Решение по дело №186/2019 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 131
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20193220100186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 4.12.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на  двадесет и пети ноември  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                             `                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИНКО МИНЧЕВ

при секретаря Димитричка Иванова …………………………………………

и в присъствието на прокурора ………………………

като разгледа докладваното от районния съдия  гр. дело №00186  по описа за  2019г.   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Предявена е  искова молба от З.М.Ч.  ЕГН ********** *** с адрес за призоваване гр.Д., бул.“25-ти септември“ №52, ет.2, офис 9 срещу Р.А.Д.  ЕГН ********** *** Т. с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е  собственик на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Г.Т., представляващ дворно място с площ от 2 740 кв. м., представляващо  УПИ VII-24 в квартал 21 по регулационния план на с.П., общ.Г.Т., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 85, 00 кв.м.  при граници и съседи :улица, улица,  УПИ-VІ-23 и  УПИ-Х-25, като ответницата  бъде осъдена да предаде на ищеца  владението върху така описания   имот. Иска се отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №18,т.II, рег.№568, дело№179 от 7.03.2019г. на СВ при АВ Г.Т..

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен  отговор на исковата молба.  В приложения отговор ответника намира исковете за допустими, но  ги оспорва като изцяло неоснователни.

Приложени са писмени доказателства. Не се противопоставя на приемането на приложените към исковата молба писмени доказателства.

Съдът прави следния проекто доклад по делото:

Предявените искове са  с правно основание чл.108 и по чл.109 от Закона за собствеността.

Исковете са предявени от лице, което  твърди че   притежава право на собственост. Изложени са твърдения, че ответницата владее поземлен имот, собственост на ищцата, поради което е налице правен интерес от предявените искове.

Исковете са процесуално допустими.  

Не се спори по делото, че ответницата е леля на ищцата, сестра на нейната майка.

От приложените по делото доказателства съдът приема  за установено следното: Съгласно приложения  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  **********. от 7.03.2019г. на нотариус Б. Б. *** действие районен съд Г.Т. ответницата закупила спорния поземлен имот от Пенка Николова К. за сумата от 5 000 лв. След покупката на имота ответницата започнала да заплаща консумираните вода и електроенергия за имота.

От приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дата 31.10.2016г. се установява, че продавачът на имота П. Н. К. се задължила да продаде процесния поземлен имот на ищцата З.Ч. при цена на сделката от 10 000 лв. Уговорено е сумата от  5 000 лв. да бъде   предадена при сключването на договора, а останалата част от сумата в размер на 5 000 лв. ще бъде изплатена при подписване на окончателния договор. Страните за задължили да сключат окончателен договор до 30.12.2017г.

С тази цел ищцата била кредитополучател по банков кредит.

В показанията си продавачът на имота свид. П. Н. К., без родствена връзка със страните,  заявява, че през месец октомври 2016г. при нея дошли ищцата, ответницата и мъжът с когото последната живее на семейни начала. Ищцата й казала, че купува къщата за себе си и нейната дъщеря, но тъй като нейната леля нямало къде да живее, я помолила да предаде ключовете на къщата, преди ищцата да й предаде цялата сума за покупката на имота. Свидетелката се съгласила и през месец ноември 2016г.  предала ключовете на ищцата и оттогава ответницата, заедно с нейния съжителстващ, заживели в спорния имот. Според показанията на свидетелката ищцата предала на нея сумата от 5 000 лв. през пролетта на 2017г., сумата от 4 000 лв. през 2018г. и сумата от 1 000 лв. в края на 2018г., когато били при нотариуса. Предаването на парите било винаги в присъствието на ответницата.

В края на 2018г. уговорената сделка между свидетелката и ищцата не се осъществила, тъй като собствеността върху дворното място била общинска и следвало имота да се отпише от актовете за общинска собственост.

След като се снабдила с необходимия документ за собственост в началото на 2019г. свид. П. К. опитала да се свърже по телефона с ищцата за изповядване на сделката. След като не успяла да се свърже с ищцата, свидетелката се обадила на ответницата за изповядване на сделката, тъй като останала с впечатление, че ищцата и ответницата „били заедно“.

На 7.03.2019г.  свидетелката и  ответницата се явили пред нотариус Б. Б., като свидетелката прехвърлила спорния  имот на ответницата, като заявила пред нотариуса, че получила продажната цена.

След сделката свид. К. успяла  да се свърже по телефона с ищцата, като й казала че прехвърлила   имота на нейната леля. Ищцата започнала да плаче и  изпаднала в шок.  Тогава свидетелката почувствала „измама“.

Свид. Т. А., живеещ на семейни начала с ответницата, твърди, че ответницата закупила процесния имот от свид. К., като й предала последователно сумите от 5 000 лв., 4 000 лв. и 1 000 лв. От три години свидетелят живее с ответницата в спорния поземлен имот.

При извършената очна ставка между свид. К. и свид.А., първата потвърждава показанията си че договаряла продажбата на имота с ищцата, посочените парични вноски били предадени на нея от ищцата, като не са верни твърденията на свид. А., че парите й били предавани от ответницата.

Свид. И., без родствена връзка със страните, заявява, че знае че ищцата закупила имота за  себе си и дъщеря си. През 2019г ответницата му казала, че прехвърлила имота на собственото си име, без ищцата да знае.

Свид. Б. Б., нотариус, заявява, че сделката му се сторила „дискусионна“, но не си спомня други подробности.

 Свид. Т. А. е явно заинтересован от изхода на спора. Живее на семейни начала с ответницата в спорния поземлен имот. Твърденията му се опровергават по категоричен начин от показанията на свид. П. К.. Нейните показания са изчерпателни, подробно и последователно  описващи  етапите от преговорите с ищцата за продажба на имота, заплатените на парични вноски суми от ищцата,   предаването на ключа на къщата на ищцата, която предоставила къщата на леля си. Освен това свид. К. е без родствена връзка със страните, показанията й са лишени от обичайните роднински пристрастия. Поради това съдът приема тези показания за достоверни.     

Защитата на ответницата твърди, че предварителният договор бил антидатиран, съставен за нуждите на съдебното производство.

Тези твърдения са неоснователни. Свид. К. без колебания посочва времето и мястото на сключването на договора, заявява, че подписала договора преди три години, като договаряли двете с ищцата.

 От тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Продавачът на спорния имот свид. К. е договаряла  продажбата на имота с купувач  ищцата, която на нея заплатила на последователни парични вноски действителната цена  на имота. Отношенията между ищцата и ответницата са били  трайни и породени от близката им родствена връзка. Поради това ищцата допуснала ответницата да живее в имота. При легализиране на сделката пред нотариус продавачът на имота е бил въведен в заблуждение, като прехвърлила имота на близката родственица на ищцата.

От приложените писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че   ищцата, заплащайки цената по сделката според уговореното с продавача, е действителния собственик на процесния поземлен имот.

Ответницата  владее имота без правно основание.

Без значение е обстоятелството, че ищцата не е владеела имота.

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска  своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.          

С оглед на изложеното съдът намира  исковете   за  доказани и   основателни, поради което следва да се уважат,  както са предявени.

Предвид изхода на спора основателно е искането да се присъдят на ищцата  сторените по делото разноски-за държавна такса, адвокатско възнаграждение - общо в размер на 502, 48 лв.

Договореното от ищцата адвокатско възнаграждение  в размер на 400 лв. другата страна намира за прекомерно. Това възражение е неоснователно. Договореното адвокатско възнаграждение е под минималния размер съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от наредба №1 от 9.07.2004  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно искането за отмяна на процесния нотариален акт следва да се има предвид следното: Сделката извършена в изискуемата от закона форма  от несобственици на имота, не я прави недействителна. При констатирането на действителния собственик на имота съдът със  силата на присъдено нещо  решава правния спор, като последиците произтичат от постановеното съдебно решение.  На отмяна подлежат единствено констативните нотариални актове за право на собственост при опровергаване на констатираните в тях обстоятелства.  

Като съобрази тези обстоятелства, съдът :

                                          

                                     Р           Е         Ш         И        :       

                                                       

                                                                  

     Признава за установено по отношение на Р.А.Д.  ЕГН ********** *** Т. , че З.М.Ч.  ЕГН ********** ***  е собственик на недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Г.Т., представляващ дворно място с площ от 2 740 кв. м., представляващо  ********** по регулационния план на с.П., общ.Г.Т., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 85, 00 кв.м.  при граници и съседи :улица, улица,  ****, като осъжда Р.А.Д.  ЕГН **********  да предаде на З.М.Ч.  ЕГН **********    владението върху така описания поземлен   имот.

 

Осъжда Р.А.Д.  ЕГН **********  да заплати на  З.М.Ч.  ЕГН **********    сумата 502, 48 лв. сторени разноски по делото.       

                                                                 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съдД. в двуседмичен срок от  съобщаването.

 

След влизането на решението в законна сила подлежи на вписване.    

 

                                                                                 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :