Протокол по дело №91/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 65
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия: Лазар Йорданов Мичев
Дело: 20223300200091
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 65
гр. Разград, 04.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Т. К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно
дело № 20223300200091 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР Т.Т..
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Н. М. М. се явява лично и със защитник АДВ. С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки по хода на делото
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Н. М. М. – роден на 11.09.1967г. в с. Самуил, обл. Разград, български гражданин,
средно образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ ПРАВАТА на исканото лице в настоящото производството като го
запозна с основанието за задържането му за 24 часа, респективно за 72 часа. Запозна го със
съдържанието на ЕЗА, както и с правота му да изрази съгласие да го представлява пред
компетентните органи в държава, членка на ЕС в производството по същество.
Съдът уведоми исканото лице за правото на защитник в изпращащата държава, която
да подпомага защитника в Р България чрез информация и съвети.
АДВ. С.: Няма да се ползваме от това право и с оглед съдействието, максимално такова
ще бъде оказано за разследването.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдия докладчика – СЪДИЯ МИЧЕВ:
Делото е образувано по искане на ОП-Разград за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин Н. М. М. във връзка с
изпратена от Германия РС Кайсерслаутен ЕЗА, издадена на 3.03.2022г., рег. № 2aGs 466/22
за провеждане на наказателно производство по подозрение за извършено престъпление -
укриване на данъци в особено тежък случай, извършено в периода от 2015 год. до
31.05.2017год. в Манхайм, Лудвигсхафен-Германия с максимален срок на наказание
лишаване от свобода десет години.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам становището. Доказателствени искания нямам. Ще се
ползвам от тия, които са входирани ведно с искането до съда.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Считам, че предложената мярка е крайно
тежка и не са налице предпоставките според мен обвиняемия да се укрие или извърши друго
престъпление.
СЪДЪТ счита, че следва да се приемат като доказателства по делото представените към
искането от ОП-Разград: ЕЗА № 2aGs 466/22 в оригинал и в превод на български език,
заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т. 6 ЗМВР рег. № УРИ 275зз-19 от 31.03.2022г.
и разписка за получаване на заповедта, писмо от ОД МВР Разград рег. № 330000-12195 от
31.03.2022г., постановление на ОП-Разград за задържане за срок от 72 часа на лицето
считано от 1.04.2022г., писмо от Дирекция Международно оперативно сътрудничество от
31.03.2022г., копие на лична карта, справка за съдимост, като имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото
О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ЕЗА № 2aGs 466/22 в оригинал и в превод на български език, заповед за
задържане на лице по чл.72, ал.1, т. 6 ЗМВР рег. № УРИ 275зз-19 от 31.03.2022г. и разписка
за получаване на заповедта, писмо от ОД МВР Разград рег. № 330000-12195 от 31.03.2022г.,
постановление на ОП-Разград за задържане за срок от 72 часа на лицето считано от
1.04.2022г., писмо от Дирекция Международно оперативно сътрудничество от 31.03.2022г.,
копие на лична карта, справка за съдимост
Н.М.: Живея в България в с .Богомилци откакто съм се родил. Бил съм в Германия.
Не знаех, че ме търсят. Не съм уведомяван.
В Германия имах фирма, фалира се фирмата. Прибрах се 2017г. м.март, преди почти
пет години.
От тогава не съм бил в Германия. Бях в Румъния, работех в Румъния в една кариера.
От Румъния се върнах преди година и половина. Сега работя в една строителна фирма тук.
Познавам С и С., които живеят в Германия. От Германия ги познавам.Помагаха ми за
фирмата, съдействаха ми защото не зная немски. За документи си имах счетоводство там.
2
Познаваме се и ей тъй ми помагаха. На С във фирмата му в Румъния съм работил. Те имат
там една кариера, някаква компания там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.
АДВ. С.: Нямаме искания.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните
О П Р Е Д Е Л И :

Слага край на съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да постановите определение по чл. 15 от Закона, поради
следните съображения:
На първо място имаме един годен акт, който е постановен от държава, членка на ЕС
какъвто е съответния орган във Федерална Република Германия.
На следващо място в самата Заповед за арест и екстрадиция колегата от немската
страна точно ясно и обстоятелствено е посочил, в какво се изразява престъпната дейност на
българския гражданин. Така както е експонирано на стр. 6 очевидно, че това е и
обвинението, спрямо което българския гражданин за в бъдеще ще се брани.
Няма как да не се занимаете с въпроса, дали това, което му е вменено като престъпна
дейност има аналог и в българското материално право и без да е необходим, кой знае какъв
анализ на материалната норма е видно, че става въпрос за престъпление против финансовата
и данъчната система, каквато според нашето законодателство е престъплението по реда на
чл. 255 и сл. от НК, а Вие виждате, че колегата е посочил следните обстоятелства.
Очевидно е, че става въпрос за една усложнена престъпна дейност под някаква форма
на съучастие, като един от съучастниците е българския гражданин. Става въпрос за
генериране на близо четири милиона евро, които са един кух оборот, направени защото да
се изтъкне пред съответния данъчен орган, че има такъв оборот. Тази престъпна дейност е
извършена през 2015-2016 година на територията на ФР Германия, извършена е с
процесните С и С. Г., които току-що бяга посочени от българския извършител, че се
познават много добре и очевидно е, че става въпрос за някои от формите на укриване, на
данъчни задължения към съответната Данъчна служба като за 2015 год. укрития данък е
близо 605 000 евро, а за 2016г. 112 евро или според немския процес става въпрос за близо
716 000 евро след като е приключил с описателната норма, колегата е посочил, че става
въпрос за един особено тежък случай на укриване на данъци, съобразно параграф 370, ал. 3,
т. 1 Данъчния кодекс и на следващи страници е посочено, че за това престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от шест месеца до десет години.
Явно е, че става въпрос за тежко умишлено престъпление. Когато се занимаете с
въпроса по реда на чл. 64 неминуемо ще следва да прецените дали са налице комулативните
предпоставки на чл. 63 и сл. от НПК.
3
На първо място имаме тежко умишлено престъпление.
На следващо място току-що стана ясно, че българския гражданин е изключително
мобилен и има запознанства в редица европейски държави, а северната граница на Р
България е на около 70 км. от тази заседателна зала, така че ще следва да признаете като
годен акт тази заповед за арест, издадена от ФР Германия, да прецените, че репресията,
която е предвидена за това престъпление е достатъчно и основно основание да се счита, че
именно под страх от нея, логично, непротиворечащо на житейската логика е Н.М. да се
укрие. Поради тези съображения предлагам за да осигурите по- нататъшното
екстрадиционно производство за вземете мярка „Задържане под стража“.
АДВ. С.: Имам едно различно виждане от държавното обвинение, в което считам, че
не са налице предпоставките обвиняемия да се укрие, има посочен постоянен адрес, който
обитава. Още по-малко считам, че има такива предпоставки за извършване на ново
престъпление. Събраните доказателства кореспондират в посока, че лицето е открито на
адреса, съдействал е на разследването, не е осъждан, няма криминалистични прояви.
Възрастта на подзащитния ми предполага улегналост в характера вече и отделно при
благоприятно развитие на процеса в Кайсерслаутен като аналог на българското
законодателно и при наличие на такива предпоставки там, ако се плати сумата, с която
счете съда, че е ощетил държавата по данъчното престъпление е възможно наказанието да
бъде и глоба, за това считам че мярката „Задържане под арест“ е тежката мярка, която би
могла да бъде заместена с „Домашен арест“, която би изиграла същия ефект.
Н.М. лично: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
Н.М.: Поне да бъда на „Домашен арест“.
СЪДЪТ след тайно съвещание, след като съобрази представените по делото
доказателства и становището на страните намери следното:
Производството е по чл. 43, ал. 2 и 4 вр. чл.42, ал.2 ЗЕЕЗА, както и 64 НПК.
Образувано е по искане на ОП-Разград за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин Н. М. М., роден на
11.09.1967г. в с.Самуил, обл. Разград с настоящ адрес в с. Богомилци, община Самуил, обл.
Разград, ЕГН **********, за да се гарантира участието му в производството за разглеждане
по същество на ЕЗА № № 2aGs 466/22, издадена на 3.03.2022г. от РС Кайсерслаутен,
Германия.
Участващия по делото прокурор поддържа искането за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на лицето.
Защитникът на Н.М., адв. С.С. изразява становище, че не са налице основания за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Счита, че от
данните по делото не се извлича наличието на реална опасност Н.М. да се укрие.
Независимо от предвидения висок размер на наказанието лишаване от свобода счита, че в
4
случай, че бъдат възстановени вредите, посочени в обвинението, то е възможно на същия
да бъде наложено и наказание глоба.
Исканото лице Н.М. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
заявява, че желае да бъзе взета по-лека мярка за неотклонение по отношение на него, а
именно „Домашен арест“.
РзОС като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Лицето, чието задържане се иска Н. М. М. е български гражданин, живущ в с.
Богомилци, обл. Разград, ул. „Тунджа“ № 1, където е бил установен и задържан на
31.03.2022г. за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 6 от
ЗМВР рег. № УРИ 275 зз-19 от 31.03.2022г. връчена лично.
С Постановление на ОП-Разград от 1.04.2022г. на основание чл. 64, ал. 2 НПК и чл.
42, ал. 2, изр. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест е задържан за
срок от 72 часа, считано от 12:40ч. на 2.04. до 12:40ч. на 4.04.2022г. и съответно приведен в
ОС“Изпълнение на наказанията“, сектор „Арести“ гр.Разград.
Н. М. М. е обявен за издирване и арест въз основа на ЕЗА, издадена на 3.03.2022г. от
РС-Кайсерслаутен, Германия за провеждане на наказателно производство по подозрение за
извършени две престъпления, а именно укриване на данъци в особено тежък случай,
извършени в периода 2015 год. до 31.05.2017г. в Манхайм, Лудвигсхафен, Германия.
Изложеното по-горе се установява от съдържаните на ЕЗА. Отделно от това в
настоящото съдебно заседание исканото лице заявява, че са му известни някои от
обстоятелствата, посочени в ЕЗА, както и познанството му с други лица, за които твърди, че
е бил подпомаган от тях, а за единия от тях и че е работил в Република Румъния за известен
период от време след периода, посочен в ЕЗА.
Преценявайки ЕЗА и приложените материали, съдът намира искането на ОП-Разград за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Н. М. М. за
основателно, тъй като са налице и двете предпоставки за това, а именно първо да е налице
валидна ЕЗА, издадена срещу исканото за задържане лице и второ да е налице първата
алтернатива, от втората предпоставка на чл. 63, ал.1 НПК, приложим по препращане
съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест и чл. 64 НПК, което е наличието на реална опасност от укриване на лицето по
отношение, на което е издадена ЕЗА.
Съдът намери, че е налице валидна ЕЗА, тъй като приложената по делото такава е
постъпила по защитен начин и се придружава с превод на български език, притежава
формата и реквизитите по чл. 37 от Закона на екстрадицията и Европейската заповед за
арест.
Тя касае исканото за задържане лице и е издадена от съдебен орган в Германия за
задържането му под стража по повод провеждане на наказателно производство за
престъпление имащо аналог и по българския наказателен закон – чл.255 и сл. от НК, за
които по немския наказателен закон е предвиден максимален срок на наказанието лишаване
5
от свобода десет години.
Съдът счита, че е налице и втората от посочените по-горе две предпоставки, тъй като
приема, че от доказателствата по делото може да се извлече наличието на реална опасност от
укриване на исканото за задържане лице.
Този извод съдът прави въз основа на съдържащите се по делото данни за напускане
на Германия от лицето, след периода на извършване на деянието, сумата за която се твърди,
че е предмет на престъплението като размер, позволяваща на лицето по-висока степен на
мобилност, както и изнесените от него данни за това, че се познава с други лица, които са
му оказвали помощ и съдействие в Германия при осъществяване на дейността, предмет на
обвинението, както и че е работил за единия от тях и в Република Румъния. Не на последно
място съдът отчете тежестта на предвиденото за тези деяния наказание, а именно десет
години.
Съдът счита, че посочения срок на наказанието лишаване от свобода е достатъчен
мотив исканото лице да се отклони чрез укриване за да предотврати възможността за реално
изпълнение на такова наказание в случай, че му бъде наложено такова чрез провеждане на
съдебно производство във ФР Германия.
Съдът не намира основание да бъде уважено искането на лицето за вземане на по-лека
мярка за неотклонение по отношение на него, а именно „Домашен арест“ поради липсата на
основание за вземане на такава по-лека мярка за неотклонение.
Освен горното, предвидените в Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест кратки процесуални срокове за провеждане на производството по същество по чл. 44
от закона не предполагат значително време, за ограничаване на правото на свободно
предвижване на исканото лице, а при възникване на основание за продължаване на
производството извън посочените от закона срокове, съществува процесуална възможност
да бъде направено, респективно разгледано, искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение.
При тези обстоятелства съдът намира, че единствено мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ може да гарантира участието на Н.М. в същинското производство
по ЕЗА, което е задължително за него, а при вземане на по-лека мярка за неотклонение биха
се създали възможности същия да напусне страната и да се укрие.
Воден от горното на основание чл. 43, ал. 2 и 4 вр. чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА и чл.64, ал.
3 и 5 НПК СЪДЪТ


ОПРЕДЕЛИ:

6

Взема Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Н.М. М.,
роден на 11.09.1967г. в с. Самуил, област Разград, ЕГН **********.
Определението може да се обжалва и протестира пред Варненски апелативен съд в 3-
дневен срок от днес, като в случай на жалба НАСРОЧВА съдебното заседание пред
Варненски апелативен съд на 12.04.2022г. от 10ч. съобразно графика на Варненски
апелативен съд за разглеждане на въззивно производство по чл. 64 и чл.65 НПК, за която
дата страните са уведомени.
АДВ. С.: В Случай на жалба или протест доверителят ми не желае да участва във
въззивното производство.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:34ч.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7