Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./08.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16745 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от ищеца С.Е.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу ответницата С. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 57, ал.1 от СК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, сумата от 4 126,00
лева, представляваща незаплатен наем за периода от 02.11.2015 г. до
11.09.2018 г. (по 121 лв. на месец и 12 лева за последните 9 дни), дължим въз
основа на възникнало наемно правоотношение по силата на Решение №
2169/17.05.2011 г. постановено по гр.д. № 2416/2011 г. на Районен съд гр.Варна,
гр.о., XII с., с което семейно жилище, съставляващо Апартамент № 42, находящ се в гр. В., е предоставено за ползване на
ответницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът
поддържа, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен със съдебно
решение № 2169/17.05.2011 г. по гр.д. № 2416/2011 г. на Районен съд гр. Варна,
гр.о., XII с., с което родителските права по отношение на децата -Л. С. Е. -
род. на *** г. и Л. С. Е. - род. на *** г. са предоставени на майката, както и
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., състоящ се от две спални,
дневна, кухня- лаборатория, входно антре, клозет, баня, черно антре, пералня,
килер, дрешник и два балкона, със застроена площ от 87.07 кв.м., което е лична
собственост на ищеца по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том X, н.д. №
2606/31.03.1993 г., издаден от нотариус при Районен съд гр.Варна.
Сочи,
че на осн. чл. 57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, 2, 3 и 5 от СК е възникнало наемно отношение, в хипотезата на
чл.56, ал.2 от СК.
Ответната страна е ползвала
семейното жилище от 01.01.2012 г. до 25.09.2018 г., когато в съдебно заседание
на 11.09.2018 г. по гр.д.№ 11151/2018 г. на ВРС, 35 с. е предала ключовете, а
чрез тях и фактическото ползване на жилището. С Решение по гр.д. № 12489/2014
г. на ВРС, XVII с. С.В.Б. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 76.56 лв.,
представляваща общо дължима наемна цена за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012
г. за ползването на собствения му недвижим имот, ведно със законната лихва,
считано от 06.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че
за периода от 01.01.2012 г. до 25.09.2018 г. С.Б. е ползвала имота, предоставен
ѝ с решение № 2169/17.05.2011 г., постановено по гр.д. № 2416/2011 г. на
Районен съд гр.Варна, гр.о., XII с, без да е заплащала месечен наем за
ползването на жилището.
В
отговора по чл. 131 от ГПК ответницата оспорва иска
като неоснователен по размер и период. Излага, че произведението от
претендираните месечни вноски от по 114,63 лв. по броя на месеците, за които се
претендират, не прави посочените в исковата молба 4126,00 лв. Навежда
твърдения, че жилището е освободено и не се ползва от 05.08.2018 г.
В
съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които
поддържат процесуалните си позиции, изложени с исковата молба, респ. с
отговора.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен със съдебно решение № 2169/17.05.2011 г. по гр.д. № 2416/2011 г. на
Районен съд гр.Варна, гр.о., XII с., с което родителските права по отношение на
децата -Л. С. Е. - род. на *** г. и Л. С. Е. - род. на *** г. са предоставени
на майката, както и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В.,
състоящо се от две спални, дневна, кухня- лаборатория, входно антре, клозет,
баня, черно антре, пералня, килер, дрешник и два балкона, със застроена площ от
87.07 кв.м., което е лична собственост на ищеца по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 134, том X, н.д. № 2606/31.03.1993 г., издаден от нотариус при
Районен съд гр.Варна, че за ползването на жилището в периода от 02.11.2015 г.
до 11.09.2018 г. ответницата не е заплащала на ищеца наемна цена; че в съдебно
заседание, проведено на 11.09.2018 г. по гр.д.№ 11151/2018 г. на
ВРС, 35 с. ответницата е предала ключовете, а чрез тях и фактическото ползване
на жилището.
По делото са
изслушани показанията на свидетелката Е. Ю. Ц., от които се установява, че
ответницата е напуснала апартамента
първите дни на август, лятото, първата седмица в събота, като изцяло опразнила
апартамента. Ключовете останали в нея, но ищецът винаги е имал собствени
ключове, тъй като бравата на апартамента е несменяема.
По
делото е изслушано и прието заключението на вещото лице В.С., съгласно което
дължимият наем за целият апартамент за периода от 02.11.2015 г. до 11.09.2018
г. е в размер на 12 016,00
лв., като определя дължимият месечен наем в размер на 350,00 лв., а за периода
от 02.11.2015 г. до 30.11.2015 г. – 338,00 лв. и за периода от 01.09.2018 г. до
11.09.2018 г. – 128,00 лв.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.57 от СК.
Съгласно чл. 56,
ал. 2 от СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище
е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на
другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги
упражнява.
С
решение № 2169/17.05.2011 г. по гр.д. № 2416/2011 г. на Районен съд гр.Варна,
гр.о., XII с., на ответницата е предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. В., лична собственост на ищеца до навършване на пълнолетие на
родените от брака деца -Л. С. Е. - род. на *** г. и Л. С. Е. - род. на *** г.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК възниква наемно отношение.
Съгласно ал. 2, изр. първо на същия член всяка от
страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за
развод. Съгласно експертизата на вещото лице наемът за процесния имот за
периода от 02.11.2015
г. до 11.09.2018 г. е в размер на 12 016,00 лв.
Съгл. чл. 57, ал.2, изр. второ от СК не се дължи
наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. В настоящия
случай детето Л. С. Е., род. на *** г. е
навършил пълнолетие на 25.10.2015 г., а детето Л. С. Е., род. на *** г. е
навършила пълнолетие на 15.05.2018 г. Фактът на навършване пълнолетие
на някое от децата сам по себе
си обаче не променя наемното отношение между ползващия жилището съпруг и собственикът на същото. В случай обаче, че
навършилото пълнолетие дете напусне жилището,
т.е. не го
ползва, то тогава размерът на дължимия от
съпруга наем би се променил,
тъй като се променя обема
на ползвана жилищна площ от него. В настоящия казус обаче нито се
твърди наличието на такива обстоятелства,
нито по делото
съществуват такива данни. Освен всичко изложено, когато семейното жилище се ползва от упражняващия родителските права съпруг и две непълнолетни деца, при
промяна на обстоятелствата /навършване пълнолетие от едното
дете и неползване от негова страна
на жилището/, то тогава дължимия
от ползващия жилището съпруга наем следва да се определи
като ½ от наема за цялото
жилище, а не 2/3. Като възприема
константната съдебна практика обаче след навършване на пълнолетие от децата,
при положение, че продължат да живеят в семейното жилище, отношенията между тях
и собственика на семейното жилище се уреждат на плоскостта на договор за заем за послужване
по чл. 243 ЗЗД. В този случай собственикът, който не ползва вещта,
следва да се противопостави на ползването й от пълнолетните вече деца с
претенция за наем или освобождаване на жилището. При безспорния факт, че такива
действия ищецът не е предприел то е правилно съдът да намали отговорността на
ответницата до площта реално ползвана от нея в размер на 1/3 от апартамента.
От
ответницата е направено възражение, че дефакто е
освободила жилището не с предаване на ключовете в съдебно заседание, проведено
на 11.09.2018 г., а с реалното му опразване първата събота на август 2018 г.,
тъй като ответникът е разполагал с ключове за жилището и е можел да влезе във
владение на същото след опразването му. Така направеното възражение съдът
намира за неоснователно, доколкото въпреки, че ответницата е опразнила жилището
и реално не го е ползвала, тя не е била предала владението, тъй като не е върнала
ключовете от жилището на собственика му. Съгласно константната съдебна практика
предаването на владението на недвижим имот става с предаване на ключовете от
него, което реално е направено от ответницата на 11.09.2018 г. Няма данни
ответницата да е канила официално ищеца да му предаде владението и той да не се
е отзовал, с което да е изпаднал в кредиторова
забава.
Поради
изложеното по-горе, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца 1/3 от
определения от вещото лице пазарен наем за заявения от ищеца период или, за
периода от 02.11.2015 г. до 30.11.2015 г. – 338,00 лв./3, или 112,66 лв., (от
претендираните 121,00 лв.); за периода от 01.09.2018 г. до 11.09.2018 г. –
128,00 лв./3, или 42,67 лв. (от претендирани 12,00
лв.) и за периода 01.12.2015 г. –31.08.2018 г. 11550 лв. /3, или 3850,00 лв.,
(от претендирани 3993,00 лв.).
Така
от ответницата следва да бъде заплатена сумата от 3974,66 лв., образувана както
следва: за периода от 02.11.2015 г. до 30.11.2015 г. – 112,66 лв.; за периода
от 01.12.2015 г. до 31.08.2018 г. – 3850,00 лв. и за периода от 01.09.2018 г.
до 11.09.2018 г. 12,00 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за разликата
над 112,66 лв. до претендираните 121,00 лв. за периода за периода от 02.11.2015
г. до 30.11.2015 г., както и за разликата над 3850,00 лв. до претендираните
3993,00 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 31.08.2018 г.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК за ищеца се поражда
право на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК за сумата
от 1071,71 лв., представляваща
направени разноски в производството, както следва: 167,71 лв. – държавна такса,
230,00 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза
и 674,00 лв. – заплатено от страната възнаграждение за един адвокат, от която
съобразно с уважената част от иска ответницата следва да заплати сумата от
1032,40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3974,66 лв. (три хиляди деветстотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща
незаплатен наем за периода от 02.11.2015 г. до 11.09.2018 г., както следва: за
периода от 02.11.2015 г. до 30.11.2015 г. – 112,66 лв. (сто и дванадесет лева и
шестдесет и шест стотинки); за периода от 01.12.2015 г. до 31.08.2018 г. –
3850,00 (три хиляди осемстотин и петдесет) лв. и за периода от 01.09.2018 г. до
11.09.2018 г. 12,00 (дванадесет) лв., дължим въз основа на възникнало наемно
правоотношение по силата на Решение № 2169/17.05.2011 г. постановено по гр.д. №
2416/2011 г. на Районен съд гр.Варна, гр.о., XII с., с което семейно жилище,
съставляващо Апартамент № 42, находящ се в гр. В., е
предоставено за ползване на ответницата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 3974,66 лв.
(три хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки)
до предявените 4126,00 (четири хиляди сто двадесет и шест) лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, както следва: за периода от
02.11.2015 г. до 30.11.2015 г. за разликата над 112,66 лв. (сто и дванадесет
лева и шестдесет и шест стотинки) до предявените 121,00 (сто двадесет и един)
лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба и за периода от 01.12.2015 г. до 31.08.2018 г.
за разликата над 3850,00 (три хиляди осемстотин и петдесет) лв. до предявените
3993,00 (три хиляди деветстотин деветдесет и три) лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА С. В. Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 1032,40
(хиляда и десет) лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: