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя е с
изтекъл срок на валидност към 20.07.2019г., респ. към датата на издаване на
обжалваната заповед – 03.08.2020г., е невалидно и съответно не поражда
удостоверително действие. Тоест към релевантния момент – датата на ЗППАМ, както
и към настоящ момент, този документ вече не съществува в правния мир. Това
означава, че разпореждането, което обективира процесния акт е без предмет. Само
по отношение на един валиден удостоверителен документ, с който законът свързва
упражняване на конкретни права, може да е законово оправдано да се издава
заповед на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. По делото не се удостоверява след 20.07.2019г.
на жалбоподателя да е издавано ново СУМПС с номера на изтеклото СУМПС.
Доколкото процесната заповед, с която се постановява властническа воля на
временно отнемане на СУМПС № ********* е издадена едва на 03.08.2020г., т. е.
след изтичане на срока на валидност на самото „отнето“ СУМПС, то съдът приема,
че изземването на същото не се постига целения от закона ефект на
принудителната административна мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на
валидност в случая може да е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, респ. да е основание за отказ да се
издаде, при подадено заявление, ново СУМПС, преди водача да възстанови правоспособността
си, като водач на МПС, но не е основание за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП.
По изложените съображения, оспореният акт е
незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Същите възлизат в размер на 610 лева, от които 350 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие
от 06.08.2020г., 250 лева – депозит за вещо лице и 10 лева – внесена държавна
такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1253-000421/03.08.2020г., издадена от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на В.Т.Д.,
ЕГН **********,***, разноски по делото в общ размер на 610 (шестстотин и десет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: