РЕШЕНИЕ
№411
21.07.2021г.,
гр.Х.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Х., в открито
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
съдия: Цветомира
Димитрова
при секретаря Йорданка Попова ...................................................……....и
в присъствието на
прокурор.......……..………………………................................................................като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело №764 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.220, ал.1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „ЕЛИСЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Х., кв.„Б.” бл.**,
вх.*, ап.*, представлявано от управителя А. С. А., подадена чрез пълномощник,
против Решение към MRN 19BG002002000901R4
от 21.01.2019г. с рег.№32-227451/05.08.2020г. на Директора Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Решението се
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, поради издаването му в
противоречие с материалноправните разпоредби. Счита се, че нормите на чл.74 от
буква „а“ до буква „г“ от Митническия кодекс на Съюза били в отношение на
субсидиарност и само, когато митническата стойност на стоките не можело да бъде
определена чрез прилагането на дадена разпоредба, трябвало да се приложи тази,
която непосредствено я следвала в установената поредност. В случая тази
поредност била нарушена, тъй като митническата стойност на процесната стока
била определена съгласно чл.74 §2, буква „б“ от МКС – по метода на „сходните
стоки“, с позоваване на неприложимост на предходните два последователни метода
– на договорната стойност и на идентичните стоки. Във връзка с последното се
твърди, че доводите за неприложимост на метода на договорната стойност, посочен
в чл.70 от МКС, били неоснователни. В случая от изложените в оспореното решение
факти се установявало, че при въвеждане на стоките на територията на страната,
към декларацията била приложена и търговска фактура (инвойс) №BA2018K011A от
29.11.2018г., чиято автентичност не била оспорена, с изрично посочена в нея
договорена стойност на стоките. Допълнително, в отговор на искане
изх.№32-45994/11.02.2020г. дружеството представило копия на външнотърговски
договор, търговски фактури, фактури за продажба на стоките, копия на валутни
преводи. Тост, налице били нови доказателства, които потвърждавали договорната
стойност и при наличие на данни за
определяне на МС по реда на чл. 70 от МКС, прилагането на който да е от следващите по
ред методи било изключено. Сочи се, че макар и да не се оспорвала
автентичността на приложената инвойс-фактура, митницата оспорвала договорната
стойност на стоките, като я намирала за занижена. Изводите за това били
направени след анализ на наличната информация в митническата информационна
система МИС, както и след оценките на месечни агрегирани данни на сходни стоки,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международна
търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка за многогодишен
период или така наречените „справедливи цени“, съгласно §1, т.40 от ДР на
Закона за митниците. Анализирайки тези справедливи цени, митническите органи
приели, че декларираната митническа стойност била по-ниска от определената
рискова прагова стойност чрез системата ТЕЗЕЙ на Съвместния изследователски
център на ЕК. Изложените аргументи за неприлагане на договорна стойност били
неоснователни, за да се откаже приложението на този метод следвало да няма
данни за договорната стойност или реално платената цена за стоките. От друга
страна, не било възможно позовавайки се на третия по ред метод – сходни стоки,
митницата да изключва приложението на първия по ред – на договорната стойност.
Нямало как да се сравнява стока, чието описание решаващият орган приел за
недостатъчно с цената на стоки, които били сходни. При това положение не
ставало ясно как и при какви точно белези и критерии било извършено
сравнението, за да можело да се приеме, че договорната стойност на процесните
стоки била занижена, спрямо цената на сравняемите сходни стоки. Сочи се още, че
митническите органи неоснователно не приложили метода на идентичните стоки,
като обосновавали това с недостатъчно описание на процесната стока. Изложените
в решението аргументи за приложимост на метода „сходни стоки“ били в пълно
противоречие на аргументите за неприлагане на метода „идентични стоки“. Именно
поради липса на каквито и да било характеристични данни на внесените стоки
митническите органи не приложили метода „идентични стоки“, а за да приложат
метода „сходни стоки“, сравняемите стоки следвало да бъдат еднакви във всяко
едно отношение, да имали подобни характеристики и подобни съставни материали с
декларираните стоки, пуснати в свободно обръщение в приблизително същото време.
В случая митническите органи не описали каквито и да било характеристики на
процесната стока, за да можело да се направи преценка дали същите били сходни
със сравняемите. Това напълно обезмисляло и аргументите на решаващия орган за
анализ на чл.141 от Регламент 2015/2447, според който цената на сделката на сходни стоки трябвало
да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба
на същото търговско равнище и в приблизително същото качество като стоките
подлежащи на обмитяване. Освен това, от
оспореното решението не ставало ясно кои били тези сходни стоки, кога и от кои
страни били внесени, в какви количества, с какво качество и на какви цени и
търговски равнища. В административния акт не се съдържали данни за
характеристиките на стоките, определени като сходни, каквото било изискването
на чл.1, §2, т.14 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията от 24
ноември 2015г. Неправилно в решението било направено позоваване на решение по
дело С-291/15, с което Съдът на ЕС приемал, че сравнение между декларираната
договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними
стоки можело да обоснове съмнения за митническите органи. В случая обаче, в
оспореното решение не се съдържали мотиви за извършено сравнение със
средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними
стоки.
По изложените
съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството жалбоподател.
Допълнителни
доводи за незаконосъобразност оспореното решение се излагат в писмени бележки,
В същите се твърди, че митническите органи определили митническата стойност на
процесните стоки на база цени на други стоки – 210 бр. одеала от синтетични
влакна, внесени година и половина по-рано, като се счита, че това противоречало
на чл.74, §2, буква „б“ от Кодекса.
Ответникът
- Директор на ТД “Северна морска“ към
Агенция Митници, в представено чрез процесуален представител в съдебно
заседание и в писмено становище, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на разноски представляващи
юрисконсултско възнаграждение .В условията на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.01.2019г.
с митническа декларация (МД) № 19BG002002000901R4 (л.14, 122, 172), „ЕЛИСЕ “
ООД, гр.Х. декларирало за допускане за свободно обръщение 18 900 бр.
„полиестерни покривала за мебели“, описани в декларация под стока №1 (1/1), с
код на стоката по комбинираната номенклатура 63019090, с нетна маса (тегло)
Подадената
митническа декларация е била регистрирана в Справочна информационна система на
Агенция „Митници“ МИС3А, видно от Справка за регистрирани митнически декларации
за внос под режим 40 на стоки от тарифна позиция 6301, с държава на изпращане
Китай, за периода 08.01.2019г.-30.04.2019г. (л.340, позиция 5)
При оформянето
на режима за стоката била представена Търговска фактура № BA2018K011A от
29.11.2018г.(л.221, 22, 73, 127, 177), издадена от „SHANGHAI FLY FARTHER LOGISTICS CO, LIMITED“ („ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР
ЛОГИСТИКС КО, ЛИМИТЕД“), гр.Иу (Yiwu), Китай, въз основа на стойността по
представената фактура - 16 065.00 долара, равняващи се на статистическа
стойност 27 549.71 лева по курса на валутата за митнически цели към момента
на декларирането – 1.71489 лева за 1 USD. С митническата декларация са били
представени и други фактури, както и платежни нареждания.
Във връзка с
вноса на посочената стока, с писмо изх.№32-45994/11.02.2020г. (л.34), на Началника
на МП „Пристанище Варна-запад“, за
нуждите на допълнителна проверка, поради съмнения относно декларираната
стойност на стоката, било изискано от „ЕЛИСЕ“ ЕООД предоставяне в 10-дневен
срок на документи и информация, в подкрепа на декларираното, а именно: заверени
копия на външно търговски договори с лица, пряко или косвено свързани с вноса
на стоката; документи, удостоверяващи извършени транспортни и/или
застрахователни разходи; търговско досие по сключената сделка, в т.ч. оферти,
поръчки, ценови листи, потвърждения, проформи фактури, бизнес кореспонденция,
други сведения и документи, предшестващи издаването на търговската фактура за
придобиване на стоката; документи относно извършените плащания към доставчика и
към други лица, с които е налице договор за доставка и разпространение на
внасяната срока; документи удостоверяващи, формирането на продажната цена
стоката по митническата декларация (както и по други такива посочени в
писмото); всякакви други данни, сведения, документи, и информация,,
удостоверяващи стойността на декларираната стока.
Със Служебна
бележка рег.№32-80746/12.03.2020г. (л.33,40) Началник МП „Варна запад“ е
изискал от Началник отдел „Митническа дейност“ в ТД „Северна морска“
компетентно становище относно декларираната митническа стойност от „ЕЛИСЕ“ ООД
по внесени от дружеството стоки с декларации, сред който и тези, внесени с МД №
19BG002002000901R4.
С писмо
вх.№32-83414/16.03.2020г. (л.165) „ЕЛИСЕ“ ООД предоставило на ТД „Северна
морска“, МП „Варна-запад“, ксерокопия на митнически декларации и търговски
фактури (л.166-192).
В Служебна
бележка рег.№32-135869/13.05.2020г. (л.37), изготвена от ст.инспектор, отдел
МД, сектор МП, е посочено, че справедливата цена на ЕС на внесената стока е по
МД № 19BG002002000901R4 е 5.36 лв./кг.
Със Съобщение по
реда на чл.22, § 6 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза
рег.№137745/15.05.2020г. /Регламент (ЕС) 952/2013/ (л.28), Управителят на
„ЕЛИСЕ“ ООД е уведомен за наличие на обстоятелства, които обосновават основателно
съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по МД №
19BG002002000901R4, поради което не следвало да бъдат приложени разпоредбите на
чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013. В съобщението е посочено е, че справедливата
цена на ЕС за стока №1 - „полиестерни покривала за мебели“, е в размер на 7.86
лв./кг., като митническите органи не разполагали с мостри от стоките, нямало
протокол за извършена проверка към момента на вноса, в придружаващата фактура
нямало условия на плащане, нямало представена проформа фактура или
предварителелен договор между изпращача на стоките и получателя с количества и
стойности, нямало приложени банкови документи за извършено плащане. След
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
национална система се установило, че за процесните стоки били декларирани
по-високи стойности, които съществено се различавали от декларираните. Поради
това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло била
основана на изключително ниска фактура спрямо цената на средностатистическата
стойност на сходни стоки, възниквало съмнение относно точния размер на
митническата стойност на стоката. Поради това съмненията, че декларираната
стойност на внесените стоки представлявала цялата платена или подлежаща на
плащане за тези стоки сума продължавали и след представянето на допълнителни
документи, митническата стойност не следвало да се определи въз основа на
метода „договорна стойност“. Със съобщението дружеството е било уведомено за
започване на административно производство, като е била предоставена
възможността за изразяване на становище по посочените мотиви в 30-дневен срок.
В отговор на
Съобщение рег.№137745/15.05.2020г., в Становище вх.№32-163343/10.06.2020г.
(л.25) „ЕЛИСЕ“ ООД, чрез управителя си, е изразило възражения против
определената от митническите органи нова митническа стойност на стоката.
На 05.08.2020г.
от Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издадено процесното
Решение с рег.№32-227451/05.08.2020г. към MRN 19BG002002000901R4 от
21.01.2019г., с което е: т.1 Отказано приемане на митническа стойност на стока
№1 по митническа декларация MRN № 19BG002002000901R4 от 21.01.2019г.; 2. Определена е митническа
стойностна на стока №1 с описани в ЕД 6/8 като „полиестерни покривала за мебели
– 18 900 бр.“, код по ТАРИК **********, бруто тегло -
Решението е
връчено на 12.08.2020г., видно от известие за доставяне PS 9028 00429Т 8.
Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 20.08.2020г.,
видно поставения върху нея входящ номер.
По делото като
писмени доказателства са приети, документите съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт.
По искане на
жалбоподателя по делото беше назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която бе прието от съда. В същото вещото лице е
посочило, следното: 1.Плащането на декларираните в МД 19BG002002000901R4 от
21.01.2019г. стоки било извършено от вносителя към продавача по сметка, което
се потвърждавало от Суифт за банков трансфер, издаден от Райфайзен Банк, който
показвал извършено плащане на 29.07.2019г. Платената сума била 55 075.00
USD от сметка на „ЕЛИСЕ“ ООД към сметка на „ШАНХАЙ ФЛАЙ ФАРТЕР ЛОГИСТИКС КО“,
посочени били фактури: ВА2018КО11А/29.11.2018г. за 16065.00 USD (процесната);
ВА2018К013А от 28.11.2018г. за 22889.70 USD; ВА2019К208В/15.03.2019г. за
16120.30 USD (частично плащане). Следователно посочената в ивойс фактурата цена
била платена. 2. Анализът на данните от счетоводните документи на дружеството
жалбоподател показал, че било налице осчетоводяване както на доставката, така и
на плащанията чрез регистриране на данните в съответните счетоводни сметки
посочени в текста на заключението. Процесната доставка била регистрирана по
сметки 402 ,,доставчици от чужбина“, 304 „Стоки“; 503 „Разплащателна сметка в
лева“. 3. В кориците на дело се установили и фактури за „Терминално обслужване“
- стойност 475.27 лева и за ,,документация и обслужване за внос“ - стойност
100.00 лева, или общо 575.27 лева, които били включени в данъчната основа за
изчисляване на ДДС, която представлявала (митническа стойност) 27 549.71
лева + (мито) 3 305.97 лева + (други разходи) 575.27 лева, общо
31 430.95 лева по 20 % = 6 286.19 лева, толкова, колкото било
посочено в процесната митническа декларация. 4. Анализът на данните от
представените справки от митническите информационни системи показвал, че в
същите не се установявали стоки на същото търговско равнище, продадени с цел
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия
момент или приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на
остойностяване по процесната митническа декларация. Изискванията за определяне
на сходни стоки съгласно законовите разпоредби, не били налице. 5. Информация,
относно репутацията и търговската марка, също не се установила в данните от
справките. Относно произхода, данните показвали, че всички стоки били внесени
от Китай. Артикулите в справките били основно одеяла от различни материали,
както и детски такива. Изискването за взаимозаменяемост било налице, но
наименованието на процесната стока било „полиестерни покривала за мебели“, а не
„одеяла“. 6. Доказателствата по делото не давали информация дали при
извършването на анализите, митническите органи извършвали корекции, посочени в
законовите разпоредби. 7. От справката било видно, че селективните критерии
били: период на регистрация на митническите декларации за внос от Китай на
стоки с код по ТАРИК **********, изпращач (клетка 2), условия на доставка,
държава на износа, валута и сума, описание на стоката, бруто и нето тегло,
количество и мерна единица, митническа стойност и публични държавни вземания.
Справката съдържала регистрирани митнически декларации в различни митнически
учреждения в страната, Налице било основание да се приеме, че справката не била
изчерпателна и не съдържала всички митнически декларации за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2019г., от всички митнически учреждения в страната,
класирани в позиция 6301. Не можело да се заключи, че обхващала абсолютно целия
внос на сходни стоки. Липсвал също така и анализ за единичните цени на внос на
сходни стоки, от които можело да се направи извод дали приетата от митниците
цена 3.62 лв./бр. отговаряла на законовото изискване на член 141 § 3 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. 8. В случая било налице
съответствие между договорната (фактурната цена) за стоките и декларираната
стойност по процесната митническа декларация, съобразно данните в
счетоводството на „ЕЛИСЕ“ ООД. 9. Анализът на документите по делото, както и информацията
за системата Theseus и данните от същата, установяването на несъответствие
(различие) в тарифното класиране на процесиите стоки по ТАРИК с артикулите от
продуктовия код по Theseus показвал, че сравняването на процесните стоки с
артикулите от системата Theseus било неподходящо и на тази основа изводът
относно „справедлива цена“ и „изключително ниска фактурна цена“ бил неправилен.
В делото били налице документите и условията за определяне на митническата
стойност в съответствие с изискванията на член 70 от Регламент (ЕС) 952/2013г.
(търговска фактура и суифт за извършено плащане). Митническата стойност на
стоките, описани в обжалваното решение, следвало да бъде 27 549.71 лева,
колкото било посочено в процесната митническа декларация. 10. В съответствие с
извода по т.9, не възниквало допълнително задължение за мито и ДДС за стоките,
посочени в обжалваното решение за процесната митническа декларация.
В съдебно
заседание заключението по съдебно-икономическата експертиза се поддържа от
вещото лице, като се пояснява, че се разминават продуктовият код, цитиран по
системата ТЕЗЕЙ, със тарифния код, деклариран в процесната митническа
декларация. В процесната фактура и митническа декларация били декларирани
„полиестерни покривала за мебели“ като артикули, което наименование сериозно се
различавало от „одеала“.
По делото като
писмени документи са приети и представените от Агенция Митници документи
съдържащи информацията, послужила на вещото лице за изготвяне на експертизата.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното решение изхожда от компетентен
орган и е обективирано в писмена форма.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки, внасяни в територията на ЕС, е
регламентирана в Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския Парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост
(в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент). Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември
Съгласно чл. 74
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на
наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ
от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на
регламента.
Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото такова, при спазване на установената от регламента поредност.
Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация - съгласно чл.
140, § 1 от Регламента за изълнение, а ако съмненията им не отпаднат и след
предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от
Регламента за прилагане, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да
докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.
141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква
от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013
се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно
чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности. Според § 5 на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя.
„Идентични
стоки“, съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговарят на определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл. 1, §
2, т. 14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка“.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко
или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол - чл. 15,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На
това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140 § 1 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари
В тежест на митническия орган е да
обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на
декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да
се определи по реда на член 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което я определя по
вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. член 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл. 22, § 6 и 7 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 митническите органи са
длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да
му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата
по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата,
адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва
да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си
относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе
своето решение. За целта следва да са надлежно уведомени за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март
При регламентиране на общата процедура
във връзка с правото на изслушване, в член 8, § 1, буква „а“ от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в
член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и
информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като
основание за своето решение. В случая, такива документи и информация не са били
посочени в отправеното до дружеството жалбоподател писмо с
изх.№32-45994/11.02.2020г. (л.34), с което от страна на митническите органи са
били изискани документи и информация за нуждите на допълнителна проверка по
декларацията. В цитираното писмо на Началника на МП Пристанище Варна Запад е
посочено само, че за нуждите на допълнителната проверка по конкретни митнически
декларации, „поради съмнения относно декларираната стойност на стоката/ите“,
следва да бъдат представени изброени в шест точки документи, сведения и данни,
удостоверяващи стойността на декларираните стоки, но не са посочени никакви
документи и информация, въз основа на които адресатът може да получи представа
за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническите органи.
Визирания процесуален пропуск, обаче, съдът определя като несъществен,
доколкото с последващото изпратено до управителя на „ЕЛИСЕ“ ООД писмо-съобщение
рег.№137745/15.05.2020г. (л.28) и надлежно връчено му на 26.05.2020г.
административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени с член 22, § 6
от Регламент (ЕС) №952/2013, да съобщи на дружеството мотивите, на които ще се
основава бъдещото му решение, както и е предоставил на същото предвидения в
член 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 срок за изразяване на
становище, като в писмото подробно е посочено от какво произтичат съмненията на
митническите органи в справедливостта на декларираната митническа стойност.
В мотивите на оспореното решение е
посочено, че съмненията в декларираната митническа стойност на стоката
произтичат от това, че декларираната цена е по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тях в ЕС. Посочено е също, че за целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни на сходни стоки,
извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1, т.40 от
допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Основателните съмнения
можело да съществуват конкретно, когато декларираната стойност била по-ниска от
определена рискова прагова стойност. За целите на управление на риска,
рисковата прагова стойност можело да бъде определена на база на тези
справедливи цени. Същите се предоставяли на разположение на държавите членки на
ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre). Записано е, че за стока №1 по MRN
19BG002002000901R4 „полиестерни покривала за мебели – 18900 бр.“ код по ТАРИК
**********, държава на произход Китай, справедливата цена на ЕС е в размер на
9.17 лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система MIS3A, митническите органи установили, че за
стоки, сходни със стока № 1 по митническата декларация били декларирани
по-високи стойности, които съществено се различавали от декларираните. Предвид
това, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нето тегло била
основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна
статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност оставали съмнението
относно точния размер на митническата стойност на стоката. След направения
анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане
за свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки
били намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители и от същия вносител, които не били необичайно ниски. Същите били
декларирани и приети в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
както следва: Стока № 1 с описание в ЕД 6/8 „полиестерни покривала за мебели –
18900 бр.“, код по ТАРИК **********, нето тегло
Предвид така изложените мотиви може да
бъде проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно
„основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно
разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да
достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
Според приетата от съда
съдебно-икономическа експертиза, декларираната в процесната митническа
декларация договорна стойност на внесените стоки е била реално заплатена от
дружеството жалбоподател на продавача. Вещото лице е установило, че за така
декларираната внесена стока от страна на
„ЕЛИЗЕ“ ООД са били платени дължимите мито и ДДС. Експертът е установил
и друг факт, релевантен по отношение законосъобразното определяне на митническата
стойност на стоката – 18900 бр. „полиестерни покривала за маса“, а именно, че
данните от представените справки от митническите информационни системи не
показвали стоки на същото търговско равнище, продадени с цел износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или
приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване по
процесната митническа декларация. Така установеното дава основание за съда да
счита, че изискванията за определяне на митническата стойност на внесените
стоки чрез способа „сходни стоки“, съгласно относимите разпоредби, не е бил
приложим в случая. Анализът на представените от митническите органи справки
показал също, че липсва информация и относно репутацията и търговската марка на
стоката, послужила като база за определяне на митническата стойност на
процесната стока. Нещо повече, артикулите в справката били основно одеяла от
различни материали, както и детски такива. Т. е. използваната като база за
сравнение стока е била различна от внасяната, предмет на митническата
декларация, отнасяща се за „полиестерни покривала за мебели“. Сред селективните
критерии, приложени при определяне на новата митническа стойност на внесените
от дружеството стоки, бил и този на стока с код по ТАРИК **********, като
същият безспорно е различен от код по ТАРИК **********, отнасящ се за внесената
от дружеството стока по процесната декларация.
Действително използването като база за
сравнение на стока, различна от внасяната, е обяснимо с оглед приложения от
митническите органи за определяне на митническа стойност метод на „сходни
стоки“, но в случая от направеното от вещото лице проучване на интернет
страницата на „THESEUS“ става ясно, че (л.289) базата данни в него се ползва
главно за статистически цели и от експертите на ОЛАФ за борба с измамите. В
базата данни на „THESEUS“ не се намерило друго конкретно приложение и/или
препоръки за ползване на тази информация за определяне на митническа стойност и
определянето им като „справедливи“. Т. е. използваната от тази система
информация не следва да се счита за релевантна, що се отнася до конкретния
внос.
Съдът, като взе предвид приетото
заключение на вещото лице, което се кредитира изцяло от настоящия състав като
компетентно и безпристрастно изготвено, стигна до извода, че митническите
органи незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че
декларираната от дружеството жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от
предоставената чрез системата THESEUS цена. Иначе казано, при извършване на проверка
на декларираната митническа стойност на внесените стоки, стойността не следва
да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена от информационната
система „THESEUS“ – 9.17 лв./кг., и оттам да се стига до определяне на нова
цена по методите, определени в чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013, в случая чрез
този по § 2, буква „б“ от посочения член на регламента. Посочената цена,
съгласно новата разпоредба на §1, т.40 от ДР на ЗМ, може да представлява
„справедлива цена“, като средни цени за групата стоки от продуктов код 63014090
(вж. л.288), но тя не може да се приеме за рискова прагова стойност, нито за
средностатистически размер на покупните цени при вноса на сходни на
декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната договорна стойност
е необичайно ниска в сравнение с нея. Не само, че понятието „справедливи цени“
е въведено в ЗМ в сила от 01.01.2020г., т.е. след момента на осъществяване на
вноса по МД №19BG002002000901R4 от 21.01.2019г., но и използваните данни от
THESEUS са за различен период, несъвпадащ с датата на вноса. В тази връзка
следва да се отбележи, че макар и в решението си административният орган да е
посочил, че (л.89, гр.) словосъчетанието „по същото или приблизително същото
време“ не е дефинирано, съдът не споделя извода, че използваната като база за
сравнение митническа декларация MRN 18BG002002H012825-0 може да се счита за
издадена, във връзка с продажба в приблизително същото време, като тази във
връзка, с която е подадена и процесната МД, тъй като MRN 18BG002002H012825-0 е
от дата 11.09.2018г., т.е. подадена е повече от четири месеца преди подаването
на MRN №19BG002002000901R4. Освен това, по несъмнен начин от заключението на
експертизата се установява, че (л.288) извършеното сравняване с цената от
THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за стоки от
продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от подпозиция 6301 90 90 от
ТАРИК, каквито са процесните. За настоящия съдебен състав остава необяснимо и
защо мотивирайки „основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на
стоката (1.46 лв./бр. или 2.03 лв./кг.) с това, че същата е по-ниска спрямо
„справедлива цена“ в размер на 9.17 лв./кг., митническите органи са определили
новата митническа стойност на 3.62 лв./бр., която също е по-ниска от този
размер.
Липсата на други изложени в решението
данни води до извода, че неприемането от страна на митническите органи на
декларираните договорни стойности на стоката е немотивирано и
незаконосъобразно.
Установи се по делото от заключението на
вещото лице, че (л.296, т.1 и т.2) плащането на декларираната в МД
19BG002002000901R4 от 21.01.2019г. стока е било извършено от вносителя към
продавача по сметка, което се потвърждава от Суифт за банков трансфер, издаден
от Райфайзен Банк, показващ извършено плащане на 29.07.2019г., а анализът на
данните от счетоводните документи на дружеството жалбоподател показва, че е
налице осчетоводяване както на доставката, така и на плащанията, чрез
регистриране на данните в съответните счетоводни сметки. С това заключение се
опровергава, като неоснователно, съмнението на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза.
След като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внесените стоки по реда на член 74,
параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалвания акт и в нарушение на материалния
закон.
Следва да се отбележи, че дори да се
приемат за доказани предпоставките, визирани в член 140 на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, § 1 от Кодекса, то процесното решение е
постановено при неспазване на материалноправните предпоставки и в частта му, с
която митническата стойност на стоката е определена съгласно вторичния метод по
член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. Този метод би
намерил последователно приложение, с оглед посочването в акта, че описанието на
стоките в ЕАД е недостатъчно и не позволява прилагането на метода за
идентичност на стоките по смисъла член 1, параграф 2, точка 4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и че при допълнително проучване не е открита
достатъчно информация за показателите, необходими за да се приложи методът,
предвиден в буква „а“ на член 74, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013. За да
бъде определена обаче митническата стойност по буква „б“ на член 74, § 2 от
Регламент (ЕС) №952/2013 административният орган следва да установи и изложи
данни относно договорната стойност на стоки, които са „сходни стоки“ по смисъла
на член 1, § 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и да
съобрази разпоредбите на член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Като се отчете регламентираното в
чл.141, § 1, § 2 и § 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва за се
отбележи, че в оспореното решение е посочен номерът на митническа декларация,
която, както вече се посочи, е от 11.09.2018г. и е послужила за база за
определяне на новата митническа стойност, като е вписано, че същата е за
„одеала от синтетични влакна – 210 бр.“ Липсват обаче изложени данни, от които
да е възможно да се установи дали тези стоки са произведени в същата държава,
от същия производител, дали имат подобни характеристики, да се прецени
качеството и репутацията им, включително съществуването на търговска марка.
Няма възможност да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на
същото търговско равнище като стоката, чиято стойност се определя. В случая не
е извършен какъвто и да било анализ на условията по доставката по процесната
декларация и тези по взетата като база друга митническа декларация. При тези
установени обстоятелства, решението се явява недостатъчно мотивирано, тъй като
не съдържа изложени факти, от които да се направи обосновано предположение, че
посочените в него договорни стойности са именно на сходни стоки, за да се
приложи хипотезата на член 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В
приетата съдебно-икономическа експертиза се посочва установеното, а именно, че
митническите органи са определили нова митническа стойност в размер на 3.62
лв./брой на база за определяне MRN 18BG002002Н012825-0/11.09.2018г., като в
използваната за база митническа декларация са декларирани 210 броя одеяла,
докато в процесната са декларирани 18900 броя „полиестерни покривала за
мебели“. Поради това не би могло да се приеме, че са налице законовите изисквания
за сходни стоки, а в обжалваното решение не се намират данни за извършени
корекции на договорната стойност. Въз основа на това заключение може да се
направи извод, че дори визираните в MRN 18BG002002Н012825-0 от 11.09.2018г.
„одеала от синтетични влакна“ да се приемат за сходни стоки на процесните
„полиестерни покривала за мебели“, то административният орган не е изпълнил
задължението си да коригира използваната за база за определяне стойност, като
вземе предвид значителната разлика между броя на декларираните от жалбоподателя
стоки и този на сравняваните сходни стоки. Значителното превишаване на броя на
процесните стоки несъмнено води до визираните в член 141, § 1, изр.последно от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 разлики, които е следвало да намерят отражение
в оспорения акт чрез предвидената в § 2 на същата разпоредба корекция, каквато
в случая не е направена. Съответно оспореното решение се явява издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като, ако
бяха съобразени посочените разлики и направена корекция, тя безспорно би
оказала влияние върху размера на определената митническа стойност на стоката
по процесната митническа декларация, а
оттам и върху размерите на определените за доплащане мито и ДДС.
По изложените
съображения оспореното решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146
т.2, т.3 и т.4 от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода
на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски в общ размер на 2330.00 лева, от които 50.00 лева
внесена държавна такса (л.56), 1080.00 лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице (л.159, л.312) и 1200.00 лева действително заплатено възнаграждение
на един адвокат, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от
14.09.2020г. (л.359). Последното съдът не намира за прекомерно, поради
действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното
и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към
MRN19BG002002000901R4 от 21.01.2019г.с рег.№32-227451/05.08.2020г. на Директора
Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „ЕЛИСЕ” ООД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
кв.„Б.” бл.**, вх.*, ап.*, направените по делото разноски в размер на 2 330
(две хиляди и триста и тридесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия: