Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 31.01.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 39 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, със седалище и адрес управление: гр. Стара
Загора, ул. „Васил Левски” №13, ет.3, ап.5, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията, с ЕИК:*********, представлявано от управителя И. Г. С.,
действащ чрез пълномощника си и процесуален представител адв. П.С.Д. *** против Д.Т.Д. с ЕГН:
**********,*** на основание неизпълнени задължения по Допълнително
споразумение от 28.06.2017 г. (с нотариална заверка — Акт № 61, том 3, рег.№ 3842
от 28.06.2017 г. на Нотариус Янка Василева Попова с рег.М183 на Нот.Камара) към Договор за отдаване на под наем на недвижим имот от
08.04.2013 г.
Ищецът посочва, че на 25.10.2017 г. срещу ответника Д.Т.Д. била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1094 по чл.417 ГПК по ч.гр.дело
№ 1507/2017 г. по описа на Районен
Съд - Нова Загора.
Сочи също, че в
срока за възражение длъжника по издадената Заповед се е възползвал от правото си и е възразил срещу така издадената
заповед.
За подаденото
възражение срещу заповедта, ищецът бил уведомен на 12.12.2017 г. със Съобщение
от 01.12.2017 г. по посоченото ч.гр.дело № 1507/2017 г. на PC - Нова Загора.
Горното обуславяло правния му интерес в едномесечен срок от получаване
на съобщението за подадено възражение, да подаде искова молба, за доказване
съществуването на вземането си.
Ищецът е подкрепил
твърдението си за наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника,
като е изложил следните мотиви:
Твърди, че на 08.04.2013 г. между ответника по
настоящия иск Д.Т.Д. и дружеството „ДИПОЛ” ЕООД с ЕИК:********* бил сключен Договор за отдаване на под
наем на поземлен имот от 08.04.2013 г. (с нотариална
заверка - Акт №172, том 3, рег.№ 2158 от 08.04.2013 г. на Нотариус Янка Василева
Попова с рег.№183 на Hoт.Камара, вписан в Агенция
по вписванията, Служба по вписванията Нова Загора), като по силата на този договор, дружеството „ДИПОЛ” ЕООД /като наемодател/
отдава за временно възмездно ползване на Д.Т.Д. /като наемател/, следния свой
собствен недвижим имот, а именно: 2000 кв.м., находящи се в югозападната част на ИМОТ
№ 172005 в землището на село Кортен, ЕКАТТЕ 38683, община Нова Загора, целия с
площ 22.176 дка, с начин на трайно ползване - СТОПАНСКИ ДВОР, находящ се в
местността „СТОПАНСКИ ДВОР”, ПЕТА категория, при граници: имот № 000543 -
отводнителен канал на МЗГ-ХМС; имот № 000863 - пасище, мера на Община Нова
Загора; имот № 000845 - полски път на Община Нова Загора; имот № 172004 -
стопански двор на „Българска зърнотърговска компания”ООД; имот № 000721 -
жилищна територия на село Кортен; имот № 000539 - пасище, мера на община Нова
Загора, при граници на мястото, което се отдава под наем: запад - имот № 000845
- полски път на Община Нова Загора; юг -имот № 000863 - пасище, мера на Община
Нова Загора; от изток и от север - имот № 172005 на „ДИПОЛ” ЕООД.
Твърди, че срока на
действие на посочения договор бил 6 години, считано от датата на сключване. На
26.09.2014 г. дружеството „ДИПОЛ” ЕООД извършило апортна вноска в капитала на
друго търговско дружество /ищеца „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, част от която вноска бил
описания по-горе недвижим имот, като от този момент собственик на отдавания под
наем недвижим имот станало ищцовото дружество „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, встъпило в
правата на предишния собственик по посочения по-горе договор.
Посочва, че между новия собственик на отдадения под
наем имот „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД и ответника в настоящото производство Д.Т.Д. било
сключено Допълнително споразумение от
28.06.2017 г. (с нотариална заверка на подписите - Акт № 61, том 3, рег.№ 3842
от 28.06.2017 г. на Нотариус Янка Василева Попова с рег.№ 183 на Нот.Камара,
вписано в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Нова Загора) към
Договор за отдаване на под наем на поземлен имот.
Твърди, че с посоченото допълнително
споразумение страните се съгласили за следното - да бъде удължен срока на
действие на договора за наем до 31.12.2020 г., да бъде заплатена наемна цена за
ползването на имота в размер на 10000.00 лева без вкл. ДДС, която цена да бъде
платена в срок до 30.08.2017 г., като при забава в плащането след тази дата
била договорена неустойка в размер на 50.00 лева на ден, но за не повече от 60
дни.
Сочи, че с това допълнително споразумение страните
били постигнали съгласие относно удължения срок на действие на договора за
наем, размера на дължимата наемна цена от страна на наемателя, сроковете за
плащане на наемната цена, дължимата от страна на наемателя неустойка в случай
на забава при плащане на наемната цена след уговорения падеж, реда и начина на
прекратяване на действието на договора за наем.
Визира разпоредбата на чл.3 от Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. в който било посочено, че страните се съгласяват за следното - НАЕМАТЕЛЯ ще заплати на
НАЕМОДАТЕЛЯ, за срока на действие на договора, наемна сума в размер на 10000.00 лв. без вкл. ДДС. Наемната цена по
предходното изречение ще бъде платена от НАЕМАТЕЛЯ по посочена от НАЕМОДАТЕЛЯ
банкова сметка. ***на следвало да стане в срок до 30.08.2017 г.
Посочва също, че съгласно същата разпоредба
- в случай на просрочие /забава/ от страна на НАЕМАТЕЛЯ при плащането на
договорената наемна цена в договорения срок, същия дължи и неустойка в размер
на 50.00 лв. на ден за всеки просрочен ден след падежа, но за не повече от 60
дни.
Ищецът твърди, че след
подписване на посоченото Допълнително
споразумение от 28.06.2017 г. (с нотариална заверка на подписите) ответника Д.Т.Д. не е заплатил дължимата наемна цена, която следвало да
бъде платена в срок до 30.08.2017 г., но това не е станало и до настоящия момент.
Твърди също, че е налице просрочие при плащането на договорената наемна цена (пълно
неплащане), което е продължило 49 дни, считано от 01.09.2017 г. - датата на
изискуемостта на наемната цена /падежа/ до 19.10.2017 г.-датата предхождаща
подаването на Заявлението по чл.417 от ГПК, за които наемателя дължал на наемодателя
неустойка в размер на 2450.00 лв.
Посочва, че поради
горното, на 20.10.2017 г. „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД е пристъпило към принудително
събиране на всички вземания по посоченото Допълнително споразумение от 28.06.2017г. (с
нотариална заверка на подписите), чрез подаване на Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд-Нова
Загора.
По повод на това
Заявление било образувано частно гражданско дело №1507/2017 г. по описа на съда
и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №1094
от 25.10.2017 г., с която съдът разпоредил длъжникът Д.Т.Д. (ответник в
настоящото производство) да заплати на „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД (ищец по настоящата искова
молба) сумата в размер на 12450.00 лв., от които:
-
10000.00 лв. - неизплатена главница, представляваща
размера на договорената наемна цена по Допълнително
споразумение от 28.06.2017 г. към Договор за отдаване на под
наем на поземлен имот от 08.04.2013 г.;
- 2450.00 лв. - договорена неустойка за забава, съгласно чл.3 от Допълнително споразумение от 28.06.2017 г., начислена за 49 дни (от 01.09.2017 г до 19.10.2017 г. включително), за неизпълнение на задължението да бъде платена /издължена/ наемната цена на падежа посочен в чл.3 от Допълнителното споразумение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.10.2017 г. до пълното погасяване на задължението, както и направените по делото разноски в общ размер на 1050 лв.
В качеството си на Кредитор на „ДИПОЛ МЕБЕЛ”
ЕООД не било известно основание, на което отговорността за заплащане на
задължението по посоченото Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. на длъжника Д.Т.Д., да е отпаднала.
Твърди, че въпреки образуваното изпълнително
дело по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело №1507/2017 г. по описа на PC - Нова Загора и получената от длъжника покана за доброволно изпълнение,
към настоящия момент не било налице плащане на задължението.
Предвид
гореизложеното се породил правния интерес на ищеца „ДИПОЛ
МЕБЕЛ” ООД от предявяване на иск срещу ответника за установяване на вземането
му за договорената наемна цена и неустойка по Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. към Договор
за отдаване на под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г., поради което моли съдът да установи
със сила на пресъдено нещо, че ответникът Д.Т.Д. с ЕГН:********** дължи на ищеца „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, с ЕИК: *********, общо
сума в размер на 12450 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.10.2017 г. до пълното погасяване на задължението.
Моли съдът да осъди ответника да заплати на представляваното от него дружество направените съдебни и деловодни
разноски както по настоящото производство, така и по заповедното производство по
ч.гр.дело №1507/2017 г. по описа на PC - Нова Загора.
Моли съда
да приеме като писмени доказателства заверени копия
от документи.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д.Т.Д., чрез
пълномощника си адв. Д.Й. ***,
с който същият посочва, че счита иска за
допустим, но неоснователен.
Посочва, че е
запознат с исковата молба и е съласен с фактическата
обстановка упомената в нея, като подчертава изрично, че начинът на трайно
ползване на имота бил определен в т.4 от договора за отдаване под наем на
поземлен имот, а именно – земеделска земя.
По фактическата обстановка,
неупомената в исковата молба сочи, че през
2013 г. доверителят му имал намерение да създаде ферма за калифорнийски червен
червей за производство на био тор и кандидатствал за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Едно от условията
по тази програма изисквало кандидата да разполага със собствена или наета земя
за производството на био тор.
Посочва, че за да реализира намеренията
си, Д.Т.Д. извършил следните фактически и правни действия:
- сключил договора за наем от 08.04.2013 г.
- приложен като доказателство по делото ведно с исковата молба.
- създал ферма за производство на био тор
от калифорнийски червеи върху имота - предмет на договора за наем от 08.04.2013
г. - регистрирал животновъден обект - калифорнийски червеи - ферма - с
капацитет 240 кв.м., находящ се в с. Кортен,община Нова Загора, за което му
било издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
845/26.04.2013 г. на Министерство на земеделието и храните - Българска Агенция
по безопасност на храните - Областна Дирекция по безопасност на храните гр.
Сливен.
- регистрирал се като земеделски
производител, с регистрационнна карта на земеделския производител от 14.05.2014
г., издадена от Областна дирекция „Земеделие” гр.Сливен. На 14.05.2013 г. подал
пред Общинската служба по земеделие анкетен формуляр - вх.№ 6864/14.05.2013 г.,с
който заявил ползването на земеделска земя, а именно имот № 172005, находящ се
в стопански двор - Кортен с ЕКАТТЕ 38683 за отглеждането на калифорнийски
червей върху площ от 240 кв.м.
- представил в Общинска служба земеделие
гр. Сливен Бизнес план по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”
- на 13.05.2014 г. подписал
с Държавен фонд „Земеделие” Договор № 20/112/09573 за отпускане на финансова помощ.
Относно подписването на Допълнително споразумение
към Договор за отдаване под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г., ответника
твърди, че подписвайки
основния Договор за отдаване под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г.
страните били наясно, че договорът следва да обезпечи основни изисквания на
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони. Договорът бил подписан за срок от 6
години, защото толкова била продължителността на програмата по тази мярка. Подписите,
положени от страните по договора били заверени нотариално защото такова е било
изискването за отпускане на финансова помощ по мярката. Това, което страните не
били съобразили при подписването на договора за наем е, че на администрацията е
необходимо технологично време за одобряването на представените проекти. От
подписването на договора за наем до подписването на Договор № 20/112/09573 за
финансова помощ били изминали точно 1 година, 1 месец и 5 дни, като при
подписването на договора за финансова помощ станало ясно, че Ползвателя по договора
/Д./ следвало да не променя мястото на извършване на дейността /наетия имот/ за
срок от 6 години, като този период течал от момента на подписване на договора
за финансова помощ. Тъй като от подписването на договора за наем до
подписването на Договора за финансова помощ вече била изтекла 1 година, то
срокът на договора за наем вече не покривал изискването за време по договора за
финансова помощ. Посовча, че срокът, през който ползвателят следвало да не
променя мястото на дейността, която се финансира се извличал от разпоредбите на
договора за финансова помощ: чл.3.1 от Договора: Ползувателят се задължава да
извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в Бизнес плана и
описани в срок до 3 години от датата на подписване на настоящия договор; чл.5.1.
от Договора: Заявка за второто плащане се подава от Ползувателя не по-късно от
два месеца след изтичането на срока по т.3.1.; чл.4.32. от Договора:
Ползувателят е длъжен да не променя мястото на дейността, която се финансира за
срок от 3 години от датата на подаване на заявката за второто плащане.
Така се породила
необходимостта от продължаване на срока на договора за наем, съобразно изискванията
на Договора за финансова помощ.
Твърди,че необходимостта
от промяна на срока на договора за отдаване под наем не предизвикала тревога у
доверителя му. По това време отношенията между страните били добри и същите
постигнали устна договореност срокът на договора за наем да бъде съобразен със
срока на Договора за финансова помощ - при същите условия.
Впоследствие обаче
отношенията между страните се влошили. През 2017 г., при изтичане на срока на договора
по т.3.1. станало ясно, че Държавен фонд „Земеделие” изисква гаранции, че
срокът по т.4.32 от Договора за финансова помощ ще бъде спазен, а именно -
нотариално заверен договор за целия срок.
Посочва, че макар и
при влошени взаимоотношения, ответника осъществил контакт с ищеца и предявил
исканията си да оформят постигнатата предварителна договореност за продължаване
на срока.
Сочи, че няколко
дни по-късно служител на ищеца му представил текста на „Допълнително
споразумение към Договор за отдаване под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г.”,като
му заявил, че по изричното заявление на ищеца текста на това споразумение не
подлежи на промяна. Първоначално ответникът категорично отказал да подпише
такова споразумение. Твърди, че в това време, в резултат и на причинените
тревоги от лошите взаимоотношения между страните, рязко се влошило
здравословното състояние на майката на доверителя му - Динка Динева Станчева - дотолкова,
че за кратко време се наложило многократно да посещава лекари и болнични
заведения. Това тревожното здравословно състояние било отразено в амбулаторни
листи за прегледи при лекари. Така към тревогите на доверителя му, относно
неяснотата на фермата за био тор се прибавили и тревогите за здравето и живота
на майка му. След последното посещение при доктор - специалист на 26.06.2017
г.,доверителят му е взел решение да подпише предложеното му Допълнително
споразумение към договора за наем, за да може към него момент да си осигури поне
малко спокойствие и време, което да отдели за майка си.
Потвърждава, че
в действителност, на 28.06.2017 г. доверителят му Д.Д. е положил подписа си
върху Допълнително споразумение, което било удостоверено с нотариална заверка. Подчертава,
че наемодателят ищец не е присъствал по време на
полагане на подписа на доверителя му под споразумението.
Навежда за
неоснователност на обективно съединените искове, защото:
Допълнителното
споразумение към договор за отдаване под наем на поземлен имот от 08.04.2018 г.,
в частта си относно договорения размер на наемната цена било нищожно, като
накърняващо добрите нрави, съгласно чл.26, ал.1 предложение 3 от ЗЗД и като
такова не можело да породи правно действие. Противоречието с добрите нрави
представлявало нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот от
гледна точка на които е морално недопустимо сключеният договор да породи
съответните правни последици. Противоречието с добрите нрави в конкретния
случай имало две проявления. Първото от тях била явната неравностойност на
насрещните престации. В Договора за отдаване под наем на поземлен имот била
определена годишна наемна цена в размер на 100 лева. Тази наемна цена следвало
да се приеме за нормална, макар и завишена в сравнение със средната годишна наемна
цена за земеделска земя в региона, с оглед принципа за свободата на договаряне,
прогласен в чл.9 от ЗЗД. В допълнителното споразумение обаче тази приета за
нормална наемна цена била увеличена между 40 и 60 пъти. Така допълнително
договорената наемна цена излизала извън пределите на нравствената допустимост,
което накърнявало „добрите нрави” и обуславяло нищожност на сделката.
Според адв. Й.
неравностойността на насрещните престации била такава, че практически била сведена
до нула за едната страна и съгласно константната практика на ВКС при такова
явно несъответствие се прави извод за нарушение, което води до нищожност на
сделката.
Посочва, че второто
проявление на противоречието с „добрите нрави” било опорочаването на волята на
страните при сключване на договора, от което се прави извод, че било налице
недобросъвестно поведение на ищеца с което целял постигането на несправедлив
краен резултат. Като се възползвал от неравноправното положение на наемателя си
и невъзможността му да договаря свободно, въпреки предварителните уговорки да
продължат договора при същите условия, наемодателят - ищец бил създал условия
за неоснователното си обогатяване, тъй като определената наемна цена не
отговаряла на обезщетителната си функция.
Освен
това твърди, че в условията на
евентуалност - Допълнителното споразумение към договор за отдаване под наем на
поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта си относно договорения размер на
наемната цена е унищожаемо като сключено от доверителя му, поради крайна нужда
при явно неизгодни условия - чл.33 от ЗЗД.
Посочва, че съгласно
задължителната практика на ВКС правната норма посочва две съществени и основни
предпоставки, които следва да са осъществени кумулативно, за да може да бъде
унищожена сделката. Първата предпоставка била състоянието на крайна нужда, т.е.
липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности, като например недостиг на парични средства за издръжка - лична и
на семейството /домакинството/, за лечение на лицето или на негов близък, за
плащане на изискуеми задължения и др., което състояние да е въздействало върху
волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я
сключи, като е необходимо да се заключи, че при нормални условия /достатъчно
средства за издръжка и за погасяване на задължения/,т.е. при липса на състояние
на крайна нужда тя не би сключила сделката. Втората предпоставка било наличието
на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето, намиращо се в крайна
нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай към момента на сключване
на сделката и съставляват съотношение между престациите на страните,
неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда страна.
Твърди, че в
конкретния случай били налице и двете посочени от ВКС предпоставки, които предопределят
правния извод, че допълнителното споразумение е унищожаемо като сключено от
ответника, поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Освен
това твърди, че в условията на
евентуалност - определената в допълнителното споразумение наемна цена не била
изискуема, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да
се отхвърлят. Според адв. Й., фактът че е настъпил падежът на плащането, посочен
в допълнителното споразумение, не означавал че автоматично е настъпила и
изискуемостта на вземането. Като е предявил вземането си единствено и само на
основание, че е настъпил падежа му, ищецът бил действал недобросъвестно или при
хипотеза на злоупотреба с право, тъй като не бил изпълнил свое задължение по
Допълнителното споразумение, защото единствено и само при изпълнение на това
задължение би настъпила и изискуемостта на вземането.
На основание гореизложеното моли съдът да
прогласи нищожността на Допълнителното споразумение към договор за отдаване под
наем на поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта си относно договорения
размер на наемната цена, като накърняващо добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В условията на евентуалност моли съдът да унищожи
Допълнителното споразумение към договор за отдаване под наем на поземлен имот,
в частта си относно договорения размер на наемната цена, като сключено от
доверителя поради крайна нужда при явно неизгодни условия - чл.33 от ЗЗД.
В условията на евентуалност моли съдът да отхвърли
предявените обективно съединени искове, като неоснователни поради ненастъпила
изискуемост на вземането.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски.
Моли за
допускане на съдебна експертиза от едно лице - експерт, което да даде отговор
на въпроса: Каква е средната годишна цена за арендоването /наемането/ на земеделска
земя в землището на с. Кортен с ЕКАТТЕ 38683 ?
Моли съдът да
допусне гласни доказателства от двама свидетели - в режим на довеждане - за
удостоверяване на обстоятелствата по чл.26, ал.1, пр.3 и чл.33 от ЗЗД.
Прилага и моли съдът да приеме представени от
него документи, като писмени доказателства.
След получаване
отговора на ответника, съдът с разпореждане на 27.02.2018 г. е дал указания да
представляват ли исканията му за нищожност и унищожаемост на сключеното между
страните допълнително споразумение, насрещен иск или представляват единствено
възражение. Съдът е дал едноседмичен срок в случай, че тези искания представляват
инцидентен установителен иск, то да внесе дължимата държавна такса, в който
срок ответната страна не е изразила становище, нито е внесла държавна такса по
насрещен иск, поради съдът е счел направените искания като възражения и не
дължи произнасяне по тях като диспозитив.
На 07.06.2018
г. ответната страна е депозирала искова молба с вх. № 3228, която съдът е приел
като доказателство по делото.
В откритото
съдебно заседание на 04.09.2018 г. съдът е спрял производството по гр.д. №
39/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, тъй като има образувано друго
производство, а именно гр.д. № 794/2018 г. по описа на същия съд, което се
явява преюдициално по отношение на настоящия спор. Съдът е указал на служба
„Деловодство” да следи и изготвя справки, относно преюдициалния спор, а именно
гр.д. № 794/2018г.
С определение
от 12.12.2018 г. Районен съд – Стара Загора е прекратил гр.д. № 5133/2018 г. по
описа на същия, поради оставяне на молбата на ищеца в него Д.Т.Д. без разглеждане, като недопустима в частта за разноските. С
определение от 12.12.2018 г.
С определение
от 01.02.2019 г. Районен съд – Стара Загора посочва, че в действителност не се е
произнесъл по искането за разноски, направено в отговора на исковата молба на
л.47 от гр.д. № 794/2018
г. по описа на РС – Нова Загора, т.е. ответника по делото имал основание да
иска допълване на определението в тази му част.
В откритото
съдебно заседание на 14.11.2019 г. адв. Д. моли съдът да допусне до разпит
двама свидетели, като с оглед на направените искания от страните съдът е
допуснал двама свидетели от страна на ищеца при режим на призоваване и двама от
страна на ответника при режим на довеждане.
Съдът
е дал срок на страните за представяне на писмени защити и такава е била
депозирана в срок с вх. № 414/28.01.2020 г. от ищцовата страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
приема представените писмените
доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие на л.6 от
делото, съобщение от 01.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1507/2017 г. по писа на РС - Нова
Загора, заповед № 1094/25.10.2017 г. по ч.гр.д. № 1507/2017 г. по описа на РС -
Нова Загора, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1507/2017 г. по описа на РС - Нова
Загора,, допълнително споразумение към Договор за отдаване под наем на поземлен
имот от 08.04.2013 г. акт № 61, т.ІІІ, рег. № 3842, Договор за отдаване под
наем на поземлен имот от 08.04.2013 г. Акт
№ 172, т.ІІІ рег. № 2158, дружествен договор на дружество с ограничена
отговорност „Дипол Мебел”ЕООД, гр. Стара Загора с рег. № 61/3165/2014 г.,
удостоверение за актуално състояние на „Дипол Мебел”ЕООД с ЕИК ********* с изх.
№ 20141006101729/06.10.2014 г., справка от Търговския регистър за актуално
състояние на „Дипол Мебел”ЕООД, пълномощно на адв. Д.Й. ***,, удостоверение за
регистрация на животновъден обект № 845/26.04.2013 г., регистрационна карта на
земеделския производител Д.Т.Д. на л.41 от делото, анкетен формуляр №
6864/14.05.2013 г. за местонахождение на имота на л.42 и л.43 от делото, Бизнес план Мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери – Д.Т.Д. № 20-112-09573 от л.44 до л.57
от делото, договор № 20/112/09573 за отпускане на финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г./ПРСР/, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ от 13.05.2014 г. на л. от 50 до л.67 от делото, приложение 1 -
таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи – на л.68 от делото,
приложение 2 - таблица за инвестиции в дълготрайни материални активи – на л.69
от делото, амбулаторен лист № 000757/15.05.2017г. на Динка Динева Станчева, амбулаторен лист №
000872/21.06.2017 г. на Динка Динева Станчева, амбулаторен лист № 000721/26.06.2017 г. на
Динка Динева Станчева, фиш за спешна медицинска помощ на л.73 от делото, уведомление за
прекратяване на Договор за отдаване под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г.
на л.81 от делото, разписка № 13, ведно със системен бон за сумата от 11.35 лв.,
известие за доставяне на л.83 от делото, справки от деловодството на РС - Нова
Загора, писмо с вх. № 4836 от 20.09.2019 г. от РС - Стара Загора, ведно със
заверен препис на определение от
01.02.2019 г. по описа на РС - Стара Загора
на л.109-110 от делото и определение от 12.12.2019 г. по гр.д. 5133/2018
г. по описа на РС - Стара Загора на
л.111-112 от делото, пощенски плик на л.113 от делото, ч.гр.д. № 1507/2017 г.
по описа на РС - Нова Загора, както и гласните доказателства събрани в съдебно
заседание.
Безспорно
установено е въз основа на приетите от съда писмени доказателства по делото, че на 08.04.2013 г. между ищеца в
настоящото производство „ДИПОЛ” ЕООД с ЕИК:********* и ответника Д.Т.Д.
с ЕГН ********** е сключен Договор
за отдаване на под наем на поземлен имот (с нотариална заверка - Акт №172, том
3, рег.№ 2158 от 08.04.2013 г. на Нотариус Янка Василева Попова с рег.№ 183 на Hoт.Камара, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията Нова Загора),
като по силата на този договор,
дружеството „ДИПОЛ” ЕООД /като наемодател/ отдава за временно възмездно
ползване на Д.Т.Д. /като наемател/, следния свой собствен недвижим имот, а
именно: 2000 кв.м., находящи се в югозападната част на ИМОТ № 172005 в
землището на село Кортен, ЕКАТТЕ 38683, община Нова Загора, целия с площ 22.176
дка, с начин на трайно ползване - СТОПАНСКИ ДВОР, находящ се в местността
„СТОПАНСКИ ДВОР”, ПЕТА категория, при граници: имот № 000543 - отводнителен
канал на МЗГ-ХМС; имот № 000863 - пасище, мера на Община Нова Загора; имот №
000845 - полски път на Община Нова Загора; имот № 172004 - стопански двор на
„Българска зърнотърговска компания”ООД; имот № 000721 - жилищна територия на
село Кортен; имот № 000539 - пасище, мера на община Нова Загора, при граници на
мястото, което се отдава под наем: запад - имот № 000845 - полски път на Община
Нова Загора; юг -имот № 000863 - пасище, мера на Община Нова Загора; от изток и
от север - имот № 172005 на „ДИПОЛ” ЕООД.
Срока
на действие на договора е 6 години, считано от датата на сключване. На
26.09.2014 г. дружеството „ДИПОЛ” ЕООД е извършило апортна вноска в капитала на
друго търговско дружество /ищеца „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, част от която вноска е
описания по-горе недвижим имот, като от този момент собственик на отдавания под
наем недвижим имот е ищцовото дружество „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, встъпило в правата
на предишния собственик по посочения по-горе договор.
Между новия собственик „ДИПОЛ МЕБЕЛ”
ЕООД и Д.Т.Д. е сключено Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. (с нотариална заверка на
подписите - Акт № 61, том 3, рег.№ 3842 от 28.06.2017 г. на Нотариус Янка
Василева Попова с рег.№ 183 на Нот.Камара, вписано в Агенция по вписванията,
Служба по вписванията Нова Загора) към Договор за отдаване на под наем на
поземлен имот.
С посоченото допълнително
споразумение страните се съгласили да бъде удължен срока на действие на
договора за наем до 31.12.2020 г., да бъде заплатена наемна цена за ползването
на имота в размер на 10000.00 лева без вкл. ДДС, която цена да бъде платена в
срок до 30.08.2017 г., като при забава в плащането след тази дата е договорена
неустойка в размер на 50.00 лева на ден, но за не повече от 60 дни.
Страните постигнали съгласие
относно удължения срок на действие на договора за наем, размера на дължимата
наемна цена от страна на наемателя, сроковете за плащане на наемната цена,
дължимата от страна на наемателя неустойка в случай на забава при плащане на
наемната цена след уговорения падеж, реда и начина на прекратяване на
действието на договора за наем.
Според разпоредбата на чл.3 от Допълнителното споразумение страните се договорили наемната цена
да бъде платена от НАЕМАТЕЛЯ по посочена от НАЕМОДАТЕЛЯ банкова сметка ***.08.2017 г.
След
подписване на Допълнителното споразумение
от 28.06.2017 г. (с нотариална заверка на подписите) ответника Д.Т.Д. не е заплатил дължимата наемна цена и до
настоящия момент. Налице е просрочие (пълно неплащане) на договорената цена,
което е продължило 49 дни, считано от 01.09.2017 г. - датата на изискуемостта
на наемната цена /падежа/ до 19.10.2017 г.-датата предхождаща подаването на
Заявлението по чл.417 от ГПК, за които наемателя дължи на наемодателя неустойка
в размер на 2450.00 лв.
Поради
горното, на 20.10.2017 г. „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД е
пристъпило към принудително събиране на
всички вземания по посоченото Допълнително споразумение от 28.06.2017 г., чрез
подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, по повод на което е образувано частно гражданско дело № 1507/2017 г.
по описа на РС – Нова Загора и е издадена Заповед № 1094 от 25.10.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. С
посочената заповед съдът
е разпоредил длъжника Д.Т.Д. (ответник в настоящото производство) да заплати на „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД (ищец по настоящата
искова молба) сумите, както следва:
Сумата общо
в размер на 12450.00 лв., от които :
- 10000.00 лв. – неизплатена главница, представляваща размера на договорената
наемна цена по Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. към Договор за отдаване на под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г.;
- 2450.00 лв. – договорена неустойка за
забава, посочена и определена в чл.3 от Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. към Договор за отдаване на
под наем на недвижим имот от 08.04.2013г., начислена за 49 дни (от 01.09.2017г
до 19.10.2017г. включително), за неизпълнение на задължението да бъде платена
/издължена/ наемната цена на падежа,
посочен в чл.3 от Допълнителното споразумение;
Ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2017 г. до пълното погасяване на
задължението, както и направените по делото
разноски в общ размер на 1050.00 лв., от които 250.00
лв. – заплатена държавна такса и 800.00
лв. – адвокатско възнаграждение.
Моли се съдът
да установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът Д.Т.Д. с ЕГН:********** дължи на ищеца „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, с ЕИК: *********, общо сума в размер на 12450 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда и да осъди ответника да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски както по
настоящото производство, така и по заповедното производство.
С отговора на исковата молба, ответника посочва, че иска е
допустим, но възразява че е неоснователен. Навежда за нищожност на Допълнително споразумение към
Договор за отдаване под наем на
поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта относно договорения размер на наемната цена, като накърняващо добрите нрави /по чл.26, ал.1 пр.3
от ЗЗД/, в
условията на евентуалност – за унищожаемост на Допълнително споразумение към договор за отдаване под наем на
поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта относно договорения размер на наемната цена
като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия /по чл.33 от ЗЗД/, и
в условията на евентуалност – за неоснователност на исковата претенция поради
ненастъпила изискуемост на наемната цена.
В откритото
съдебно заседание на 16.01.2020 г. свидетелят Д.Г.Г посочва, че е запознат с
отношенията между страните, доколкото той самият изпълнява служебни ангажименти
към „ДИПОЛ
МЕБЕЛ” ЕООД, изразяващи се в подготовка на договори и административно
обслужване на фирмата и е бил запознат от управителя й, относно изготвянето на
договора и допълнителното споразумение между страните. Сочи, че е бил помолен
от управителя да изготви вариант на споразумението, като е видял че същото е
подписано. Запитан свидетелят отговаря, че инициативата за това споразумение
била на Д.Д., тъй като е трябвало да му бъде оформена документацията по
проекта.
Посочва,
че не е запознат да е имало натиск за подписване на споразумението, не се е
срещал лично с Д., но знаел от управителя, че инициативата за допълнителното
споразумение била на Д.Д..
Сочи
също, че е запознат с предхождащия споразумението договор, но същият не бил
изготвен от него самият.
Запитан
какво е наложило драстичното изменение на цената в споразумението свидетелят
отговаря, че доколкото е запознат с уговорката между страните за получаване на
тази субсидия по проекта, тъй като Д. не е знаел дали ще бъде одобрен, се били
уговорили в договора да не се посочва наемна цена, а едва след одобрение да се
сключи допълнително споразумение, с което да се определи наемна цена, за да не
плаща предварително и да не се ангажира Д. с някакви суми. Тъй като при
предаване на проекта за одобрение било задължително да бъде сключен такъв договор от страна на
кандидата, то без такъв договор нямало да бъде допуснат проекта до разглеждане.
Посочва, че затова в договора не била фиксирана наемна цена, за да не плаща Д.
през месеците до одобряването на проекта и едва ако бъде одобрен, да се
определи наемна цена, затова било необходимо и допълнителното споразумение,
което той изготвил.
Посочва,
че цената която е записана в споразумението, му е посочена от управителя на
„ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД – И. С..
Свидетелят Д.К.К.
сочи че е запознат с договорните отношения между страните, във връзка с
кандидатстването на Д.Т.Д. за открИ.е на ферма за отглеждане на
калифорнийски червеи, като посочва че и той самият също е кандидатствал и
договорите им са били едни и същи, както на
Д.Т.Д. с „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, така и неговия собствен с „ДИПОЛ МЕБЕЛ”
ЕООД – по едно и също време, при едни и същи условия, като това било преди
самото кандидатстване. Уточнява, че проекта на Д. бил одобрен, а неговия – не
бил одобрен, защото не отговарял на едно от условията и договора му отпаднал.
Запитан
отговаря, че уговорката му с „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД била при получаване на
субсидията да се заплати сумата от 10000 лв., защото ако не бъде одобрен
проекта му, той щял да бъде „набутан” с
тази сума, ако е била записана в договора и затова уговорката им била да се
заплати сумата след получаване на субсидията. На въпроса дали е следвало да се
сключи допълнително споразумение към договора за наем , когато се одобри
проекта и се получи субсидията отговаря, че уговорката им била устна.
Изяснява,
че договора на Д. изтекъл през 2017 г. и той му звъннал и му съобщил, че е бил
уведомен от служба „Земеделие”, че няма да му изплатят втория транш, ако не се
удължи договора. Посочва, че не си спомня как му е бил удължен договора – дали
с договор или с допълнително споразумение.
Запитан,
относно допълнителното споразумение, запознат ли е дали двамата са го
договорили или някой го е наложил самичък, отговаря, че вероятно Д., защото от
служба „Земеделие” му го искали, но сочи че договорката била наемната цена да
се заплати след изплащане на втория транш, като мисли че това е залегнало в
договора или допълнителното споразумение.
Запитан
чия е била инициативата за сключването на допълнителното споразумение, посочва
че от служба „Земеделие” се били обадили на Д., че няма да му отпуснат втория
транш от субсидията, ако не се удължи договора му за наем. Мисли, че Д.
подписал споразумението, а той самият е бил до нотариуса, но не бил присъствал
лично на подписването и Д. не е имал никакви възражения тогава. Сигурен е в
това, че при нотариуса е бил Д.Т.Д., но
за г-н И. С. не бил сигурен.
Относно
уговорката си с „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД разяснява, че собствения му проект не е бил
одобрен, но договорката му с фирмата е била да плати, ако бъде одобрен проекта,
като на третата година е първия транш.
Твърди,
че не знае Д. да е платил някакви пари на „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД при получаване на
първия транш.
Уточнява,
че десетте хиляди лева, които е трябвало да плати, ако бъде одобрен проекта му
са наемна цена, защото нямало нищо платено за имота, който ще ползва.
Съдът приема дадените от свидетелите гласни доказателства
в откритото съдебно заседание на
16.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Производството
е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД.
По отношение
исковите претенции съдът счита, че са
основателни и описаната фактическа
обстановка се доказа, както от писмените доказателства представени с исковата
молба, така и от писмените доказателства представени с отговора на исковата
молба, както и тези представени в хода на съдебното производство. В подкрепа на
писмените доказателства са и гласните доказателства, депозирани пред съда от
разпитаните свидетели.
В отговора на
исковата молба, ответника е изложил фактическа обстановка, която в известна
степен се различава от описаната в исковата молба. Тези твърдения на ответника,
обаче не бяха подкрепени от събраните по делото доказателства и от представените
с отговора. Ответника не ангажира доказателства, с които да докаже несъмнено твърденията
си за описаната в отговора фактология.
Относно направените
възражения от страна на ответника, съдът счита че са неоснователни по следните
съображения:
С отговора на исковата молба, ответника е навел
възражения за нищожност
на Допълнителното
споразумение към Договора за отдаване под наем на
поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта относно договорения размер на наемната цена
като накърняващо добрите нрави /по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД/, в условията на евентуалност – за унищожаемост на Допълнителното споразумение към Договор за отдаване под наем на
поземлен имот от 08.04.2018 г., в частта относно договорения размер на наемната цена, като сключено поради крайна
нужда при явно неизгодни условия /по чл.33 от ЗЗД/, и в условията на
евентуалност – за неоснователност на исковата претенция поради ненастъпила
изискуемост на наемната цена.
Относно твърдяната
нищожност – описаната в отговора на исковата молба фактическа обстановка по сключване
на Договор за отдаване на под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г. не отговаря изцяло на
действителността. В действителност до сключването на посочения Договор за наем се е стигнало
във връзка с действащата към това време Програма за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г. Ищецът, заедно с друг служител на „ДИПОЛ” ЕООД са решили да изготвят проекти за участие в програмата.
В тази връзка двамата са се договорили с управителя на дружеството, то да им предостави на всеки един от тях необходимите кв. метри земя за създаване на ферма за калифорнийски червеи
за производство на био тор. За да се кандидатства по посочената програма едно от условията е било
бенефициента да има собствена или наета земя. Видно и от гласните одказателства договорката с
управителя на дружеството е била, че договора за наем ще бъде сключен за
периода на действие на програмата -
6 години, като е било уговорено, че в сключения договор за наем ще бъде посочена
наемна цена в размер на 100 лева годишен наем.
Причината за този посочен в договорите размер на наема, е че към момента на
сключване на договорите, наемателите нямали гаранция, че ще бъдат одобрени.
Уговорката била, че ако някой бъде одобрен и сключи договор с ДФ „Земеделие” за отпускане на финансова помощ по проекта, ще бъде
сключено допълнително споразумение към договора за наем, в което ще бъде посочена действителната наемна цена за земята,
отдадена под наем, а именно – 10 000 лева за целия срок на договора за
наем. В хода на производството стана ясно, че ответникът предварително
е знаел, че реалната наемна цена за целия срок на договора е 10 000 лева
без вкл.ДДС.
С придобИ.ето
на собствеността върху имота, дружеството “ДИПОЛ МЕБЕЛ“ ЕООД е встъпило в
правата на предишния собственик по посочения по-горе договор.
През 2017 г., по повод подаване на заявката за
второто плащане по програмата обаче, ищецът е
осъзнал, че ако не сключи допълнително споразумение за удължаване срока на
договора, ще изпадне в ситуация, която не
покрива условията на програмата - да не променя мястото на извършване на дейността си 6 години. Тогава ищецът сам е потърсил контакт с управителя на
ответното дружество, за да бъде подписано между страните Допълнително споразумение
за удължаване на срока, така както е била първоначалната договорено между страните. По този повод е било
собственоръчно подписано Допълнително споразумение към
Договор за отдаване на под наем на поземлен имот с нотариална
заверка на подписите и неоспорено от ответника. Същото е доброволно
подписано от страните.
Стана ясно
също, че е съществувала договорка, че посочената
наемна цена по Договора за наем, в размер на 100 лева годишно, не е реално
договорената и няма да се заплаща, ако не бъде одобрен проекта, за което говори
и факта, че от датата на сключване на договора не е видно да има плащане на
посочения наем до 31 декември на всяка
календарна година.
Относно
твърдяната явната неравностойност на насрещните
престации:
Съдът
счита, че не касае за наем на земеделска земя, а за част от стопански двор,
което безусловно се доказва от предмета на договора, а именно: 2000 кв.м.,
находящи се в югозападната част на имот № 172005 в землището на село Кортен, ЕКАТТЕ 38683, община Нова Загора,
целия с площ 22.176 дка, с начин на
трайно ползване – СТОПАНСКИ ДВОР, находящ се в местността „СТОПАНСКИ ДВОР”,
ПЕТА категория, при граници: имот №000543 – отводнителен канал на МЗГ-ХМС; имот
№ 000863 – пасище, мера на
Община Нова Загора; имот № 000845
– полски път на Община Нова Загора; имот № 172004 – стопански двор на „Българска зърнотърговска компания”
ООД; имот № 000721 – жилищна територия на
село Кортен; имот № 000539 –
пасище, мера на община Нова Загора, при граници на мястото, което се отдава под
наем: запад – имот № 000845 –
полски път на Община Нова Загора; юг – имот № 000863 – пасище, мера на Община Нова Загора; от изток и от север –
имот № 172005 на ”ДИПОЛ” ЕООД.
Относно
исканата от ответника съпоставка на наемната цена на земеделски
земи с тази на процесния имот съдът счита за
несъстоятелна, тъй като в случая
става въпрос за 2000 кв.м. земя с предназначение и начин на трайно ползване
Стопански двор, наемът за които е съвсем нормално да бъде договорен около 1300
лева годишен наем или по 650 лева на декар за година средно за целия период на първоначалния договор и допълнителното
споразумение към него.
В този
смисъл съдът счита, че не
е налице неравностойност на насрещните престации и накърняване
на добрите нрави.
От
горепосоченото е видно, че ответника се явява
неизправната страна по договора за наем и
допълнителното споразумение към него и
е прекратил действието му, поради неплащане в срок на
дължимата наемна цена. Видно от представените писмени доказателства
ответника е бил уведомен за това прекратяване.
Относно
твърдяното опорочаване волята на страните при сключване на договора,
съдът счита че не е налице противоречие с добрите нрави. Обстоятелството, че
управителя на ответното дружество „ДИПОЛ”ЕООД към момента на сключване на договора за наем, е помогнал
на своят служител да кандидатства по посочената програма, като му е дал
възможност да кандидатстват по проекта и ако не ги одобрят, да не носят
негативи от това, а дори се явява явно неизгодно за него условие, което обаче е
израз на добрата му воля да подпомогне бъдещия проект на Д.Т.Д., под условие,
че ако бъде одобрен и получи финансиране на проекта, ще му плати реалната
наемна цена, за да не го товари финансово предварително.
Фактите и обстоятелствата,
изложени по-горе се потвърдиха изцяло, както от събраните по делото писмени
доказателства, така и от свидетелските показанията, които кореспондират с тях.
Съдът стигна
до извода, че исковите претенции са основателни и доказани, и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
Безспорно е, че
„ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, се явява изправната страна по договора.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата – сума в размер на 10000 лв., представляваща договорената наемна цена по Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. към Договор
за отдаване на под наем на поземлен имот от 08.04.2013 г. следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността
на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на сумата в
размер на 2450 лв. - договорена неустойка за
забава в заплащането на договорения наем, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК в РС – Нова Загора.
В случая към датата на
подаване на заявлението ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1507/2017 г. по описа
на РС – Нова Загора.
Ищцовото дружество е
направило искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, следва да му бъдат
присъдени такива в размер на 1750 лв., които да бъдат в
тежест на ответника, както и направените в заповедното производство в
размер на 1050 лв.
По изложените
мотиви и на основание
чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД, по отношение на Д.Т.Д., с ЕГН: **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, със
седалище и адрес управление: гр. Стара Загора, ул. „Васил Левски” №13, ет.3,
ап.5, с ЕИК:*********, представлявано от управителя И. Г. С., действащ чрез пълномощника си и процесуален представител адв. П.С.Д. ***, СУМАТА ОТ 12450.00 лв. /дванадесет хиляди четиристотин и петдесет лева/, от които както следва: 10000.00 лв. /десет хиляди лева/ – главница, представляваща размера на договорената наемна цена по
Допълнително споразумение от 28.06.2017 г. към Договор за
отдаване на под наем на поземлен имот от
08.04.2013 г.; 2450.00 лв. /две
хиляди четиристотин и петдесет лева/
– договорена неустойка за забава, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 20.10.2017 г. до пълното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Т.Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДИПОЛ МЕБЕЛ” ЕООД, с ЕИК:********* сумата от
2800.00 лв. /две хиляди и
осемстотин лева/, разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1507/2017 г. по описа на РС – Нова Загора и настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: