РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. гр. Хасково, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100076 по описа за 2023 година
Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково
против Й. Х. А., ЕГН **********, от **********, искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът предоставял на потребителите
срещу възнаграждение услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване
на водите, като отношенията им се уреждали от публично известни общи
условия, публикувани на неговата интернет страница. В изпълнение на
задълженията си ищцовото дружество ежемесечно издавало фактури, като
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ задълженията по тях следвало да бъдат заплатени
в 30- дневен срок от датата на фактурата, като след изтичане на този срок
потребителят изпадал в забава, поради което върху главницата се
начислявала законна лихва. При изпълнение на дейността си, ищецът
предоставил на ответника услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите до обект с адрес Хасково, вилна зона, Местност
Кенана, и с партиден № 782230, като в изпълнение на задължението си по
чл.33 ал.1 от ОУ за периода от 31.07.2013г. до 27.06.2022 вкл. той издал
фактури за стойността на доставените услуги. В срока по чл. 33 ал.2 от ОУ
1
непогасени от ответника останали 5 броя фактури на обща стойност 1870.85
лева. Поради това, в 30 – дневен срок от датата на неплатената фактура върху
главницата била начислена съответната законна лихва, като към 10.10.2022г.
дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била в размер на
общо 86.89 лева, а заедно с нея общото задължение на ответника възлизало на
сумата в общ размер от 1957.74 лева, формирано по посочения в исковата
молба в табличен вид начин. Тъй като ответникът трайно не изпълнявал
паричните си задължения към ищеца, същият подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково за
вземанията си срещу него, възоснова на което било образувано Ч.гр.д.№
2616/2022г. по описа на съда. Заявлението било уважено и по делото била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в
законоустановения срок постъпило възражение от ответника, предвид на
което на основание чл.422 от ГПК за ищеца се породил правния интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 1957.74 лева, от
които: 1870,85 лева - главница за предоставени и потребени услуги по
доставка, отвежане и пречистване на вода по фактури, издадени в периода от
31.07.2013г. до 31.07.2014г. и от 19.04.2022г. до 27.06.2022г.; 86,89 лева -
лихва от датата на забава по всяка фактура до 10.10.2022г.; ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК в съда до окончателно изплащане на главницата. Претендира всички
съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който счита иска за неоснователен и оспорва същия по основание
и по размер. По същество прави възражение за изтекла погасителна давност
на част от вземанията, а именно - претенциите по фактури № **********/
31.07.2013г., №**********/31.10.2013г. и №**********/31.07.2014г., в т.ч.
главници в общ размер на 16,36 лв и законна лихва в общ размер на 14,75 лв.
В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност и по отношение на претенцията от 1828,56 лв по фактура
№**********/19.04.2022г. – в случай че същата била за период преди 2020г.,
иби за онази част от нея, който била за този период. По отношение на
останалите претенции, ответникът твърди, че в процесния имот живеели
2
двама човека и не били ползвали водоснабдителните услуги на ищеца в
периода на претенцията, тъй като в имота бил ползван собствен източник на
вода. Оспорва обстоятелството в района на процесния имот да са
предоставяни услуги по отвеждане и пречистване на вода. Ответникът
оспорва също твърдяното количество на доставена, отведена и пречистена
вода до имота. Не оспорва, че страните били в облигационни отношения,
както и ОУ, но оспорва че били предоставени услуги на претендираната
стойност, определени и изчислени по надлежния законов ред, като твърди, че
такова количество вода в процесния имот не можело да бъде консумирано,
дори и за 10 години. Оспорва потребеното количество вода през процесния
период и редовността на нейното отчитане. Предвид изложеното, моли
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че страните са били в облигационния отношения по силата
на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково за
предоставяне водоснабдителни и канализационни услуги на територаията,
обслужвана от „В и К“ оператор - Хасково. Тези Общи условия са били
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. и които общи условия
действат, без да е необходимо изричното им писмено одобрение от клиента.
В разпоредбата на чл.59 и сл. от същите е уреден реда и начина на откриване,
промяна и закриване на партида, в чл.22 и сл. – отчитане, разпределение и
заплащане на консумираната питейна вода и на отведени и пречистени
отпадъчни води, а отговорността на клиента при неизпълнение на
задълженията е регламентирана в чл.44 от Общите условия.
От изразеното становище на ответника в отговора на исковата молба
съдът приема за безспорен факта, че посоченият адрес, а именно - гр.Хасково,
вилна зона „Кенана“, е адресът, на който ответникът пребивава с още едно
лице и където притежава вилен имот.
По делото се представиха фактура № **********/31.07.2013г. на
стойност 9.31 лв. за обект - вила с партиден № 782/230 и отчетен период от
15.08.2012г. до 27.07.2013г., както и фактура № **********/31.10.2013г. на
3
стойност 4.70 лева за отчетен период от 27.07.2013г. до 30.10.2013г.
Представиха се още 3 броя фактури – фактура №
**********/31.07.2014г. на стойност 2.35 лв. за отчетен период от
30.10.2013г. до 22.07.2014г.; фактура № **********/27.06.2022г. на стойност
25,93 лв. за периода от 14.04.2022г. до 14.06.2022г., както и фактура №
**********/19.04.2022г. на стойност 1828.56 лв. за отчетен период от
22.07.2014г. до 14.04.2022г., всички за същия адрес и за същия партиден
номер.
За цялостното изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение
на съдебно-техническа експертиза, което възприема изцяло като компетентно
и безпристрастно дадено. От същото се установява, че за процесния период
ищецът е отчитал количеството доставена вода за ответника само по един
водомер, монтиран, както и по-горе вече бе посочено, във вилен имот в ж.р.
„Кенана“- гр.Хасково. Вещото лице при проверката си не е намерило данни в
архива на дружеството кога е бил монтиран процесният водомер, като е
установило, че водомерът на ответника е бил негов и е бил монтиран в шахта
в двора му. Вещото лице не е намерило също така данни за периода на
монтиране на водомера в имота на ответника, нито кога водомерът е
преминал през метрологична проверка, макар задължението да осигури
извършването на периодична такава да е на собственика на имота. В
заключението си вещото лице е посочило, че срокът на годност на един
водомер е 10 години, считано от датата на първоначалното му монтиране,
респективно поставяне на пломба. В конкретния случай дава заключение, че
водомерът има пломба с № 639937, но липсва информация кога е бил
пломбиран. В своето заключение вещото лице е установило също, че в
периода от м.юли 2014г. до 2022г. процесният водомер не е бил проверяван,
като при последната проверка показанията са били 119 куб.м., а при
следващото измерване е показвал – 860 куб.м. Няма данни при ищеца също
така през този период да е било начислявано служебно някакво количество
вода. В карнета, служещ за отчетен документ, ищецът е посочвал код 12 –
означаващ, че не е бил даден достъп до водомера на инкасатора. В своето
заключение вещото лице дава каква е била цената на водата за целия исков
период, от което съдът установи чувствителни разлики през различните
периоди. В заключението се съдържат данни още, че от всички събрани по
делото доказателства и от извършените на място проверки при ищеца вещото
4
лице не е установило как точно е формирана цената на водата, т.е. как е била
определена исковата сума - поотделно за всеки месец или като
средноаритметична сума за целия период от 80 месеца.
Предвид казаното по-горе съдът намира, че ищецът при измерването на
количеството ползвани услуги е допуснал грубо нарушение на нормата на чл.
23, ал.4 от Общите условия. Според цитираната норма, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните от отчета. При неосигуряване на представител, отчетът
се подписва от свиидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. По делото не
се представиха доказателства за спазена процедура по описания ред. Липсват
данни, от които съдът да се убеди, че ищецът е обявил с писмено съобщение,
поставено на видно място, датата, на която ще се извърши замерването на
водомера, и то в срок не по-малък от три дни преди отчитането. Не се събраха
също така доказателства потребителят да не е осигурил свободен и безопасен
достъп на оператора, за да извърши той своите замервания /чл.24, ал.1 от ОУ/.
Констатациите на вещото лице са в същата насока. А представеният
Констативен протокол № 1014700 е от 13.04.2022г., т.е. съставен е няколко
дни преди издаването на фактурата от 19.04.2022г. на стойност 1828.56 лв. и
същият е за поставяне на пломба.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.
86 ал.1 от ЗЗД са процесуално допустими, доколкото са предявени от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник, в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на
последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно
процесните вземания
Разгледани по същество предявените искове са неоснователни.
От всички събрани доказателства не се установява наличие на
валидно облигационно отношение между страните, възникнало на основание
цитираните по-горе Общи условия, публично известни. В случая ищецът има
качеството на „В и К оператор, а ответникът на – потребител на „В и К
услуги. Ищецът в качеството си на „В и К оператор“ обаче не доказа по
5
безспорен начин да е изпълнил своето задължение да достави
водоснабдителни и канализационни услуги в количество, стойността на което
се претендира. Не се спори, а и от представените доказателства се установи,
че ищецът е издавал фактури с посочени в тях количества консумирана вода,
но никъде не се съдържат данни за засичането на водата за исковия период,
т.е. кога, от кого и по какъв начин са били извършвани измерванията. Или,
налице е едно пълно неизпълнение на задължението на дружеството
оператор. От друга страна от съдебно-техническата експертиза се установи
още, че така доставената вода за част от процесния период е имала различни
цени, като не става ясно ищецът съобразил ли е тези промени при
остойностяване на количествата вода, т.е. по какви цени е била фактурирана
същата.
Ищецът не доказа, че за целия исков период е извършвал надлежни
проверки на водомера в обекта на ответника. Не е съставил никакви писмени
документи за стореното от него замерване. Не представи доказателства и за
това да не е бил осигурен достъп на негов служител, за да извърши
проверките и замерванията. И най-важното, задължението да се заплаща
консумираната вода е периодично такова, поради което така издадените
фактури за време, по-дълго от 8 години, не дават възможност на съда да
направи реална преценка това задължение съществува ли действително, как е
било установено то и дали същото не е погасено по давност, каквото
възражение се направи от ответника.
От всичко изложено по-горе съдът намира, че ищецът не доказа
своето изискуемо вземане спрямо ответника, представляващо стойността на
доставени услуги по водоснабдяване и канализация за периода от
31.07.2013г. до 31.07.2014г. и за периода от 19.04.2022г. до 27.06.2022г. за
сумата общо 1870.85 лв. - главница, за която сума е била издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д.№ 2616/2022г. по описа на Районен
съд - Хасково.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
периода от тридесет дни след издаване на всяка фактура до 10.10.2022г. в
размер на 86.89 лева.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
6
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ответника се
следват разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, а именно
сумата 504 лева - заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал
ответника, сумата от 496 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по
настоящото дело, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
актуалната към датата на сключване на Договора за правна защита и
съдействие, редакция/. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар,
доколкото такъв не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото
по-горе.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал
ответника, и сумата от 400 лева, представляваща възнаграждение за
осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по
заповедното производство, определено по правилата на чл.38, ал.2, вр. ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 вр. чл.7, ал.7 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в актуалната към датата на сключване на Договора за правна
защита и съдействие, редакция/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково,
ул.“Сакар“ № 2, против Й. Х. А., ЕГН **********, от ***************, иск
за признаване за установено, че Й. Х. А., ЕГН **********, дължи на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 1870.85
лева - главница, представляваща стойността на доставени услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени в периода от
31.07.2013г. до 31.07.2014г. и от 19.04.2022г. до 27.06.2022г. до обект с адрес
7
- гр.Хасково, ж.р. „Кенана“, както и сумата 86.89 лева - лихва за забава за
периода от тридесет дни след издаване на всяка фактура до 10.10.2022г.,
ведно със законната лихва върху главница от 12.10.2022г. до изплащане на
вземането по Заповед № 1252/13.10.2022, издадена по Ч.гр.д.№ 2616/2022г. по
описа на Районен съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, да заплати
на Й. Х. А., ЕГН **********, от **************, направените по делото
разноски в размер на 504 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, да заплати
на адвокат В. К. от Адвокатска колегия - Хасково, с адрес на упражняване на
дейността - ***********, сумата от 496 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство по
гр.д. № 76/2023г. по описа на Районен съд - Хасково и сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство по Ч.гр.д. № 2616/2022г. по описа на Районен съд –
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В. К.
8