МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 44/16.08.2018г., постановена по НОХД №364/2018г.
по описа
на Районен Съд - Димитровград
Против подсъдимия Н. ***, ЕГН **********,
е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за престъпление по чл.343в, ал.3, вр.
ал.1 от НК – за това, че на 18.07.2018г. в гр.Димитровград, Област Хасково,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „***в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-0254-000227/19.06.2018г.
на Началника на РУП към ОД.МВР-Хасково, РУ-Димитровград, влязла в сила на
04.07.2018г.
Подсъдимият
Н.Т. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, признава
всичко описано в обвинителният акт, обяснява, че не е знаел за това, че му е
наложена принудителна административна мярка и не бил запознат със закона, а
същата вечер му се наложило да управлява автомобила си. Моли за налагане
предвиденото в закона наказание, като моли да не бъде лишаван от
правоуправление, доколкото работата му била свързана с пътуване до
местоработата си и обратно до семейството си.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия счита, че обвинението е доказано в случая, представя доказателства-
касаещи изпълнението на преди наложени наказания на подсъдимия, счита, че са
налице основанията за приложението на чл.78а от НК. Пледира за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
съобразно разпоредбата на чл.78а от НК, като му бъде наложено наказание „Глоба“
в минималния предвиден размер.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимия за виновен. С оглед представеното по делото
доказателство, намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а от НК, и налагане на предвиденото в тази разпоредба наказание
„Глоба“ в минималния предвиден размер.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наред със становищата на страните, прие за установени следните факти
и обстоятелства:
Подсъдимият Н.В.Т. ***, работещ в
същия град, но живущ ***. Същия многократно е бил наказван по административен
ред за извършени от него нарушения по Закона за движение по пътищата, за което
му били налагани административни наказания.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18- 0254-000227/19.06.2018г. по чл.171,
т.1, б.“Д“ от ЗДвП на Началник РУП към ОД-МВР- Хасково, РУ-Димитровград,
свидетелството за управление на моторно превозно средство на подс.Т. било
временно отнето, тъй като на 19.06.2018г. в гр.Димитровград същият управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „***, с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане.
Заповедта била връчена лично на
подсъдимия на 19.06.2018г., като същия не носел и съответно не предал
свидетелството си за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено на 08.04.2014 год. от ОДМВР - Хасково. Така съобразно датата на
връчване на заповедта, същата влязла в законна сила на 04.07.2018г.
На 18.07.2018г. подс.Н.Т. отново
се качил и започнал да управлява лекия автомобил „***, като около 20.20ч. в
гр.Димитровград, Хасковска област, докато се движел по ул.“Хасковска“, бил
спрян за проверка от св.Хр.К. и св.Н.К.- полицейски служители в РУ-Димитровград.
При извършване на проверката водачът Т. не представил свидетелство за
управление на МПС и при извършената справка от полицейските служители чрез служебно
предоставен таблет установили, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача Т. е отнето по чл.171, т.1 от ЗДвП. Така подсъдимия
бил отведен в РУ-МВР-Димитровград, където св.Н.К. съставил на водача Акт за Установяване
на Административно Нарушение (АУАН) серия Д с бланков №396457/18.07.2018г.,
който нарушителят подписал без да посочва възражения.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от показанията на разпитания свидетел Х.К., от
обясненията на самия подсъдим, от прочетените по реда на чл.283 от НПК
материали- приложени по досъдебното производство и имащи значение за разкриване
на обективната истина по делото.
Като извод от събраните
доказателства може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен
материал и липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Приетите
за установени по делото и изложени по-горе фактически положения се подкрепят от
събраните и проверени по делото писмени доказателства, актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП и издадените въз основа на тях заповед,
както и от останалите доказателства.
Безспорно се установи, че на процесната дата подс.Т. е
управлявал описаният лек автомобил, като при навлизане в гр.Димитровград е бил
спрян за проверка от контролните органи, като при извършената проверка е
установено, че водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС, за което е
издадена ЗПАМ от.06.2018г., влязла в законна сила на 04.07.2018г. Липсва
оспорване на установената фактическа обстановка, като същата е установена
достатъчно ясно от показанията на полицейския служител К.. Действайки по гореизложения
начин, подс.Н.Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, доколкото разпоредбата на този текст
предвижда налагане на наказание на всеки, който управлява моторно превозно
средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
При така изясненото положение,
съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият Н.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.3, вр.
ал.1 от НК за това, че на 18.07.2018г. в гр.Димитровград, Област Хасково,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „***в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-0254-000227/19.06.2018г.
на Началника на РУП към ОД.МВР-Хасково, РУ-Димитровград, влязла в сила на
04.07.2018г.
От субективна страна подс.Н.Т. е
извършил престъплението при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 хипотеза 1 от НК - същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Подсъдимият Н.В.Т. е роден на ***г***, с постоянен
адрес:***, живущ *** 16-Б-9, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни не са положителни
За
извършеното от подсъдимия престъпление, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до 3 години и „Глоба“ от 200 до 1000лева. Престъплението е
умишлено, подсъдимия е осъждан.
В случая обаче Съдът намира, че са налице предпоставките
за задължителното приложение на чл.78а от НК, доколкото няма регистрирани имуществени
вреди по това производство и не са налице незаплатени задължения, деецът към
момента на извършване на престъплението не е бил осъждан, а е реабилитиран.
Това е така, тъй като видно от приложената справка за
съдимост, налице са няколко осъждания на подс.Т., като има наложени наказания
„Глоба“. Видно от приложената към материалите от досъдебното производство справка
от ТД-НАП-Пловдив, по първите две осъждания глобите са били платени съответно
през 2008г. и 2009г. По отношение на третото наложено наказание е описано в
същата справка, че наложеното наказание „Глоба“ в размер на 500лв. не е
изпълнено. В с.з. беше представено разпореждане на главен публичен изпълнител
при ТД-НАП-Пловдив, видно от което производството по изпълнителното дело за
събиране на горепосочената сума, е било прекратено, поради непредприети
действия в 5-годишния давностен срок. Този давностен срок според описаното в
разпореждането е изтекъл на 09.04.2016г., от когато така наложеното наказание
„Глоба“ по НОХД №814/2010г. на РС-Хасково, се счита за изтърпяно, доколкото е
отпаднала възможността за събирането на посочената сума по принудителен ред. От
този период до датата на извършване на процесното престъпление, е изминал
2-годишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.88а, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82,
ал.1, т.5 от НК, който срок води до приложението на института на реабилитацията
по право по реда на чл.88а от НК. В случая подсъдимия е извършил процесното
престъпление след като е бил изтекъл давностният срок за реабилитация на
предишните му осъждания, и преди да извърши следващо престъпление. При това
положение на практика престъплението се оказва извършено от неосъждан деец, а
предвид наказанията- визирани в разпоредбата на чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК,
налице са основанията за задължителното приложение на разпоредбата на чл.78а от НК- за извършеното от подсъдимия престъпление, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода” за срок до 3 години и с „глоба” от двеста до
хиляда лева, като престъплението е извършено умишлено. Подс.Т. към датата на
извършване на настоящото престъпление е бил реабилитиран- т.е. не е осъждан, от
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК по
предходно дело е изминал период- приравнен с този за реабилитацията, като в
случая не са налице пречки за последващо приложение на тази разпоредба. По
делото не се установиха данни за причинени от деянието имуществени вреди,
поради което съдът счете, че са налице всички предпоставки за приложението на
чл.78а от НК - института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като отегчаващи отговорността
обстоятелства недобрите характеристични данни, утвърждаващи се навици за неспазване
законовите разпоредби свързани с управление на МПС, други нарушения на ЗДвП.
Като смекчаващи такива съдът прие направените самопризнания, изразеното
съжаление за постъпката си, пълното съдействие на органите на реда и на
органите на досъдебното производство, заплащане на всички дължими глоби към КАТ
и други държавни органи.
С
оглед описаното до тук, съдът прие, че следва да бъде даден значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така съдът прие, че
подсъдимия Н.Т. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба”, под средния предвиден размер. А доколкото
бе приет и значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът
намери, че следва размера на наказанието му да е по-близък до минималния
предвиден. Но с оглед наличието и на немалко отегчаващи отговорността
обстоятелства, този размер не следва де е минималния. Така съдът определи
размера на наказанието „Глоба“ на 1200 лева.
С оглед семейното
положение на подсъдимия и обстоятелството, че се прехранва с производство на
мебели, за която дейност му е необходимо да осъществява транспорт и пътувания
от и до работното си място, Съдът не наложи на подсъдимия другото предвидено
наказание- „Лишаване от право да управлява МПС“, доколкото прецени, че
наложеното наказание „Глоба“ ще осъществи своята цел за поправянето на дееца и
предвид обстоятелството, че едно наказание не следва да има револвиращ и
непредвидим ефект- надхвърлящ целите на наказанието и довеждайки един осъден
без възможност за препитание и достигане до положение, в което следва да
извършва други престъпления, за да може да заплати наложени му глоби.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът
приема, че причина за извършване на престъплението е пренебрежителното
отношение към установените правила за управление на моторни превозни средства.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
