Решение по дело №605/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. В., в качеството му на изпълняващ функциите на кмет на община Кюстендил, чрез адв. Ю. М., срещу решение № 190/15.10.2024 г., постановено по анд № 611/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 49/30.04.2024 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – директорът на РИОСВ – София, не изразява становище по жалбата.

Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил НП № 49/30.04.2024 г. на директора на РИОСВ – София, с което на С. Д. В., в качеството му на изпълняващ функциите на кмет на община Кюстендил, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лв. за това, че на 24.10.2023 г. не е изпълнил задължително предписание, дадено му на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), обективирано в т. 1 на констативен протокол (КП) № ККФОС-СЙ-55/26.09.2023 г. на РИОСВ – София, а именно: в срок до 23.10.2023 г. да почисти натрупаните купчини с отпадъци в поземлен имот № 61457.44.28 в землището на [населено място], община Кюстендил.

За да постанови този правен резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна на спора, че на 26.09.2023 г. служители на РИОСВ – София във връзка с постъпил сигнал за незаконно сметище в [населено място], община Кюстендил, при извършена извънредна проверка на място установили, че в поземлен имот 61457.44.28, под приюта за безстопанствени кучета е формирано нерегламентирано сметище от смесени битови, строителни и производствени отпадъци. Констатациите на проверяващите са обективирани в констативен протокол № ККФОС-СЙ-55/26.09.2023 г., с който в т. 1, на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО, на кмета на община Кюстендил е дадено предписание да почисти натрупаните купчини с отпадъци. След извършена на 24.10.2023 г. проверка от контролни органи на РИОСВ – София, е установено, че кметът на община Кюстендил не е изпълнил така даденото му предписание, които констатации са обективирани в констативен протокол № ККФОС-СЙ-65/24.10.2023 г.

Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано и е потвърдил процесното наказателно постановление.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

В случая административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която разпоредба за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от ЗУО на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗУО, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Следователно, за да бъде осъществен състава на чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 113, ал. 3 от ЗУО е необходимо предписанието по своето съдържание да изисква поведение за отстраняване на констатирано нарушение.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства по делото се установява, че на 24.10.2023 г. е извършена проверка от длъжностни лица на РИОСВ - София, която е завършила с констатацията, че дадените на кмета на община Кюстендил с т. 1 на КП № ККФОС-СЙ-55/26.09.2023 г. на РИОСВ – София със срок на изпълнение до 23.10.2023 г. задължителни предписания - да почисти натрупаните купчини с отпадъци в поземлен имот № 61457.44.28 в землището на [населено място], община Кюстендил не са изпълнени. Видно от отбелязванията върху констативен протокол № ККФОС-СЙ-55/26.09.2023 г. и върху констативен протокол № ККФОС-СЙ-65/24.10.2023 г., същите са връчени съответно на 26.09.2023 г. и 24.10.2023 г. на лицето И. Ф. В. – гл. експерт „Екология“ срещу положен подпис. Липсват обаче каквито и да е доказателства посоченото лице да е упълномощено от касатора да го представлява, няма и нормативно основание за това.

При гореизложените данни, следва че предписанието, материализирано в т. 1 на КП № ККФОС-СЙ-55/26.09.2023 г., е адресирано до кмета на община Кюстендил, който е санкционираното лице. Същевременно, както се констатира по-горе, то е връчено на лице без данни за упълномощаването му. При тези факти изводът е, че задълженият субект не е уведомен надлежно за вмененото му задължение с отправеното до него задължително предписание и не следва да носи отговорност за неизпълнение на същото. Ненадлежното връчване на предписанието има за последица непораждане на задължение за изпълнението му, а оттам и липса на основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на адресата на предписанието.

Отделно, от приложената по делото заповед № РД-00-1356 от 21.09.2023 г., издадена от кмета на община Кюстендил, се установява, че касаторът е определен за изпълняващ функциите на кмет на община Кюстендил по силата на посочената заповед за периода от деня, следващ решението за регистрацията на кмета на община Кюстендил в ОИК – Кюстендил като кандидат за кмет на общината и общински съветник в изборите за общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. до 26.10.2023 г. включително. Следователно към датата на издаване на АУАН № 112 от 03.11.2023 г. и на процесното наказателното постановление, същият не е изпълнявал функциите на кмет на община Кюстендил. Неправилното определяне на субекта на административнонаказателна отговорност съставлява абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Като е стигнал до други фактически и правни изводи Районен съд - Кюстендил е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски в размер на 500 (петстотин) лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.01.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 190/15.10.2024 г., постановено по анд № 611/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 49/30.04.2024 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - София да заплати на С. Д. В. от [населено място], сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща направени разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.