Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 15.06.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петданесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 6986 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на
парично вземане, за което има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
23.04.2015 г. по гр.д. № 11959/2015 г. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, предявен от
„П.И.Б.“ АД, ЕИК ********против Д.И.Н., EHK **********, Т.И.Н., ЕГН **********
и В.Д.Н., ЕГН **********, произтичащо от сключен между „П.и.б.“ АД и „И.“ ЕООД
Договор за кредитна линия № 00КР-АА-2887/12.02.2007 г., Анекс № 1 от 02.08.2007
г., Анекс № 2 и Анекс № 3 към Договора за кредитна линия от 12.02.2007 г. за
сумите от по 79 333,33 евро главница - представляваща 1/3 от общо
претендираната за плащане сума в размер
на 238 000 евро, дължима по запис на заповед от 26.03.2008 г., подписан от И.Н.Н.,
наследодател на ответниците, като авалист, ведно със законна лихва върху главницата
от 06.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане от всеки
един от тях в режим на разделност сумата от по 7512,31 лв., представляваща по 1/3
от направените в заповедното производство разноски и за заплащане в режим на
разделност всеки от тях по 1/3 от направените в настоящото производство
разноски.
Ищецът твърди, че между „П.и.б.“
АД /“ПИБ“ АД/ и “П.Г.” ООД, ЕИК ********, с настоящо наименование „И.” ЕООД - кредитополучател е сключен Договор № 00KP-AA-2887/12.02.2007 г. за кредитна линия, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 157 000 евро. На
02.08.2007г. бил сключен Анекс № 1 към Договор за кредитна линия.
На 26.03.2008 г. бил сключен Анекс № 2 към Договор за кредитна линия от 12.02.2007 г.,
съгласно който за обезпечаване срочното
погасяване на предоставения банков кредит Банката е
приела запис на заповед,
издаден от кредитополучателя в нейна полза, за сумата от 280 000 евро, с уговорка „без
протест” и „без
разноски”,
платим на предявяване в срок до 16.03.2014 г., и авалиран, при условията, при които е
издаден от Д.Н.П., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН **********.
В исковата молба се излага, че
записът на заповед е предявен за плащане от „ПИБ” АД на
издателя „И.” ЕООД, с нотариална
покана рег. № 15945 том VB, Акт:
093 на дата: 01.11.2012 г. на нотариус В. Б..
Записът на заповед бил предявен за плащане и на авалиста И.Н.Н. с нотариална покана рег. № 249,
том I, акт № 17
от 22.01.2013 г.,
като връчването било удостоверено с разписка №
009/26.01.2013г. на нотариус В.Ч.по реда на
чл. 47, ал. 1
ГПК.
На следващо място се твърди, че
авалистът И.Н.Н.
починал на 28.08.2012 г.,
а негови наследници са ответниците по делото - В.Д.Н., Д.И.Н. и Т.И.Н. съгласно Удостоверение за
наследници № 3215/03.06.2013
г..
Ищецът посочва, че процесният запис
на заповед бил предявен за плащане и на наследниците на И.Н.Н..
Твърди се, че поради неплащане
на сумата по записа на заповед от ответниците по делото, въпреки отправените
покани до тях, Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на процесния Записа на
заповед, издаден на
26.03.2008 г., в гр. София, за сумата от 280 000 евро с с издател „П.Г.”
ООД (с настоящо наименование „И.” ЕООД и авалисти Д.Н.П.
и И.Н.Н., платим на предявяване в срок
до 16.03.2014 г..
Въз основа на подаденото
заявление съдът издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „ПИБ“ АД, с която длъжниците Д.И.Н., Т.И.Н.
и В.Д.И. да заплатят на кредитора „ПИБ“ АД всеки от по 79 333.33 евро главница, представляваща 1/3 от общо
претендираната сума в размер на 238 000 евро, дължима по записа на заповед от 26.03.2008г., подписан от И.Н.Н., като
авалист, ведно със законната лихва върху главницата
от 06.03.2015г. до
окончателното й плащане, както и 1/3 от направените разноски в размер на 7512.31 лв. в
заповедното производство.
Ищецът излага, че на 09.05.2016
г. е получил съобщение с приложено Разпореждане от 19.04.2016 г. по гр.д. № 11959/2015,
СРС, 47 с-в за постъпили възражения от длъжниците, с указание за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта в едномесечен срок,
поради което предявява настоящия иск и моли съда да го уважи и претендира
разноски по делото.
Ответниците Д.И.Н., Т.И.Н. И В.Д.Н.,
чрез процесуален представител адв. К.К. оспорват предявените искове като
недопустими, като излагат че на основание чл. 147, ал. 1 ЗЗД е прекратено
действието на поръчителството на И.Н.Н. по записа на заповед, на което
поръчителство ищецът основава претенцията си по делото.
На следващо място считат, че
искът е недопустим и поради това, че по подадено възражение от тях срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е образувано ч.гр.д. №
6180/2016 г., по което с влязло в сила определение от 06.10.2016 г. на СГС е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената на 23.04.2015 г. заповед
за изпълнение по гр.д. № 11959/2015 г. на СРС, 47 с-в и е обезсилил издадения въз
основа на нея изпълнителен лист в полза на „ПИБ“ АД. В тази връзка, считат че
предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК е недопустим.
На следващо място, оспорват иска
по основание и размер като излагат, че наследодателят им И.Н.Н. не е подписвал
като авалист процесният запис на заповед и оспорват положеният подпис на него. Молят
съда да отхвърли иска и претендират разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Запис
на заповед, издаден в гр. София на 26.03.2008 г. се установява, че „П.Г.“ ООД,
със седалище и адрес на управление:***, вписано в ТР на СГС въз основа на
Решение по ф.д. № 11123/2003 г.1 парт. № 80032, том 954, стр. 32, БУЛСТАТ № ********,
представялвано от Д.Н.П., ЕГН **********, безусловно и неотменимо се
задължават, при предявяването на записа на заповед в срок до 16.03.2014 г. да
платят на „П.и.б.“ АД сумата от 280 000 лв. В записа на заповед е отбелязано, че сумата е платима „без разноски“
и „без протест“ при „П.и.б.“ АД, ***.
Видно от съдържанието му,
същият съдържа отбелязване, че е авалиран от Авалистите: 1. Д.Н.П., ЕГН **********
и 2. И.Н.Н., ЕГН **********, като същите авалират задълженито по записа на
заповед при условията, при които е поето, като се съдържат подписи на издател и
на авалистите.
По делото е представена Нотариална
покана от 22.01.2013 г., рег. № 249, том 1, акт 17 на нотариус В.Ч., рег. № 210
на НК, изпратена от „ПИБ“ АД до И.Н.Н., ЕГН **********, с която на същия е
предявен за плащане записа на заповед, издаден от „П.Г.“ ООД /с настоящо
наименование „И.“ ЕООД/, ЕИК ********, платим при предявяване в срок до
16.03.2014 г. в полза на „ПИБ“ АД за сумата от 280 000 евро. Видно от
поканата на 11.02.2013 г. нотариус В.Ч.е удостоверила връчването на екземпляр
от нея по реда и условията на чл. 47 ГПК срещу разписка № 009/26.01.2013 г.
Приложена е и Разписка за
връчване № 009 на нотариална покана рег. № 249, том І, акт № 17/22.01.2013 г.
на нотариус В.Ч.с адресат: И.Н.Н. и адрес ***, с отбелязване на ръка, че
адресатът се е изместил преди повече от година по твърдения от ап. 27 К., като
поканата е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 26.01.2013 г.
С нотариална покана рег. № 4857,
том 2, акт 90 на нотариус В.Ч., изпратена от „ПИБ“ АД до Т.И.Н., ЕГН **********,
на същата е предявен за плащане записа на заповед, издаден от „П.Г.“ ООД /с
настоящо наименование „И.“ ЕООД/ в полза на „ПИБ“ АД за сумата от 280 000
евро. От отбелязването в поканата на 03.11.2014 г., нотариус Ч. е удостоверила
връчването на екземпляр от нея срещу разписка № 165/ 03.11.2014 г. Видно от разписката
за връчване № 165/2014 г. на покана, рег. № 4857, том ІІ, акт № 90/13.10.2014
г. на нотариус В.Ч.с адресат Т.И.Н. и адрес ***, същата е връчена чрез
залепване на уведомление по чл. 47 ГПК и съдържа отбелязване, че жилището е
продадено по твърдения на К. /ап. 27/.
По делото е представена и
нотариална покана, рег. № 4858, том 2, акт 91 на нотариус В.Ч., изпратена от
„ПИБ“ АД до Д.И.Н., ЕГН **********, с която на същия е предявен за плащане
процесният запис на заповед, издаден от „П.Г.“ ООД /с настоящо наименование „И.“
ЕООД/, в полза на „ПИБ“ АД за сумата от 280 000 евро. Видно от
отбелязването нея, на 19.10.2014 г. нотариус Ч. е удостоверила връчването на
екземпляр от поканата срещу разписка № 166/2014 г., която е приложена по
делото. От същата е видно, че поканата е връчена на адресата на 19.10.2014 г.
чрез Т.Н. – сестра срещу задължение да я предаде на адресата.
От приложената нотариална
покана, рег. № 4859, том 2, акт 92 на нотариус В.Ч., изпратена от „ПИБ“ АД до В.Д.Н.,
ЕГН **********, е видно, че на същата е предявен за плащане процесният запис на
заповед, издаден от „П.Г.“ ООД /с настоящо наименование „И.“ ЕООД/, в полза на
„ПИБ“ АД за сумата от 280 000 евро. Видно от отбелязването в поканата на 19.10.2014
г. нотариус Ч. е удостоверила връчването на екземпляр от нея срещу разписка №
167/2014 г., от която се установява, че поканата е връчена на адресата на
19.10.2014 г. чрез Т.Н. – дъщеря срещу задължение да я предаде.
По делото е представен Договор
№ 00КР – АА – 2887/12.02.2007 г. за кредитна линия, сключен между „П.и.б.“ АД и
„П.Г.“ ООД, представлявано от Д.Н.П., по силата на който Банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 157 000 евро за обезпечаване
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от
Банката кредити, овърдрафти и банкови гаранции, акредитиви общо в размер до
153 500 евро.
Видно от сключения Анекс № 1
към Договор за кредитна линия № 00КР-АА-2887/12.02.2007 г.
на 02.08.2007 г. между „ПИБ“ АД и „П.Г.“ ООД, Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 107 000 евро за обезпечаване
изпълнението на задълженията му по други предоставени му кредити в размер на
102 500 евро.
По делото е представен Анекс № 2 към Договор за кредитна линия от 12.02.2007 г., сключен
на 26.03.2008 г. между „ПИБ“ АД и „П.Г.“ ООД, видно от който е договорено, че се
променя Раздел ІІІ, т. 4 от договора за кредитна линия от 12.02.2007 г., като
Банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 280 000
евро за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други
предоставени му от Банката кредити общо в размер до 256 000 евро.
Съгласно т. 2 от анекса се
променя и Раздел Х, т. 18 от договора за кредитна линия като се договарят, че
за обезпечаване срочното погасяване
на предоставения банков кредит Банката приема запис
на заповед,
издаден от кредитополучателя в нейна полза, за сумата от 280 000 евро, с уговорка „без
протест” и „без
разноски”,
платим на предявяване в срок до 16.03.2014 г., и авалиран, при условията, при които е
издаден от Д.Н.П., ЕГН ********** и И.Н.Н., ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото Удостоверение
за наследници изх. № 3215 от 03.06.2013 г. И.Н.Н., ЕГН ********** е починал на
28.08.2012 г. и е оставил като свои законни наследници В.Д.Н. /съпруга/, Д.И.Н.
/син/ и Т.И.Н. /дъщеря/.
На 06.03.2015 г. „ПИБ“ АД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците В.Д.Н.,
Д.И.Н. и Т.И.Н. за от 238 000 евро и на 23.04.2015 г. съдът е издал
Заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист по гр.д. № 11959/2015
г. на СРС, I ГО,
47 с-в в полза на „ПИБ“ АД против длъжниците Д.И.Н., Т.И.Н. и В.Д.Н. за
заплащане на сумите от по 79 333,33 евро – всеки от тях, представляваща
1/3 част от общо претендираната за плащане сума в размер на 238 000 евро,
дължима по запис на заповед от 26.03.2003 г., подписан от И.Н.Н., наследодател
на длъжниците, като авалист, ведно със законната лихва върху главниците от
06.03.2015 г. до окончателното плащане, както и по 1/3 от направените разноски
в размер на 7512,31 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
На 02.03.2016 г. са подадени
възражения от длъжниците Д.И.Н., В.Д.Н. и Т.И.Н. срещу заповедта за изпълнение,
поради което с Разпореждане от 19.04.2016 г. съдът е указал на заявителя „ПИБ“
АД да предяви иск относно вземането си по чл. 415 ГПК, препис от което е връчен
на „ПИБ“ АД на 09.05.2016 г.
На 08.06.2016 г. заявителят
„ПИБ“ АД е депозирал искова молба с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Видно от Определение от
06.10.2016 г. на СГС, ГО, ІІІ Б с-в по ч.гр.д. № 6180/2016 г., в производство
по чл. 419 ГПК, съдът е отменил разпореждането за незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение на 23.04.2015 г. по гр.д. № 11959/2015 г. на
СРС, 47 с-в и е обезсилил издадения на 23.04.2014 г. изпълнителен лист в полза
на „ПИБ“ АД въз основа на това разпореждане срещу длъжниците Д.И.Н., Т.И.Н. и В.Д.Н..
По делото е приложена Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13308/2011
г. на СРС, IІ ГО, 54 с-в, издадени в полза на
„ПИБ“ АД против длъжника „И.“ ООД за сумата от 235 992, 68 евро –
главница, 1991,36 евро – наказателна лихва за периода от 18.03.2011 г. –
29.03.2011 г., 49,58 евро – договорна лихва за периода от 17.03.2011 г. –
18.03.2011 г. и законна лихва от 29.03.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 9311,07 лв. – държавна такса и 9761,07 лв. – юрисконсултско
възнагражднеие. В заповедта е отбелязано, че вземането произтича от Извлечение
от счетоводна сметка по Договор за кредит от 12.02.2007 г.
Видно от представеното по
делото Решение от 08.01.2016 г. по т.д. № 5666/2014 г. на СГС, ТО, VІ-11 с-в е
обявена неплатежоспособността на „И.“ ЕООД, с начална дата – 31.12.2010 г. и е
открито производство по несъстоятелност на „И.“ ЕОО като се назначава временен
синдик М. Ш.. Видно от приложеното Предявяване на вземане от „ПИБ“ АД на
основание чл. 685 ТЗ са предявени вземанията на „ПИБ“ АД от длъжника „И.“ ЕООД
по Договор за банков кредит № 00КР-АА-2887/12.02.2007 г. и е представен списък
с приетите от синдика вземания на кредитора „И.“ ЕООД в производството по
несъстоятелност.
С Решение от 20.02.2017 г. по
т.д. № 5666/2014 г. на СГС, ТО, VІ – 11 с-в „И.“ ЕООД е обявена в
несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието.
По делото е назначена съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. Съгласно
заключението подписът, положен срещу № 2 „Авалисти”, в Запис на заповед за 280
000 евро с дата на издаване 26.03.2008 г. е изпълнен от И.Н.Н., от чието име
изхожда.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Съдът
намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 08.06.2016
г., считано от датата на връчване на съобщението за постъпило възражение от
длъжника 09.05.2016 г. и има за предмет същото вземане, за което е издадена
заповедта за незабавно изпълнение. По изложеното съдът намира, че предявеният
иск е процесуално допустим.
По основателността на иска:
При
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 535 ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането,
а ответниците – възраженията си срещу това вземане.
Заявителят и ищец по делото
основава своето вземане на менителнична сделка, в случая Запис на заповед от 26.03.2008
г., издаден от „П.Г.“ ООД /впоследствие „И.“ ЕООД/ и авалиран от Д.Н.П. и И.Н.Н.
– наследодател на ответниците Д.И.Н., Т.И.Н. и В.Д.Н., съгласно Удостоверение
за наследници изх. № 3215 от 03.06.2013 г..
Записът
на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава
на поемателя да заплати определена сума пари, която същевременно е абстрактна
сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити
на чл. 535 ТЗ.
Менителничното
поръчителство /авал/ е формален едностранен договор, по силата на който едно
лице /авалист/ поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Авалът е
самостоятелно задължение, като авалистът се е задължава по силата и на основата
на записа на заповед. Съгласно чл. 485 от ТЗ, приложим по силата на чл. 537 от ТЗ, поръчителят отговаря по начин, идентичен с отговорността на лицето, за
което е поръчителствал. Съгласно чл. 513, ал. 1 ТЗ, отговорността на издателя и
авалистите е солидарна, а ал. 2 на правната норма дава възможност приносителят
на ценната книга по свой избор да насочи иска си само към някои от задължените
по записа на заповед лица.
Като
формална сделка, записът на заповед има определено от закона минимално
съдържание и е валиден само ако са налице всички реквизити, предписани чл. 535 ТЗ, с изключение на посочените в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на
елементите по чл. 535 от ТЗ, водят до нищожност на сделката до липса на
валидно възникнало задължение за плащане.
Съдът
намира, че записа на заповед от 26.03.2008 г., издаден от „П.Г.“
ООД /впоследствие „И.“ ЕООД/ и авалиран от Д.Н.П. и И.Н.Н. за сумата от
280 000 евро е редовен
от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535, ал.1 ТЗ. Падежът на
задължението по записа на заповед е на предявяване в срок до 16.03.2014 г., като
задължението е поето „без
протест“ и „без разноски“.
Съдът
намира за неоснователно направеното възражение от ответниците, че процесният
запис на заповед не е предявен за плащане.
От
представената по делото нотариална покана от 22.01.2013г., peг. № 249, том I,
акт № 17 се установи, че записа на заповед от 26.03.2008 г. е предявен за плащане от „ПИБ” АД на авалиста И.Н.Н., ЕГН
**********, като връчването на същата е удостоверено с разписка №
009/26.01.2013г. на нотариус В.Ч., peг. № 210 на НК, по реда и условията на чл.
47, ал. 1 ГПК.
Безспорно
се установи по делото също така, че поради настъпила смърт на авалиста И.Н.Н.,
ЕГН **********, в съответствие с разпоредбите на ЗН и чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, Банката е изпратила нотариални покани до всеки от наследниците на
авалиста.
От
представените по делото нотариални покани се установи, че записът на заповед е
предявен за плащане от „ПИБ” АД на Д.И.Н., ЕГН **********, с нотариална покана
peг. № 4858 Том 2, Акт 91 от 13.10.2014 г. на нотариус Ч., с peг. № 210 на НК,
като на 19.10.2014 г. нотариусът
е удостоверила връчването на екземпляр от поканата срещу Разписка № 166/19.10.2014
г. Наред с това от приложената Разписка № 166/2014 г. се установи, че поканата
е връчена на адресата на 19.10.2014 г. чрез Т.Н. – сестра срещу задължението да
му бъде предадена.
По
делото се доказа посредством приложената нотариална покана peг. № 4857 Том 2,
Акт 90 от 03.10.2014г. на нотариус В.Ч., peг. № 210 на НК, че записът на
заповед е предявен за плащане от „ПИБ” АД и на ответницата Т.И.Н., ЕГН **********,
като на 03.11.2014г. нотариусът е удостоверила връчването на екземпляр от същата,
при условията на чл. 47 ГПК срещу разписка № 165 от 03.11.2014 г.
На
следващо място се установи, че записът на заповед е предявен за плащане от „ПИБ”
АД и на В.Д.Н., ЕГН **********, с нот. покана peг. № 4859, Том 2, Акт 92 от
13.10.2014 г. на нотариус Ч., peг. № 210 на НК, като на 19.10.2014 г.
нотариусът е удостоверила връчването на екземпляр от същата срещу разписка №
167/2014 г., която съдържа отбелязване, че е връчена на адресата на 19.10.2014
г. чрез Т.Н. – дъщеря срещу задължение да й бъде предадене.
В тази
смисъл съдът намира за доказано по делото, че на ответниците, в качеството им
на наследници на авалиста И.Н.Н., ЕГН ********** е бил предявен за плащане
процесният запис на заповед.
Следва
да се има предвид, че съгласно приетото в ТР №1/21.03.2013 г. по тълк.д. №
11/2011 г. на ВКС, ГК за значението на съставен от нотариуса нотариален акт по
реда на чл. 587 ГПК намира съответно приложение и към извършено удостоверяване
от нотариуса на връчването на нотариална покана. Нотариалното удостоверяване за
връчване на нотариалната покана, по съществото си е официален свидетелствуващ документ, който се ползва с обвързваща за съда
материална и формална доказателствена сила за удостоверените с тях факти. Последното
съставлява доказателство за извършените в кръга на службата на нотариуса
действия и има характера на официален документ, ползващ се с доказателствена
сила по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК досежно извършените действия, която важи
спрямо всички и може да бъде оборена чрез оспорване истинността на документа
като писмено доказателство по реда на чл. 193 ГПК. Съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с
материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, докато
тя не бъде опровергана чрез доказване на неговата невярност. В процесния случай
нотариалното удостоверяване на връчването на нотариалната покана не е оспорено
в по делото.
В
случая, не намира приложение и разпоредбата на чл. 497 ТЗ, поради обстоятелството,
че при издаване на записа на заповед, издателят и авалистите изрично са се
съгласили, че същият е „без протест”, „без разноски”. Следователно,
приносителят е освободен от задължението за извършване на протест поради
неприемане/неплащане.
По
отношение на възраженията на ответниците, че искът е недопустим, тъй като е
прекратено действието на поръчителството, поради изтичане на шестмесечния срок
по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Менителничното
поръчителство е резултат единствено от едностранното волеизявление на авалиста,
от което настъпват неговите правни последици като не е необходимо съгласие на
кредитора по ефекта за разлика от поръчителството по гражданското право, при
което правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е сключения
между кредитора и поръчителя договор - аргумент от чл. 138, ал. 1 ЗЗД.
Нормативен
израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл. 485, ал.
2 ТЗ, според която задължението на поръчителя /авалиста/ е действително и
когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било
причина, освен поради недостатък във формата. Авалистът отговаря солидарно
заедно с всички останали задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния
неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави
на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се
обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да направи. Съгласно
трайно установената практика принципът за акцесорност на договора за поръчителство
в гражданското право, установен в разпоредбите на чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД, не
намира нормативна опора в правния режим на менителничното поръчителство
/авала/, уредено в чл. 483 ТЗ - чл. 485 ТЗ като самостоятелно /неакцесорно/ от
главното задължение.
В
настоящия случай, наследодателят на ответниците няма качество на поръчител, поради
което отговорността му по издадения запис на заповед не отпада с изтичането на
6-месечния срок, установен в чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а след след смъртта на авалиста,
наследствената маса е преминала в патримониума на неговите наследници и
ответници по делото. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените
възражения за недопустимост на иска поради изтичане на 6 – месечния преклузивен
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По
отношение на възражението на ответниците, че искът е недопустим и на друго
основание - поради обезсилването на издадения в полза на „ПИБ“ АД изпълнителен
лист, съдът намира следното:
Провеждането
на заповедно производство се отличава с бързина и строга формалност, като кредиторът
не е ограничен от законодателя в избора си дали да потърси изпълнение чрез
провеждането на заповедно производство или чрез иницииране на исково
производство. Резултатът от заповедното производство по чл. 417 ГПК е издаване
или отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но независимо
от изхода на заповедното производство, окончателният акт в същото се отличава с
това, че има изпълнителна сила, но не представлява съдебен акт със сила на
пресъдено нещо по отношение на предмета си. В случай че кредиторът цели да се
сдобие с такъв, същият следва да инициира и проведе исково производство срещу
длъжниците. При положение, че кредиторът има намерение да защити основанието и
размера на вземането си, той може да инициира исково производство, по което съдът
се произнася със съдебен акт, който за разлика от заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист се ползва със СПН.
В настоящия случай, длъжниците са възразили
срещу издадените в полза на „ПИБ“ АД заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
поради което за заявителя - Банката е налице правен интерес да инициира исково
производство, предявявайки установителен иск за установяване на вземането по
заповедта, което е напълно допустимо процесуално действие. Нещо повече, в случая
то е единствената възможност на кредитора да установи вземането си по
издадената заповед за изпълнение. В тази връзка, са неоснователни направените
от ответниците възражения за недопустимост на иска.
На
следващо място, съдът намира за ноеснователно и следващото възражение на ответниците, че техният
наследодател не е автор на положения подпис на „авалист“ в процесния запис на
заповед. Това е така, тъй като от заключението на приетата съдебно-почеркова
експертиза по делото се установи, че положеният подпис в записа на заповед от
26.03.2008 г. е изпълнен от наследодателя на ответниците по делото И.Н.Н., в
качеството си на авалист по него.
По
отношение на възражението на ответниците, че записът на заповед е нищожен
поради придадения му характер на каузален документ по силата на т. 2, б. „г“ от
Анекс № 2 към Договора за кредит, съдът намира следното:
Като
ценна книга записът на заповед има обезпечителна функция по отношение на
вземанията на ищеца по въведеното с исковата молба каузално правоотношение по
сключен между него и дружеството „П.Г.“ ООД /впоследствие с наименование „И.“
ЕООД/ Договор за кредитна линия № 00КР-АА-2887/12.02.2007 г., Анекс № 1/02.08.2007
г., Анекс № 2 и Анекс № 3 към Договора за кредитна линия от 12.02.2007 г.. По
този договор авалистът И.Н.И. – наследодател на ответниците не е страна.
Задължителната
съдебна практика на ВКС по приложението на уреденото в чл. 483-485 ТЗ
менителнично поръчителство /авал/ приема неговия самостоятелен и неакцесорен
характер спрямо главното задължение, което обезпечава. Поради това авалистът не
може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения, които
би могъл да противопостави издателят на записа на заповед - абсолютни
възражения за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно
формата/ и лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между
приносителя и издателя. Противопоставянето на лични възражения от авалиста,
основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя, е
допустимо, само ако авалистът също е страна по каузалното правоотношение или
ако приносителят е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки
за наличието на лични възражения по каузалното правоотношение с издателя. В
тези случаи авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните
възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право
по принцип да не му принадлежи. По прекия менителничен иск на поемателя,
авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е
погасено-изцяло или отчасти. Той може да се позове на осъществени погасителни
способи, но и на действието на упражнените от издателя насрещни права, които
също са погасили неговото задължение към поемателя, а с това - и прекия
менителничен иск /напр. възражение за разваляне на договора или за неизпълнен
договор/. Възраженията авалистът следва да въведе като защита срещу предявения
иск /осъдителен или предвидения в чл. 422 ГПК/. Негова е тежестта да докаже
конкретното каузално правоотношение, поради което записът на заповед е издаден
и фактите, които са погасили /изцяло или отчасти/ каузалното задължение на
издателя, а с това - и прекия иск на поемателя срещу авалиста.
Нещо
повече, съдът не следи служебно дали съществува подобно каузално вземане, а
изследва този въпрос само при възражение от страна на длъжника, а при липса на такова
възражение, съществуването на каузалното вземане в същия размер се презюмира от
самия менителничен документ и в тази хипотеза друго доказване кредиторът не е
необходимо да провежда, дори и той да е посочил по делото причината за издаване
на записа. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни и възраженията на ответниците,
че процесният запис на заповед е нищожен поради каузалност.
Във
връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че предявеният установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ
е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че ищецът „П.и.б.“
ЕАД има съществуващо парично вземане по отношение на ответниците за посочените
суми, произтичащо от запис на заповед от
26.03.2008 г., издаден в полза на ищеца и авалиран от И.Н.Н., ЕГН **********,
наследодател на ответниците по делото.
По разноските:
Съгласно
т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 по тък. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, вкл. и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В заповедното производство са
били направени разноски в размер на 7512, 31 лева – държавна такса и
юрисконултско възнаграждение, които с оглед изхода на производството, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в размер от по 1/3 за всеки един
от тях.
Ответниците следва да заплатят
на ищеца разноските в настоящето производство за такса в размер на 9309,75 лв и
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.,или всеки от тях по
3203 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че “П.И.Б.” АД, *** има
съществуващо парично вземане по отношение на Д.И.Н., EHK **********, Т.И.Н.,
ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН **********, произтичащо от сключен между „П.и.б.“
АД и „П.Г.“ ООД /с
последващо наименование „И.“ ЕООД/ Договор за кредитна линия №
00КР-АА-2887/12.02.2007 г., Анекс № 1 от 02.08.2007 г., Анекс № 2 и Анекс № 3
към Договора за кредитна линия от 12.02.2007 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр. д. № 11959/2015 г. на СРС, І ГО, 47 с-в по за следните
суми, дължими от тях както следва:
1. Д.И.Н. - сумата от 79 333 евро главница, представляваща 1/3 от
общо претендираната сума в размер на 238 000 евро, дължима по запис на
заповед от 26.03.2008г., подписан от И.Н.Н., наследодател на длъжника, като
авалист, ведно със законната лихва върху сумата от 06.03.2015г. до
окончателното й плащане.
2. Т.И.Н. - сумата от 79 333 евро - главница, представляваща 1/3 от
общо претендираната сума в размер на 238 000 евро, дължима по запис на
заповед от 26.03.2008г., подписан от И.Н.Н., наследодател на длъжника, като
авалист, ведно със законната лихва върху сумата от 06.03.2015г. до
окончателното й плащане.
3. В.Д.Н. - сумата от 79 333 евро - главница, представляваща 1/3 от
общо претендираната сума в размер на 238 000 евро, дължима по запис на
заповед от 26.03.2008г., подписан от И.Н.Н., наследодател на длъжника, като
авалист, ведно със законната лихва върху сумата от 06.03.2015г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА поотделно Д.И.Н., ЕГН **********,
Т.И.Н., ЕГН********** и В.Д.Н., ЕГН ********** да заплатят на „П.и.б.“ АД , ЕИК ********по 2504.10 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА
поотделно Д.И.Н., ЕГН**********, Т.И.Н., ЕГН********** и В.Д.Н., ЕГН********** да
заплатят на „П.и.б.“ АД, ЕИК ********сума от по 3203 лв. – разноски по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: