Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 649 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.П.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Наказателно постановление №19-1006-001851/27.05.2019 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, Група „КПДГПА“, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева /двеста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща писмено становище, в което поддържа въззивната жалба и
иска отмяна на НП.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
На
10.02.2019 г. около 14:27 часа жалбоподателят А.К. управлявал лек автомобил
„Пежо“, сив на цвят, с рама № ... Заедно с него в автомобила бил и собственикът
на МПС-то К. К. Ц.. На АМ Тракия, км 69, в посока на движение към гр. София управляваният от жалбоподателя автомобил
бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ Пазарджик, в която
участвал и свидетелят П.Б., тъй като автомобилът бил без регистрационни табели.
В хода на проверката жалбоподателят представил на проверяващите АУАН Серия АА,
№ 041198 от 09.02.2019 г. на РУ Хисар, съставен на собственика на автомобила - Константин
Константинов Цветков за това, че в гр. Х., бул. „И. В.“, управлявал процесния
лек автомобил- „..“ с рег. № .. под въздействието на алкохол над 1,2 на хиляда,
а именно 1,62 на хиляда, като нарушението е установено с техническо средство
„Дрегер Алкотест“ 7510 № ARBA 0061- нарушение па чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С
посочения АУАН били иззети и двата броя регистрационни табели на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил. Въз основа на тези констатации на
жалбоподателя бил съставен АУАН, Серия АА, №163043. Въз основа на
същите фактически обстоятелства е била образувана преписка за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 07.05.2019 г. на
Районна прокуратура Пазарджик е постановен отказ да се образува наказателно
производство като е прието, че са налице предпоставките за приложени на чл.9,
ал.2 от НК и материалите са изпратени на административен орган за проверка на
случая и евентулано ангажиране на отговорност за административно нарушение. Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят К. е санкциониран
за това, че на 10.02.2019 г. около 14:27 часа на АМ Тракия, км 69, в
посока на движение към гр. София управлява лек автомобил „Пежо“, сиво на цвят,
с рама № …, без регистрационни табели, като извършва следното нарушение: управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията
на разпитания свидетел- актосъставителят П.К.Б., който поддържа констатациите
в съставения АУАН,
както и от писмените доказателства, съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка и прокурорска преписка № 755/2019 г. по описа на РП –
Пазарджик, приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
показанията му са обективни, логични, безпротиворечиви, съответстват на
събраните по делото писмени доказателства и свидетелят е очевидец
на извършената проверка. В тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се
намира в никакви особени отношения с нарушителя, същият не може да се счита за
заинтересован или предубеден, поради което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно
изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на
разпитания свидетел Б., затова съдът
основава и на тях фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът
намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок,
от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима.
На първо място следва да се отбележи, че
според настоящия съдебен състав, при започването на
административнонаказателното производство е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на
НП. Това е така, защото НП не е било издадено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, доколкото в него изрично се сочи, че се издава въз основа на АУАН АА163043/10.02.2019 г.. Обстоятелството, че
обжалваното НП е съставено въз основа на цитирания АУАН сочи на допуснато
съществено процесуално нарушение, което се изразява в това, че настоящото
административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано и се е развило
незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко
АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, както е разписано императивно в чл.36, ал.1 от ЗАНН, освен в случаите
на изключението по чл.36, ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АНП по съставения
АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е продължило развоя си в
драстично нарушение на нормата на чл.33,
ал.2 от ЗАНН, при което това НП е незаконосъобразно и не би могло да породи
своите правни последици. Това е така, защото според императивната разпоредба
на чл.33, ал.2, изр.1-во от ЗАНН:
"При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор".
В конкретния казус става ясно, че след
съставянето на процесния АУАН същият е бил изпратен от страна на наказващия
орган на прокурор при РП-Пазарджик по компетентност и за преценка дали не е
било извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Била е образувана
прокурорска преписка /цитирана по-горе/, по която влязло в сила постановление
на РП-Пазарджик е бил постановен отказ да се образува ДП, но материалите по
прокурорската преписка били изпратени на АНО за преценка дали да се ангажира
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя по реда на ЗДвП.
При тази описана хронология е несъмнено, че
актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде анулиран,
а образуваното въз основа на него АНП – да бъде прекратено от страна на
наказващия орган. Нормата на чл.33, ал.1, както и тази на ал.2 от ЗАНН не са
самоцелни и техният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две
паралелни производства. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно
деяние е образувана предварителна проверка, респективно започнало е наказателно
производство, то органите на администрацията да не предприемат, каквито и да
било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на
компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат
съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното
наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще
е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя, но по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, т. е. без съставен АУАН, респективно съставеният АУАН при
констатирането на извършеното административно нарушение, не следва да бъде
възприет от АНО при издаването на НП. Тази процесуална хронология в конкретния
казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен
АУАН, който в същото време е били изпратен на прокуратурата, т. к. деянието е
съдържало признаци на престъпление, а в същото време е било налице и висящо
АНП, което е било в латентно състояние и след произнасянето на прокуратурата е
продължило развитието си и въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП.
С това обаче е била нарушена императивната разпоредба на чл.33, ал.2, изр.1 от ЗАНН, което е опорочило
необратимо цялото производство по административно наказване и на собствено
основание налага цялостна отмяна на издаденото НП.
Дори това процесуално нарушение хипотетично да
бъде игнорирано, то е налице и друго основание за отмяна на НП
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя задължително изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За водач, който управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния, разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от шест месеца.
Не е спорно, и
от доказателствата по делото се установи, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място жалбоподателят е
управлявал процесния и описан по-горе лек автомобил. Не се спори и
категорично бе установено, че с АУАН Серия АА, № 041198 от 09.02.2019 г. от
служители на РУ Хисар са иззети регистрационните табели на управлявания от
жалбоподателя автомобил, видно от който това е станало на 09.02.2019 г. около
22:19 часа. В този смисъл от събраните в хода на производството доказателства
се установи, че регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя
автомобил са отнети по реда на чл.171, т.2а, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.4
от ЗДвП в този случай табелите с регистрационен
номер се изземват със съставянето на АУАН.
Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6
месеца до една година. В случая са били налице
предпоставките за прилагане на такава принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителната административна мярка
по чл. 71, т. 2а се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0273-000023 от 11.02.2019 г. на Началник Група при ОД на МВР Пловдив
е наложена на собственика на автомобила- Константин Константинов Цветкова, ЕГН **********
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №
СО1377СС. Т.е. независимо от допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта, към
инкриминираната дата - 10.02.2019 г., ЗПАМ не е била все още издадена, респ.
същата не е породила своето правно действие и на собственика на процесния лек
автомобил не е била приложена принудителна административна мярка-прекратяване
на регистрацията на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № СО1377СС.
Така
установените обстоятелства обуславят извода, че жалбоподателят е управлявал МПС
без регистрационни табели извън рамките на 12-часовия срок, предвиден в нормата
на чл.172, ал.7 от ЗДвП, поради което с поведението си жалбоподателят от обективна и субективна
страна е осъществил една от формите
на изпълнителното деяние на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно управлява
регистрирано МПС, но без табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. С управлението на процесния лек
автомобил жалбоподателят не е осъществил вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП- управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
На следващо място съдът намира, че в
настоящия случай, дори хипотетично да се допусне, че жалбоподателят е извършил
инкриминираното му административно нарушение, то е налице още едно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Това е така, тъй като извършеното от
жалбоподателя разкрива признаците на маловажен случай и следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно нея за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона,
като отграничи “маловажните” случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно
чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез
съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите
на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
На първо място следва да се има предвид,
че е занижена обществената опасност на нарушението, тъй като жалбоподателят е
управлявал процесното МПС извън законоустановения срок от 12 часа предвиден в
нормата на чл.172, ал.7 от ЗДвП, в който е имал право, след като са били иззети
рег. табели, но времето, с което е надвишил този 12-часов срок е изключително
малък - 4 часа и 12 минути. На следващо място е занижена и обществената
опасност на дееца - нарушението е извършено за първи път, същият е със
сравнително добър статус на водач, като през последните десет години е
санкциониран с две НП и два ЕФ. Следва да се има предвид, че една голяма част
от наложените глоби са платени от лицето. Следва да се има предвид и необремененото
съдебно минало на жалбоподателя и добрите му характеристични данни като
личност.
Всичко това според настоящия съдебен
състав характеризира случая като маловажен поради неговата явно незначителна
обществена опасност. АНО е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да не налага
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност на
случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и
проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на
наказващия орган. При това положение когато съдът констатира, че предпоставките
на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, то това е
основание за отмяна на НП. С оглед на изложеното, като не е съобразил
малозначителността на деянието АНО е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя със санкция, която не е била съответна на ниската
тежест на конкретното нарушение и по този начин НП се явява незаконосъобразно,
което е още едно основание за неговата отмяна.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателното
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-1006-001851/27.05.2019
г., издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик, Група „КПДГПА“, с което на А.П.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева
/двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: