№ 441
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503760 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294, ал.1 вр. с чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е след отмяна на въззивното решение от 15.04.2019г. по гр.д.№ 388/2019г. по
описа на САС, 7 ми състав, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното
решение и частичното му потвърждаване, е отхвърлен искът на С. К. В. срещу „VHV
Allgemeine Versicherung AG“ - Германия по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на
обезщетение на неимуществени вреди от ПТП от 28.06.2013г. в размер на 26 000 лева,
частичен иск от 50 000 лева.
Настоящото въззивно производство има за предмет жалбите на страните по гр.д.№
14960/17г. по описа на СГС , І-7 състав срещу решението от 24.10.2018г. в частта по иска по
чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
28.06.2013г.
Въззивникът ищец В. иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен искът му по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ за присъждане на обезщетение за неимуществен
вреди, като изтъква оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на чл. 51,ал.2
и чл. 52 ЗЗД, и постановяване на ново, с което искът бъде уважен в пълния предявен
частичен размер.
Въззивникът ответник „VHV Allgemeine Versicherung AG“ - Германия иска отмяна на
решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен, като възразява срещу приетия за установен механизъм на произшествието и за
наличието на противоправност на поведението на застрахования при него водач на ППС.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно.
Съображенията на въззивния съд, при съобразяване оплакванията на страните и след
изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение, са следните:
1
Не е предмет на спор пред настоящата инстанция материалноправната легитимация на
страните – ищецът е пострадал от ПТП от 28.06.2013г, а ответникът – застраховател на
гражданската отговорност на сочения за пряк причинител на вредата Д. С..
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително изслушаната от
настоящата инстанция автотехническа експертиза, позволява категоричен извод за следния
механизъм на произшествието: На 28.06.2013г., в светлата част на деня, при сухо време,
управлявайки с до 40 км./ч мотоциклет Хонда по ул. Пловдивска, посока от гр. Пловдив към
центъра на гр.Пазарджик, Д. С. наближил кръстовището с ул. Света Петка и от далечно
разстояние видял стоящият на пътното платно, около средата на дясната пътна лента, ищец.
Оглеждайки се наляво, пешеходецът също видял мотоциклетиста и се върнал крачка назад.
Мотоциклетистът натиснал клаксона, но продължил движението си, а след като спрял да
натиска клаксона, задействал спирачките на мотоциклета, завивайки надясно. След спирачна
следа от близо 2 метра ударил пешеходеца с предното колело на 1,3 метра вляво от десния
бордюр. Съгласно неоспореното заключение на в.л. А., ударът е бил предотвратим от
мотоциклетиста чрез спиране, тъй като е възприел пешеходеца от надвишаващо опасната му
зона за спиране разстояние.
Експертът определя поведението на С. като причина за настъпване на произшествието,
тъй като не е предприел своевременно мерки за намаляване на скоростта или аварийно
спиране, каквато възможност е имал.
Така установеното поведение на делинквента е противоправно. Същото е в пряко
нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, който задължава водачите на ППС да намалят скоростта
или спрат при възникване на опасност за движението, както и на чл. 116 ЗДвП, който ги
задължава да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е въведено своевременно от
ответника, като с отговора на исковата молба същият е заявил, че ищецът е предприел
неправомерно пресичане на пътното платно, без да възприеме пътната обстановка.
Установява се от експертизата на в.л. А., че ищецът е пресичал на неразрешено място
пътното платно ( в близост има пешеходна пътека, която не е използвал), отдясно наляво
спрямо посоката на движение на мотоциклета, но не е навлязъл внезапно на пътя.
Предприетото в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП пресичане на пътното платно от ищеца е
определено от вещото лице А. като една от причините за настъпване на произшествието.
Другата е необосновано движение на ищеца напред –назад по пътното платно, което също
може да бъде квалифицирано като „неправомерно“ пресичане на пътното платно, защото е в
нарушение забраната на чл.113, ал.1 т.2 ЗДвП пешеходецът да не се удължава ненужно
престоя си на пътното платно.
В обобщение, въззивната инстанция приема, че приносът на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат е доказан и определя размера му на 20 %.
Пред настоящата инстанция няма спор относно травматичните увреждания на ищеца и
причинната им връзка с произшествието. При удара В. е получил фрактура на дисталната
част на дясната подбедрица. След произшествието е хоспитализиран. Проведено е
оперативно лечение: открито наместване на костните парчета с поставяне на метали
остеосинтезни материали. Обичайният период за пълно възстановяване от описаната травма
е 7-8 месеца, по време на които ищецът е изпитвал интензивни болки и сериозни
затруднения в хигиенно битовото си обслужване. Възстановяването е пълно – ищецът се
придвижва нормално, без помощни средства, протекло е без усложнения. Остеосинтезният
материал не е отстранен към 2017г., когато е изготвено заключението на в.л. Г. и същата е
определила операцията за изваждането му като предстояща. Болките и неудобствата са
повлияли негативно на психиката на ищеца. Същият е станал изнервен и потиснат от
обездвижването си; изпитва страх от коли, скорости и мотори ( така св. Б. В.).
Настоящият състав, като отчита вид на травмата, болничния престой, проведената и
предстоящата хирургични интервенции, сравнително дългия оздравителен период,
съпроводен от физически и битов дискомфорт, високия интензитет на болките за голяма
2
част от възстановителния период, възрастта на ищеца – 37г. към датата на ПТП и факта, че
липсват трайни остатъчни явления, извън оперативните белези, приема, при отчитане
икономическите условия в страната през 2013г., за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди такъв от 45 000 лева. Същият подлежи на редуциране на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД с 20 % или следващото се на ищеца обезщетение е 36 000 лева. Или
предявеният като частичен иск за 26 000 лева е основателен и доказан.
Воден от изложеното въззивният съд следва да отмени решението в частта, с която искът
е отхвърлен за разликата над 12 000 лева до 26 000 лева и я присъди на ищеца и потвърди
решението в останалата обжалвана част, с която искът е уважен до 12 000 лева.
При този изход на спора, на ищеца се следват поисканите със списъка на лист 176 от
делото разноски - изцяло за настоящата въззивна инстанция и за касационната инстанция –
общо 3810 лева , а за предходната въззивна инстанция и за първата инстанция – разноските
за иска за неимуществени вреди, които възлизат съответно на 2361 лева за адвокатско
възнаграждение и на 1545 лева ( 1040 лева за държавна такса, 500 лева за експертизи и 5
лева за съдебно удостоверение). Или общо следващите се на ищеца разноски са в размер на
7716 лева, от които 727, 78 лева вече са присъдени с обжалваното решение.
Присъдените от първата инстанция на ответника разноски следва да бъдат редуцирани до
размер от 22, 70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС , І-7 състав от 24.10.2018г. гр.д.№ 14960/17г. в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 12 000 лева до пълния предявен частичен размер от
26 000 лева, както и в частта, с която на ответника са присъдени разноски над 22, 70 лева до
690 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „VHV Allgemeine Versicherung AG“ - Германия,със седалище ФРГ, 30177
Хановер, ФХФ – Плац 1, съдебен адрес адв. Т.Б., гр.Пловдив, бул. Марица № 93 , да плати
на С. К. В. ЕГН **********, съдебен адрес адв. С.С., гр.***, ул. *** № 1, ет.1 , на основание
чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/ , разликата над 12 000 лева до 26 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази разлика
от 28.06.2013г. до окончателното й изплащане, по предявения като частичен иск от общо
дължимо обезщетение от 50 000 лева, а на основание чл. 78 , ал.1 ГПК - още 6988, 22 лева за
разноски по делото, над присъдените от СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС , І-7 състав от 24.10.2018г. гр.д.№ 14960/17г. в
частта, с която искът по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм/ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера от 12 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3