О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /13.10.2020 г.
гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание,
проведено на 13.10.2020 г. ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 660/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
83 от ГПК.
Ищецът С.Г.К., ЕГН **********
е направил искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, инкорпорирано
в исковата молба.
От представената по
делото декларация за материално и гражданско състояние, допълнителна декларация
и другите писмени доказателства към нея, вкл. от служебни справки в ТР и НБД
„Население“, се установява, че ищецът получава месечен доход от трудова дейност
в минимален размер, че не получава други доходи от търговска дейност или
гражданско правоотношение, не разполага с влогове в банки и няма вземания към
трети лица, не притежава недвижими имоти и МПС, дялове или акции в търговски
дружества. Същият не е семеен.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2
от ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Смисълът, вложен от законодателя при
освобождаване на ищец от държавна такса и разноски, е в това да не се отнема
правото на гражданите да търсят по съдебен ред защита на правата си, но само
тогава, когато съществуват категорични доказателства, че съответното лице е
лишено от възможност да получава каквито и да е доходи, когато то не получава
никакви доходи и, когато няма въобще финансова възможност да поема разноски в
процеса, тъй като заплащането им ще постави в опасност дори физическото му
оцеляване, предвид липсата на парични средства и невъзможността същите да се
набавят. Тази преценка се формира, като се вземат предвид доходите на лицето и
семейството му, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейно
положение и здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други
констатирани обстоятелства.
В конкретния случай
са налице доказателства, че молителят получава доходи само от трудова дейност в
минимален размер. Действително не се твърди и не
са представени доказателства молителят да има задължение за издръжка към други
лица или за наличието на някакво заболяване, което да изисква влагане на
средства за лечение. По делото обаче се установява, че страната има задължение
по изпълнително дело, по което в полза на взискателя е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение.
Предвид горното, съдът намира, че
лицето не разполага с достатъчно средства за внасяне на такси в производството,
поради което следва да бъде освободено от заплащането на такива.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА С.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** от заплащането на държавни такси по гр.д. № 660/2020 г. по описа
на РС - Провадия, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: