РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501221 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. с
чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба входящ №18374/14.04.2021 г.,
подадена от В. С. И. – лично и в качеството на майка и законен
представител на малолетните И. У. И. и М. У. И., чрез адв. С.П., срещу
решение №277/24.03.2021 г., постановено по гр.дело №2915/2021 г. по описа
на РС-Пловдив, 13 граждански състав, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателката – лично и в посоченото качество, с която е поискано от
съда да постанови защита от ответника П. И. И. за извършен от същия акт на
домашно насилие на 30.01.2021 г. И. е осъдена да заплати държавна такса в
размер на 25 лв. по сметка на РС Пловдив и 400 лв. разноски.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на съдебния акт – неправилно съдът не е постановил решението
си въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Налице е уточняваща
молба, като е конкретизирана датата на осъщественото насилие. Иска се
отмяна на решението, като се задължи въззиваемият да се въздържа от
1
упражняване на домашно насилие спрямо жалбоподателите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия П.И. чрез процесуалния му представител адв. М. Т. –
Д., като се твърди неоснователност на жалбата и се иска да се остави без
уважение. Излагат се съображения за законосъобразност на съдебния акт,
като се иска да се потвърди и се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
жалбоподателката и пълномощникът поддържат жалбата и направеното
искане.
Въззиваемата страна П.И. и процесуалният му представител не се
явиха и не изразиха становище.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо. Въззивната проверка за
правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на
поддържаните основания.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният съд при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба за защита от
домашно насилие, заведена с вх. №7226/16.02.2021 г. от В.И., действаща
лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца И. У. И.
и М. У. И., против съпруга П. И. И., с искане за прилагане на мерки по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН – да бъде задължен да се въздържа от психическо насилие
спрямо съпругата и децата си по повод посочени инциденти. Направено е и
искане за издаване на заповед за незабавна защита. Към молбата са
приложени заверени копия от удостоверение за граждански брак на страните
и удостоверения за раждане на децата им. Съдът е констатирал нередовност в
молбата – следвало да се посочи на коя дата е извършен акт на домашно
2
насилие и действията, с които е осъществен, както и липса на приложена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като е дал възможност да се отстранят.
В молбата се твърди, че ответникът е съпруг на
жалбоподателката, с когото сключили граждански брак в САЩ, там са родени
двете им деца. По време на брачния им живот била подложена на натиск,
манипулиране и тормоз. През 2019 г. взели решение да се върнат в България
и се установили в Пловдив. Разногласията между съпрузите се задълбочили.
След физическо насилие върху нея, през месец януари 2020 г. настъпила
фактическата им раздяла. Жалбоподателката и децата останали в семейното
жилище, а съпругът отишъл да живее при майка си. Впоследствие заминал
за САЩ, като се завърнал на 11.12.2020 г. и взел при себе си детето М. През
това време молителката била в болница заедно с другото дете, И. След
изтичане на карантината ответникът се върнал в семейното жилище и казал,
че си е у дома. Започнал да упражнява психически натиск върху нея с всяко
действие и дума, страхувала се да не посегне физически, била принудена да
се изнесе в дома на майка си. Искала да вземе децата със себе си, но
ответникът не позволил – казал, че докато е в България ще ги гледа, а тя ще
ги вижда, когато той прецени. Подала молба до съда за определяне на
привременни мерки, сезирала и Отдел „Закрила на детето“. Притеснявала се
за децата си, тъй като съпругът нямал опит в отглеждането им.
Впоследствие се уговорили да дава децата, като той поискал да ги гледат по
една седмица.
Последният случай на домашно насилие бил осъществен спрямо
нея в присъствие на децата на 30.01.2021 г., като са отправени обиди и
заплахи.
Районният съд е оставил без уважение искането по чл.18 от ЗЗДН
и не е издал заповед за незабавна защита, тъй като не се установява по какъв
начин е осъществен твърдения акт на домашно насилие, а и в декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН не се сочат факти.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства съдът е приел, че за молителката е налице правен интерес от
подаване на молба срещу ответника. Същата е предявена в законоустановения
срок.
3
Съдът е намерил молбата за неоснователна досежно твърдения акт
на домашно насилие, като е приел, че не е установен в процеса, доколкото не
е индивидуализиран по време, място, начин на извършването му и проявна
форма – молителката нито е описала в молбата какво се е случило, нито
такава информация има в декларацията. Обсъдени са и свидетелските
показания, като е прието, че не се установява осъществен акт на домашно
насилие на 30.01.2021 г.
Изводите на съда са правилни и законосъобразни. Въззивната
инстанция не констатира твърдените в жалбата пропуски при анализа на
доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство, въз
основа на които съдът е направил правните си изводи относно липсата на
осъществен акт на домашно насилие спрямо И. на 30.01.2021 г.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти. Декларацията обаче следва да е
конкретизирана в достатъчна степен – време, място и начин на извършване на
акта на домашно насилие. В приложената такава по делото единственото,
което е описано, е „спрямо мен и децата ми беше извършен акт на домашно
насилие от лицето П. И. И.“. В молбата, с която е сезиран съдът, липсва
описание какво се е случило, като в уточняващата молба е посочена датата, на
която се твърди да е осъществено домашно насилие, че това е станало в
присъствието на децата, като са нанесени обиди и заплахи. Става ясно
единствено, че това е станало при предаване на децата, но не и какво се е
случило, къде, в какво са се изразявали обидите и заплахите. Молбата в тази
част не отговаря на изискванията на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН – липсва описание
на мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно
насилие. Всичко това е необходимо както за съда, за да се прецени има ли
извършен акт на насилие, какво е то – физическо, психическо, емоционално,
икономическо или друг вид, и кога се е случило, така и с оглед правото на
защита на другата страна, която може да оборва само конкретни твърдения,
каквито в настоящия случай липсват. Нещо повече – не се установява в какво
се изразява и твърдяното насилие спрямо децата.
Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дефинира домашното насилие
като всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
4
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
ЗЗДН предвижда възможност с декларацията по чл.9, ал.3 от
Закона да се приемат за доказани факти, когато няма други доказателства. В
приложената декларация обаче липсва индивидуализация. С определение от
08.03.2021 г. е указано на молителката, че в срок до откритото съдебно
заседание следва да представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която да се
посочат конкретни факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие
на 30.01.2021 г. Това не е направено – друга декларация не е представена по
делото. В този смисъл не се възприемат доводите в жалбата, че съдът е
следвало да уважи молбата само въз основа на декларацията. Съдът би могъл,
ако е разполагал с информация. Той е дал указания, които не са изпълнени. Не
е издал и заповед за незабавно изпълнение, като в мотивите си изрично е
посочил какво е необходимо да се направи. Молителката обаче не е
отстранила визираните пороци – не е посочила в какво се изразява твърдения
акт на домашно насилие.
Освен това, според настоящия състав, съдържанието на
декларацията – твърдяното насилие - е опровергано от свидетелски
показания. Св. Б. е наблюдавала отстрани срещата между страните, но е
видяла контакт на майката с децата, а малко след това, на празненството, И. и
М. са били спокойни. Вярно е, че св. С. разказва какво е предадено от
молителката като случило се на 30.01.2021 г., но показанията се явяват
изолирани - такива твърдения няма в молбата. Тя не е очевидец, като не
следва да се дава вяра на показанията ѝ.
Настоящият състав се солидаризира, че не е установено
осъществяването на акт на домашно насилие от П.И. спрямо съпругата и/или
децата му на посочената дата, като правилно е оставена без уважение молбата
на И.. Решението е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.
От въззивника се претендират разноски за въззивното
производство, но, с оглед изхода на делото, такива не следва да се
присъждат. Същевременно са поискани и от въззиваемата страна, но няма
5
доказателства за направени такива, като отново не се присъждат.
Следва, с оглед изхода на делото, въззивникът да заплати
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12.50 лева по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №277/24.03.2021 г., постановено по гр.д.
№2915/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХIII граждански състав.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, действаща
лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните си
деца И. У. И., ЕГН **********, и М. У. И., ЕГН **********, да заплати
държавна такса в размер на 12.50 /дванадесет лв. и петдесет ст./ лева по
сметка на Окръжен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6