Р Е Ш Е Н И Е№420/28.7.2020г.
28.07.2020 г. град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд ХVІ граждански състав
На трети юли две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Ив. Г.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Я.А.Д. с ЕГН ********** ***, ж.к-с „***,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***,кантора № ***– адв. М.Й.-ЯАК, против Д.А.Д. с ЕГН ********** ***,ж. к-с “***“ № ***, с която се претендира постановяване на решение, с което бъде допусната съдебна делба между страните по отношение на описан в исковата молба недвижим имот, придобит от общия наследодател на страните Р. А. Д.,поч. на 10.10.2018 г., при квоти: 1/2 ид.ч. ищцата и 1/2 ид.ч. за ответника.
Ищцата твърди,че заедно със съделителя Д.А.Д. са наследници по закон на Р. А. Д. поч. на 10.10.2018 г.,като ищцата е нейна низходяща дъщеря,а ответника нейн низходящ-син.
Твърди се,че двамата са наследили при равни квоти по смисъла на чл.5 ЗН,описания недвижим имот в исковата молба приравни квоти и поради обстоятелството,че не били в състояние да се поделят доброволно за ищцата възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск за ликвидиране на съсобствеността помежду им.
Претендира се допускането на съдебна делба между страните при квоти-за Я.А.Д. -1/2 ид.ч. и за съделителя Д.А.Д.-1/2 ид.ч. от посочения недвижим имот.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от съделителят Д.А.Д.. Счита се,че иска е допустим и основателен относно допускането на делбата на посочения недвижим имот,но не по посочените в исковата молба квоти. От молба вх.№ *** г. подадена до СВ към РС-С. от нотариус А.Щ.,уведомили,че с протокол за обявяване на саморъчно завещание депозирал за съхранение саморъчно завещание на общият им наследодател и рождена майка Р. А.Д.Това обстоятелство било известно на съделителката Д.,като й било казано и приживе от майка им,но въпреки всичко преследвайки своите користни цели,същата си позволила да се държи скандално в кантората на посочения нотариус и неоснователно да депозира жалба срещу нея. Иска се постановяване на решение с което да се допусне делба между страните при квоти съответстващи на закона,като се съобрази волята на наследодателката изразен в завещанието.
Завещанието е оспорено от страна съделителката Д.,като е оспорено неговата истинност досежно неговата автентичност,като се твърди,че частния дипозитивен документ е неистински,като материализираното в него изявление не било направено от лицето,посочено като негов автор-Р. А. Д.-обща наследодателка на страните. Също така считат завещанието за нищожно на две основания-в хипотезата на чл.42,б.“Б“ ЗН,поради нарушение на формата му и в хипотезата на чл.26,ал.2 ЗЗД,поради липса на предмет и липса на индивидуализация на завещания имот. В случай,че се приемело,че завещанието било валидно,то при условията на евентуалност се прави възражение и за намаляване на завещателните разпореждания до размера на разполагаемата част,с която наследодателката е можела да се разпореди със завещанието.
В съдебно заседание ищцата се представляват от процесуален представител, който поддържа иска и ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответника се явява лично и с пълномощник адвокат,като вземат становище по предявения иск за делба и ангажират доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответниците по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно и това се установява от приложените писмени доказателства, че страните са наследници по закон на Р. А. ***, поч. на 10.10.2018 г., като ищцата е нейна дъщеря, а съделителя Д.А. Д. е нейн син.
Също така безспорно е установено,че с договор за продажба на недвижим имот № ***,том ***,дело № ***г.,вписан в службата по вписванията Д.А.Д. и Р. А. Д. придобили от С.Д.Ж. и С. Н. Ж. посочения недвижим имот предмет на делбата.
С Решение № *** г. по гр.дело № *** г. по описа на ЯРС,като производството е във втора фаза на делбата,на основание чл.288,ал.2 ГПК в дял на Р. А. Д. е възложен следния недвижим имот-ап.***,находящ се в гр.Я.,ул.“***,състоящ се от две стаи и кухня,със застроена площ 63,35 кв.м.,заедно с избено помещение № ***,с площ от 2.67 кв.м.,08815 % от общите части на сградата,заедно с отстъпеното право на строеж,като я осъдил да заплати на Д.А.Д. *** за уравнение на дяла му сумата от 98897,50 лв. в едногодишен срок на равни месечни вноски от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Р. А. Д.,чрез саморъчно завещание е извършила разпореждане за след смъртта си,оставено на съхранение в дома от 03.04.2015 г. в което завещала на сина си Д.А.Д. своята запазена наследствена част от апартамент находящ се ня ул.“***,заедно с прилежащото мазе № ***, като апартамента бил нейна собственост,като саморъчното завещания написала в пълно съзнание,като положила подписа си под него и след подписа отдолу посочила дата 3 април 2015 год.гр.Я.
С протокол за обявяване на саморъчното завещание от *** г.,при помощник нотариус по заместване на нотариус А. Ш.,вписана под № *** на НК,се явил Д.А.Д.,който депозирал молба с искане да бъде оставено за съхранение в дома саморъчно завещание на Р. А. ***,поч. на *** г.,като представил Препис-извлечение от акт за смърт № *** г.,изд. от гр.Я.,от който бил видно,че завещателя се е поминал на 10.10.2018 г.,като завещанието се съхранявало в дома на покойника. Завещанието било написано на бял лист със стандартен формат А4,с текст на идна страница.Текстът бил написан със син химикал,четливо съставен,без зачерквания и поправки. Завещаните било датирано и подписано. Така описаното завещание било прочетено гласно на молителя,след което страницата на листа на който било написано,се подписало от молителя и от нотариуса. Настоящия протокол бил съставен съгласно чл.27 ЗН,който след като бил прочетен гласно на молителя се подписал от него и от помощник-нотариуса по заместване. Настоящия протокол бил неразделна част от така обявеното саморъчно завещание.
До СВ към Районен съд-С. е изпратено уведомяване за постъпилото за съхранение завещание общ рег.№ ***,дело № ***, рег.завещания № *** от 04.02.2019 г. с която ги уведомяват,че спазвайки разпоредбите за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори,при тях на 04.02.2019 г. се явил лицето Д.А.Д. и депозирал за съхранение и за обявяване на саморъчно завещание на Р. А. ***,починала на 10.10.2018 г. Завещанието било обявено на 04.02.2019 г.
Завещанието на Р.А. ***,починала на 10.10.2018 г. е оспорено от процесуалния представител на ищцата досежно авторството. Във връзка с направеното оспорване е открито производство на основание чл.193 ГПК,като по делото са събрани гласни доказателства,чрез разпит на допуснати свидетели.
Свидетелката Д.И.С. без родство със страните,заявява,че познава същите и тяхната майка. С майка им била в близки отношения,доколкото са се виждали на събирания. Същата и се оплаквала,че синът й и внука й я притискат да препише на тях апартамента,като тя не била съгласна,като казвала,че как можело,като била майка и на двамата. Не знаел дали е преписала имота на синът си или не,като казвала,че не може да препише имота само на сина си,защото и Я. и била дете. Майка им живеела в гр.Я. в апартамент който бил лично неин. Починала през 2018 г. през есента.Не била ходила в апартамента в който живеела,като при нея живеели синът й Д. и внукът й Н. Дъщеря й живеела при мъжа си,отделно от тях.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори,че никога апартамента не е бил на Д.,като бил лично неин,като никаква част на е била на Д.
Свидетелката К.К.И., без родство със страните,заявява,че познава страните по делото,като познавала и майка им.С нея се видели по повод на едно струване през месец март 2018 г. и там в личен разговор и споделила,че синът й я притискал да препише жилището само на него,като й казала,че не може да направи такава стъпка,защото и двете й деца и били мили. Майка им живеела в блока на бившата „В.“,срещу старата автогара,като не била ходила в този апартамент,като починала на 10.10.2018 г.В този апартамент живеела с внука си Н.,като както на струването,така и преди се оплаквала,че изпитвала психически тормоз,защото внука й бил буен.Понякога там живеели и се връщали внучката й,както и Д.,като и били поверили грижите по отглеждането и възпитанието на Н. Споделяла й,че няма спокойствие,като казвала,че добре,че била Я. да я гледа. Също така й споделяла,че Д. обещал да я гледа,като тя се грижила за тях и финансово,като помагала и за внучетата,като основно децата на сина си,тя ги изгледала. Много често й казвали да отива да живее при Я.,като лично ги е споделила тези неща,като усещала болката на тази жена.До последно била подвижна,много дейна,приказлива и приятна жена,като не била се залежавала преди смъртта си.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетелката отговори,че внукът й Н. бил може би на около 18-20 г.,като няма точна представа.Знаела,че внучката й живее в гр.С., но и тя често идвала,като била по-голяма от Н. с 4-5 години. Р. видяла на струването за последен път,което било през март месец.
Свидетелката П.Н.А., без родство със страните,заяви,че познава Д. много добре,а Я. я виждала няколко пъти,когато идвала при майка си. С покойната Р. били в много добри отношения,като съседи,като тя живеела в ап.10,а те били в ап.11. Много често била в гр.С. със съпруга си, но си идвали в гр.Я. Спомня си,че през 2015 г. се прибрала от гр.С. и отишла при Р. с дъщеря си Л., като я сварили на масата да пише. Попитали я какво пише,като им обяснила,че пише завещание и че Д. купил апартамента. Пояснява,че този апартамент бил даден на Д. от военните,като този блок бил само на военнослужещи. Д. имал семейни неприятности и се разделили със съпругата си,като последната да невземе половината апартамент, същия го преписал на майка си и той станал собственост на Р. Понеже последната не била добре със сърцето й казала,че пише собственоръчно завещание,защото при нотариуса вземали пари.После казала,че след като го напише,ще го сложи в гардероба и ако нещо се случило с нея,да имали предвид и да му кажели къде е,за да си вземе завещанието.След като починала Р. казала на Д. къде е завещанието на майка му.
На въпрос на пълномощника на ищцата свидетелката отговори,че за внуците тя се грижела,но същите повече се грижели за нея,като винаги са живели там.Сигурна била,че Д. придобил имота от военната си служба.
В тази връзка пълномощника на ищцата направи възражение,че имало противоречия в показанията на свидетелката,като от нотариалния акт се виждало,че имота бил закупен от физическо лице.
Свидетеля Х.Р.И., без родство със страните заявява,че познава страните и покойната им майка.Живеел в ап.*** в съседство с апартамента на Д. и баба Р. Първоначално в апартамента живеели Д. със съпругата си и децата им,като след няколко години баба Р. си продала къщата на село и дошла да живее в апартамента. В момента Д. бил разведен с жена си и живеели в гр.С.,като бившата му жена и същеря им Р. били в А. Другото им дете Н. от време на време бил в гр.С., идвал си в гр.Я., като ходил с приятелката си да работи по морето. Твърди,че с баба Р. били в много добри отношения и си споделяли редовно.Апартамента бил купен от Д.,когато работил при военните,като след това като тръгнал да се развежда със съпругата си фиктивно прехвърлил апартамента на баба Р.,за да нямала претенции бившата му съпруга. Това което му било известно го знаел от баба Р.,като било в началото на 2015 г.,защото баба П. струвала на баща си.Баба Р. му споделила,че е направила завещание в полза на Д.,като го подписала пред комшийката баба П./преходната свидетелка/ и голямата й дъщеря Л. Казала му,че е ходила при нотариус,но щял да й вземе не знае колко си пари и я посъветвали да го направи саморъчно.Баба П. знаела къде било завещанието,като не е виждал самото завещание.
На въпрос на пълномощника на ищцата свидетеля отговори,че когато баба Р. отишла през 2001 г.,Д. още живеел със съпругата си И.
С цел изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебна-почеркова експертиза,със задача да се установи дали ръкописния текст,с който е изписано съдържанието на изследваното саморъчно завещание,е изписан от лицето Р. А. Д. или от друго лице,както и да се установи дали подписът,положен в графа „Завещател“ в долния край на Саморъчното завещание,е положен от лицето Р. А. Д. или от друго лице.
Съдебно-почерковата експертиза ( л.93-97 вкл. ),вещото лице по която,след като се запознало с изследваното саморъчно завещание,датирано от 03.04.2015 г.,от името на Р. А. Д. в полза на Д.А.Д. било изготвено от лицевата страна на бял лист формат А-4,като съдържанието му било изписано с химикална паста в нюанси на синия цвят. Документа се съхранявал в архива на нотариус А.Щ.,с район на действие Р.С.С. и № *** в регистъра. Вещото лице го изследвало на място в оригинал,като в качеството на сравнителен материал,в рамките на изследването били използвани 4 бр. заявления за издаване на БДС от 2000г.,2003 г.,2006 г. и 2018 г. на Р. А.Д..Същите съдържали ръкописни попълнения и подписи от лицето. Вещото лице дало отговор,че ръкописния текст, с който е изписано съдържанието на изследваното Саморъчно завещание,вероятно е изписан от лицето Р. А. Д.
Подписът ,положен в графа „Завещател“ в долния край на Саморъчно завещание,е положен от лицето Р. А. Д.
На въпрос на пълномощника на ищцата в.лице отговори,че липсвало достатъчен сравнителен материал,като наличните заявления за издаване на документи за самоличност на името на Р.Д., по методиката на разделно изследване се установили не еднородност на ръкописните попълнения. Това обаче в никакъв случай не изключвало,че в някой от заявленията можело да е налице почеркът от Д. В случая имало частни сходства с част от почерка спрямо процесния документ,но с оглед установените различия,съгласно методиката ,която се използвала в Р.Б.бил длъжен да отдели този сравнителен материал като негоден,с оглед на това,че нямало как да знае кой е почерка точно на нея.Много често процесните заявления се попълвали от различни лица,което не било забранено. Това което задължително съществувало като реквизит били подписите,които изследвал в пълнота и на база на които дал заключението си до което стигнал.В рамките на почерковото съдържание на документа се наблюдавали известни забавяния и начупване на релефа на отделните букви,което се установило и в рамките на подписа. При сравнителното изследване на подписа,намерил съвкупност от съвпадащи общи и частни признаци и същите нарушения в елементите на координации,можело да се даде заключение,че допуска ръкописния текст да е изписан от лицето положило подписа. За в.лице било безспорно,че подписа бил на Р. Д. ,то по косвен път можело да се достигне до заключение,че и текста бил от нея. Но било некоректно да се прави такъв извод,без да е налице какъвто и да било неоспорим сравнителен материал от почерка на същата. Било допустима тезата,че съществувало възможност в рамките на ръкописните текстове,да е вложено старание за наподобяване на нейния почерк,но това обстоятелство можело да бъде потвърдено или отречено,единствено и само,ако се изследвал текста на почерковите образци от нея,което се указало обективно невъзможно. Методиката използвана в Р.Б. изключвала даването на процент съвпадения и различия,като по-скоро възникването на установяването по безспорен път. Поради тази причина допускал при определени обстоятелства текста да е изпълнен от нея,като за категоричен отговор липсвало сравнителен материал. В.лице е категорично,че подписът бил положен от нея,като не се наблюдавали характеристики на каквито и да било имитации, шрихи, натисквания,снаждания и други,които били довели до индиция за наличие на имитация на подпис,което категорично не можело да се каже за ръкописния текст.
Съдът счита, че заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза следва да бъде кредитирано, като пълно, обосновано, неоспорени от страните и предвид факта,че в съставянето на същото е взело участие вещо лице притежаващ съответната компетентност да отговори компетентно на поставените въпроси.
С оглед заключението на вещото лице,прието като неоспорено доказателство по делото и показанията на свидетелите П.Н.А. и Х. Р. И. в частта им относно саморъчното завещание,съдът приема,че оспорването на авторството и подписа на завещателя Р. А.Д. е неуспешно. В тази връзка в производството по чл.193 ГПК във връзка с истинността на документите са допустими всички доказателствени средства. В заключението си в.лице е категорично,че подписът ,положен в графа „Завещател“ в долния край на саморъчно завещание бил положен от лицето Р. А. Д., като ръкописния текст,с който е изписано съдържанието на изследваното саморъчно завещание,вероятно е изписан от Р. А.Д. Авторството освен сравнителния материал се установява посредством,съдържащия се в показанията на свидетелката П.А. която заявява,че сварила завещателката да пише собственоръчното завещание,като и казала,че след като го напише ще го сложи в гардероба и ако се случи нещо с нея,да кажат на съделителя Д. къде се намира. В тази насока са и свидетелските показания на Х.И. който заявява,че баба Р. му споделила,че е направила завещание в полза на Д.. Показанията на свидетелите в тази им част следва да бъдат кредитирани поради липса на противоречие с другите данни по делото,като същите не са в родствена връзка със страните и не са заинтересовани от изхода на делото. В тази насока съдът не споделя възраженията на пълномощника на съделителката Д.,че текстовата част не била написана от визираната като завещател Р. А. Д. Вярно е обстоятелството,че в.лице не е категорично,че текста е изписан от завещателката,но причината за този извод е липсата на достатъчен сравнителен материал,като в.лице приема,че вероятно същия е изписан от завещателката и кредитирането на посочените свидетелски показания в тази им част прави завещанието действително. В Решение № 158/03.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г. ІІ гр. о. е прието, че когато експертното заключение е в смисъл, че саморъчното завещание вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор може да обоснове извод за автентичност на документа и спазване на формата по чл.25,ал.1 ЗН и действителност на завещанието, ако причините, поради които експерта са стигнали до извода, че е налице само вероятност по отношение авторството на документа касаят особеностите на конкретния случай.В настоящиая случай не е оспорено самото заключение,като в.лице е установило идентичност на подписа и вероятност връкописния текст в завещанието,като неговите констатации и изводи не са оспорени,не са и опровергани.Ако ищцовата страна се съмняваше в автентичността му,можеше да го оспори,като в конкретния случай обаче,това не беше сторено.
Съдът следва да се произнесе по възражението на ответната страна за нищожност на посоченото завещание на посочените две основания.
Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗН датата е един от съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставяне на завещанието. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че завещанието е строго формален акт.Датата на съставяне на такъв акт е един от задължителните му реквизити, тъй като въз основа на нея може да се извърши преценката за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отмяната на някое от тях, за наличието на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането.
Изискването на закона по отношение на трите елемента-дата, съдържание и подпис е равностойно за формалната действителност на завещанието като едностранна разпоредителна, като в нормата е дефинирана поредност, непозволяваща датата на завещанието да бъде добавена в послествие, включително и от самия завещател. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на осн.чл.42,ал.1,б.б“ ЗН, то няма правно действие и не може да породи наследствено правоприемство. Предвид поредността на изброяване на задължителните реквизити на саморъчното завещание в чл.25,ал.1 ЗН и съгласно трайно установената съдебна практика, за да бъде редовен реквизит на завещанието,датата на изготвяне следва да бъде елемент от текстовото съдържание, преди подписа .
В настоящия случай, видно от представеното копие на саморъчното завещание и от структурирането /изписването/ на последните пет реда от същото, съдържанието на предпоследния ред е: дата 3 април 2015 г. и на последния ред „гр.Я.", като тези редове не следват реда, в който е положен саморъчния подпис от завещателя, обстоятелство, което не се оспорва по делото.От назначената по делото съдебно-почеркова експертиза и посочените по-горе свидетели по делото се доказва авторството и подписа на завещателя-Р. А. Д. но завещанието от 03.04.2015 г. е нищожно поради изписване на датата/ два реда от горе надолу/ след поставения от нея подпис. Датата е съществена част от завещателното разпореждане,т.к. само чрез нея може да се прецени поредността при извършването на повече от едно завещателно разпореждане,както и дееспособността на завещателя към точно определен момент.Като част от завещателното разпореждане включително и за датата следва да е налице изискването на закона да бъде удостоверена от завещателя,чрез поставяне на подписа след нея.В представеното за пазене завещание от 03.04.2015 г. при посочения нотариус не е спазено това изискване на закона,поради което завещанието е нищожно и не може да породи правни последици.
С оглед на установеното,че завещанието е нищожно съдът не следва да се произнася по направеното в условията на евентуалност възражение от страна на пълномощника на ищцата за намаляне на завещателните разпореждания до размера на разполагаемата чест,с която част наследодателката е можела да се разпореди със завещанието.
Ето защо, делбата на процесния недвижим имот, описан в исковата молба, следва да бъде допусната между страните при квоти: по 1/2 ид.ч. за Я.А.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.А.Д.
Искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на ответника се явяват неоснователно предвид обстоятелството, че такива всеки съделител дължи съобразно стойността на дяла си, а дяловете се остойностяват във втората фаза на делбата, т.е. разноски се присъждат при приключване на делото.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание на Р. А. Д., ЕГН **********,б.ж. на гр.Ямбол,поч. на *** г., направено в полза на Д.А.Д., ЕГН **********, обявено с протокол по нот.дело-завещание № ***,общ рег.№ *** г. по описа на нотариус А.Щ., рег.№ *** на НК,с район на действие Р.С.гр.С. , по иска за делба на Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с „***, със съдебен адрес ***,кантора № ***– адв. М.Й.-ЯАК , срещу Д.А.Д. с ЕГН ********** ***,ж. к-с “***, с правно основание чл.42,б.“б“ ЗН,вр.чл.25,ал.1 ЗН, поради нарушения на изискванията за форма, свързани с означението на датата установени в чл.25,ал.1 ЗН.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Я.А.Д., ЕГН **********,***, ж.к-с „***, със съдебен адрес ***,кантора № ***– адв. М.Й.-ЯАК и Д.А.Д. с ЕГН ********** ***,ж. к-с “***, по отношение на следния недвижим имот: находящ се в гр.Я.,общ.Я,обл.Я,ул.“***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 87374.542.141.1.75 по КК и регистрите на гр.Я. представляващ самостоятелен обект : жилище,апартамент,брой нива на обекта :***,с площ от 63.35 кв.м. и прилежащите части: избено помещение № *** с площ от 2,67 кв.м.,както и 0.8815 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,със съседни самостоятелни обекти : на същия етаж с индетификатори с №№ 87374.542.141.1.74 и 87374.542.141.1.76;под обекта с индетификатор с № 87374.542.141.1.72 и над обекта с индетификатор с № 87374.542.141.1.78 ,ПРИ КВОТИ: по 1/2 ид.ч. за Я.А.Д. и 1/2 ид.ч. за Д.А.Д.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: