Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 288
гр.Враца 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, трети състав,
в публичното заседание на 20.06.2019г.,
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдията
С.ВАСИЛЕВА адм. исково д.№305 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба, предявена от К.Б.К. ***, чрез
процесуалния му представител адв.К.К. , против Областна дирекция на МВР Враца, с правно основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се сочи, че вследствие на отменено незаконосъобразно
наказателно постановление ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да
бъдат справедливо обезщетени и които определя в размер на 3500 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставена защита при обжалване на НП пред РС – Бяла
Слатина и АдмС Враца. Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението за
отмяна на НП, до окончателното й заплащане. Претендират се и направените по
настоящето дело деловодни разноски.
Ответникът, Областна дирекция на МВР Враца, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д.П. в съдебно заседание и в писмена защита оспорва
иска, като заявява, че представените
договори за правна защита не са оформени по начин, по който доказват извършване
на плащането на адвокатски хонорар, направено е възражение за прекомерност на
същия както в проведеното производство пред Районния съд, така и в настоящето
такова, тъй като същите не са с
фактическа и правна сложност. Развиват се съображения, че посочените в Наредба
№1/2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения, не следва да се прилагат безпрекословно при ангажиране на адвокатска защита, а лицето следва да се стреми да договори такъв размер възнаграждение, което
да отговаря на сложността на воденото дело.
Изтъква се също, че с ТР №2/2018г. по ТД
№2/2017г. на ВКС е предвидена възможност за намаляване на размера на заплатеното възнаграждение за адвокатска защита при прекомерност, в
производството по присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Участващият в делото прокурор дава заключение за основателност на исковата претенция, но заявява, че тъй като се касае до разноски,
лихви не следва да се присъждат.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е АНД №153/2018г.
на РС Бяла Слатина с приложени към него
анд №482/2017г. на РС Бяла Слатина и канд №875/2017г. на АдмС Враца, предмет на разглеждане по които е било
Наказателно постановление № 17-0967-000847/03.07.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР Враца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Против ищеца е издадено НП №17-0967-000847/03.07.2017г.
на Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Враца, с наложени няколко
административни наказания. НП е обжалвано по съдебен ред и с Решение № 149/ 20.11.2017г.
е изменено в частта за налагане на административно наказание на основание
чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, като глобата е намалена от 300лв. на 100лв и е потвърдено
в останалата си част.В това производството пред PC ищецът е
ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от 27.09.2017г., с договорено и заплатено възнаграждение от 1000/хиляда
/ лв. Решението е обжалвано и въз основа на жалбата е образувано канд №875/2017г. на АдмС Враца, с
решението по което е обезсилено решението на
въззивния съд и делото е върнато
за ново разглеждане, тъй като в производството не е конституиран надлежен
ответник. В това производство ищецът е ползвал
адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие от 12.02.2018г., за което е заплатил сумата 1000лв. /хиляда/ лв.
След връщането му в РС Бяла Слатина е образувано анд №153/2018г., с решението по което оспореното НП е отменено изцяло.
Решението не е оспорено и е влязло в сила на 09.04.2019г. В това производство
ищецът е заплатил възнаграждение от
1000/хиляда/ лв. за ползваната от него адвокатска защита, видно от приложения
договор за правна защита и съдейтвие от
26.03.2018г. В настоящето производство
ищецът е ползвал адвокатска помощ, като видно от представения договор за
правна защита и съдействие е договорил и
заплатил сумата от 500/петстотин/лв. Сумата от 10/десет/ лева е внесъл като
държавна такса за образуване на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В случая се претендира обезщетение за вреди от
незаконосъобразно наказателно постановление. Макар последното да не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съгласно ТП № 2/2015
г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни НП, включително и такива
за присъждане на разноски в процеса на обжалване, са с правно основание чл.1,
ал.1 3ОДОВ и следва да се разглеждат по реда на исковото производство,
предвидено в рамките на административния процес. Прието е, че определяща за
квалификацията на иска като такъв по чл.1, ал.1 3ОДОВ е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал,
която е административна. В настоящото производство безспорно се установи, че
НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди.
Предвид
това съдът намира от правна страна, че предявеният иск е процесуално допустим,
обусловен от правопораждащия факт на отмяната на незаконосъобразно наказателно
постановление.За да бъде проведено успешно производство по така предявения
осъдителен иск, освен факта на отмяната на незаконосъобразен административен
акт, респ. наказателно постановление, е необходимо да се докаже наличие на
вредоносен резултат и той да е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния
акт. Заплащането на разноски за процесуално представителство, доказано по
размер с приложените договори за правна защита и съдействие, засяга
имуществената сфера на ищеца, като
намалява нейните активи и е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно
постановление, тъй като е осъществено в процеса по неговото оспорване, довело
до отмяната му. Административният характер на дейността по издаване на
наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и цитираното по-горе Тълкувателно постановление на ВКС и
ВАС. В административнонаказателния процес, развиващ се пред Районния съд, се
прилагат правилата на наказателното
производство по силата на препращащата норма
на чл.84 от ЗАНН. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, без обаче да предвижда възможност за лицето, спрямо което
неоснователно е осъществена административнонаказателна репресия, да претендира
направените в хода на съдебното производство разноски. Липсващата процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното
производство обуславя извода, че разходваните
от лицето средства се явяват за
него имуществена вреда, за която
ответникът дължи обезщетение. Независимо от обстоятелството, че в това
производство адвокатската защита не е задължителна, право на всяко обвинено лице е да ползва такава в случаите,
когато му липсва достатъчно квалификация само да защити интересите си. В този
смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по
т.д. №2/2016г., явяващо се задължително за всички съдилища по силата на чл.130 ал.2 от ЗСВ, според което изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на незаконосъобразни наказателни
постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ.
При тези констатации искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от отменено незаконосъобразно НП е доказан по основание и е частично доказан по размер. По делото са представени
три договора за правна защита и съдействие, като всеки от тях представлява
разписка за заплатени суми от
1000/хиляда/ лв. Съдът намира, че като обезщетение за претърпени вреди на ищеца следва да се
присъди сумата от 2000/две / хиляди лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по анд № 153/2018г. на РС Бяла Слатина
и по канд №875/2018г. на АдмС
Враца. Решението по анд №482/2017г. е
било прието за недопустимо, като
проведено в недопустимо производство, поради което разноските в това
производство следва да останат за страните, така както са ги направили,
вследствие на което заплатеното от ищеца
възнаграждение не се явява пряка и непосредствена последица от
отмяната на НП. В останалата част
до пълния размер исковата претенция следва да се отхвърли, като се вземе
предвид, че няма представени разписки за заплатена сума над 3000лв. в проведените административнонаказателни
производства. Върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена и
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
НП – 09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно направеното
искане от ищеца и в съответствие с т.4
от ТР №3 от 22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ВКС/ОСГК. Независимо от
обстоятелството, че се касае до възмездяване на разноски, сторени в друго производство, след като те не могат да
бъдат търсени в производството, в което
са направени и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото
НП, върху присъденото обезщетение се
дължи лихва за забава.
От приложения договор за правна защита и съдействие по настоящото дело
се установява, че ищецът е заплатил в
брой сума от 500/петстотин/ лева. Внесена е и дължимата държавна такса в размер
на 10 лева, която следва да се присъди на ищеца
като разход по делото. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящето производство
се явява неоснователно, тъй като то е съобразено с разпоредбата на чл.8
от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, която
следва задължително да се прилага от адвокатите при
договаряне на възнаграждението за
предоставената от тях защита. Съобразявайки се с уважената част от иска, съдът намира, че на ищеца следва да се
присъди част от заплатеното от него
възнаграждение за адвокатска защита
от 285лв. /двеста осемдесет и
пет/лв. Не следва да се присъждат суми
за пътни разноски, тъй като от
представения финансов документ не се установява по категоричен начин, че са
направени във връзка с настоящето производство.
Воден
от горното и на основание чл.172 АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
ВРАЦА ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.К. *** сумата
от 2000/две хиляди / лв. обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 295 /двеста деветдесет и пет/ лв. деловодни разноски за
настоящето производство.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част до пълния размер от 3500лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез
Врачански административен съд в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: