Р Е Ш Е Н
И Е
№ 21.12.2011 г. гр. Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд гражданска колегия
на седми декември две хиляди и единадесета година
в публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА ДИМИТРОВА
Секретар: Н.С.
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова гражданско дело № 402 по описа на
РС-Свиленград
за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание по чл.202, ал.1, т.3, вр. чл.211,
ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, по чл.212, ал.4, вр. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за положен извънреден
труд и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.
Производството по делото е образувано по искова молба на И.Б.Д., ЕГН:********** ***
против Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, гр.София, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза” №46. Ищецът твърди, че за
времето от 07.06.2008г. и до 10.02.2010г. работил като полицай в ГПУ-Свиленград
към РД „Гранична полиция”-Елхово при ГД „ГП”-МВР. Сочи, че работил на смени по
24 часа, като смените в МВР били по 8, 12, и 24 часа. Като държавен служител в МВР нормалната продължителност
на работното време била 40 часа седмично. Тъй като работният процес бил
непрекъснат следвало времето за хранене следвало да се отчита като работно
време. Освен това участвал в обучения (учебни години) и стрелби,
провеждани по смени и в изънработно време. Така полагал повече от 40 часа труд
седмично, т.е. положил бил извънрден труд, който не му бил заплатен. Заявява още, че извънредният
труд бил регламентиран в Инструкция № Iз-1331/25.02.2006г.
за реда за разпределяне на работното време в МВР, отчитането му и
компенсирането на работата на държавните
служители извън работното време и
Инструкция № Iз-343/05.03.2009г. и
Инструкция № Iз-2295/08.12.2006г. за
патрулно постовата дейност. Извънредният труд полаган по време на
професионалното обучение на служителите
бил регламентиран в Наредба № Iз-1011/04.07.2006г.
за професионално обучение на служителите от МВР. Всички часове на такива обучения
били извън работното време, поради което представлявали извънреден труд.
Поради това моли да бъде
постановено решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му
заплати сумата от 1000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
извънреден труд за времето от 07.06.2008г. до 10.02.2010г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата
от 200 лв., представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от
момента, когато сумите са станали дължими до предявяване на иска. Претендират
се и разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника по делото ГД „ГП”-МВР, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Обучението по
физическа подготовка, полицейска лична защита и стрелкова подготовка се
провеждало в установеното за структурното звено работно време и било включено
при отчитането на работното време. Времето за обученията и стрелбите се
включвало при отчитане на работното време. Освен това държавните служители изпълнявали служебните си задължения
извън работно време в работни дни и в почивни и празнични дни извън установения
месечен график по разпореждане на Директора на ГДГП с писмена заповед.
Работното време се отчитало съгласно Инструкция № Iз-1331/25.02.2006г.
, като се изчислявало сумирано за тримесечен период, а времето за почивка и
хранене не се отчитало за работно време. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание на основание
чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът
на исковете за заплащане на извънреден труд са увеличени от 1000,00 лв. на 1649,18
лв., от които 1005,44 лв. – възнаграждение за извънреден труд до 50 часа и
643,74 лв. – обезщетение за извънреден труд над 50 часа, а размерът на иска по
чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 200,00 лв. на
281,24 лв., от които 192,61 лв. лихва за забава върху възнаграждението за
извънреден труд до 50 часа и 88,63 лв. лихва за забава върху възнаграждението
за извънреден труд над 50 часа.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото и се
установява от писмените доказателства по делото (писмо с рег.№19065/26.10.2011г. и писмо с рег. №29447/10.10.2011г.),
че ищецът Д. е работил по служебно правоотношение при ответника ГДГП- МВР като полицай
в ГПУ – Свиленград към РДГП-Елхово при ГДГП-МВР за процесния период от 07.06.2008г.
до 10.02.2010г., като видно от посочените писма след 18.02.2010г. Д. е назначен
на длъжност в ОД на МВР-Хасково.
Съгласно писмо от с рег.№19065/26.10.2011г. от ГДГП, за
провежданите обучения и стрелби протоколи не са съставяни, а същите са
отразявани в дневници за отчет на проведените занятия.
За изясняване на делото от фактическа страна
бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице
представи и бяха приети няколко варианти на заключението, предвид представянето
пред него от страна на ответника на допълнителни данни в хода на делото във
връзка с участието на ищеца в провеждани професионални обучения. В съдебно
заседание вещото лице заяви, че поддържа последното заключение от 05.12.2011г.,
отразяващо всички впоследствие представени от ГДГП необходими документи и
ведомости.
В това заключение е отразено, че
вещото лице е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на
данни по нарядните дневници, конкретно представените му заповеди за
провеждане на стрелби на ГДГП, както и Заповеди №47/16.01.2009г.,
№55/14.01.2008г.
и №75/01.2007г. и Наредба №Iз-1011/04.07.2006г., регламентиращи нормативите на
професионалните обучения, които следва да се осъществят за процесния период, а
именно: специална и практическа подготовка по 4 учебни часа на месец или 12 часа на
тримесечие, или общо 48 часа годишно, обучение по физическа подготовка не
по-малко от 2 учебни часа седмично или общо 96 часа годишно, обучение по
полицейска лична защита не по-малко от 2 учебни часа или общо 96 часа годишно, както
и в обучение по стрелкова подготовка не по-малко от 4 учебни часа месечно или
общо 48 часа годишно. Вещото лице не е открило данни дали полаганият отпуск е
бил допълнителен такъв за извънреден труд по чл.211, ал.5 от КТ. Въз основа на
тези данни и съгласно конкретно проведените мероприятия е дадено заключение, че за периода от 07.06.2008г. до 10.02.2010г. часовете
извънреден труд са изчислени на общо 368,5 часа без превръщане на нощния в
дневен труд, които превърнати (при коефицент 1.143) в дневен труд съгласно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на работниците и
служителите по трудов договор възлизат на общо 407 часа. Изработените като
извънреден труд и неплатени часове до 50 часа за процесния период съгласно
експертизата са 188 часа без трансформация на нощния в дневен труд, като
възнаграждението дължимо за тях се равнява на 1005,44 лв. или съответно 227
часа при превръщане на нощния в дневен труд, като възнаграждението за тях се
равнява на 1202,40 лв. Посочени са и извънредните часове над 50 часа на отчетен
период, както и стойността на възнаграждението за тях. Мораторната лихва върху
неизплатените възнаграждения за извънреден труд до 50 часа, дължими по
тримесечия, възлиза на общо 192,61 лв. без превърщане на нощния в дневен труд
или съответно на 254,16 лв. при превръщане на нощния в дневен труд. Отразена е
и лихвата за забава за същия период върху обезщетението за извънредния труд над
50 часа на тримесечие.
За по пълното изясняване на
делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита като свидетели на Кирил
Бисеров и Борислав Б., служители в ГДГП-МВР, от показанията на които се установи,
че за процесния период на 2008-м.02.2010г. всички служители в ответната
дирекция – ГПУ-Свиленград, вкл. и ищеца са участвали задължително в провеждани
в извънработно време мероприятия, свързани с провеждани семинари, обучения,
тестове, стрелби, запознаване с нормативни документи, провеждани почти всеки
месечно за около 4 часа.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР
държавните служители, какъвто е и ищецът Д. съгласно писмо с рег.№19065/26.10.2011г. и писмо с рег. №29447/10.10.2011г.,
имат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на
чл.211, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като съгласно ал.3 на същата разпоредба работното време за
служителите, работещи на смени, се изчислява сумирано на тримесечен период и
при работа извън работното време се извършва компенсация с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен
отпуск за отработеното време над 50 часа. Следователно за ищеца Д. се поражда
право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие
на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно
заключението от 05.12.2011г. по приетата съдебно-икономическа експертиза, което
съдът възприема като изготвени обективно
от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Това се потвърди и от
гласните доказателства (свидетелите Б, и Б.), от които пък се установи, че
всички професионални обучения са задължителни и се провеждат винаги в извън
работно време. Показанията на свидетелите съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви, логични и последователни.
В този аспект досежно
обученията действително, съгласно Наредба №Iз-1011/04.07.2006г.
за професионалното обучение на служителите от МВР, професионалното обучение на
служителите от МВР бива два вида – с окъсване и без откъсване от работа (чл.2).
Претенцията на ищеца касае именно участията му в обучения без откъсване от
работа, а именно специална практическа подготовка, физическа подготовка, лична
полицейска защита, стрелкова подготовка, регламентирани в глава трета от
посочената наредба. Тези обучения принципно и съгласно чл.44,41,39 от наредбата
е следвало да се провеждат в установеното за структурното звено работно време, което
не е сторено предвид гласните доказателства по делото (св.Б, и св.Б.), чиято
доказателствена стойност и достоверност не бе опровергана от ответника чрез
други доказателства в обратна насока. В този смисъл независимо, че съгласно
чл.18 от Инструкция рег.№ Iз-343/05.03.2009г. на МВР държавните служители в МВР
изпълняват служебните си задължения в извън работно време въз основа на заповед
за полагане на извънреден труд, отчитан по съответния за това ред с протокол
(чл.19) и че такива заповеди и протоколи за ищеца липсват, това не означава, че
същият не е полагал извънреден труд, което се установи от експертното
заключение и гласните доказателства. След като ищецът е участвал в
гореописаните мероприятия и обучения и то провеждани в извън установеното за
него работно време (преди или след смяна и през почивните дни), то следва да се
приеме, че същият е полагал извънреден труд не само от изработеното повече над
работните му смени, но и от участието му в тези обучения, които съгласно Наредба
№Iз-1011/04.07.2006г.
е следвало да са без откъсване от работа и винаги в рамките на работното време,
именно за да не се стига до подобно ангажиране на служителите да изпълняват
задълженията си по поддържане на нивото на професионалната си квалификация в
извън установеното за тях работно време. След като това не е направено съдът
намира за доказана по основание претенцията му за извънреден труд както от
отработено повече от смени, така и вследствие на участието му в професионални
обучения в извън работно време.
Имайки предвид така
изложено и съгласно експертното заключение от 05.12.2011г. налице е положен от
ищеца Д. извънреден труд за процесния
период от 07.06.2008г. до 10.02.2010г. Видно от това заключение за този период,
въз основа на представените му Заповеди №47/16.01.2009г.,
№55/14.01.2008г.
и №75/01.2007г.
и съгласно Наредба №Iз-1011/04.07.2006г. и конкретно посочените заповеди на ГДГП за провеждане
на стрелби, извънредните и неплатени часове до 50 часа за процесния период са 188
часа без трансформация на нощния в дневен труд, а възнаграждението дължимо за
тях се равнява на 1005,44 лв.
Съдът възприема именно този
вариант на заключението на вещото лице, тъй като не следва да намерят
приложение разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и най вече чл.9 от тази наредба, регламентиращ превръщането
на нощните отработени часове в дневни съгласно определен коефицент, доколкото в
чл.2, ал.2 от наредбата изрично е предвидено, че тя се прилага единствено за
работниците и служителите по трудово правоотношение. Следователно не намира
приложение за държавните служители, работещи по служебно правоотношение,
какъвто е и ищецът по делото и не следва да се извършва подобна трансформация
на нощни в дневни работни часове. Такова превръщане на нощния труд в дневен с
определен коефицент не е предвидено в ЗМВР, нито в ЗДС или пък в сега
действащата Наредба за служебното положение на държавните служители, поради
което съдът възприема варианта на вещото лице без превръщане на нощния в дневен
труд. Също така съдът намира, че следва да направи изводите си не само на
базата на Заповеди №47/16.01.2009г.,
№55/14.01.2008г.
и №75/01.2007г.
и съгласно Наредба №Iз-1011/04.07.2006г., но и отчитайки реално проведените такива обучения с участието на ищеца, отразени в конкретно
представените от ГДГП заповеди за такива обучения, представени от ответника
ГДГП впоследствие. Това следва и от предвиденото в чл.32, ал.2 от Наредба №Iз-1011/04.07.2006г.,
съгласно който учебният хорариум за видовете подготовка се определят от
съответното основно структурно звено на МВР съобразно нивото на подготовка на
служителите, особеностите на оперативната обстановка и т.н. Следователно
меродавни са не общите нормативи за отделните обучения, регламентирани в
наредбата, а реално осъществените в съответното структурно звено, при това с
участие на ищеца. Дали са спазени или не минимално предвидените за тези
обучения учебни часове съгласно наредбата е без правно значение за изхода на
настоящия спор. Не могат да се направят и изводи в обратна насока и от
свидетелските показания, доколкото от същите не могат да се извлекат конкретни
данни за продължителността на отделните видове обучения и участието на ищеца в
тях, предвид обобщаващите възприятия на свидетелите Бисеров и Б. досежно тези
факти.
Съдът възприема именно тези
изводи на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на ответника, който не установи и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите
допълнителни възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд, чието
доказване бе в негова тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, постановяващ всяка
страна да доказва обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни
последици.
Поради всичко изложено и съгласно
събраните еднопосочни доказателства, съдът намира че следва да приеме за
доказано полагането на извънреден труд от ищеца Д. за периода от 07.06.2008г. до 10.02.2010г. и
следва в негова полза да се присъди сумата от 1005,44 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд до 50 часа на отчетен период
(тримесечен съгл.чл.211, ал.3 от ЗМВР), а именно за общо 188 неплатени часа.
В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 1005,44 лв., считано от предявяване
на иска на 07.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, на която има
право предвид така установената забава за заплащането й и която му се дължи
предвид искането в тази насока и съгласно чл.86 от ЗЗД.
Възнаграждение за положения
извънреден труд се дължи само за отработените в повече до 50 часа на отчетен
период, който отчетен период е тримесечен съгласно чл.211, ал.3 от ЗМВР,
предвид това че е недопустимо да се компенсира отработеното като извънреден
труд над 50 часа също чрез заплащане на допълнителното възнаграждение по
чл.202, ал.1, т.3 от ЗМВР, каквато претенция и ищеца няма. Разпоредбата на
чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР изрично предвижда компенсиране на работата извън
работно време с възнаграждение за отработени до 50 часа на отчетен период и с
допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа, като забраната за компенсиране
на този вид платен допълнителен отпуск с парично обезщетение, освен при
прекратяване на служебното правоотношение, е изрично и императивно уредена и в чл.212,
ал.4 от ЗМВР. В настоящия случай не е спорно и се установява от доказателствата
(писмо с рег.№19065/26.10.2011г.
и писмо с рег. №29447/10.10.2011г.), че ищецът Д. след 18.02.2010г. се е
преместил на работа от ГДГП-МВР в друга структура на МВР, а именно в ОД на
МВР-Хасково, поради което не може да се приеме, че е прекратено служебното му
правоотношение в МВР. Разпоредбата на чл.212, ал.4 от ЗМВР е приложима и има
предвид само случаите на окончателно прекратяване на служебното правоотношение
на съответния служител в МВР, а не случаите, когато служебното правоотношение
продължава от едно в структурно звено на МВР в друго такова, каквито структури
на МВР са както ГДГП, в която първоначално е бил назначен ищецът, така и ОД на
МВР-Хасково, в която към момента същият служи. Именно заради това и чл.212 от ЗМВР регламентира общо правото на всички служители в МВР, а не на служителите в
отделните му структури, на ползване на предвидените в този член отпуски. Това
обуславя и извода на съда, че правото на ищеца Д. да ползва полагащия му се
допълнителен отпуск за отработеното повече над 50 часа съгл. чл.212, ал.1, т.3
от ЗМВР продължава да съществува и той може да ползва така прехвърления си
отпуск и докато работи в ОД на МВР-Хасково. С оглед на това недопустимо е
присъждането на обезщетение за неползван допълнителен отпуск по чл.211, ал.1,
т.3 от ЗМВР, претендирано от ищеца в размер на сумата от 643,74 лв. Това
обуславя и отхвърляне на иска по чл.212, ал.4 от ЗМВР като неоснователен.
С оглед уважаване на главния иск по чл.202 от ЗМВР
в полза на ищеца Д. и на основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъдят и дължимите мораторни лихви върху дължимите и
неизплатени възнаграждения за
извънреден труд до 50 часа, считано от момента, когато сумите по тримесечия са
станали дължими съгласно чл.211, ал.3 от ЗМВР до предявяване на иска на 07.06.2011г., възлизащи на сумата от 192,61 лв. Такава
лихва за забава се дължи при наличие на забавено изпълнение на парично
задължение, каквото е настоящото съгласно чл.86 от ЗЗД, поради което в полза на
ищеца Д. следва да бъде присъдена и
дължимата мораторна лихва върху неизплатените му допълнителни възнаграждения за
положен извънреден труд.
Тъй като не се установи
дължимостта на обезщетението за неползван допълнителен платен отпуск по чл.212,
ал.4 от ЗМВР, то като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната
претенцията за мораторни лихви от 88,63 лв. върху така претендираното по този
текст обезщетение от 643,74 лв., изхода
на която зависи от основателността на главния иск по чл.212, ал.4 от ЗМВР.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца да се присъдят направените
по делото разноски в размер на общо 403,40 лв. за адвокатски хонорар, държавна
такса и
депозит за вещо лице съответно на уважените искове. Разноски от ответника не
се претендират и не следва да се присъждат.
Съдът, като взе предвид, че не е
събрана дължимата държавна такса по всички обективно кумулативно съединени
искове, следва на основание чл.77 от ГПК да осъди ищеца да заплати още 100 лв.
държавна такса по сметка на съда и съгласно чл.1 от ТДТССГПК по отхвърлените
искове по чл.212, ал.4 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” №46, на основание чл.202,
ал.1, т.3, вр. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР да
заплати на ищеца И.Б.Д., ЕГН:********** ***, сумата в размер на 1005,44 лв., представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд до 50 часа, а именно за общо 188 часа за периода от
07.06.2008г. до 10.02.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 07.06.2011г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” №46, на основание
чл.86 от ЗЗД да заплати на ищеца И.Б.Д.,
ЕГН:********** *** сумата в
размер на 192,61 лв., представляваща мораторна лихва върху
неизплатените допълнителни възнаграждения от 1005,44 лв. за извънреден труд до
50 часа, считано от момента, когато сумите по
тримесечия са станали дължими до предявяване на иска на 07.06.2011г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.212, ал.4, вр. чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане
на ответника Главна дирекция
„Гранична полиция”-МВР, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати на ищеца И.Б.Д., ЕГН:**********
***, сумата в размер на 643,74 лв., представляваща обезщетение за
неизползван допълнителен платен отпуск за отработеното време над 50 часа за периода от
07.06.2008г. до 10.02.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
07.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника Главна
дирекция „Гранична полиция”-МВР, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Княгиня Мария Луиза” №46 да заплати на ищеца И.Б.Д., ЕГН:**********
***, сумата в размер на 88,63 лв., представляваща мораторна лихва
върху обезщетението от 643,74 лв. за неизползван допълнителен платен отпуск за
отработеното време над 50 часа за периода от 07.06.2008г. до 10.02.2010г., считано от момента, когато сумите по
тримесечия са станали дължими до предявяване на иска на 07.06.2011г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Гранична
полиция”-МВР, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” №46, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца И.Б.Д.,
ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на 403,40
лв. за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН:**********
*** на основание чл.77 от ГПК да заплати по
сметка на РС-Свиленград държавна такса от 100,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия