Р Е Ш Е Н
И Е
№ 89 19.03.2021Г град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело № 552
по описа за 2020Г
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
К.Д.И.,
ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.П. обжалва решението по адм.д.№426/2019Г
по описа на КАС. Релевира касационното основание по чл.209, т.3 от АПК.
Нарушението на материалния закон свързва с неправилна преценка на съда за
неоснователност на исковете. Моли за отмяна на решението.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата. Допълнително твърди нарушение на чл.8, ал.1 от АПК, т.к. съдът го е лишил от равенство в процеса, като не му дал възможност да
докаже претенцията. Сочи, че съдът е отхвърлил исканията за разпит на свидетел,
прилагане на епикриза от досието и приемане на част от коледната украса.
Твърди, че проведеното по делото заседание с видеоконферентна връзка го е
лишило от възможност да се запознае с доказателства и да представи такива. Иска
връщане на делото на първоинстанционния съд за разпит на нов свидетел за доказване
на неимуществените вреди и за прилагане на епикризи от леченията в болницата
към затвора в гр.Л..
В
писмен отговор и молба-становище пълномощникът на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди. Намира иска за неоснователен и недоказан.
Касационният
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
делото на първоинстанционния съд, намира жалбата за допустима като подадена от
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявени от касатора срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ искове с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди /обида, злепоставяне и
засегнато човешко достойнство/, претърпени през периода 29.11.2018Г –
12.08.2019Г от незаконна административна дейност, както следва:
1/за
сумата 100 000лв. от неистински и неверни изявления на длъжностното лице К.
К. – инспектор ИСДВР в затвора в гр.Бобов дол при разпита като свидетел по
адм.д.№127/2018Г на КАС и
2/за сумата 100 000лв. от съставяне на
неистински документи от длъжностни лица в затвора – доклад от 12.10.2018Г и
извадка от регистъра на заетите книги от библиотеката в затвора, приети като
доказателства по посоченото съдебно дело.
От
фактическата страна по спора съдът е установил, че ищецът изтърпява общо
наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бобов дол, преведен на
09.10.2015Г, а от 26.06.2019Г същият се намира в затвора в гр.П.. Посоченото в
исковата молба адм.д.№127/2018Г по описа на КАС е образувано по предявени от
ищеца срещу ГДИН искове по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за неимуществени вреди от
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за общата сума 50 000лв. през периода
04.12.2017Г – 02.01.2018Г поради нарушаване на правото му да ползва книги от
библиотеката на затвора в гр.Бобов дол и нарушаване на правото да участва в
конкурс за коледна украса в затвора. По посоченото дело е разпитан като
свидетел ИСДВР К. К., който в показанията си е посочил, че обявеният конкурс за
коледна украса е бил за всички лишени от свобода в затвора, с изключение на тези
от първа група поради специалния режим за изтърпяване на наказанието, като
ищецът е имал желание да участва. Св.К. е твърдял, че по данни на библиотекаря
в затвора и записванията в дневника на библиотеката, ищецът не е върнал
предоставените му книги на няколко пъти, като връщането се отбелязва в дневника
срещу подпис на лицето и библиотекаря. Представените по съдебното дело писмени
доказателства, касаещи реда за ползване на книгите от библиотеката включват
доклад от библиотекаря л.св.Дафин Невенов Незиров от 12.10.2018Г и извадка от
регистъра на заетите книги, ползвани от л.св. от първа група, включително от
ищеца без негови подписи срещу взетите книги. По посоченото дело съдът е
постановил решение, с което е отхвърлил предявените искове като недоказани,
като изцяло е кредитирал показанията на св.К. и събраните писмени
доказателства. От показанията на св.Незиров първоинстанционният съд по
оспореното пред касационния съд решение е установил механизма за ползване на
книги от библиотеката на затвора - за всяка група се води отделна книга, като
за групата на ищеца се дава списък със заглавия, от който л.св. избира книги,
които се описват от библиотекаря в дневника /регистъра/ и се предават на
постовия надзирател, който ги предоставя на лицето.
При
тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за неоснователност
на предявените искове поради липса на доказано от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Според съда, описаните от ищеца фактически обстоятелства по исковете
нямат характеристиките на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностни лица от администрацията на ответника, извършени при или по повод
изпълнение на административна дейност. Показанията на свидетеля са
доказателствено средство в съдебното производство, а писмените документи са
издадени за нуждите на съдебното производство в съответствие с процесуалното
право на страната да докаже изгодни за нея факти и обстоятелства, чиято
неистинност не е оспорена от ищеца по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК. Според съда, с посочените доказателствени средства ищецът не е
поставен в условията по чл.3 от ЗИНЗС, т.к. адресат на доказателствените
действия е съда, а не ищеца. Освен това, според съда, изявленията на свидетеля
и писмените документи нямат връзка с дейността по изпълнение на наказанието,
поради което същите не са в противоречие с целите по чл.2, т.3 от ЗИНЗС и отсъства
нарушение на забраната по чл.3 от закона. Отделно от това, съдът е приел, че
ищецът не е доказал недостоверност на показанията на свидетеля и неверност на
писмените документи. По посочените правни доводи съдът е отхвърлил предявените
искове.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима искова молба. Решението,
преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за
това са следните:
При
правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установява твърдяното от касатора нарушение на
материалния закон при постановяване на решението и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
По
твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила:
Липсва
нарушение на чл.8, ал.1 от АПК. От проведените открити съдебни задания по
делото, единственото такова при условията на видеоконферентна връзка е заседанието
от 09.06.2020Г Видно от съдебния протокол по делото, ищецът е участвал лично,
не е бил против даване ход на делото при посочените процесуални условия,
участвал е при разпита на свидетеля Незиров и е имал активна връзка със съда и
страните. Протоколът в битието му на официален писмен документ е с необорена в
рамките на съдебното производство материална доказателствена сила.
Следователно, липсват основания да се счита, че е било нарушено равенството на
страните в процеса, в частност – на касатора.
Неоснователно
оспорващият счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения,
отхвърляйки доказателствените му искания за разпит на свидетел, прилагане на
епикриза и приемане на част от коледната украса. В протоколите от съдебните
заседания съдът надлежно и обстойно е мотивирал становището си по исканията. Разпитът
на свидетеля обслужва тезата на ищеца за понесени неимуществени вреди, докато
решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете касаят липса на
противоправно поведение на администрацията, който е първият елемент от
фактическия състав на исковете за обезвреда. По делото е имало достатъчно
писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца. Прилагането на
епикриза от проведено болнично лечение във връзка със съдържанието на документа
не може да обслужи доказването по делото, изискващо установяване на пряка
причинно-следствена връзка между твърдяната от ищеца незаконна административна
дейност и вредите. Коледната украса е неотносимо веществено доказателствено
средство, т.к. има пряка връзка единствено с исковете по приключилото
адм.д.№127/2018Г по описа на КАС. Независимо от това, съдът е приел за
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за изготвена такава
украса предвид признанието на обстоятелството от представителя на ответника в
съдебно заседание на 09.06.2020Г Следователно, не е имало спор по факта за
наличието на такава украса.
Видно
от изложеното, при събиране на доказателствените средства в исковия процес
първоинстанционния съд е спазил съдопроизводствените правила. По исканията на
страните е събрал относимите и допустими доказателства за изясняване на спора
от фактическа страна. Спазени са принципите за истинност и равенство на
страните в процеса. Липсата на допуснати нарушения в доказването по делото
прави неоснователно искането на касатора за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Не са налице
процесуалните условия по чл.222, ал.2 от АПК.
По
твърдяното нарушение на материалния закон.
От
надлежно установените обстоятелства по предявените искове съдът е формирал
правилен извод за неоснователност на исковете. Касационният съд споделя
преценката на първоинстанционния съд, че исковите претенции не се включват в
приложното поле на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, т.к. не съдържат факти за нарушения в
обхвата на правилото по чл.3 от ЗИНЗС. Нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС са свързани
с подлагане на ищеца като осъдено лице от страна на затворническата
администрация на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
респ. поставянето в посочените в законовия текст неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието или други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Твърденията по исковете за дадени от св.К.
пред съда неистински и неверни показания и за представени пред съда неистински
писмени документи по адм.д.№127/2018Г по описа на КАС не касаят действия,
бездействия или други обстоятелства, извършени от органите на затворническата
администрация при или по повод изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Показанията са дадени пред съд. Ищецът не ги е оспорил като недостоверни в
рамките на приключилото производство по адм.д.№127/2018Г по описа на КАС, като
в резултат на касационната проверка на съдебния акт изводите на съда, базирани
на тези показания, са приети за правилни и законосъобразни. Приетите писмени
доказателства също не са оспорени от касатора в посоченото съдебно производство
като недостоверни по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и не е
проведено производство по опровергаване на тяхната истинност. Предявените
искове са резултат от стремежа на ищеца за преразглеждане на мотивите и извода на
съда по адм.д.№127/2018Г по описа на КАС, което действие не може да се
осъществи в рамките на настоящия съдебен процес по делото.
Отсъствието
на незаконосъобразна административна дейност по предявените искове, а от тук –
липсата на първия елемент от фактическият елемент на отговорността по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС не налага изследване наличието на останалите два.
Оспореното
решение е правилно, поради което ще се остави в сила.
Въпреки изхода от спора, ответникът
няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по
ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК, поради което последните са неприложими.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №321/23.10.2020Г
по адм.д.№426/2019Г по описа на АС - Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.