РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500420 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по възззивна жалба, подадена от Н. Й. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** срещу Решение № 20/10.05.2024 г. по гражданско дело № 223/2023 г. по описа на
Районен съд – Трън, с което е отхвърлен предявеният от нея иск за признаване за незаконно
на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на основание чл. 195, ал. 1, във вр.
с чл. 188, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ със заповед № ***. на кмета на община Трън и за неговата
отмяна и с което е осъдена да заплати в полза на община Трън сумата от 800 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че приетите по делото
доказателства не подкрепят изводите на районния съд за спазване на процедурата по чл. 193
от КТ, за съответствие на заповедта с изискванията за реквизити и съдържание, за
доказаност на дисциплинарното нарушение, за съобразяване с критериите за определяне на
дисциплинарното наказание. Сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си да
осигури възможност да даде обяснения във връзка с дисциплинарното нарушение, че
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е мотивирана, че не е
индивидуализирано ясно и недвусмислено деянието по време, начин и място на извършване,
че не са съобразени критериите за определяне на наказанието, че са налице противоречия
между деянието и дадената му правна квалификация.
1
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което изцяло да уважи предявения иск и да присъди направените съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – община
Трън, чрез адв. М. Г.. Въззвната жалба е оспорена като неоснователна. Изложени са
пространни съображения за правилност на обжалваното решение. Искането към въззивния
съд е да го потвърди. Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
В съдебно заседание, въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си адв. И. М.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание – ответникът, чрез пълномощника си адв. М. Г. оспорва жалбата,
поддържа подадения отговор. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в
изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от
страните, констатира нарушение на императивна материална норма /т. 1 от ТР 1/2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ или нищожността на правни сделки и отделни клаузи
от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства /ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от които
безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти. Направените от него
фактически и правни изводи са основани на пълно и всестранно обсъждане на приобщените
доказателства. Мотивите на решението обективират извършената от съда дейност по
преценка на съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми. Изводите на
районния съд са основани на формалната логика и представляват формално – валидни
умозаключения за предпоставките и следствията от тях. Предвид изложеното,
неоснователни са оплакванията на въззивния жалбоподател за необоснованост на
обжалваното решение.
2
Пред районният съд са представени трудов договор № *** и допълнителни
споразумения към него от ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** От тях се
установява, че Н. К. работи при ответника по трудово правоотношение без прекъсване,
считано от *** и към момента на приключване на съдебното дирене, на длъжност „***“. Към
8.11.2023 г. тя е работила на пълно работно време, с 8 часов работен ден, с място на работа
***.
Съгласно приетата като доказателство длъжностна характеристика за длъжността *** в
община Трън, утвърдена на 01.02.2021 г. и връчена на жалбоподателката на същата дата,
длъжността е пряко подчинена на директора на дирекция „Устройство на територията,
общинска собственост и инвестиционна политика“, а областите, включени в дейността и са:
цялостна организация на дейността на ***м опазване и популяризиране на
биоразнообразието, природните забележителности, културно-историческото наследство на
територията на община Трън; спомагателни дейности, свързани с опазване и правилно
използване на парковата инфраструктура.
От показанията на свидетелката Р.М. – *** се установява, че работното време на
администрацията на община Трън, включително и на въззивната жалбоподателка е от 8.00 ч.
до 17.00 ч., с един час обедна почивка в интервала от 12.00 ч. до 13.00 ч.
От представен констативен протокол от 08.11.2023 г., изготвен от Р.М. – *** и Д.А. – С.
– *** при община Трън се установява, че въз основа на заповед № *** те, в присъствието на
Д. Д. – ***, в същия ден са извършили проверка в периода от 15.30 ч. до 17.00 ч. за спазване
на трудовата дисциплина в ***, като са констатирали, че Н. Й. К. – служител на длъжност
*** не е на работното си място.
Въз основа на така установеното, с докладна записка вх. № ***, Д. Д., в качеството си
на заместник кмета на общ. Трън е уведомила кмета на общината за констатираното
нарушение на трудовата дисциплина и е предложила да бъдат изискани писмени обяснения
от служителя и да му бъде наложено дисциплинарно наказание.
С резолюция от 08.11.2023 г. докладната записка е насочена за изпълнение към Д. С..
С писмо изх. № *** кмета на община Трън е изискал обяснения от Н. Й. за това, че на
08.11.2023 г. в часовия интервал от 15.30 ч. до 17.00 ч. не е била на работното си място, като
изрично е посочено, че с това действие е нарушена разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ.
Даден е три дневен срок за предоставяне на обясненията и е разяснено, че ако в него не
бъдат предоставени такива, ще се счита, че е налице отказ за даване на обяснения. Не са
представени доказателства за връчване на писмото на лицето, до което са адресирани.
С писмо вх. № *** Н. К. е представила писмени обяснения, адресирани до кмета на
община Трън, в които изрично се посочва, че се дават във връзка отправеното до нея искане
в този смисъл. Отразено е, че на 08.11.2023 г. се е опитала да се свърже по телефона с Д.
Д./неин пряк ръководител/, за да поиска разрешение да бъде освободена от работа, за да
присъства на погребение на нейна близка. След като не успяла да осъществи контакт с нея,
поискала разрешение от заместник-кмета Р.М., която й позволила да отиде на погребалната
3
церемония. Напуснала работното си място в 13.50 ч.
Със заповед № ***., издадена от кмета на община Трън на основание чл. 195, ал. 1, във
вр. с чл. 188, т. 1, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 10 от КТ на Н. Й. К. – *** е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че на 08.11.2023 г. в часовия интервал от
15.30 ч. до 17.00 ч. не е била на работното си място. В мотивната част на заповедта е
посочено, че са съобразени обясненията на служителя, с вх. № № ***
Заповедта е връчена лично на служителя на 20.11.2023 г.
В хода на първоинстанционното производство е приета, разпечатана на хартиен
носител информация от телефона на жалбоподателката, която не е оспорена от насрещната
страна и която потвърждава обстоятелствата, изложени в дадените от нея обяснения за
проведена на 08.11.2023 г., в интервала между 10.35 ч. и 10.53 ч., комуникация със
заместник-кметовете на община Трън, чрез телефонни разговори и кратки съобщения, в
които е поискала да бъде освободена от работа в 13.30 ч., за да присъства на погребение на
нейна близка, насрочено за 14.00 ч. на същия ден.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите Й. К./съпруг на
жалбоподателката/ и Р.М./***/, които съдът кредитира относно фактите, предмет на
доказване по делото, тъй като съответстват на останалия събран доказателствен материал.
От тях се установява, че на 08.11.2023 г. преди обяд, жалбоподателката не е успяла да се
свърже с прекия си ръководител – Д. Д. – заместник - кмет, тъй като тя е била на заседание в
гр. Перник, затова е поискала разрешение от свидетелката М., също заместник – кмет, да
отсъства временно от работа, за да присъства на погребение на нейна близка, след което
отново да се върне на работното си място. Такова устно разрешение е било дадено, но не
за целия ден, а само за времето на церемонията. В този смисъл са и показанията на
свидетеля К., като той уточнява, че в същия ден към 15.00 ч. – 15.30 ч. провел разговор със
съпругата си по телефона, като тя му споделила, че след погребението не се чувства добре и
няма да се връща на работното си място.
От показанията на свидетелката М. и Д. се потвърждават обстоятелствата, отразени в
констативен протокол от 08.11.2023 г., а именно, че на същата дата при извършена от тях
проверка на работното място на жалбоподателката – ***, находящ се ***, в периода от 15.30
ч. до 17.00 ч., Н. К. не се е намирала там. Двете свидетелки установяват, че със заповед от
2018 г. са включени в комисия, която да следи за спазването на вътрешния трудов ред в
община Трън, във връзка с което периодично извършват проверки, включително и за
спазване на работното време.
Пред въззивната инстанция не са наведени нови факти и не са ангажирани нови или
новооткрити доказателства.
При горните фактически констатации, настоящият състав от правна страна намира
следното:
Към момента на твърдяното дисциплинарно нарушение – 08.11.2023 г. и издаването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – 17.11.2023 г. Н. К. е била в трудово
4
правоотношение с община Трън, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни
споразумения към него, сключени с кмета на община Трън. Затова съдът намира, че
атакуваната заповед, издадена от кмета на община Трън, изхожда от лице, притежаващо
дисциплинарна власт по отношение на въззивната жалбоподателка, съобразно разпоредбата
на чл. 192, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, поддържано и пред
първоинстанционния съд, за неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. С писмени
доказателства е установено, че до Н. К. е адресирано писмо, с което се искат обясненията и
относно конкретно посочени факти – отсъствие от работното място на 08.11.2023 г. за
времето от 15.30 ч. до 17.00 ч., като изрично е уточнено, че тези обстоятелства се
субсимират от състава на дисциплинарното нарушение, предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 1 от
КТ. Не е налице неяснота или двусмислие, както относно фактите, така и относно причината,
поради която се искат обясненията. Затова е и неоснователно оплакването за формално
спазване на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ.
Следва да се отбележи, че независимо, че не са представени доказателства за датата на
връчване на писмото, на служителката, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана, от
дадените от нея обяснения, става ясно, че тя го е получила и депозира становището си
именно във връзка с него. От заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е
видно, че тя е издадена след представяне на писмените обяснения и че те са взети предвид
от дициплинарно-наказващия орган.
С оглед така изложеното, настоящият състав напълно споделя извода на
първостепенния съд, че от Н. К. са изискани надлежно писмени обяснения по чл. 193, ал. 1
от КТ, като е предоставена реална възможност за депозирането им и са разяснени
последиците от недаването им в срок. Тя тя е упражнила правото си да ги предостави в
качеството си на привлечено към дисциплинарна отговорност лице за конкретно
осъществено дисциплинарно нарушение.
С оглед дата на нарушението – 08.11.2023 г., денят, в който дисциплинарно-
наказващият орган е бил уведомен за това – 08.11.2023 г./докладна записка от 08.11.2023 г. и
резолюция за разпределянето / и датата на издаване на заповедта – 17.11.2023 г.,
настоящият състав намира за правилен изводът на районния съд, че са спазени сроковете,
предвидени в чл. 194, ал. 1 от КТ.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, поддържано и пред районния съд,
че оспорената заповед не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Цитираната
разпоредба урежда по императивен начин съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно нарушение – тя трябва да бъде мотивирана и да съдържа данни за
нарушителя, нарушението и датата на извършването му, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В съдебната практика, обективирана в решение № 335 от
7.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ГК, решение по г. д. № 1835/2017 г. на
ВКС, ІV г. о. , решение № 436/1.12.2015т. по г. д. № 2666/2015 г. на IV г. о., решение №
213/8.10.2015 г. по г. д. № 7372/2014 г. на III г. о. и други е даден отговор на въпроса за
5
начина на мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и нейното
съдържание. Според разясненията в посочените съдебни актове, които изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав, заповедта е мотивирана, когато ясно са посочени съществените
признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му, от
съдържанието следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е наложено дисциплинарното наказание и служителят има възможност да разбере
причината за това, а съдът - може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи
дали наказанието е законосъобразно. Приема се също, че в случаите, когато мотивите са
изложени в друг писмен документ, което само по себе си не нарушава чл. 195, ал. 1 от КТ,
същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не
е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Разяснява се също,
че изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед правилото на чл.
189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, необходимостта от съобразяване на сроковете
по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното
производство по оспорване законността на наложеното дисциплинарно наказание. Поради
това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и
дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на
работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл.
195, ал. 1 от КТ. Достатъчно е заповедта да съдържа обстоятелствата относно нарушението и
кога е извършено, без да е необходимо да посочва всички обективни и субективни елементи
на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е
извършено.
В процесната заповед ясно са посочени обективните признаци на деянието и датата и
часовия интервал на извършването му. Тя не препраща към други документи, част от
дисциплинарната преписка, а отразява всички признаци на дисциплинарното нарушение.
Отразените в нея обстоятелства са ясни, по недвусмислен начин очертават един от съставите
на нарушение на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ – а именно
преждевременно напускане на работа, който е и посочен като правно основание за налагане
на дисциплинарното наказание. Действително, в заповедта са изписани и други две
разпоредби на КТ – чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10, които очертават състави на дисциплинарни
нарушения, за които не са посочени фактически основания. Доколкото, обаче
дисциплинарната отговорност на въззивната жалбоподателка е ангажирана за едно
нарушение, за което е наложено едно наказание и от посочените обстоятелства, ясно се
установяват фактическите и правните основания за това, то не се касае за порок, който води
до незаконосъобразност на заповедта, а за непрецизност, която по никакъв начин не се
отразява на възможността на дисциплинарно наказаното лице да разбере, какво е
извършеното от него нарушение, респективно да се защити срещу наложеното наказание.
Не намира подкрепа в събраните по делото доказателства и оплакването във
6
въззивната жалба за недоказаност на нарушението. Същото е установено с писмени
доказателства – констативен протокол, съставен от служители, които са натоварени да
извършват проверка за спазване на установения трудов ред и е потвърдено от събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства, включително и тези дадени от
съпруга на служителката. Той е посомил, че след приключване на погребалната церемония,
за присъствието, на която съпругата му е получила устно разрешение от прекия си
ръководител, което е станало около 15.00 – 15.30 ч. на 08.11.2023 г., тя не се е завърнала на
работното си място, до изтичане на работното и време – 17.00 ч.
Преждевременното напускане на работа е дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1,
т. 1, пр. 2-ро от КТ и за виновното му извършване по аргумент от чл. 186 от КТ на
съответния работник/служител се налагат предвидените в КТ дисциплинарни наказания.
В случая въззивната жалбоподателка не се е завърнала на работното си място след
15.30 ч. до изтичане на работното и време в 17.00 ч. на 08.11.2023 г., независимо, че е била
наясно, че е освободена от присъствие там по конкретен повод, след което е била длъжна да
продължи да изпълнява служебните си задължения. Не е уведомила никой от преките си
ръководители за така взетото от нея решение. Предвид изложеното, процесното нарушение
на трудовата дисциплина е виновно извършено и за него се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. В случая дисциплинарно наказващият орган е
наложил най-лекото предвидено в чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание –
„забележка“, поради което неоснователни се явяват оплакванията на въззивната
жалбоподателка за несъобразяване със законовите критерии за определяне вида на
дисциплинарното наказание.
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената заповед за
налагане на дисциплинарно нарушение е законосъобразна, какъвто е и решаващият извод на
Районен съд – Трън. Затова обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
По аргумент от чл. 359 от КТ, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК държавната такса за
въззивното производство е за сметка на бюджета на Съдебната власт.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20/10.05.2024 г. по гражданско дело № 223/2023 г. по
описа на Районен съд – Трън.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. Й. К., ЕГН **********, със съдебен
7
адрес: *** да заплати на Община – Трън, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. Владо
Тричков № 1, представлявана от Ц.Ц. – кмет сумата от 800.00 лв./осемстотин лева/, разноски
за въззивното производства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8