Р Е Ш
Е Н И Е
№43 08.02.2017г.
град Стара Загора
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІIІ състав, в
публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 511 по описа
за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Д.И.Б. ***, против
Заповед УРИ:8245з-181/ 04.11.2016г. на Началник сектор „ Охранителна полиция”
при Второ Районно управление –Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с
която на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно
наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване
на заповедта. В жалбата са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за постановяването
му в противоречие на материалноправните разпоредби и
при нарушение на разпоредбата на чл.
210,ал.1 от ЗМВР. Съдържащите в
заповедта заповедта мотиви не позволявало на
наказаното лице да разбере за какво е наказан, същата била неясна и
немотивирана. Административният акт бил и немотивиран в частта защо се налага
този вид наказание и в този размер. По
тези съображения е направено искане за
отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата - Началник сектор „
Охранителна полиция” при Второ Районно управление –Стара Загора при ОД на МВР –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа
обстановка, сочеща на допуснато от жалбоподателя нарушение на Етичния кодекс.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
С
оспорената Заповед: УРИ:8245з-181/ 04.11.2016г. на Началник сектор „
Охранителна полиция” при Второ Районно управление –Стара Загора при ОД на МВР –
Стара Загора на жалбоподателя младши експерт Д.И.Б. – младши полицейски
инспектор в група „ТП-север” на сектор ОП при Второ районно управление – Стара
Загора при ОД на МВР-Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание “порицание”
за срок от 6 месеца. От фактическа страна заповедта се основава на това, че за времето от 22.07.2016 г. до 05.08.2016 г. относно
командироването и предпочиняването на служители от ОД
на МВР Стара Загора за участие в СПО в зоната на ГПУ Малко Търново при РДГП –
Елхово по време на почивките жалбоподателят
употребявал алкохол в големи количества вследствие, с което с поведението си създавал предпоставки
за възникване на конфликти между него и колегите му. Въз основа на установената
фактическа обстановка, след преценка на събраните доказателства, тежестта на
нарушението, и останалите релевантни обстоятелства Началникът сектор „ Охранителна полиция” при Второ
Районно управление –Стара Загора е приел, че с поведението си младши експерт Д.Б.
е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, утвърден със заповед на Министъра на вътрешните работи, и по-конкретно т. 19
от същия, с което е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл.194,
ал.2, т.4 от ЗМВР – неспазване на Етичния кодекс, и на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца
Представени и приети като доказателства
са документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, в т.ч
подадените от жалбоподателя в хода на административното производство писмено сведение
от 14.09.2016г, обобщена справка от 10.09.2016г., . докладна записка от
09.08.2016 година , както и писмени сведения от седем полицейски служители, командировани
да охраняват държавната граница в Елхово за периода 23.07.2016 г. до 05.08.2016
г.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на С.С.. Според неговите показания той бил старши на
групата, която била командирована на границата за да я охранява съгласно
издадена заповед, но бил пристигнал един ден по-късно от Б.. Тогава забелязал какво е състоянието на
жалбоподателя и разговарял с него да ограничи злоупотребата на алкохол и да внимава при отношението си към
командированите му колеги. На двадесет и
трети юли Б. започвал да пие от рано и решили да отидат с колегата му Т. К.
на събора в с. Звездец Според С. те се били прибрали на
бързо, но той установил тогава, че Д. бил неконтролируем. От колегата К.
разбрал, че на събора жалбоподателят се държал неадекватно и предизвиквал
скандал. Вечерта го сложили да спи , но той се събудил и започнал да заплашва
колегите си . На другия ден разбрал от дежурния от групата в с. Звездец че бил
получен сигнал от кмета на селото, че пиян войник предизвиква скандали, но в
последствие се разбрало, че това лице било Б. - полицай , а не войник
В обясненията си, дадени ред
административно наказващия орган жалбоподателят заявява, че за периода от
21.07.2016 г. до 04.08.2016 г. по време на охрана на държавната граница не е влизал
в конфликт с колегите си и не ги е провокирал по никакъв начин , никога не е
злоупотребявал с алкохол.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповед УРИ:8245з-181/ 04.11.2016г. на
Началник сектор „ Охранителна полиция” при Второ управление –Стара Загора при
ОД на МВР – Стара Загора е издадена от
компетентния по см. на чл.204, т. 4 от ЗМВР орган.
Настоящия състав намира, че
Заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила,
при допуснати нарушения на материалния закон и в нарушение на целта на закона.
Производството по налагане на дисциплинарно
наказание е строго формализирана за да се гарантира защитата на законните права
и интереси и на двете страни в производството. На наказващия орган е осигурен
сериозен инструментариум, с помощта на който да събере и щателно провери
нужната и относима към конкретния случай информация и да му даде
възможност да издаде мотивиран и
обоснован акт. На лицето срещу което тече
проверка е дадена възможност да участва активно в производството по търсене и
събиране на релевантна за производството информация, както и да изразява в
подходящ вид становището си по съставените от наказващия или назначения от него
дисциплинарно разследващ орган в хода на проверката документи. Неспазването на
фиксираните от законодателя изисквания при провеждане на производството по
установяване на дисциплинарно нарушение, надлежното му документиране и при
налагане на наказание води до незаконосъобразност на постановения краен акт и
до невъзможност същият да предизвика целените правни последици.
Актът, приключващ
производството по налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивиран, да
съдържа в себе си цялата релевантна за производството информация, като дава
възможност за проследяване на мотивите на наказващия орган за налагане на наказание и за определяне
на конкретния му размер с оглед на
тежестта на нарушението и другите, относими доказателства.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед
обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно – наказващия
орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; доколко същите
запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция
Съдът намира, че в случая липсва точно и ясно
описание на фактическа обстановка, водеща до извод за извършено нарушение от страна
на служителя. Изложени са формални
мотиви, че лицето за определен период е злоупотребявало с алкохол и е влизало с
конфликти с колегите си.Формалните мотиви се приравняват на липса на мотиви, поради
което съдът приеме, че процесната заповед е издадена
в противоречие на разпоредбата на чл. 210,ал.1 от ЗМВР
Не е допустимо да липсва фактическо обвинение в която и да е заповед за
налагане на дисциплинарно наказание. Мотивите могат да се съдържат в
съпровождащите документи, удостоверяващи фазите на производството, но не може
да липсва място, време, обстоятелства по извършване на нарушението или с други
думи да не е описано съставомерното поведение на
служителя.
Поради което съдът приема, че е налице нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в липса на мотиви на органа, издал оспорената заповед, което от своя
страна е ограничило възможността на жалбоподателя да осъществи в
пълнота правото си на защита. Нарушаването на правото на участие на
заинтересовано от изхода на производството лице и ограничаване на правото му на
защита води винаги до процесуална незаконосъобразност на постановения от
административно-наказващия орган краен акт.
Съдът намира, че оспорената заповед
противоречи и на приложимите материално правни норми.
По делото липсват категорични данни за виновно
и незаконосъобразно поведение от страна на Б., изразяващо се в злоупотреба на алкохол и влизане в конфликт с
колегите
Липсата на категорични данни
за извършено от служител на МВР нарушение изключва възможността за ангажиране
на дисциплинарната му отговорност. Както по - горе бе описано, на наказващите
органи, визирани в чл. 204 от ЗМВР са предоставени широк кръг от правомощия,
даващи им възможност за изясняване в детайли на фактите и обстоятелствата,
имащи значение за правилно и мотивирано произнасяне. При липсата на категорични
данни за извършено нарушение не могат и не следва да се прилагат и предвидени в
ЗМВР санкциониращи норми поради липса на основание за това, което от своя
страна води до извод за материална незаконосъобразност на оспорената Заповед.
С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в
нарушение на административно-производствените правила и приложимите материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде
отменена.
На основание чл. 143, ал.1
от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството
в общ размер на 410 лева.
Във връзка с гореизложеното
на основание чл. 172, ал.2, предл.второ от АПК
Административен съд гр. Стара Загора
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен
съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Д.И.Б. ***, Заповед УРИ:8245з-181/
04.11.2016г. на Началник сектор „ Охранителна полиция” при Второ Районно
управление –Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “порицание”
за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна .
ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи- Стара Загора
да заплати на Д.И.Б. направените по делото разноски в размер 410/ четиристотин
и десет / лева
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: