№ 88
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Т. ИВ. Г., чрез процесуалния му представител адв.В.В.,
против решение №260149/13.07.2021г., постановено по гр.д.№109/20г. по
описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Т. ИВ. Г. е осъден да заплати на
Д. В. Д. сума в размер на 29 625 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца Д. В. Д. вследствие нарушение от
ответника Т. ИВ. Г. на изискванията за добросъвестност при осъществяване
на дейността му като адвокат при договаряне и сключване на следните сделки
на разпореждане: а/ между С.Д. като продавач и Д. В. Д. като купувач с
предмет нива от 5, 624 дка-имот №003042 по КВС на с.Главанци, общ.Тервел
по н.а. №67, т.І, рег.№351, нот.д.№54/2015г. на нотариус Д.П. с район на
действие ТРС; б/ между Ф.Х. /Ф.С.М./ като продавач и Д. В. Д. като купувач с
предмет нива от 11, 250 дка-имот №003046 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №68, т.І, рег.№352, нот.д.№55/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; в/ между Х. /Х./ Д. като продавач и Д. В. Д. като
купувач с предмет нива от 11, 250 дка-имот №003044 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №69, т.І, рег.№353, нот.д.№56/2015г. на нотариус Д.П. с
1
район на действие ТРС; г/ между Н.Й. /Й./ като продавач и Д. В. Д. като
купувач с предмет нива от 5, 625 дка-имот №003043 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №70, т.І, рег.№354, нот.д.№57/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; д/ между М. Д. /М. С. М.ов/ като продавач и Д. В. Д.
като купувач с предмет нива от 11, 250 дка-имот №003045 по КВС на
с.Главанци, общ.Тервел по н.а. №71, т.І, рег.№355, нот.д.№58/2015г. на
нотариус Д.П. с район на действие ТРС, ведно със законната лихва върху
първоначално претендираната главница от 39 500 лв., считано от 03.02.2017г.
до 10.01.2021г. вкл., и законната лихва върху присъдената главница от 29 625
лв., считано от 11.01.2021г. до окончателното й изплащане; 2/ Т. ИВ. Г. е
осъден да заплати на Д. В. Д. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 8 100 лв.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в жалбата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се отхвърлят предявените против жалбоподателя
искове.Претендират се разноски.
Въззиваемият Д. В. Д. в депозирания отговор по въззивната жалба извън
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв Е.Фикри
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ДОС
да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски.
Въззиваемата страна Районен съд-Тервел в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв Ив.С. сочи, че с жалбата се обжалва решение, с което не са
разгледани предявените против Районен съд-Тервел евентуални искове,
предвид което не е необходимо да отговаря по така депозираната въззивна
жалба.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от министъра на
финансите, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Д. В. Д. излага, че ответникът Т. ИВ. Г. е
известен адвокат, практикуващ преимуществено в община Тервел, в чието
2
землище ищецът наема, арендува и закупува земеделски земи.В края на
2014г.-2015г. ответникът се свързал с него и му казал, че продава земеделски
земи на негови клиенти, находящи се в землището на с.Главанци, община
Тервел, за които наскоро приключило дело за делба.Обяснил, че всички
собственици живеят в Турция и той е упълномощен да продава от тяхно име,
вкл. да получава продажната цена.Ищецът разгледал имотите и поискал да ги
закупи.С оглед професионалното качество на ответника като адвокат и
представите на ищеца, намиращи опора в закона-чл.2, ал.1, изр.1 и чл.40 от
ЗА, че адвокатите, поради упражняваната от тях професия, са достойни,
действат съвестно, заслужават по-високо доверие и уважение, изобщо не
подложил на съмнение изложеното му от ответника.Договорили се за обща
продажна цена в размер на 39 500лв./по 9 875лв. за всяка от трите ниви от по
11, 250 дка и общо 9 875лв. за другите два дяла от по 5, 625 дка./.
На 03.02.2015г. ищецът дал на ответника така договорената продажна
цена, а той я внесъл по банкова сметка в Пощенска сметка.Тъй като станало
късно за подписване на нотариалните актове при нотариуса, изповядали
сделките на следващия ден-04.02.2015г. при нотариус П. с пет отделни
нотариални акта, вписани в СВ-Тервел, съответно под №154/15г., №155/15г.,
№156/15г., №157/15г. и №158/15г. за петте недвижими имота, съответно с
продавач С.Д. по първия, Ф.Х. по втория, Х. Д. по третия, Н.Й. по четвъртия и
М. Д. по петия.В кантората на нотариус П. го озадачило това, че присъства
друг адвокат, практикуващ в гр.Тервел-адв.К.Т., който и подписал като
пълномощник на продавачите четири от петте нотариални акта, а ответникът
подписал само нотариалния акт за Х. Д..Фактът, че дал цялата продажна цена
на ответника, а адв.К.Т. подписал четири от нотариалните актове, без да се
интересува кога и колко ще се плати на клиентите му, го накарало да мисли,
че двамата адвокати работят заедно по сделките.
След продажбите, обединил 5-те съседни имота в един общ с площ от 44,
999 дка, но не могъл да влезе във владение, защото се оказало, че имотът се
обработва от арендатор - Х.А.М., твърдящ, че е сключил договор за аренда с
неговия собственик - Г.Х.А..Тогава разбрал, че имотът е бил продаден през
2013г. на Г.Х.А. по време на брака му с М.М.А..
Потърсил обяснения от ответника и той тогава го информирал, че
действително на 21.01.2013г. Х. Д. се е снабдил с к.н.а. за собственост върху
3
целия имот с площ от 44, 999 дка, който на същата дата продал на Г.А..След
като узнали за сделката обаче, останалите наследници С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М.
Д./т.е. тези, за които като пълномощник се подписал адв.К.Т./ са завели иск за
делба против Х. Д..Ответникът му обяснил, че в това производство имотът е
допуснат до делба между всички 5 наследници съделители, н.а. от 2013г. е
обезсилен, след което делбата извършена, като всеки получил самостоятелен
дял, който и му продал.Посъветвал го да предяви иск против Г.Х. с пр.осн.
чл.108 от ЗС, което и ищецът направил на 20.07.2015г., като искът бил
насочен против Г.А., М.А. и Х.М..На 19.01.2016г. Г.А. и М.А. предявили
против Х. Д., С.Д., Ф.Х., Н.Й., М. Д. и Д. В. Д. искове с пр.осн. чл.75, ал.2 от
ЗН и чл.124, ал.1 от ГПК.Производството по предявения от ищеца иск с
пр.осн. чл.108 от ЗС било спряно до приключване на второто заведено дело.С
влязло в сила решение на 26.07.2017г. била прогласена нищожността на
извършената съдебна делба, както и било признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на ¼ ид.ч. от
недвижимия имот.След възобновяване на производството по предявения иск
с пр.осн. чл.108 от ЗС, същият бил отхвърлен изцяло с влязло в сила на
01.12.2017г. решение.На 18.08.2017г. С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М. Д. предявили
против Д. В. Д. искове с пр.осн. чл.42 от ЗЗД за прогласяване
недействителността на сключените между тях и Д. договори като сключени
при липса на представителна власт и искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за
осъждането му да им предаде владението върху недвижимите
имоти.Впоследствие с договор за продажба, обективиран в н.а.
№169/14.02.2018г., С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М. Д. продали притежаваните от тях ¾
ид.ч. на Г.А..Като краен резултат ответникът получил от ищеца сумата от
39 500лв., а ищецът не придобил собственост върху имотите.
Твърди, че с действията и бездействията си ответникът Т.Г. му е нанесъл
виновно имуществени вреди в размер на 39 500лв.Той премълчал факта, че
през 2013г. Х. Д., действайки чрез Т.Г. като пълномощник, е продал целия
имот, който после предложил на ищеца да изкупи след съдебната делба,
оставил впечатление у него, че е пълномощник на всички петима продавачи,
премълчал, че няма пълномощно за четирима от тях, премълчал, че адв.К.Т.
няма пълномощно за извършване на разпоредителни сделки с имотите и
получаване на продажна цена, а е знаел това обстоятелство, защото е бил
запознат с неговите пълномощни.Ако ответникът не беше спестил тези
4
детайли при преговорите, а му ги беше казал, ищецът не би сключил
договори за покупко-продажба на имотите.Така в резултат от
недобросъвестното поведение на ответника, осъществено в нарушение на
принципа да не се вреди другиму, ищецът претърпял имуществена вреда в
размер на сумата от 39 500лв., която ответникът получил в брой от него.На
осн. чл.45 от ЗЗД ответникът му дължи обезщетение за имуществените вреди
в размера на негативния интерес, т.е. да възстанови положението отпреди
увреждането, паричният еквивалент на което възлиза на 39 500лв., ведно със
законна лихва от увреждането, предвид което претендира Т.Г. да бъде осъден
да му заплати сумата от 39 500лв., ведно със законната лихва, считано от
03.02.2017г. /предвид 3 годишната погасителна давност/, до окончателното
изплащане.
В условие на евентуалност, ако този иск се приеме за неоснователен,
твърди, че ответникът формално е имал пълномощно от Х. Д., но е знаел, че
той се е разпоредил с имота през 2013г., съответно е загубил правото на
собственост, че в делбата следва да участват всички съделители, а без
участието им делбата е нищожна, и съответно, че не може Х. Д. да му
прехвърли собственост.Договарянето на продажба на непритежавани права е
нарушение на принципа на добросъвестност и поражда отговорност на осн.
чл.45 от ЗЗД, вр. чл.12 от ЗЗД.Вредите възлизат на 9 875лв.-сумата,
съответстваща на площта на имота, за който водели преговори да му бъде
продаден от Х. Д., предвид което претендира Т.Г. да бъде осъден да му
заплати сумата от 9 875лв., ведно със законна лихва, считано от 03.02.2017г.
до окончателното изплащане.По отношение на С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М. Д.
ответникът Г. е действал в преддоговорните отношения като мним
представител.Тъй като не е разполагал с пълномощно от тях, на осн. чл.42,
ал.1 от ЗЗД му дължи обезщетение за причинените му вреди, съответстващи
на сумата от 29 625лв.-частта от общата сума 39 500лв., съответстваща на
площта на имотите, за които водели преговори да му бъдат продадени от С.Д.,
Ф.Х., Н.Й. и М. Д., предвид което претендира Т.Г. да бъде осъден да му
заплати сумата от 29 625лв., ведно със законна лихва, считано от 03.02.2017г.
до окончателното изплащане.
В условие на евентуалност, ако тези искове се приемат за неоснователни,
твърди, че ответникът Т.Г. му дължи сумата от 39 500лв. на друго
основание.Сумата ищецът му дал на 03.02.2015г.Към тази дата между тях не е
5
имало каквото и да било правно основание, за да бъде получена сумата от
ответника.Предвид горното и същият му дължи връщане на сумата от
39 500лв., като получена при начална липса на основание на осн. чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 39 500лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска.
В условие на евентуалност, ако този иск се приеме за неоснователен,
твърди, че ответникът Т.Г. му дължи сумата от 39 500лв. на друго
основание.Сумата ищецът му дал на 03.02.2015г., за да му бъде прехвърлена
собствеността върху имотите.Въпреки, че платил и били сключени сделки в
изискуемата форма, ищецът не могъл да придобие собственост, т.е.
основанието, поради което е била дадена сумата, не се е
осъществило.Предвид горното и ответникът му дължи връщане на сумата
като получена на неосъществено основание на осн. чл.55, ал.1, пр.2 от
ЗЗД.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 39 500лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска.
В условие на евентуалност, ако и този иск се приеме за неоснователен, т.е.
се приеме, че не може да се ангажира отговорността на първия ответник,
твърди, че вреда му е причинена от съдията, разглеждащ делото за делба пред
ТРС, за което носи отговорност на осн. чл.49 от ЗЗД ответникът Районен съд-
Тервел, евентуално ответникът Държавата.
Причината да не може да придобие собственост срещу платената цена от
39 500лв. е нищожността на извършената съдебна делба от съдия при ТРС, а
тя е прогласена за нищожна, защото в нея не са участвали всички
съсобственици/конкретно Г.А. и съпругата му, при липса на оспорване по
чл.76 от ЗС от останалите съделители/.Съдията, разглеждащ делото, е бил
длъжен, ако и обстоятелствата по разпореждането от 2013г., да не са били
посочени от страните по делото, сам да издири служебно всички
съсобственици на недвижимия имот и да ги конституира служебно като
страни по делото.В случая той не е проверил кои са всички действителни
участници в съсобствеността и така е нарушил закона, като е допуснал и
извършил една нищожна съдебна делба.В резултат от неговото нарушение
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 39 500лв.На осн. чл.49 от
ЗЗД отговорност за така постановените съдебни решения следва да носи
Районен съд-Тервел.Предвид изложеното, претендира Районен съд-Тервел да
6
бъде осъден да му заплати сумата от 39 500лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
03.02.2017г. до окончателното изплащане.
В условие на евентуалност, ако се счете, че отговорност за извършената
нищожна съдебна делба следва да носи не Районен съд-Тервел, а Държавата,
то претендира на осн. чл.7 от КРБ Държавата да бъде осъдена да му заплати
сумата от 39 500лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2017г. до
окончателното изплащане.
В условие на евентуалност, ако се приеме, че извършването на нищожна
съдебна делба не нарушава законодателството, то това означава, че самото
законодателство допуска съдът, макар и да е спазил всички
материалноправни и процесуалноправни норми, да извършва нищожни
съдебни делби.На осн. чл.7 от КРБ Държавата носи отговорност, защото е
длъжна да въведе и поддържа такова законодателство, при прилагането на
което да не се стига до противоправен резултат.Държавата не е изпълнила
това си задължение, предвид което ищецът е претърпял имуществена вреда,
предвид което претендира Държавата да бъде осъдена да му заплати сумата
от 39 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 03.02.2017г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Т. ИВ. Г. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК и в хода на производството оспорва предявените против него
искове.Излага, че от 1999г. посещава дружеството на изселниците от
Република България в гр.Чорлу, Турция, с което има сключен договор за
правно обслужване от 2005г., предвид което и посещава веднъж в месеца
града, където приема български изселници и ги консултира по проблеми,
касаещи българското законодателство.При такова посещение в края на 2012г.
го посетил Х. Д., изселил се от България през 1978г.Обяснил му, че има
наследствени имоти от неговите баща и дядо, конкретно от баща си С. Д. нива
от 45 дка.Подал заявление за реституция на имотите лично и след
възстановяването им ги обработвал няколко години докато пребивавал в
България, а после ги предоставил под наем на Г.А. и баща му Х.М., като
редовно получавал цялата рента, без да е имало противопоставяне от страна
7
на останалите наследници.Обяснил, че така е владял имота над 10 години и
поискал да се снабди с к.н.а. за собственост и после да го продаде на
наемателите.Ответникът му обяснил процедурите, а Х. Д. заявил, че
наемателите ще удостоверят продължителното владеене на имотите и това, че
рента е изплащана само на него.Така се стигнало до снабдяването на Х. Д. с
к.н.а. и продажба на Г.А..Х. Д. му заявил, че ще си получи парите лично от
купувача, т.к. били близки и не го ангажирал за получаване на сумата от
продажбата.След няколко месеца, при поредното посещение в Турция, в
офиса дошъл братът на Х. Д. М. Д. и го попитал дали наистина брат му е
продал нивите на баща им и дядо им и ответникът го потвърдил.Обяснил му,
че могат да се разберат с брат си и да си поделят парите от
продажбата.Когато се завърнал в България, говорил с Г.А. за случилото си и
той е заявил, че още не е платил парите от продажбата, като се разбрали, тя да
бъде заплатена на всички наследници, за да не се водят дела между тях, дори
му направил разпределение според дяловете.След два месеца М. Д. отново
дошъл в офиса и му заявил, че останалите наследници не са получили пари от
продажбата.Поискал да се заведе дело в България за възстановяване на
наследствените им права.Обяснил му, че т.к. е адвокат на брат му, той не
може да го направи.М. Д. настоявал да му се намери адвокат в България,
който да заведе делото.Ответникът се свързал с адв.К.Т. и го попитал дали е
съгласен да поеме защитата на четирима турски граждани за завеждане на
дело за делба пред ТРС.След като той се съгласил, изпратил данните си,
необходими за изготвяне на пълномощно, и така с пълномощни с нотариално
заверени от нотариус в Турция съдържание и подпис останалите четирима
наследници упълномощили адв.К.Т..От името на доверителите си адв.К.Т.
предявил иск за обезсилване на к.н.а. и допускане на делба между
наследниците.След допускане и извършване на делбата М. Д. и останалите
наследници искали да продадат имотите си, т.к. не са български граждани и
не могат да се грижат за тях, като предварително му предоставили банкова
сметка, по която да се изплатят сумите от продажбите, след приспадане на
разноските по делото за делба.М. Д. обяснил, че с останалите наследници са
се разбрали цялата сума да се преведе по негова сметка, за да се спестят суми
от комисионни.Договорената с ищеца продажна цена за 5-те имота възлизала
общо на 39 500лв.Проектите за нотариалните актове ги изготвил ищецът или
негов служител, като е разполагал с всички нужни документи-скици, данъчни
8
оценки, съдебно решение, пълномощни.Пожелал в атовете да се впише като
продажна цена данъчната оценка на имотите.Понеже и друг път ответникът
му бил продавал земя като пълномощник на турски граждани, винаги е
настоявал сумата да се превежда по банков път, за да се вижда
действителната цена, а, ако е в брой, да се изготвя разписка.Ищецът не
желаел да превежда парите по банков път по негови си лични съображения и
винаги теглил и му предавал парите в брой, както и в настоящия
случай.Цялата сума от 39 500лв. ищецът му предал в брой, а ответникът
внесъл в Пощенска банка, за да има отчетност.Адв.К.Т. се съгласил цялата
сума да се получи от ответника, защото му е било известно, че разполага с
банковата сметка, дадена от неговия доверител М. Д., по която е трябвало да
се преведе сумата за всички неговите доверители.Заедно с адв. К.Т. изготвили
отчетна сметка на получената сума.След приспадане на разходи по делото за
делба-сумата от 3 897лв./подробно описани в сметката-държавни такси и
адв.възнаграждение/, останала за четиримата съделители, представлявани от
адв.К.Т., общо сумата от 25 727лв., които превел в евро/13 100 евро/ на
18.02.2015г. по дадената му сметка на М. Д..Сумата от 9 875лв. за Х. Д.
останала в депозитната сметка, като предложението на Х.Д. било тази сума
също да се разпредели за останалите наследници, като в замяна те му
отстъпят дяловете си от другата наследствена нива с площ от 25 дка, била
собственост на дядо им М. Д., за която Х.Д. също се бил снабдил с к.н.а.След
известен период от време дошъл отново в офиса му М. Д. и казал, че
останалите не са съгласни, защото така ще бъдат ощетени.Впоследствие
започнали делата, посочени в исковата молба.Ответникът заявил на Х.Д., че е
възможно за сумата от 9 875лв. да бъде предявен иск против него и така
същата останала по депозитната сметка.През 2017г. адв.К.Т. му обяснил, че
по делата като пълномощник на неговите доверители започнала да се явява
адв.В.Д., която настоявала за оттеглянето на неговите пълномощни.Когато се
срещнал с М. Д. и го попитал защо са упълномощили друг адвокат, той
обяснил, че не знае за такъв.Племенникът му С.Д. го завел при нотариус и
там подписал предварително изготвен документ.В началото на 2018г. узнал,
че адв.В.Д., като техен пълномощник, отново е продала имотите, които вече
са били продадени на ищеца.Обсъждали с него въпроса за предявяване на
регресени искове против съделителите за връщане на сумите, които им е
изплатил, като се разбрали той да си ангажира друг адвокат.Обещал му обаче
9
да му съдейства като представи доказателства за действително платената
продажна цена, съответно, че посочената в н.а. е симулативна.
Ответникът Районен съд-Тервел в депозирания писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените против него
искове.Твърди, че съделителите в делбеното производство са затаили
извършената разпоредителна сделка от единия от съсобствениците преди
делбата, а впоследствие са сключили договори за продажба с
ищеца.Последният има на разположение облигационни искове за връщане на
даденото от него по тези договори.Не е налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на съда като възложител за действия на съдия в
ТРС.Евентуално възразява за изтекла погасителна давност.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на финансите, в
депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените против нея искове.Твърди, че не е
надлежен ответник по предявения иск против нея за противоправни действия
на съдия от ТРС, т.к. искът следва да се предяви против самия орган, от чийто
незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди, като
ищецът ясно е посочил в исковата молба кой е този орган.Евентуално не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Държавата по реда на
чл.49 от ЗЗД.Тя не се явява възложител на ТРС, нито има правомощия пряко
да му възлага изпълнение на функции, дейности и правомощия.ЗСВ урежда
самостоятелна правосубектност на съдилищата.Не е налице противоправно
действие или бездействие.Съдията от ТРС не нарушил закона, защото е
съобразил наличните по делото данни относно фактическата
обстановка.Прави възражение за съпричиняване, т.к. ищецът не е водил добре
делата си.При извършване на сделките ищецът не е действал с грижата на
добрия стопанин, не е проверил пълномощните, нито документите, които
подписва.Подържа, че българското законодателство урежда необходимите
средства за защита правата на гражданите, вкл. и в резултат на неправомерни
действия, и в тази връзка не е налице неефикасност на нормативната
уредба.Не се установява какви са предприетите от ищеца действия за защита
накърнените му права, доколкото законодателството му позволява ясна
защита, но срещу надлежните ответници и при наличие на непротиворечиви
доказателства.Прави възражение за изтекла погасителна давност.
10
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение главният
предявен иск е отхвърлен за разликата над 29 625лв до 39 500лв., ведно със
законна лихва, считано от 11.01.2021г., поради извършено плащане в хода на
процеса.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са главни искове с пр.осн. чл.45, вр. чл.12 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, евентуален иск с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, евентуален иск с пр.
осн. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, евентуален иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД и иск с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД и евентуални искове с пр.осн. чл.7 от КРБ и чл.86 от ЗЗД.
По главните иск с пр.осн. чл.45, вр. чл.12 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С решение №13/21.11.1994г. на ОСЗ Тервел, по подадено заявление на
02.08.1991г. от М. Д., е възстановено правото на собственост на наследниците
на С. М.ов Д.ев, чужд гражданин, върху нива с площ от 44, 999 дка, находяща
се в землището на с.Главанци, община Тервел, представляваща имот
№003017 по плана за земеразделяне, при съответни граници.
Според представено решение от 16.06.2011г. по дело №117/11г. на Миров
съд гр.Муратлъ, Турция, по молба на Х. Д. за издаване на удостоверение за
наследници на С. Д., роден 1906г. в гр.Добрич, поч. 1984г. в Турция, е прието,
че молбата е основателна, като е установено, че наследници са децата му Х.
Д., М. Д., Ф.Х., както и двете деца на неговия син Х. Д., починал преди него, а
именно С.Д. и Н.Й., като наследството се определя на осем дяла, които се
разпределят по равно между Х.Д., М.Д. и Ф.Х., и децата на починалия Х.
Д..При посочените наследници, съсобствеността върху възстановения имот се
е притежавала при квоти по 2/8 ид.ч. за Х. Д., М. Д. и Ф.Х., както и по 1/8
ид.ч. за С.Д. и за Н.Й..
С генерално пълномощно от 30.11.2012г. с нотариално заверени подпис и
съдържание от нотариус в гр.Чорлу, Турция, Х. Д. е упълномощил адв.Т.Г. да
го представлява по повод земеделски земи в наследство от дядо му М. Д.-31
дка и от баща му С. Д.-45 дка, находящи се в с.Главанци, община Тервел,
България, вкл. и да води дела, да подаде молба за доброволна делба, да го
снабди с документ за собственост, както и да ги продаде при условия, каквито
намери за изгодно и да получи продажната цена.
11
С к.н.а.№45/21.01.2013г. по извършена обстоятелствена проверка Х. Д. е
признат за собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от
44, 999 дка, находяща се в землището на с.Главанци, община Тервел,
представляваща имот №003017 по плана за земеразделяне/имотът, предмет на
цитираното решение на ОСЗ Тервел/.
С договор за продажба, обективиран в н.а.№46/21.01.2013г., Х. Д.,
представляван от адв.Т.Г. въз основа на цитираното пълномощно от
30.11.2012г., е продал горепосочения имот на Г.Х.А..Към момента на
продажбата купувачът е бил в брак с М.М.А..
С генерални пълномощни съответно от 12.12.2013г., 13.12.2013г. и
16.12.2013г., със заверени подписи и съдържание, на нотариуси, съответно от
гр.Чорлу и гр.Езине, Турция, М. Д., Ф.Х., С.Д. и Н.Й. са упълномощили
адв.К.Т. да ги представлява в България пред всички физически и юридически
лица, във връзка със земеделски земи-45 дка,които им принадлежат по
наследство от баща им С. Д., вкл. да доказва собствеността им, ако се налага
да води дела пред съдилищата в България и да защитава интересите им, да
извърши съдебна делба, да регистрира дяловете им тяхно име.
С цитираните пълномощни на 21.02.2014г. адв.К.Т. е предявил пред ТРС
иск за делба от името на М. Д., Ф.Х., С.Д. и Н.Й. против Х. Д. на недвижимия
имот, възстановен с решение на ОСЗ Тервел от 21.11.1994г., по който е
образувано гр.д.№59/14г.Към исковата молба е представен к.н.а.
№45/21.10.2013г., като ищците са твърдели, че имотът не е придобит по
давност от ответника, а е собственост на всички наследници.В
производството пред ТРС ответникът Х. Д. е представляван от адв.Т.Г. и не е
възразявал по основателността на иска.От страните по делото не е посочено,
че е извършена разпоредителна сделка с н.а.№46/13г.С решение
№56/21.07.2014г. е допуснато извършването на съдебна делба при квоти по
2/8 ид.ч. М.Д., Ф.Х. и Х.Д. и по 1/8 ид.ч. за С.Д. и Н.Й..С решението и е
отменен к.н.а.№45/13г.С решение №103/11.12.2014г. между съделителите е
извършена делба по реда на чл.353 от ГПК като на всеки е възложен реален
дял, обособен в самостоятелен новообразуван имот/чрез разделянето на
възстановения имот на пет части/ по плана за земеразделяне.Имотите на
съделителите с квоти от по ¼ са с площ всеки от по 11, 250 дка, а тези на
съделителите с квоти от по 1/8 ид.ч. с площ от по 5, 624 дка.Решението е
12
влязло в сила на 30.12.2014г.
На 03.02.2015г., в 15, 05ч., ответникът Г. е внесъл по своя депозитна
сметка в „Юробанк България“АД сумата от 39 500лв.
С договори за покупко-продажба, обективирани, съответно в н.а.№67, 68,
69, 70 и 71, всички от 04.02.2015г., и всички на нотариус Д.П., всеки от
съделителите е продал разпределения му дял по делбата на ищеца Д.Д., за
цена, според посоченото в актовете, съответно от по 890лв. за трите големи
имота и по 450лв. за двата малки.По сделките М. Д., Ф.Х., С.Д. и Н.Й. са
представлявани от адв.К.Т. въз основа на цитираните пълномощни от
м.12.2013г., а Х. Д. е представляван от адв.Т.Г. въз основа на цитираното
пълномощно от 30.11.2012г.
Според показанията на св.К.Т. и св.Д.П. нотариалните актове по сделките
са подписани следобед на предния ден, а са вписани на следващия ден-
04.02.2015г., т.к. Служба по вписванията приема до 15ч.Според показанията
на св.Д.П. в н.а. се вписва датата, на която ще се впише акта в
СВ.Нотариалните актове не са изготвени от него, а донесени от някоя от
страните, не помни точно коя.Според показанията на св.К.Т. продажната цена
Д.Д. носил в брой и по време на сделката Т.Г. го попитал защо ги носи в брой,
а не по сметка.Свидетелят попитал дали неговите клиенти ще се поучат
парите по пазарната цена и Т.Г. го уверил, че си имат сметка и ще си получат
парите по нея.
Изготвена е отчетна сметка от двамата адвокати на получената при
сделките от наследниците на С. Д. продажна цена.Според сметката цената
възлиза общо на 39 500лв.За ищците по гр.д.№59/14г. се следват 29 624лв., от
които по 9 875лв. за М. Д. и Ф.Х. и по 4 937лв. за С.Д. и Н.Й..Разноските по
гр.д.№59/14г. възлизат на 3 897лв., от които 1 800лв. адв.възнаграждение и
остатъкът държавни такси, възнаграждение за в.л., такси за ОСЗ Тервел и за
вписване на решението.Остава сумата от 25 727лв., равняваща се на 13 100
евро/след комисионната на банката за превод/, която е преведена по
банковата сметка на М. Д. в Зираат Банк на 18.02.2015г.
От представените банкови документи се установява, че сумата от 13 100
евро е преведена от Т.Г. на 18.02.2015г. от депозитната му сметка, по която е
била внесена сумата от 39 500лв на 03.02.2015г., по банкова сметка на М. Д. в
Зираат Банк, Турция, с вписано основание „продажба на земя“, заверена на
13
20.02.2015г.
След сключване на договорите за продажба по искане на Д.Д., петте
недвижими имота са обединени в един с обща площ от 44, 999 дка и №003047
по плана на земеразделяне.
На 20.07.2015г. Д.Д., представляван от адв.Т.Г., е предявил против Г.А.,
М.А. и Х.М. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за осъждането им да му предадат
владението върху имот №003047, по който е образувано гр.д.№324/15г. по
описа на ТРС.
На 19.01.2016г. Г.А. и М.А. са предявили против Х. Д., С.Д., Ф.Х., Н.Й.,
М. Д. и Д. В. Д. искове с пр.осн. чл.75, ал.2 от ЗН и чл.124, ал.1 от ГПК, по
които е образувано гр.д.№9/16г. по описа на ТРС.В производството
ответниците С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М. Д. са представлявани от адв.К.Т.,
ответникът Х. Д. от адв.Т.Г..
Производството по предявения от ищеца иск с пр.осн. чл.108 от ЗС било
спряно до приключване на второто заведено дело.С влязло в сила на
26.07.2017г. в тази му част решение по гр.д.№9/16г. е прогласена
нищожността на извършената съдебна делба по гр.д.№59/14г. на осн. чл.75,
ал.2 от ЗН/поради неучастието в нея на съсобствениците Гюрсел и М.А. при
липса на упражнени права по чл.76 от ЗН от останалите наследници/, както и
е било признато за установено по отношение на ответниците, че ищците А. са
собственици на ¼ ид.ч. от недвижимия имот с площ от 44, 999 дка./квотата,
която Х. Д. е притежавал и им е прехвърлил през 2013г./.
След възобновяване на производството по предявения иск с пр.осн. чл.108
от ЗС, същият бил отхвърлен изцяло с решение №250/20.10.2017г. по в.гр.д.
№97/16г. по описа на ДОС, влязло в сила, след необжалване от ищеца Д., на
01.12.2017г., като е прието, че поради нищожността на делбата, никой от
съделителите не е придобил реален дял, поради което и договорите по н.а. от
04.02.2015г. нямат вещно транслативен ефект, включително и за
притежаваните от продавачите/без Х. Д./ от всеки имот наследствени идеални
части.
На 18.08.2017г. С.Д., Ф.Х., Н.Й. и М. Д., представлявани от адв.В.Д., с
пълномощни от м.08.2017г., са предявили против Д. В. Д. искове с пр.осн.
чл.42 от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключените между тях и
Д. договори от 04.02.2015г. като сключени при липса на представителна власт
14
и искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за осъждането му да им предаде владението
върху недвижимите имоти.По исковете им са образувани, съответно гр.д.
№444/17г., гр.д.№445/17г., гр.д.№446/17г. и гр.д.№447/17г. по описа на ТРС.В
исковите си молби са изложили, че са изселени в Турция през 70-те години на
миналия век и не посещават често България.Х. Д. е живял няколко години в
България, като имали уговорка да отдава под наем възстановените им
земеделски имоти и да получава рентата като им предава следващата им се
част.През 2013г. случайно разбрали, че той се е снабдил с к.н.а. за
собственост и продал земята на Г.А..Решили да потърсят правата си и
посетили офис, където всеки месец идвал адвокат от България.Там адв.Т.Г.
им обяснил, че могат да упълномощят друг адвокат в България във връзка със
защитата на възстановеното им право на собственост, като така се стигнало
до упълномощаването на адв.К.Т..След проверка от техни близки установили,
че адв.К.Т. е завел дело за делба, по което са им възложени в реален дял
имоти.Впоследствие установили, че на 04.02.2015г. адв.К.Т. като техен
пълномощник е продал имотите на ответника Д..Твърдят, че с пълномощните
не са го упълномощавали да извършва разпоредителни сделки и
представеният документ на превод на български език на пълномощното е
неистински документ, т.к. в превода не е отразена действителната им правна
воля.
На 30.01.2018г. по всяко от делата е депозирана молба от съответния
ищец, представляван от адв.В.Д., за отказ от така предявените искове.С
протоколни определения от 05.02.2018г., влезли в сила, производствата по
делата са прекратени на осн. чл.233 от ГПК поради извършения отказ от
исковете.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№71/14.02.2018г., С.Д.,
Ф.Х., Н.Й. и М. Д., представлявани от адв.В.Д., са продали на Г.Х.А.
собствените си общо ¾ ид.ч. от имот №003047 за сумата от 40 000лв.
В хода на производството пред първоинстанционния съд с преводно
нареждане от 11.01.2021г. ответникът Г. е превел от депозитната си сметка,
по която на 03.02.2015г. е била внесена сумата от 39 500лв., по банкова
сметка на ищеца в „ЦКБ“АД сумата от 9 875лв. с посочено основание -
възстановяване на сума по договор за продажба по н.а. №69/04.02.2015г.,
платена за Х. Д..
15
Твърди се от ищеца, че в резултат от нарушение от ответника на общите
изисквания за добросъвестност при водене на преговори-чл.12 от ЗЗД и на
специалните професионални изисквания за съвестно упражняване на
адвокатската професия-чл.40, ал.1 от ЗА, които изискват по-висока степен на
добросъвестност в сравнение с общото изискване за добросъвестност, той е
претърпял имуществена вреда в размер на 39 500лв.
По същество фактическите основанията на първия посочен от ищеца иск и
двата първи сочени от него като евентуални иска се припокриват, както и
искането по първия иск е разделено на две части с петитумите на двата
евентуални иска, а именно твърди се, че ответникът нарушил общите
изисквания за добросъвестност при воденето на преговори по чл.12 от ЗЗД и
специалните професионални изисквания по чл.40, ал.1 от ЗА с това, че
премълчал в хода на преддоговорните отношения по повод сключените пет
договора известните му факти, че като пълномощник на Х. Д. през 2013г. е
продал целия имот с площ от 44, 999 дка на Г.А. /т.е. съзнавал е, че няма как
впоследствие Х.Д. отново да прехвърли собственост/, който и имот е бил през
2014г. предмет на съдебна делба, оставил впечатление у ищеца, че е
пълномощник на всички петима продавачи, премълчал факта, че не разполага
с пълномощно за четирима от тях, т.е. бил е мним пълномощник, както и, че
н.а. за тях ще бъдат подписани от адв.К.Т., без същият да има пълномощно за
разпоредителни сделки и получаване на парите по тях.Ако ответникът не
беше премълчал тези факти в хода на преддоговорните отношения, а ги беше
разяснил на ищеца, той нямаше да реши да закупува имотите и да му дава
сумата от 39 500лв.С поведението си ответникът нарушил общата забрана да
не се вреди другиму и му нанесъл имуществена вреда в размер на 39 500лв.По
първия евентуален иск се твърди, че в професионално качество ответникът е
следвало да знае, че Х. Д. се е разпоредил с имота през 2013г., т.е. не
притежава собственост и няма как да му прехвърли такава, като договарянето
на продажба на непритежавани права е нарушение на изискването за
добросъвестност при воденето на преговори и поражда отговорност на осн.
чл.45 от ЗЗД, вр. чл.12 от ЗЗД, поради което се претендира сумата от 9 875лв.,
съответстваща на площта на имота, за който са водили преговори да бъде
продаден с ответника като представител на Х. Д..По втория евентуален иск се
твърди, че по отношение на останалите четирима продавачи ответникът е
действал в преддоговорните отношения като мним пълномощник, защото не е
16
разполагал с пълномощно от тях, поради което претендира за причинените му
вреди сумата в размер на 29 625лв., съответстваща на площта на имотите, за
които са водили преговори да бъде продаден с ответника като представител
на останалите 4-ма съделители.Видно е, че сочените като премълчани факти
от ответника по главния иск, чрез което е била нанесена вреда на ищеца за
сумата от 39 500лв., са същите поради наличието на които се претендира
отговорността по първите два евентуални иска, съответно за сумата от
9 875лв. и сумата от 29 625лв.Действията и бездействията на ответника, за
които се твърди, че са противоправни, и от които са претърпени вреди, са
едни и същи, доколкото по първия иск не се твърди като основание само
неуведомяване за тези факти, а воденето на преговори, въпреки тях, поради
които и деяния на ответника ищецът е дал сумата от 39 500лв. и така е
претърпял вреда.По същество това са идентични твърдения и искане, поради
което съдът приема, че е сезиран с един иск за сумата от 39 500лв.В
съвкупност тези и общи твърдения на ищеца са били обсъдени от
първоинстанционния съд при произнасянето му по първия иск, който, като
приет за основателен, е бил уважен, но до размера 29 625лв. поради плащане
на остатъка до 39 500лв., а именно сумата от 9 875лв., в хода на процеса.
Основанието на деликтната отговорност включва елементите деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреда.
Страните по иска не спорят, че действителната цена, която ищецът е
заплатил през 2015г., за да придобие собственост върху недвижимите имоти,
поставени в дялове на съделителите, съгласно решението по извършване на
делбата по гр.д.№59/14г., не е посочената в цитираните н.а., а възлиза на
сумата от 39 500лв., от които по 9 875лв. за М. Д., Х. Д. и Ф.Х. и по 4 937лв.
за С.Д. и Н.Й..Горното се установява и от вносната бележка от 03.02.2015г.,
по която ответникът не е оспорвал/напротив е твърдял/ факта, че съставлява
сумата, която ищецът му е предал като продажна цена за продавачите, за
всеки в горепосочените размери.
В хода на преддоговорните отношения по повод сключване на сделките от
04.02.2015г. и на договорните такива, ищецът, купувач не е упълномощавал
ответника да го представлява като адвокат, нито той е действал като негов
пълномощник, напротив той е бил пълномощник на един от петимата
съделители, продавачи, като не е бил пълномощник на останалите четирима
17
по см. на чл.36 от ЗЗД.Обстоятелството, че е обяснил на ищеца, че те искат да
продадат имотите си в България, т.к. са турски граждани, както и, че
продажната цена се получава от него, защото те живеят в Турция, не му
придава качеството на техен пълномощник по договорите за продажба.
Противоправността при преддоговорната отговорност/считана за вид
деликтна такава/ се изразява в нарушаване на предписаното от закона
изискване за добросъвестно водене на преговорите и сключване на договора,
при което не се причиняват вреди.Добросъвестността в случая е морална
категория, свързана с коректно, почтено, честно и лоялно отношение при
воденето на преговорите и сключването на договора.За да възникне
отговорността, е необходимо да са налице вреди.Вредите при деликтната
отговорност се определят като последица от нарушен негативен интерес или
самото правонарушение има като елемент един резултат, който е нещо ново,
една промяна, която от своя страна е нежелана от увредения.Интересът от
липсата на промяната се определя като негативен интерес, а деликтната
отговорност е призвана да обезщети вредите от тази нежелана промяна, като
се възстанови положението, такова, каквото би било, ако не беше
осъществена нежеланата промяна.При преддоговорната отговорност
негативният интерес е нарушен, когато например не бъде сключен договорът,
на който кредиторът се е доверил като първа възможност, съответно е избрал
за задоволяване на позитивния си интерес, защото преговорите са били
прекъснати или пък например е сключен нищожен договор или договор,
който е унищожен или е развален, т.е. облигационната връзка не е възникнала
или е била прекратена с обратна сила.Така кредиторът е поставен пред
необходимостта да сключи нов договор, чрез чието изпълнение да осъществи
същия интерес, който е останал незадоволен от първия договор.Така
увреждането на кредитора е в две насоки.Първо направените
разноски/разходи/ по сключване на договора, който не е задоволил интереса
му от изпълнение, т.е. претърпените загуби, и второ разликата в условията,
при които би задоволил интереса си от изпълнение по първия договор и тези,
при които би могъл да ги задоволи по втория, т.е. пропуснатите ползи.За
разлика от позитивния интерес, или интереса от изпълнението на договора,
при обезщетяването на негативния интерес не става дума за изпълнение,
защото няма задължение/защото не е съществувало или вече не съществува
договорното правоотношение/, а кредиторът, съжалявайки, че се е доверил на
18
този договор като средство за постигане на своята цел, иска да му се
обезщетят възможностите, които е пропуснал, надявайки се на този договор,
и да му се заплатят разноските, които безрезултатно е направил по неговото
сключване.
Тогава, когато вредите от недобросъвестното водене на преговорите или
сключването на договора се трансформират в последица от неизпълнението
на налично договорно задължение, преддоговорната отговорност се поглъща
от договорната отговорност.
В настоящия случай ответникът преди и по време на сключване на
договорите не е съобщил на ищеца известните му обстоятелства, че Х. Д. се е
снабдил с к.н.а. за собственост за целия имот/отменен с решението по
допускане на делбата, т.е. факт, които би следвало да е известен и на ищеца,
който се е запознал със съдебното решение/ и, че през 2013г. е сключил
договор за продажба с Г.А..Сама по себе си последната информация е
публична и ищецът купувач е можел да направи необходимите справки в СВ
преди да сключи договорите, още повече, че е посочил в исковата си молба,
че от дълги години наема, арендува и закупува земеделски земи в района, т.е.
е запознат със съответните процедури.Ответникът обаче към този момент не е
поемал задължение за правна защита на ищеца, за да му дължи охрана на
неговите права и законни интереси като клиент с необходимата
професионална компетентност /която би следвало да включва и знанието, че
извършването на делба без участието на съсобственик, какъвто се явява Г.А.,
съответно и съпругата му М.А. поради придобиване на ¼ ид.ч. от имота в
условия на СИО, при липсата на предявени претенции по чл.76 от ЗН от
останалите сънаследници, води до нейната нищожност, а видно в случая, че
такова знание не е било налице/.Независимо от горното обаче, сумата от
39 500лв. е дадена не защото ответникът нежелано е интервенирал/внесъл
промяна/ в правната сфера на ищеца, включително и чрез бездействие, а
защото ищецът е искал, действал за настъпването на желана от него правна
промяна - сключване на договори за придобиване на право на собственост
върху недвижимите имоти срещу заплащане на сумата от 39 500лв., т.е.
сумата от 39 500лв. е дадена от ищеца в изпълнение на негово, възникнало по
силата на сключените договори за продажба, договорно задължение за
заплащане на продажна цена.
19
Тези договори за продажба продължават да действат в правния мир и да
обвързват валидно ищеца, макар и, че същият е евинциран с влизане в сила на
решението, с което е отхвърлен изцяло искът му с пр.осн. чл.108 от ЗС срещу
владеещите имота, основан на същите договори като придобивно основание
за правото му на собственост.Съгласно разрешенията в ТР №1/2019 от
02.07.2021г. на ОСГТК на ВКС договорът за прехвърляне на вещни права
върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила
решение за съдебно отстранение на приобретателя.Съгласно императивното
правило на чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става по съдебен ред.Само изправната страна може да иска
разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната страна, и
този общ принцип на облигационното право е свързан с общите положения и
цели на договора и договорната отговорност - съхраняване на възможността
за изпълнение и обезвреда, съобразена с интереса на изправния
кредитор.Последиците от неизпълнението биха могли да бъдат различни
според неговата воля - изправният кредитор може да развали договора; може
и да запази облигационната връзка, като поиска заплащане на компенсаторно
обезщетение или престиране на друга вещ (даване вместо
изпълнение).Договорът продължава да е валиден и да обвързва страните до
момента, в който купувачът упражни правото си да го развали.Право на
евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от
продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или да уреди
отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното
отстраняване, запазвайки облигационната връзка.В настоящия случай
възникналите облигационни връзки чрез договорите за продажба са запазени
от ищеца.Не са касае за недействителни договори.Извършен е отказ от
исковете с пр.осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, предявени от продавачите по четири от
договорите, т.е. тези, представлявани от адв.К.Т., против Д.Д., за
прогласяване недействителността на договорите като сключени при липса на
представителна власт.Последицата от отказа от иска не се изчерпва в
забраната за втори процес относно същия иск, а обхваща всички отражения на
СПН, вкл. и нейното зачитане от следващ съд и от другите държавни органи,
като, ако правото, предмет на иска, от който ищецът се е отказал, е
преюдициално за някакво друго право, то в процеса относно това право
20
отказът от иска ще има действие, наподобяващо съдебно решение, с което
искът относно това право е бил отхвърлен, а що се касае до субективните
предели на отказа от иска, то те се ограничават със страните по делото, по
което отказът е бил извършен, съответно техните правоприемници - в този
смисъл „Силата на присъдено нещо в гражданския процес”, проф. д-р
Ж.Сталев, изд.2007г., стр.419, „Граждански процесуален кодекс, Приложен
коментар”, изд. 2017г., стр.499, 500.След като двете насрещни страни
/продавач и купувач/ по сделките, били ищец и ответник по тези дела, са
обвързани от отказа, не би могло в настоящото производство да се разглеждат
твърденията на ищеца, купувач по сделките и ответник по исковете с пр.осн.
чл.42, ал.2 от ЗЗД, че адв.К.Т. е действал без представителна власт.Още
повече и защото според разрешенията на ТР №5/2014 от 12.12.2016г. на
ОСГТК на ВКС само мнимо представляваният може да се позове на тази
недействителност, а в случая твърдените от ищеца, че са мнимо
представлявани от адв.К.Т., са извършили откази от исковете си по чл.42, ал.2
от ЗЗД.При съществуващи облигационни отношения даването на сумата от
39 500лв. не съставлява нанесена имуществена вреда, с което се е увредила
имуществената сфера на ищеца, а изпълнение на задължението му по
сключените договори.Това, че, според влязлото в сила решение, следва да се
приеме, че той не е придобил собственост чрез тези договори, означава, че му
е причинена вреда, защото не е задоволен позитивният му интерес от
изпълнение на договорите, т.е. от изпълнение на относителното задължение
на продавачите за прехвърляне на ищеца на правото на собственост.Фактите
и обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е претърпял
вреда, определят основанието, от което тя произхожда.Ето защо, ако
увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или
неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие
договорното правоотношение.„Договорна” е още отговорността, произтичаща
от всяко друго съществуваща облигационно отношение, възникнало в тежест
на длъжника.Когато увреждането не е резултат от неосъществяване на
очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а от
неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна.И при т.нар.
договорна отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на
21
обезщетение за вреди е все неизпълнение на съществуващ дълг.Увреденият,
обаче, не може сам да „избира” основанието - то се определя от материалния
закон, който се съотнася към конкретните юридически факти.Изричното
изявление на купувача, насочено към настъпване на определени правни
последици /в случая задължение за заплащане на цена в определен размер по
действителен договор/, изключва възможността тези последици да се
претендират от него като подлежащи на репариране вреди.
По изложените съображения съдът приема, че за ответника не е
възникнало задължение да репарира на деликтно основание вреда в размер на
39 500лв., защото сумата представлява заплатената продажна цена по
сключените от ищеца и обвързващи го договори за покупко-продажба, които
договори от своя страна подлежат на разваляне и съответно при развалянето
им, подлежи на връщане цената от продавачите, на които е била
отчетена.Действително ищецът е формирал волята си за придобиване на
собственост, съответно е дал своята престация по договорите, въз основа на
изложеното му от ответника, че имотите, предмет на приключила съдебна
делба, се продават от собствениците им за сумата от 39 500лв., но по делото
няма твърдения, че ответникът го е измамил, като умишлено/а не поради
небрежност/ е въвел и поддържал заблуждение у него относно
действителността с намерение за причиняване на имотна вреда, когато
поведението му би било противоправно.От друга страна ищецът може и да се
е доверил на правните познания на ответника, защото същият е с професия
адвокат, но между тях няма правоотношения именно по повод това му
качество, нито ответникът е бил негов представител.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че главният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, вкл. и за частта от 29 625лв., както
и акцесорният иск за законни лихви от 03.02.2017г.
Предвид сбъдване пред настоящата инстанция на вътрешното
процесуално условие, под което са предявени евентуалните искове, същите
подлежат на разглеждане от настоящата инстанция в съответната
поредност/отхвърлянето на поредния/постановяване на неизгоден за ищеца
резултат/ е предпоставка за разглеждането на следващия/.
По евентуалния иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Твърди се, че сумата от 39 500лв. е дадена при начална липса на
22
основание.Видно от гореустановеното сумата от 39 500лв. е дадена в
изпълнение на задължението за заплащане на продажна цена по сключените
действителни договори за покупко-продажба, а не при начална липса на
основание.Тя не е и дадена, съответно получена от ответника в личното му
качество, а като пълномощник на един от продавачите и като посредник по
повод сделката на останалите продавачи, представлявани по договорите от
адвокат К.Т..Тъй като сумата не е дадена при начална липса на основание,
предявеният иск за връщането й на това основание подлежи на отхвърляне.
По евентуалния иск с пр. осн. чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Твърди се, че сумата от 39 500лв. е дадена при неосъществено основание,
защото ищецът не е придобил собственост върху недвижимите имоти,
предмет на сделките.Основанието, за което е дадена сумата е осъществено, а
именно сключени са договори за покупко-продажба.Обстоятелството, че чрез
тях не е било прехвърлено право на собственост, т.е. не е изпълнено
задължение по сключените договори, но може да се приравни на
неосъществено основание.Тъй като сумата не е дадена при неосъществено
основание, предявеният иск за връщането й на това основание подлежи на
отхвърляне.
По евентуалния иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД против РС-Тервел и иск с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД.
Иска се ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ТРС,
т.к. съдия от състава на съда, разглеждащ гр.д.№59/14г. по описа на ТРС, е
постановил решение за извършване на делба, която впоследствие е
прогласена за нищожна, а от тази нищожност ищецът е претърпял
имуществена вреда в размер на 39 500лв.Видно от приобщеното към
доказателствения материал по делото гр.д.№59/14г. по описа на ТРС е, че
страните по делото не са навеждали в производството факта, че преди
предявяване на иск с пр.осн. чл.34 от ЗС един от съделителите е извършил
разпоредителна сделка с притежаваното от него правото на собственост, нито
по делото е бил представен н.а.№46/13г.При липса на наведени твърдения от
страните и липса на доказателства за извършено разпореждане, съдът не би
могъл да узнае този факт.Той, следейки служебно за допустимостта на иска, е
задължен до осигури в производството участието на всички съсобственици на
вещта, явяващи се необходими задължителни другари по предявения иск за
23
делба, като така ще се обезпечи и действителността на делбата, но съобразно
наведените от страните твърдения и представените от същите
доказателства.Съдът няма служебното задължение да извършва проверки в
съответните служби по вписвания, за да установи дали има извършени
разпоредителни сделки от всеки от съделителите преди предявяване на иска
за делба.Независимо от изложеното, дори това обстоятелство да е станало
известно, но да не е било осигурено провеждането на производството с
участието на всички съсобственици, в нарушение изискванията на ЗС, ЗН и
ГПК, то би се касаело за нарушение от съда на националното
законодателство при разглеждане на делото.Искове за вреди, причинени в
резултат на допуснати от националните съдилища нарушения на българското
законодателство при администриране и разглеждане на съдебни дела, са
недопустими.Пороците на постановените съдебни актове се отстраняват по
реда на инстанционния контрол.Веднъж влезли в сила/както е влязло в сила
решението на ТРС, независимо от нищожността на делбата/ те не могат
инцидентно да бъдат проверявани като съдебни актове от друг съд, за да се
установяват претърпени от тях вреди/за разлика от възможността за проверка
при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз/ - в
този см. напр. Определение №60354/04.11.2021г. по ч.гр.д.№1126/20г., ВКС,
IV гр.о.Предвид изложеното и предявеният иск за репариране на вреди,
твърдени, че са причинени от съдебния акт на съдия при ТРС поради
нарушение на националното законодателство, е недопустим и подлежи на
прекратяване.
По евентуалния иск с пр.осн. чл.7 от КРБ против Държавата и иск с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД.
В съдебната практика се приема, че, ако производството по отношение на
главния иск бъде прекратено, условието, при което е предявен евентуалният
иск отпада, поради което съдът дължи произнасяне по него /решение
№91/17.08.2011г. по т.д. №404/10г., ВКС, II т.о., решение №103/25.07.2011г.
по т.д. №403/10г., ВКС, II т.о., определение №481/08.11.2016г. по ч.т.д.
№2049/16г., ВКС, I т.о., определение №427/02.10.2019г. по ч.гр.д.№3285/19г.,
ВКС, IV гр.о./.Съобразявайки тази практика, съдът приема, че и при
прекратяване на поредния евентуален иск, чието отхвърляне е постановено от
ищеца като условие за разглеждане на следващия евентуален иск условието,
при което е предявен евентуалният иск, отпада, поради което съдът дължи
24
произнасяне по него.
При идентични твърдения относно понесени вреди в резултат на едни и
същи действия - постановения от съдия при ТРС съдебен акт се претендира
ангажиране отговорността на Държавата.Така предявеният иск е недопустим
по следните съображения.
Съгласно чл. 7 от КРБ държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица.Държавата е специфична форма на политическа организация на
обществото и управление на социалните процеси.Като такава тя съществува и
функционира чрез системата от държавни органи.Действията на държавния
орган се явяват действия на самата Държава.Поради това в случаите, когато
от действията или бездействията на държавния орган бъдат причинени вреди
на трети лица, то отговорността за тях се носи от Държавата.За държавния
орган не възниква самостоятелна отговорност за причинените на третите лица
вреди, която да съществува едновременно с отговорността на Държавата за
същите вреди.Отговорността на Държавата за вреди може да бъде
реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е
допустимо, и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган,
съответно лица от състава му, в който случай държавният орган има
качеството на процесуален субституент.Недопустимо е обаче предявяването
на иск за обезщетение против Държавата и против нейния орган, който е
причинил вредите, в едно и също производство, защото искът не може да
бъде разгледан едновременно по отношение на материално-правния носител
на задължението-Държавата и по отношение на неговия процесуален
субституент -държавният орган, който извършва действия в процеса от свое
име - в този см. напр. Решение №249/15.01.2021г. по гр.д.№4069/19г., ВКС,
IV гр.о., Решение №72/21.04.2020г. по гр.д.№2377/19г., ВКС, IV гр.о. и др.
В случая главният иск е предявен против ТРС като процесуален
субституент, а евентуалният иск срещу Държавата за обезщетяването на едни
и същи вреди, произтичащи от една и съща противоправна дейност на съдия
при ТРС, при един и същ фактически състав за възникването на деликтната
отговорност по чл.49 от ЗЗД и по чл.7 от КРБ и на двата иска (по същество -
един такъв, но насочен срещу различни ответници).Производството по
предявения против ТРС иск като процесуален субституент е недопустимо и
25
подлежи на прекратяване, но това не прави допустим искът против
Държавата, защото, както се изложи, искове за вреди, причинени в резултат
на допуснати от съдилищата нарушения на българското законодателство при
администриране и разглеждане на дела с влезли в сила съдебни актове, са
недопустими.
По евентуалния иск против Държавата по чл.7 от КРБ за вреди от
въведено и поддържано законодателство, допускащо противоправен резултат
- нищожни съдебни делби, и иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.
Създаденото от НС като държавен орган, олицетворяващ законодателната
власт, законодателство, уреждащо съдебната делба/съответните норми от ЗС,
ЗН и ГПК/, не урежда като резултат извършването на нищожни съдебни
делби, причиняващи вреди на правните субекти.Напротив, то предвижда
участието в съдебното производството на всички съсобственици на вещта,
предмет на предявения иск за делба, а, ако съответно те не са били
конституирани като страни/независимо по какви причини/, предвижда
невъзможност за прекратяване на съсобствеността без тяхното участие,
обявявайки такава делба за нищожна и така охранява техните права, които,
поради нищожността на делбата, те не могат да изгубят.В тази връзка
твърденията на ищеца, че приетата от НС правна уредба на института на
съдебната делба е „дефектна“ не могат да бъдат споделени.От своя страна,
ако даден субект се е доверил на съдебно решение, легитимиращо
праводателя му, което би следвало да бъде конститутивно, но не е имало
такъв ефект, то законодателството е предвидило съответния правен институт
за охраняване и на неговите интереси, вкл. връщане на даденото по сделката,
чрез която не е могъл да придобие право на собственост, и разноските по
договора.По изложените съображения, съдът приема, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ДОС в обжалваната му част следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне на
предявените главен и акцесорен нему иск, както и за отхвърляне от
настоящата инстанция на предявените евентуални искове, които са
допустими, съответно прекратяване на производството по тези от тях, които
са недопустими.
26
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника Г. следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски пред настоящата инстанция/разноски за първа
инстанция не е правил/, в размер на 1 000лв., представляващи
адв.възнаграждение, заплатено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие от 26.04.2022г., и внесена държавна такса в размер на 592, 50лв.
или общо сумата от 1 592, 50лв.На ответника ТРС се следват на осн. чл.78,
ал.4 от ГПК разноски за настоящата инстанция в размер на 1 200лв.,
представляващи адв.възнаграждение, заплатено по банков път на
01.06.2022г.Пред първа инстанция ТРС е претендирал разноски за
адв.възнаграждение.Според представения договор за правна защита и
съдействие от 12.03.2020г. е договорено такова в размер на 1 200лв. с ДДС,
платимо по банков път.В о.с.з. на 19.04.2021г. е представен списък с разноски
за сумата от 1 202, 71лв., договор за правна защита и съдействие от
10.12.2019г., сключен между ТРС и адв.Ив.С. с предмет възнаграждение за
особен представител по гр.д.№34/19г. по описа на ТРС и представен отчет по
банкова сметка на адв.Ив.С. в „Юробанк България“АД за периода
01.12.2019г.-31.12.2019г., според който на 13.12.2019г. й е преведена от ТРС
сумата от 1 202, 71лв., представляваща хонорар за особен представител по
гр.д.№34/19г.Видно е, че тези разноски не касаят гр.д.№109/20г. по описа на
ДОС, предвид което и не подлежат на присъждане в настоящото
производство.Държавата не е претендирала разноски пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260149/13.07.2021г., постановено по гр.д.№109/20г.
по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Т. ИВ. Г. е осъден да заплати
на Д. В. Д. сума в размер на 29 625 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищеца Д. В. Д. вследствие нарушение от
ответника Т. ИВ. Г. на изискванията за добросъвестност при осъществяване
на дейността му като адвокат при договаряне и сключване на следните сделки
на разпореждане: а/ между С.Д. като продавач и Д. В. Д. като купувач с
предмет нива от 5, 624 дка-имот №003042 по КВС на с.Главанци, общ.Тервел
по н.а. №67, т.І, рег.№351, нот.д.№54/2015г. на нотариус Д.П. с район на
27
действие ТРС; б/ между Ф.Х. /Ф.С.М./ като продавач и Д. В. Д. като купувач с
предмет нива от 11, 250 дка-имот №003046 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №68, т.І, рег.№352, нот.д.№55/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; в/ между Х. /Х./ Д. като продавач и Д. В. Д. като
купувач с предмет нива от 11, 250 дка-имот №003044 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №69, т.І, рег.№353, нот.д.№56/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; г/ между Н.Й. /Й./ като продавач и Д. В. Д. като
купувач с предмет нива от 5, 625 дка-имот №003043 по КВС на с.Главанци,
общ.Тервел по н.а. №70, т.І, рег.№354, нот.д.№57/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; д/ между М. Д. /М. С. М.ов/ като продавач и Д. В. Д.
като купувач с предмет нива от 11, 250 дка-имот №003045 по КВС на
с.Главанци, общ.Тервел по н.а. №71, т.І, рег.№355, нот.д.№58/2015г. на
нотариус Д.П. с район на действие ТРС, ведно със законната лихва върху
първоначално претендираната главница от 39 500 лв., считано от 03.02.2017г.
до 10.01.2021г. вкл., и законната лихва върху присъдената главница от 29 625
лв., считано от 11.01.2021г. до окончателното й изплащане; 2/ Т. ИВ. Г. е
осъден да заплати на Д. В. Д. сторени в първата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 8 100 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. Д., ЕГН **********, против Т. ИВ. Г.,
ЕГН **********, искове в частите им, за осъждане на ответника да му
заплати сумата в размер на 29 625 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, твърдени, че са причинени на ищеца Д. В. Д. вследствие
нарушение от ответника Т. ИВ. Г. на изискванията за добросъвестност при
воденето на преговори и сключването на договорите за покупко-продажба,
обективирани в н.а. №67, т.І, рег.№351, нот.д.№54/2015г. на нотариус Д.П. с
район на действие ТРС; н.а. №68, т.І, рег.№352, нот.д.№55/2015г. на нотариус
Д.П. с район на действие ТРС; н.а. №69, т.І, рег.№353, нот.д.№56/2015г. на
нотариус Д.П. с район на действие ТРС; н.а. №70, т.І, рег.№354, нот.д.
№57/2015г. на нотариус Д.П. с район на действие ТРС и н.а. №71, т.І, рег.
№355, нот.д.№58/2015г. на нотариус Д.П. с район на действие ТРС, ведно със
законната лихва върху първоначално претендираната главница от 39 500 лв.,
считано от 03.02.2017г. до 10.01.2021г. вкл., и законната лихва върху
главницата от 29 625 лв., считано от 11.01.2021г. до окончателното й
изплащане, на осн. чл.45, вр. чл.12 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., ЕГН **********, против Т. ИВ. Г.,
28
ЕГН **********, евентуален иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 39 500 лв., като дадена при начална липса на основание на осн.
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., ЕГН **********, против Т. ИВ. Г.,
ЕГН **********, евентуален иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 39 500 лв., като дадена при неосъществено основание, на осн. чл.55,
ал.1, пр.2 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Д. В. Д., ЕГН
**********, против Районен съд-Тервел евентуален иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 39 500лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от извършването на нищожна
съдебна делба с решения по гр.д.№59/14г. по описа на ТРС, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 03.02.2017г. до окончателното
изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. В. Д., ЕГН
**********, против Държавата, представлявана от министъра на финансите,
евентуален иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 39 500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от
извършването на нищожна съдебна делба с решения по гр.д.№59/14г. по
описа на ТРС, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.02.2017г. до окончателното изплащане, на осн. чл.7 от КРБ и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. Д., ЕГН **********, против Държавата,
представлявана от министъра на финансите, евентуален иск за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 39 500лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат от въвеждането и поддържането
на законодателство, допускащо като резултат извършването на нищожни
съдебни делби, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.02.2017г. до окончателното изплащане на осн. чл.7 от КРБ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН
**********, сумата от 1 592, 50лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Районен съд-Тервел
сумата от 1 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
29
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30