Решение по дело №146/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700146
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 149

гр. Разград, 25.10.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 146 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК. 

Постъпила е касационна жалба от „СИАМЕКС – Г. Д.“ ЕООД – с. Севар против Решение № 260010 от 13.05.2021 г., постановено по АНД № 22/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено  наказателно постановление № КГ-2359/16.11.2020 г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 6, т. 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление с присъждане на разноски.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните:

На 24.06.2020 г. служители на ДАМТН извършили проверка на бензиностанция, управлявана от „СИАМЕКС – Г. Д.“ ЕООД, намираща се в с. Севар, общ. Кубрат. От дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели била взета проба от горивото, като обемът на резервоара, свързан с бензиноколонката, бил 5000 литра, с налично количество от 1719 литра. Пробата е била взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 85 % от обема си. Преди запълването всеки метален съд за еднократна употреба е бил промит на обекта с по около 0,2 л. от горивото. Контролните органи разпределили съдовете, като определили 4 бр. съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното дружество) и 2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ. Съдовете били последователно затворени, етикирани и пломбирани. Оловните пломби били маркирани с персонален № 2 на пломбажните клещи на длъжностното лице и обозначение ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 106662 и обозначение ГДККТГ.

Действията на контролните органи били отразени в Протокол № Рс-064/24.06.2020 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво. Протоколът бил подписан от участващите в проверката длъжностни лица и от Г. Д.

След изпитване на две от контролните проби в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГДККТГ, със сертификат за акредитация БСА peг. № 35 – ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., бил издаден Протокол от изпитване № С–0210/26.06.2020 г., в който било удостоверено, че пламната температура на изследваното гориво за дизелови двигатели в резултат на изпитването е 49,5°С при норма 55°С. На основание изготвения протокол от изпитване бил съставен Констативен протокол № КП-0304/26.06.2020 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. В този протокол длъжностните лица от ДАМТН приели, че проверяваното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показателя „пламна температура“ (°С). Полученият резултат от изпитването е 49,5°С при норма над 55°С. Контролните органи приели, че след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване съгласно чл. 7 НИКТГУРНТК, при получен резултат от изследването под 52,9°С, получените резултати не съответстват на изискванията в Приложение № 2.

По искане на управителя е била изпитана и арбитражната проба. Арбитражната процедура е приключила с издаването на Сертификат № 1005СН/30-07-2020 г. от 30.07.2020 г. на Изпитвателен център „Сейболт–България“ ЕООД гр. Бургас. Въз основа на изготвената Експертиза ЕА -022/04.08.2020 г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване, е установено, че течното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. Полученият резултат от изпитването е 48,0°С при норма 55,0°С, като след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изследване, на основание чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изследването под 53,0°С продуктът не съответства на изискването за качество.

На дружеството е съставен Акт № А-109 от 04.09.2020 г. за установяване на административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2 от НИКТГУРНТК. При предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения не са направени. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че при взимане на пробите са спазени правилата по НИКТГУРНТК, че е доказано разпространението на гориво, което не съответства на изискванията за качество по показател пламна температура, че случаят не е маловажен и санкционната разпоредба е приложена законосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изискванията за качество на течните горива са определени в чл. 6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Относно горивата за дизелови двигатели разпоредбата на чл. 6, т. 2 препраща към приложение № 2 от наредбата. Съгласно Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 по показател пламна температура минималната норма е над 55°С, установена по методите за изпитване, регламентирани в БДС EN ISO 2719.

По силата на чл. 7 от Наредбата (в относимата редакция - ДВ, бр. 76 от 2007 г.) методите за изпитване, посочени в приложенията към чл. 6, имат установена точност. За резултатите от отделните изпитвания се прилагат критериите на БДС EN ISO 4259 - Прецизност на методите за измерване и на резултатите.

В чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е установена забрана да се разпространяват течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в горната наредба.

А съгласно чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв.

Безспорно е, че дружеството – жалбоподател е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, поради което има качеството на краен разпространител на течни горива по смисъла на §1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ. Доказано е по делото, че разпространяваното от него течно гориво не е отговаряло на изискванията за качество, определени в Приложение № 2 към чл. 6, т. 2 от горната наредба по показател пламна температура, което е установено по реда и методите, посочени в същата наредба. По този начин е осъществено административното нарушение по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ.

Горният извод не се променя от факта, че при изпитването на взетите проби са получени три различни резултата, след като всеки един от тези резултати сочи отклонение от установената норма по показателя пламна температура, съответно обосновава несъответствие с изискването за качество на горивото по посочения показател.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при вземането, съхранението и транспортирането на пробите са допуснати нарушения на БДС EN ISO 3170. Съгласно чл. 17 НИКТГУРНТК БДС EN ISO 3170 е приложим при взимане на проби от течни горива от резервоари и тръбопроводи, а при взимане на проби от течни горива от бензиноколонки е приложим реда по чл. 18 от наредбата. В относимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.) разпоредбата на чл. 18 е предвиждала взимане на проби от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда, в промити със съответното гориво съдове за еднократна употреба, в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им. В разглеждания случай предвидената процедура е била изпълнена по указания начин.

Съгласно чл. 22, ал. 1 НИКТГУРНТК (в редакция - ДВ, бр. 36 от 2011 г., в сила от 10.05.2011 г.) взетите контролни проби се изпитват в подвижни или в подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани лаборатории при спазване изискването на чл. 30ж от ЗЧАВ - лабораториите да не са тези, извършили изпитването при първоначалното пускане на пазара. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба длъжностните лица предават за изпитване в акредитирана подвижна лаборатория един съд от контролната проба, а останалите съдове от контролната проба изпращат за следващо изпитване в стационарна акредитирана лаборатория, определена от ГД "ККТГ". Съгласно ал. 4 въз основа на протокола от изпитването от акредитирана подвижна лаборатория ГД "ККТГ" изготвя експертно заключение за съответствието на горивото с изискванията за качество. Съгласно ал. 5, когато с експертно заключение се установи несъответствие на горивото с изискванията за качество, копия от експертното заключение заедно с протокола от изпитване, издаден от акредитираната подвижна лаборатория, се изпращат на лицата по чл. 18а, ал. 1 или по чл. 18б ЗЧАВ в 3-дневен срок от изготвянето на експертното заключение. Съгласно ал. 6, когато след изпитване в подвижна лаборатория се установи несъответствие на горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и, изпитването по този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна лаборатория. Съгласно ал. 9 при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните методи за изпитване по съответните показатели за нейна сметка в друга акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория и резултатите от изпитването се считат за окончателни.

Следователно, резултатът от изпитването в подвижната лаборатория не е определящ, той се повтаря в стационарна лаборатория, като изследването в нея подлежи на проверка по арбитражен метод и резултатът от арбитражната проба е окончателен. По тази причина и административнонаказващият орган, и въззивният съд не са обсъждали резултата от изпитването на пробата в подвижната лаборатория, и неоснователно е оплакването на жалбоподателя в тази насока.

Неоснователно е и възражението, че при наличие на декларация за съответствие на качеството на течните горива, издадена от производителя на горивото, крайният разпространител на горивото следва да й се довери, тъй като няма техническа възможност да изследва и проверява качеството му. Задължението да се разпространяват качествени течни горива е абсолютно и неизпълнението му се наказва по чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие. Това означава, че крайният разпространител носи самостоятелна отговорност за качеството на горивото, дори да не притежава декларация за съответствие от производителя.

Правилен е изводът на въззивния съд за неприложимост на института по чл. 28 ЗАНН. Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. По делото не са установени обстоятелства, които да разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия вид. 

Касационната инстанция не констатира допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен направените от жалбоподателя възражения и аргументирано ги е отхвърлил. Не представлява процесуален порок отказът на КРС да допусне съдебно-химическа експертиза, която да изясни причината за различните резултати от изследванията на пробите. Изпитванията са извършени от акредитирани органи, чиято компетентност е законоустановена и не подлежи на оспорване чрез експертиза. Законоустановени са и начинът на извършване на изследванията, и точността на пробите. При приключило оспорване на резултатите от изпитването по реда на НИКТГУРНТК по силата на чл. 30в, ал. 1, т. 6 ЗЧАВ тези резултати служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че пробите са били взети и съхранявани в нарушение на правилата по чл. 18 НИКТГУРНТК, нито че са неправилно изследвани. При това обвързващата доказателствена сила на резултатите от изпитването не е опровергана.

С оглед на горното не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260010 от 13.05.2021 г., постановено по АНД № 22/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

Решението е окончателно.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                          2./п/