РЕШЕНИЕ
№ 2372
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVIII състав, в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Р. А., като разгледа административно дело № 408/2022 година по описа на
съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 118
КСО.
Образувано е по жалба на Ц.И.Х. *** ЕГН********** срещу Решение № 2153-15-27/26.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу
Разпореждане № 15220987578/01.01.2022г. на длъжностно лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
В жалбата е посочено, че оспореното решение е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Моли се решението да бъде отменено, като преписката бъде
върната на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява
лично и се представлява от пълномощниците си адв. М. и адв.К.,
като поддържат жалбата и ангажират писмени доказателства. По същество на спора
в писмени бележки дава становище за неправомерно изключване на предходни
увеличения на отпуснатата лична пенсия за ОСВ в периода 2017г. -2019г. и
неправилно приложение на разпоредбата на §7е ПЗР КСО и чл.70 КСО. Моли да се отмени обжалваното решение и преписката
да се върне на административният орган за ново произнасяне, със задължителни
указания по прилагане на закона. Не се претендират разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Пловдив – в съдебно заседание се представлява от юрк. В., която оспорва подадената жалба и моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна. По същество на спора в писмени бележки счита, че
атакувания административен акт е законосъобразен, постановен при спазване на
материално- правните предпоставки за преизчисление на отпусната лична пенсия за
ОСВ и съобразно разпоредбите на §7 е ПЗР КСО и чл.70 КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с жалбата и доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, установи от фактическа
страна следното:
От данните в пенсионното досие е видно, че с
Разпореждане № 29
/проколол №N01183 от 22.11.2012г. на длъжностното лице по ПО, на жалбоподателят Ц.Х. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1
и ал.2 КСО, вр.§5 ал.3 ПЗР КСО, считано
от 15.09.2012г.. При отпускане на пенсията
е зачетен осигурителен стаж в размер на 36 години, 09 месец и 07 ден от трета категория труд, в това число и 1г и 7м отложено
пенсиониране, като е приет индивидуален коефициент от 1.706. След отпускането й, пенсията за осигурителен стаж и възраст
е преизчислявана многократно с осъвременяване всяка година за
времето от 2013г. до 2021г., като последното
изменение на пенсията на основание чл. 100 от КСО е извършено с разпореждане № 15214409408 от 01.07.2021г. в размер 782,26 лева. С Разпореждане
№ 1522098578/01.01.2022г.,
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. е преизчислена от
25.12.2021 г. на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО, като е определена в
размер 838,02лв. Жалбоподателят
с жалба вх.№1012-15-10/05.01.2022г е оспорил същото по административен ред, като е посочил, че
преизчисленията за периоди 2018-2019г не са били включени в осъвременяването. С обжалваното в настоящото производство Решение № 2153-15-27/26.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е
потвърдено издаденото Разпореждане от 01.01.2022година, като в мотивите си административният
орган е приел, че за периода 2017г., 2018г. и 2019г не е извършвано
осъвременяване на отпуснатите пенсии по реда на чл.100 КСО, а по друг ред, с
преизчисляването им с по- голяма тежест в пенсионната формула за всяка година
осигурителен стаж. В тази връзка изградил извода си, че след като считано от
25.12.2021г. е приложена тежест 1.35% за всяка година осигурителен стаж без
превръщане, и тя надхвърля изпълваните през предходните години проценти, то
след определяне на размера на съответната пенсия с новата по – висока тежест на
осигурителния стаж, не е възможно да се извърши преизчисляване за периода
2017г- 2019г. с по- нисък процент за осигурителния стаж, защото използваните тогава
проценти са били с превес пред осигурителния стаж и са действали само и
единствено за тези периоди.
Недоволен,
жалбоподателят е инициирал настоящото съдебно производство, в хода на което
ангажира писмени доказателства, касаещи заключение на проведена ССчЕ, което
съдът изцяло кредитира. В него е направено изчисление съобразно поставената
задача как би се увеличила отпусната пенсия на Х., ако в нея се включат и
съответните увеличения в сила от 01.07.2017г, 01.07.2018г. и 01.07.2019г.,
както и какво би било увеличението при
включване на разликата, образувана между съотношението между определения 2019г
коефициент и увеличение на тежестта на осигурителния стаж 1.2 към 1.169 и
евентуално приложение на коефициента 1.35 за месеците на отложено пенсиониране.
При така поставената задача вещото лице е дало заключение, че най-
благоприятната пенсия в размер на 941.33 лева би се получила при включване в
методът на осъвременяването по §7е ПЗР на КСО и увеличенията с 2.364% от
01.07.2017г., с 3.819% от 01.07.2018г. и с 5.7% от 01.07.2019г..
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО,
от лице, имащо правен интерес от оспорване, и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "a" КСО,
разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране
на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО,
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид
гореизложеното, процесното решение се явява издадено от компетентен орган. Не
се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи
нищожност на акта. Спазено е изискването за
форма с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и ал. 5 КСО вр. чл. 59 АПК, като
горестоящият орган е изложил подробни мотиви, обосноваващи изводите му за
неоснователност на подадената пред него жалба.
Спорът е относно приложението на материалния закон и
се свежда до това дали при преизчисляването на пенсията на жалбоподателя,
съгласно § 7е от ПЗР на КСО, следва да
се вземат предвид и увеличенията на пенсията от 01.07.2017г., от 01.07.2018г и 01.07.2019г. и дали това е най- благоприятно за него. Съгласно посочената разпоредба на §7е, ал. 1 ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до
24.12.2021г.вкл. пенсии се преизчисляват от 25.12.2021г. с процент
1.35 на сто за
всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Тя се допълва от разпоредбата на §7в, ал. 2 ПЗР КСО, която предвижда,
че преизчисляването се извършва, без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24.12.2021г.. И в този случай с нормата на §7е ал.3 ПЗР КСО се предвижда преизчислението да се извършва по най-благоприятния за лицето
метод. Ето защо тук спорно се явява само правилото на §7е
ал.2 ПЗР КСО, което предвижда преизчислението да се извърши без да се променя
послужилия за изчисляване осигурителен доход, като се приложи нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането и до 24.12.2021 година. В тази
връзка жалбоподателят е направил възражение, че осигурителните органи неправомерно
са отделили годините 2017, 2018г и 2019г от останалите години, когато
осъвременяването е било по реда на чл.100 КСО.
В
тази връзка съдът съобрази действащата нормативна уредба, приложима от датата
на отпускане на пенсията на жалбоподателят до 24.12.2021година. Така съгласно чл.70, ал.1 КСО правилото, заложено при
изчисляването на размера на пенсиите за трудова дейност е, че размерът на пенсията се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи със съответен процент за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Към 01.01.2017г. разпоредбата на чл.70, ал.1 КСО предвижда, че размерът на пенсията се определя, като
доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от
процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31.12.2016г. процентът за всяка година осигурителен стаж
нараства всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от
процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 КСО, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно
със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната
година. Съгласно чл. 100, ал. 1 КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на
предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с процент, равен на
сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от
индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
Съгласно §53, ал.1 от ПЗР на КСО /обн. ДВ, бр. 61/2015г./, от 2017г. до годината, в която процентът по
чл.70, ал.1 КСО
достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100 КСО. Според ал.2 пенсиите, отпуснати с начална дата до
31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изр. 1-во
КСО достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на
всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със
съответния процент по чл.70, ал. 1, изр. 4-то КСО. От 01.01.2018г. е в сила и §53 ал.3 от ПЗР на ЗИДКСО, според която, когато
преизчисленият по реда на ал.2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди
преизчисляването, увеличен с процента по чл.70, ал. 1, изр. трето, пенсията се определя в по-високия размер. Към
01.01.2018 г., когато е влязла в сила § 53 ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО, разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 КСО гласи: "Размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с
процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж. До 31.12.2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от
първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям
от процента, определен по правилото на чл.100, ал.1 КСО, до достигане на стойност 1,5. Процентът по
изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване“. Анализът на разпоредбата на §53 показва, че при
предвиденото преизчисляване на пенсията по реда на ал.2 полученият размер
следва да се сравни с размера на пенсията, който би се получил съгласно ал.3,
ако преди преизчислението размерът на пенсията се увеличи с процента на нарастването
на процента по чл.70, ал. 1, изр. 1-во КСО, който е 3.8% на сто.
Следователно, прилага се един от двата способа за повишаване на пенсията – по
ал. 2 или по ал. 3.
Разпоредбата на §53, ал.1 от ПЗР на КСО е отменена от
01.01.2019г. /ДВ, бр. 102/2018 г./, когато са приети §7б и §7в ПЗР на КСО. Според
§7б, ал.1 ПЗР на КСО, през 2019 г. пенсиите също не се осъвременяват по чл. 100 КСО. Размерът към 30 юни 2019г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31
декември 2018г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с 5,7% /ал. 2/. Съгласно §7в, ал.1 ПЗР на КСО, пенсиите,
отпуснати с начална дата до 31.12.2018г., се
преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж. Според ал. 2, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 30 юни 2019г. включително. Също така §7в ал.3 ПЗР КСО предвижда, че когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и
размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в
по-високия размер.
Видно от посочените разпоредби, в §7в, ал.1 е
предвидено преизчисление на отпуснатите пенсии въз основа на увеличаване
тежестта на осигурителния стаж чрез посочения по-висок процент, с който се
умножават годините и съответните месеци от осигурителния стаж, без да се
променя доходът, от който е изчислена пенсията. В същото време, §7б, ал. 2 ПЗР КСО предвижда за всички отпуснати до края на 2018г.
пенсии увеличаване на размера им към 30 юни 2019г. да бъде с 5,7%, като §7в ал.3 ПЗР КСО изисква да се извърши сравнение между размера на
пенсията при преизчислението по реда на §7в, ал.1 и размера, който би се
получил при увеличението по §7б, ал. 2, като се определи на правоимащото лице
пенсия в размер на по-високата от двете суми. Следователно при оценка по
смисъла на §7е ал.2 ПЗР КСО на действащата нормативна уредба в сила от
отпускането на личната пенсия до 24.12.2021г. се установява, че както по §53 от
ПЗР на
КСО, така и по §7б и §7в от ПЗР на КСО,
преизчисляването на пенсията чрез повишаване на коефициента на осигурителен
стаж не се кумулира с увеличението с 3,8% за 2018г, респ. 5.7%
за 2019г., а се прилага единият или другият механизъм, в зависимост от това коя формула се
явява по-благоприятна за лицето. Същият принцип е заложен и в спорната по делото разпоредба на §7е, ал.1 от ПЗР на КСО. В този смисъл действащата
нормативна уредба до 24.12.2021г. не позволява вкл. на посочените проценти
увеличение за периода 2017г., 2018г. и 2019г. в случаите, когато това не е по-
благоприятно за пенсионираното лице. Така органите по осигуряване са приложили
законосъобразно правилото на §7е ал.2 ПЗР на КСО, а направените в тази връзка
възражения на жалбоподателя срещу това, че при преизчислението
на пенсията му не са включени увеличения с 2.364% за 2017г., с 3,819% за 2018г. и с 5,7% за 2019 г. и оплакванията,
че органите по приходите неправилно са отказали да приложат § 7е, ал. 2 ПЗР на
КСО са неоснователни. Видно е, че с приемането на разпоредбата на §7е ал.1 -3 ПЗР на КСО законодателят отново, подобно на §53, ал.
2 и
ал.3 ПЗР на КСО и §7в, ал.1-3 ПЗР на КСО, е заложил нарастване на пенсиите чрез единия от
двата показателя /осигурителен доход и осигурителен стаж/, въз основа на които
се формира размера на пенсията, а именно – чрез нарастване тежестта на
осигурителния стаж, при което преизчислението по този ред отново е под условие,
че се явява по-благоприятно за лицето. Новото преизчисление по §7е ал.1-3
ПЗР КСО идва да замести предходните преизчисления, извършени
въз основа на §53, ал. 2 ПЗР на КСО и §7в, ал. 1 ПЗР на КСО. Вярно е, че ал.2 на §7е не ограничава осъвременяването,
преизчисляването и индексирането на пенсията до това по чл. 100 КСО. Правилно
обаче органите по пенсионното осигуряване са приели, че визираните предходни
законодателни изменения с разпоредбите на §53, ал. 3 и
с §7б, ал. 2 от ПЗР КСО увеличение със съответните проценти е
неприложимо към преизчисления размер на пенсиите по реда на §7е ал.2, вр. ал.1 ПЗР на КСО, при съобразяване на §7е ал.3 ПЗР КСО. С
разпоредбите на § 53, ал. 3 и § 7б, ал. 2
ПЗР КСО не е предвидено общо увеличение със съответен процент на целия размер
на пенсиите, т. е. не се прави всеобща индексация или осъвременяване на
пенсиите, а се предоставя алтернатива на заложената формула на преизчисление,
така че да се гарантира целеното през годините нарастване на пенсията.
Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на КСО и по §7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за
2019 г. не могат да се "насложат" върху преизчислението по § 7е, ал.
2 от ПЗР на КСО, тъй като по същество те се заместват от него, а увеличенията
по §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и §7б,
ал.2 ПЗР на КСО са неприложими, доколкото след преизчислението по §7е, ал. 2 от
ПЗР на КСО няма как да е изпълнена хипотезата /съответният размер на пенсията/
на §53, ал.3 и на §7б, ал. 2 КСО.
С оглед изложеното, съдът приема, че органите по
осигуряването правилно са приложили материалния закон и издаденото
разпореждане, както и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ са
законосъобразни.
При този изход на спора на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.И.Х. *** ЕГН********** срещу Решение № 2153-15-27/26.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу
Разпореждане № 15220987578/01.01.2022г. на длъжностно лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.И.Х. *** ЕГН********** да заплати на НОИ сумата в размер на 100 лв. /сто/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: