Определение по дело №949/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта:	260126
Дата:	22 март 2023 г.
Съдия:	Цветелина Георгиева Хекимова

Дело:	20193100900949
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…...03.2023г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 949 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ от „Каргил България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу „Агробулс“ ООД /в н./, ЕИК *********, „Начало 2019“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Полигрейн“ ЕООД/, и „Полигрейн БГ“ ЕООД, ЕИК *********. С уточнителна молба от 04.11.2020г. исковете са насочени и срещу П.А.Д., с пост.адрес ***. Искането е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредиторите на „Агробулс" ООД, по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6, посочени в исковата молба сделки, както и да се постанови връщане на имуществото обратно в патримониума на „Агробулс" ООД.

С уточнителна молба от 21.06.2019г. в отговор на указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба от ищцовата страна се излагат твърдения, аргументиращи правния интерес от предявяване на искове за обявяване за недействителни последващите разпоредителни сделки, по които несъстоятелният длъжник не е страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Процесуална предпоставка за предявяване на иск е наличието на процесуална легитимация на страните като условие, за да съществува правото на иск в полза на определено лице.

По приложението на разпоредбите на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ е създадена трайна и непротиворечива практика на ВКС, в която е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Съществуващата практика е в смисъл, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. /Определение № 281 от 21.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2678/2019 г., II т. о., ТК/