Р Е Ш Е
Н И Е №290
гр.
Шумен, 20.12.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Г.Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова
в.гр.дело №417 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №215 от 02.07.2019г. по гр.д.№1359/2018г., изменено в частта за разноските
с определение №745/30.08.2019г., Районен съд-гр.Нови
пазар е признал за нищожни като неравноправни клаузите в раздел VІ „Параметри“,
които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги в размер
на 3750лв. от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№**********, сключен на 09.02.2017 г., между ответната страна “Профи кредит
България“ ЕООД- гр. С., представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г.,
с пълномощник по делото юрисконсулт И.П.и ищеца Х.Б.Х., чрез адв. Д. Ф. от САК,
по силата на които е регламентирано задължение за заемателя за заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 3 750 лв., които са:
„1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж и
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.“ Със
същото решение е отхвърлен предявения иск с правно основание по чл.146, ал.1 от
ЗЗП и чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на Х.Б.Х. против “Профи кредит България“ ЕООД-гр. С., за
признаване нищожността на договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен между същите
страни на 09.02.2017 г., като неоснователен и недоказан, както и предявения иск
в условията на евентуалност на същото правно основание за признаване нищожност на клауза по чл.12.4 от Общи
условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит,
подписани от страните по делото.
Присъдени са и следващите се такси и
разноски.
Решението е обжалвано от
ответната страна в частта, с която са признати за нищожни като неравноправни клаузите в
раздел
VІ от процесния договор за потребителски кредит №**********, касаещи задължение
за заплащане на допълнителен пакет услуги в размер на 3750лв.. Сочи, че същото
се явявало неправилно и необосновано в сочената част, по подробно изложени в
жалбата съображения. Неправилен се явявал изводът на съда, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги било нищожно, като заобикалящо
императивни правни норми, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Длъжникът имал
възможност да прецени дали параметрите на уговорения кредит отговарят на
финансовите му възможности. Била му дадена възможност и да се откаже от
договора, без да дължи неустойка, което Х. не бил направил. Клаузите, определящи задължението за заплащане на
закупения пакет от допълнителни услуги не били
уговорени и във вреда на кредитополучателя, поради което не се явявали и
неравноправни. В българското действащо право , в отношенията между
правните субекти действал принципа на свободното договаряне. Моли същото да
бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с което
заявената от ищцовата страна претенция
бъде отхвърлена изцяло. Претендира
присъждане на направените разноски.
Жалба срещу решението,
но в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване
нищожността на процесния потребителски договор, съответно в частта, с която е
отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск на същото правно
основание за признаване нищожност на
клаузата на чл. 12,4 от ОУ от договора,
е депозирал ищецът Х.Б.Х.,
действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.Ф. при САК. Сочи, че същото се
явявало неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, по продробно изложени съображения. Незаконосъобразен се явявал изводът на
съда, че договореният лихвен процент от 41.17% не противоречал на добрите
нрави. Неправилен се явявал и изводът, че възнаграждението за допълнително
споразумение не е част от договорната лихва, съответно че клаузата на чл.12.4
от общите условия не се явявала неравноправна и следователно нищожна.. Моли атакуваното решение да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат
уважени претенциите му изцяло. Претендира и сторените разноски.
Всяка от страните взема становище по
неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 09.02.2017г. между „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш.и Х.Б.Х. бил сключен договор за потребителски
кредит № 3016941342, по силата на който, дружеството
предоставило на последната потребителски
кредит в размер на 5000 лева , със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни вноски от 309.11лв. , включващи главница и лихва. Посочено е, че
ГПР възлиза на 49.89лв., годишният лихвен процент на 41.17%, а общо дължимата
сума по кредита е 7418.64лв.. На същата дата, във връзка с договора за кредит между страните е
постигнато и споразумение, по силата на което, на ответника е
предоставен
пакет допълнителни услуги , с който последният се задължил да заплати на ищцовото
дружество цена за услугата в размер на 3750лв., която следвало да се изплати разсрочено за 24 месеца , на равни месечни вноски от 156.25лв.. Стойността на пакета е добавена към размера
на главницата по кредита, като по този начин общата дължима от Х. месечна вноска
възлизала на 465.36лв..
Съгласно
представеното споразумение за допълнителен пакет услуги, кредиторът следвало да
предостави на клиента, по негово искане и
при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се договорили, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, която била дължима изцяло при
сключване на споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено за срока на
договора и е част от вноските по
закупения пакет, като се дължи и при предсрочно погасяване.
Договорът,
погасителният план към него, споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и общите условия към договора, са подписани и от
двете страни. Не е спорно, че кредитът
бил усвоен. В
изпълнение на задълженията си по договора,
съгласно представеното от ответната страна
извлечение по сметка, ответникът изплатил петнадесет погасителни вноски изцяло, както и сумата
108.24лв., относена за погасяване шестнадесета вноска по закупен пакет.
Съгласно заключението на
назначената по делото ССЕ, към датата на изготвянето му, ищецът е погасил общо
задължения в размер на 7361.42лв./подробно отразени в табличен вид/. Съгласно
вещото лице, законната лихва годишно,
считано от сключването на договора и до завеждането на исковата молба възлиза
на 18, 97%, а дневно в размер на 0,053%. Също така от заключението е видно, че
ако се счете, че в годишния процент на разходите се включва възнаграждението за
допълнителни услуги, то годишният процент на разходите би се увеличил до 93,
66%, или нараства с 43,77%.
Видно
от изложените в исковата молба
обстоятества и заявеното искане, съдът намира, че са заявени претенции с правно
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.22 от ЗПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД за
обявяване нещожността на договор за
потребителски кредит № ********** от 09.02.2017г., при условие на евентуалност –за обявяване
нищожността на клаузите от договора и общите условия касаещи получаването на
пакет допълнителни услуги и клаузата по чл.12.4 от общите условия към договора.
В
настоящия случай се установи по
безспорен начин, че Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш.и Х.Б.Х. са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за потребителски
кредит № **********/ 09.02.2017г., във връзка с който, и на същата дата, е
подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ищцовата страна твърди нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата,
уреждаща размера на дължимата годишно лихва, а също сочи, че договорът се
явявал нищожен и като сключен при неспазване нормите на чл.11, т.9, т.10 и т.11
от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК.
Безспорно настоящият договор се явява
потребителски такъв, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК .
Настоящата инстанция приема, че процесният
договор е сключен при спазване изискванията на чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК.
Същият съдържа задължителните реквизити по сочените норми, поради което не би
могло да се приеме, че се явява нищожен на сочените основания. Отразен е общият размер на
кредита, лихвеният процент, който е фиксиран, посочен е годишният процент на
разходите, който не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдържа се
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на
договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е
посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка една от тях, какво се
погасява с тях и в какъв размер – главница, договорна лихва и вноска
допълнителен пакет. Параметрите на кредита се съдържат и в европейския
формуляр, подписан от двете страни.
Предвид изложеното процесният договор не
се явява недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Досежно твърдението, че процесният договор
се явявал изцяло нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера
на дължимата годишно лихва: В случая, в договора е уговорен годишен лихвен
процент на 41, 17 %. Ищцовата страна е заявила, че при преценката дали тази
договорна клауза е неравноправна, следва да се има предвид и подписаното между
страните споразумение за допълнителен пакет услуги, като прибавяйки и неговата
стойност към уговорената възнаградителна лихва, стига до становището, че
размерът на възнаграждението на ответната страна е прекомерно. Настоящата инстанция намира това
процедиране за неправилно, тъй като в подписания между страните договор е
уговорен годишен лихвен процент в конкретен процентен размер, а допълнителното
споразумение е сключено наред с договора за кредит, но все пак независимо от
него, поради което при преценката дали клаузата, уреждаща размера на
възнаградителната лихва е неравноправна, следва да се има предвид конкретния
размер на уговорената договорна лихва, посочена в самия договор.
Максималният размер на договорната
лихва / възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо
нормативно ограничение при договарянето на размера на възнаградителната лихва, то
съгласно наложилата се съдебна практика /решение № 906/30.12.2004 г. по
гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005г., ІІ
г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о., определение
№ 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
възнаградителна лихва , съществено превишава нейната обезщетителна функция по
повод предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя
тази практика.
В съответствие с препращащата
разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с
Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. /в сила от
01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на
текущата година е приложим за първото полугодие на съответната година, а
лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим за второто полугодие. Предвид това
и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време на действие на целия
докговор е 0, то годишния размер на
законната лихва се явява 10% или
трикратния-30%. Следва са се отбележи, че съдът не кредитира заключението на
вещото лице касателно определения размер на законната годишна лихва, доколкото
същото в тази му част явно противоречи
на нормативния начин за определяне размера на законната лихва.
В случая отразеният в договора ГЛП -
41.17% надвишава трикратния размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД,
същата следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се
приеме дължимост на лихвата до размера от 10 % - законната лихва. В този смисъл
е и горецетираната съдебна практика.
Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд касателно нищожността
на клаузите за предоставяне на ответницата на пакет от
допълнителни услуги и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Изброените допълнителни услуги не водят до
някакава икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на
уговорената цена. На практика е
уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за
предоставянето на услугите/в този смисъл е и изложеното от жалбоподателя, че
възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на
длъжника да поиска промяна в договора му
за кредит във всеки един момент от живота на договора/, а не за реално предоставени
такива. Не са ангажирани и доказателства по делото, на ответника да е
предоставена някоя от сочените услуги. В случая и възнаграждението,
което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 3750лв., а кредита е в размер на 5000лв., Или касае се до близки
по размер суми, което води до извода, че уговореното
възнаграждение е прекомерно и е
в противоречие с принципите на справедливост. На практика,
заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без насрещно задължение
на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна
престация.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане
на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая
не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за
които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги
са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не
се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в
случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги,
като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за първата
услуга, но не и на останалите такива.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълнителните услуги се явяват
и неравноправни по смисъла на чл.143,
ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което
означава, че той следва да плати предварително за възможност, която е изцяло
зависи от волята на кредитора. С тези
клаузи се въвежда задължение на едната
страна по договора да заплати за нещо, което
има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на
падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Предвид
изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е уговорено
заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни.
Досежно претенцията за прогласяване нищожността на клаузата
по чл.12.4 от общите условия към договора,
съгласно която след прекратяване на договора остава в сила
задължението на клиента да заплати
остатъчните и погасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
таксите по чл.17.4. Ищцовата страна сочи, че същата се явявала неравноправна
по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗПи като такава нищожна, съответно нищожна
и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Съгласно правната теория, а и константната практика, прекратяването
на договора за потребителски кредит, който е с продължително изпълнение, има
действие занапред и от момента, в който то стане факт, клиентът изгубва правото
да ползва предоставения му от кредитора паричен ресурс. Заплащането на суми по
погасителен план (главница и лихви), на възнаграждение за допълнителни услуги и
на такси по кредита е форма на изпълнение на задълженията на кредитополучателя,
а договорното изпълнение е съвместимо само с действащ договор, със съществуваща
договорна връзка между страните. С прекратяването на договора, както и с
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, длъжникът губи правото да ползва
за в бъдеще предоставения му от кредитора паричен ресурс и всички съпътстващи
кредитното правоотношение услуги. Въвеждането в тежест на потребителя на
задължение да заплаща суми, представляващи в действителност цена на ползвания
кредит, за време, през което няма да получава насрещна престация от кредитора,
нарушава равнопоставеността на страните по правоотношението и поставя
потребителя в по-неблагоприятно положение спрямо кредитора / 143 ЗЗП/. В този смисъл е и
тълкувателно решение по тълк. д. №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отречено правото на кредитора при
предсрочна изискуемост на кредита да получи уговорената в договора за кредит
възнаградителна лихва за времето от настъпване на предсрочната изискуемост до
крайния срок на договора/решение №109/12.08.2019г. по
т.д.№636/2019г., ІІт.о./.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че клаузата на чл.12.4 от общите условия към
договора се явява нищожна, съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП.
Водим от горното съдът намира, че обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлена претенцията за признаване
нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№**********, сключен между същите страни на 09.02.2017 г., само в частта
касателно уговорената възнаградителна лихва от 41.17% годишно за размера над
10% , поради противоречие на добрите нрави, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за признаване нищожност на клауза по чл.12.4 от Общи
условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит,
подписани от страните по делото, като вместо него бъде постановено друго, с
която бъде обявена нищожността на сочените клаузи. В останалата обжалвана част,
решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Решението следва да
бъде коригирано и в частта, касателно пирсъдените разноски, като бъде отменено
в частта, с която Х. е осъден да заплати на дружеството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размера над 100лв. до 150лв.,съответно
дружеството следва да доплати възнаграждение на процесуалния представител на Х.
в размер на 257.50лв..
Съгласно ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на. материално затруднени лица, като в случай че в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, той има право на
адвокатско възнаграждение, като в този случай съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Предвид
това и с оглед уважената част на
претенциите, дружеството-ответник следва да
заплати на процесуалният представител на Х. възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 750лв., което е съобразено с разпоредбата на чл.7, от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата
и правна сложност на делото. Съответно Х. следва да бъде осъден да заплати на
дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 100лв..
С
оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, “Профи кредит България“
ЕООД- гр. С. следва да заплати и вместо освободената от заплащането на държавна
такса страна, държавна такса за въззивното обжалване в размер на 114.51лв., както и да доплати такава за
първоинстанционното производство в размер на 229лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационнат обжалване/определение №344 от 06.12.2019г. по
т.д.№1351/2019г., ІІт.о./.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №215 от 02.07.2019г. по гр.д.№1359/2018г., изменено в частта за разноските с определение №745/30.08.2019г. на НПРС, само в частта с която е отхвърлена претенцията за признаване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, само в частта касателно уговорената възнаградителна лихва за размера над 10% до 41.17% годишно , поради противоречие на добрите нрави, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за признаване нищожност на клауза по чл.12.4 от Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от страните по делото, като вместо това в тази част постановява:
ПРИЗНАВА за нищожни, по предявения от Х.Б.Х. с ЕГН********** ***, чрез адв. Д. Ф. от САК срещу “Профи кредит България“ ЕООД,-тр.С., адрес на управление: бул. ..., ЕИК ..., представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г. иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен на 09.02.2017 г., само клаузите на р.VІ касателно уговорената възнаградителна лихва за размера над 10% до 41.17% годишно , поради противоречие на добрите нрави, както и ПРИЗНАВА за нищожна клауза по чл.12.4 от Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договора за потребителски кредит.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която са признати за нищожни като неравноправни клаузите в раздел VІ „Параметри“, които касаят задължение за заплащане на допълнителен пакет от услуги в размер на 3750лв. от договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен на 09.02.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание по чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД от страна на Х.Б.Х. против “Профи кредит България“ ЕООД-гр. С., за признаване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********, сключен между същите страни на 09.02.2017 г. /с изключение на частта, касателно уговорената възнаградителна лихва в размера над 10% до 41.17%/.
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. С. да заплати на адв.Д.Л. Х.при САК
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 750лв..
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С. да заплати по сметка на ШОС държавна такса в размер
на 114.51лв., както и да доплати такава за първоинстанционното производство в
размер на 229лв..
ОСЪЖДА Х.Б.Х. да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление- гр. С. юрисконсултско вънаграждение за въззивната
инстанцияв размер на 100лв..
На основание чл.280, ал.3
от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.