Решение по дело №587/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 287 от 08.06.2023г., постановено по анд № 244/2023 г., Районен съд – Плевен е Наказателно постановление № 20-0938-005429 от 05.01.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР Плевен, Сектор „ПП“, с което на И.А.Г. с ЕГН ********** от с. Вълчитрън, Плевенска област са наложени следните административни наказания: на осн. чл. 174, ал. III, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; на осн. чл. 183, ал.1, нр.1-во от ЗДвП - глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; на осн. чл. 183, ал.1, пр.2-ро от ЗДвП и на осн. чл. 183, ал.1, пр.З-то от ЗДвП- глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за извършени на 24.12.2020г. около 23:05 часа в с. Вълчитрън, ул. „Балкан“ нарушения по чл. 174, ал.З, пр.1-во от ЗДвП; по чл. 100, ал.1, т.1 ог ЗДвП; по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.А.Г., в която излага доводи, че оспореното решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че за да постанови обжалваното решение, съдът е приел че съдът е кредитирал показанията на свидетелите- полицейските служители и не е намерил, че са допуснати процесуални нарушения,както по отношение оспорването на НП, на коя дата е извършено нарушението- 25.12.2020в 00.24ч. или на 24.12.20г. около 23.05ч., когато жалбоподателят е бил спрян за проверка.Излага доводи, че изводът на съда, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения е неправилен. Твърди се, че съдът не е обсъдил сочените от жалбоподателя нарушения и отразеното в наказателното постановление не отговаря на фактическата обстановка. Твърди, че е ограничено правото му на защита, а липсата на фактически основания за издаване на акта е основание за неговата отмяна. Твърди, че по делото не е установено жалбоподателят да е отказал да му бъде извършен тест за алкохол, а е направил няколко опита, които са били с недостатъчен обем въздух за да се извърши измерването. Моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не се представлява

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 24.12.2020г. около 23:05 часа в с. Вълчитрън, Плевенска област по ул. „Балкан“ с посока на движение ул. „Тунджа“ жалбоподагелят И.А.Г. управлявал собствения си лек автомобил „АУДИ“ с per. № ******. когато бил спрян за проверка от служители на ЗЖУ-Плевен, които видимо били възприели, че жалбоподателят е в нетрезво състояние и лъхал силно на алкохол от водача, поради което поискали съдействие от компетентния за това орган, а именно Сектор „ПП“ при ОДМВР-Плевен. Приел е, че в 23:45 часа на посочената дата служители на Сектор „ПП“ пристъпили към извършване на проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARBA0175, като преди това ясно му обяснили, че е необходимо да подаде бавно и равноморено количество издишан въздух в апарата, а същият заявил, че разбира и ще следва инструкциите на контролните органи.Приел е, че на жалбоподателят е била предоставена възможност около 30 пъти да даде проба и дори служител на сектор „Пътна полиция“ демонстрирал как следва да направи това. Приел е, че въпреки дадените указания и онагледяване на начина, по който следва да предостави проба, жалбоподателят умишлено е възпрепятствал извършването на проба за употреба на алкохол с техническо средство като не подавал необходимото количество въздух и поради това на дисплея на уреда се появявало текстово съобщение: „недостатъчен обем“. Тези действия продължили до ранните часове на 25.12.2020 година като на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0001464/25.12.2020 година заедно е 8 бр. холограмни стикери, които били връчени на жалбоподателя в 01:20 часа на 25.12.2020 година и му било обяснено, че ако желае може да посети ЦСМП при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ - Плевен в срок до 2 часа от връчване на талона за медицинско изследване за даване на кръвна проба. Приел е, че при извършване на проверката, жалбоподателят не представил СУ МПС, контролен талон към СУ МПС и СРМПС.

Съдът установил горната фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на показанията на свидетелите Л. Л., П. Д. и М. А., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. От последните установил, че на посочените в АУАН дата и място, Г. е управлявал лек автомобил, както и че отказал да му бъде извършена проба за употреба за алкохол с техническо средство, който отказ се изразявал в умишлено препятстване извършването на пробата чрез запушване на входа на тапата на устройството с език от страна на жалбоподателя и именно поради това такава не била отчетена. При тази установеност на фактите, съдът направил извод, че Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Съдът от фактическа страна приел за безспорно, че на посочената място, дата и час, Г. е управлявал лек автомобил, т. е притежава качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Съдът е изложил мотиви, че на 24.12.2020. около 23.05 ч. жалбоподателят е бил спрян за проверка, но нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП е извършено на 25.12.2020 около 0, 24 ч., което не води до объркване досежно датата на извършване на нарушенията, а изяснява механизма на извършването им, като е направил извод, че независимо от подробно дадените му, включително и практически дадени указания , жалбоподателят е възпрепятствал извършване на проверката, като е издишвал по- малко количество въздух. На това основание съдът намерил, че в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Направил извод, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени всички процесуални правила до степен, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен.

Относно нарушенията по чл. чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП; по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл, 100, ал.1, т,2 от ЗДвП, съдът е приел, че в чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП законодателят е установил задължение към водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, а в г. 2 на цитираната законова разпоредба е въведено и задължението да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.Съдът е приел, че независимо, че АУАН и НП съдържат некоректно описание на нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като вместо „не носи“ е използван израза „не представя“ контролен талон талон към СУМПС, то коментираното несъответствие е със стилистичен характер и не представлява съществено нарушение на процесуални правила, което да обуславя отмяната на обжалваното НП. Изложил е мотиви, че смисълът, който е вложен е един и същ и в хода на извършената полицейска проверка, жалбоподателят не е представил СУМПС, Контролен талон към СУМПС и СРМПС.Съдът е приел, че в случая жалбоподателят не е носел посочените документи. Приел е, че независимо от използваната формулировка, това не се е отразило по никакъв начин на яснотата на описанието на административните нарушения по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП (две на брой) и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.е. не е препятствало по никакъв начин възможността на нарушителя да научи за какво конкретно нарушение е ангажирана административно- наказателната му отговорност. Приел е, че наказващият орган правилно е издирил и приложил съответаната санкционна разпоредба и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.З от ЗДвП е наложил на Г. административно наказание глоба в конкретно предвидения от законодателя размер, а именнно 10,00 лева за всяко от извършените нарушения.На тези основания съдът е потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебните си задължения да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените с НП нарушения. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението в касационната жалба и в писмените бележки за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление. Касторът твърди, че в случая не е налице отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта, тъй като от всички доказателства по делото, в т.ч. показанията на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че Г. е направил повече от 20 опита да бъде изпробван. Установява се действително от показанията на разпитаните по делото полицейски служители св.Д., Л. и А., че Г. е направил повече от 20 опита да бъде изпробван с техническото средство за установяване наличието на алкохол в кръвта. Последните обаче са се оказали неуспешни не поради невиновно негово поведение -невъзможност да осъществи пробата поради заболяване или друга причина, а поради компрометиране на пробата от самия него. И тримата полицаи са заявили категорично, че при извършване на пробата Г. не е издишвал достатъчно въздух, поради която причина апаратът не е отчел никакви стойности и е отчитал

“ недостатъчно въздух“. Налага се извод, че невъзможността апаратът да отчете резултат е поради компрометиране на пробата от водача, което негово поведение е равнозначно на отказ да бъде изпробван. С това си поведение Г. е осъществил състава на нарушение по чл.174, ал.3, пр.първо от ЗДвП, която е посочена в наказателното постановление като санкционна норма, въз основа на която е реализирана административнонаказателната отговорност на водача. Деянието и обстоятелствата, при които е извършено то са описани подробно и изчерпателно, както в АУАН, така и в обжалваното НП, че не се поставя под съмнение какво деяние е вменено на жалбоподателя. В обстоятелствената част на нарушението е описано подробно какви действия са извършени спрямо водача-че същият е тестван с техническо средство Алкотест 7510, с фабричен номер ARBA 0175 и че същият е отказал да даде валидна проба. Поради отказа на водача да бъде изпробван, на същия е издаден и талон за медицинско изследване, чийто номер е описан в НП. Обстоятелството, че водачът не е бил заведен до лечебно заведение за извършване на кръвна проба от служителите на МВР не обосновава незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са регламентирани способите за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. Ако водачът откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест, ако не приема показанията на техническото средство или теста или, ако физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство, има право да даде биологични проби в медицинско заведение за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, за да докаже, че не е употребявал наркотични вещества или техни аналози . Съгласно чл. 7 от Наредбата, органите на МВР имат задължение да придружат водачът до медицинско заведение за да му бъда извършена кръвна проба, само ако е установено при тест с техническо средство наличие на алкохол в кръвта повече от 1,2 промила. В случая жалбоподателят с действията си е „осуетил“ проверката с техническо средство, поради което и при пробата с дрегер не е установено количеството алкохол в кръвта, поради което и за органът извършил проверката не съществува задължение да го придружи до медицинско заведение за даване на кръвна проба. Видно от представения по делото талон, а и от показанията на св. Се установява, че талонът е издаден след приключване на проверката, за да се осигури достатъчно време на водачът да отиде до медицинско заведение в гр. Плевен и даде кръвна проба.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в, ал.1, изр.1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,

Воден от горното и на основание чл.63в, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 287 от 08.06.2023 г., постановено по анд № 244/2023 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

	Председател:	/П/
	Членове:	/П/     /П/