Определение по дело №3296/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 397
Дата: 13 февруари 2023 г.
Съдия: Любомир Генов
Дело: 20223230103296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 397
гр. Добрич, 13.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230103296 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Н. А. Н. с ЕГН **********
от гр. ***, ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.*** срещу Апелативен съд – Варна с
административен адрес гр. Варна, пл.“Независимост“ №2 по чл.124 ал.4 от
ГПК за установяването на неистинността на Заповед №***/31.05.2021 г. на
председателя на Апелативен съд – Варна в частта „…намира, че забавянето на
производството по трите дела (в рамките на 2-3 дни) е минимално…“.
Подадената искова молба е недопустима, тъй като от обстоятелствената
част и от петитума може да бъде направено заключението, че предявеният
иск е по чл.124 ал.4 от ГПК за установяването на неистинността на документ,
а именно посочената по-горе заповед на председателя на Апелативен съд –
Варна. Както съгласно по-старата практика на ВС (Решение
№2428/13.12.1955 г. по гр. дело №7395/1955 г. на ІV г.о. на ВКС), така и по-
новата практика на ВКС (Решение №885/12.06.2002 г. по гр. дело №95/2001 г.
на ІV г.о. на ВКС; Решение №1942/15.01.2002 г. по гр. дело №298/2001 г. на
ІV г.о. на ВКС) приемат, че дадената в чл.124 ал.1 от действащия ГПК
(аналогична на разпоредбата на чл.97 ал.1 от отменения ГПК) възможност за
предявяването на положителен или отрицателен установителен иск за
установяването на съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право е единствено в случаите, когато ищецът има интерес от
това. Необходимо е да се установи наличието на интерес за ищеца от
1
предявяването му, като този интерес следва да се търси в конкретните
особености на всеки случай. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК
Решение №229/24.04.2019 г. по гр. дело №246/2018 г. на III г.о. на ВКС в
съответствие с константната практика на върховната съдебна инстанция е
прието, че искът за установяването на истинността/неистинността на
документ по чл.124 ал.4 от ГПК е допустим, когато: 1) е предявен преди да е
преклудирана възможността за оспорването на документа по реда на чл.193
от ГПК в производство по друго гражданско дело между страните; 2)
документът доказва или отрича факт от значение за възникването,
съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или
правоотношение и 3) ищецът има правен интерес от установяването или
отричането на гражданското право или правоотношението, доколкото от него
е производен и правният му интерес да оспорва документа. В настоящия
случай въпреки липсата на доказателства за заведено друго гражданско дело,
по което да е представена оспорената заповед, тя няма никакво значение в
отношенията между страните. Не е налице втората предпоставка за
допустимостта на иска, а именно документът да доказва или отрича факт от
значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването
на гражданско право или правоотношение. Констатираната в процесната
заповед липса или наличие на забавяне като конкретен период по никакъв
начин не би се отразила на воденето на бъдещото производство, доколкото
забавянето е обективен факт от действителността и той не подлежи на
установяване със заповеди на определени органи, било то и съдебни. Същото
подлежи на установяване с помощта на всички доказателствени способи в
евентуалното бъдещо производство по Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди. Заповедта на председателя на Апелативен съд – Варна
не съдържа удостоверяване на каквито и да е факти с правно значение за един
граждански спор. Същата касае административни откази за образуване на
дисциплинарни производства срещу съдии и не подлежи на обжалване от Н.
А. Н. като лице, стоящо извън правоотношенията между административен
ръководител и съдии. В този смисъл е и становището от 08.02.2023 г. на
ищеца чрез неговия процесуален представител, който е бил назначен в
резултат на предоставената правна помощ на Н. А. Н.
Следователно производството по делото трябва да бъде прекратено, а
исковата молба – върната поради недопустимостта на предявения иск по
2
чл.124 ал.4 от ГПК.
Водим от горното и на основание на чл.130 от ГПК, Добричкият районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на Н. А. Н. с ЕГН ********** от гр. ***,
ж.к.“***“ бл.***, вх.***, ап.*** срещу Апелативен съд – Варна с
административен адрес гр. Варна, пл.“Независимост“ №2 по чл.124 ал.4 от
ГПК за установяването на неистинността на Заповед №***/31.05.2021 г. на
председателя на Апелативен съд – Варна в частта „…намира, че забавянето на
производството по трите дела (в рамките на 2-3 дни) е минимално…“, по
която е образувано гр. дело №3296/2022 г. по описа на ДРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №3296/2022 г. по описа на
ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
(лично и чрез неговия процесуален представител).

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
3