Решение по дело №867/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ж.М.Ж.,***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000129 от 18.07.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.

Жалбоподателят твърди, че оспорената ЗППАМ била незаконосъобразна поради противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, и несъответствие с целта на закона. Незаконосъобразно бил посочен срокът на действие на ПАМ по два кумулативно определени начина. В заповедта било посочено, че е за срок от 6 месеца, а именно 183 дни. Неясно оставало дали срокът на действие на ПАМ е 6 месеца, или 183 дни. Подобно кумулативно определяне на срока на действие на ПАМ противоречало на материалния закон и водело до незаконосъобразност на ЗППАМ.

Претендира отмяна на оспорената заповед.

Ответникът, младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли (Ж. П. Ж.), не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.07.2023 г. от Ж. П. Ж., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Харманли, в присъствието на свидетеля очевидец, присъствал при установяване на нарушението – Ц. Б. Г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №1001436, срещу Ж. М. Ж.,***, за това, че на 18.07.2023 г., в 13:25 часа, в гр.С., по ул.„А. К.“ до дом номер 34 в посока ул.„С. К.“, управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер на Нидерландия с номер ******, на водача Ж.М.Ж. е заявено, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022 за установяване на употреба на НУВ, водачът Ж. в 14:10 ч. на 18.07.2023 г. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022. Издаден му е талон за изследване с номер 0158783, като също отказа да даде кръв и урина за химическа експертиза. Посочено е, че с това водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля на 18.07.2023 г. Отказът на нарушителя да подпише АУАН и разписката за получаването му на същата дата, е удостоверен с подписа на поименно посочен свидетел.

С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0271-000129 от 18.07.2023 г., издадена от Ж. П. Ж., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Харманли, на основание чл.22 от ЗАНН, се налага на Ж.М.Ж.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.„б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година (6 мес), а именно 183 дни, като са отнети СРМПС №********** и 2 броя регистрационни табели №******.

Заповедта е обоснована с това, че Ж. П. Ж., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Харманли, е съставил АУАН №GA1001436/18.07.2023 г. против Ж. М. Ж., за това, че на 18.07.2023 г., около 13:25 часа, в гр.С., на ул.„А. К.“, като водач на МПС – Фолксваген Голф с рег.№******, държава Нидерландия, до дом номер 34 в посока ул.„С. К.“ управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер на Нидерландия с номер ******, на водача Ж.М.Ж. е заявено, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022 за установяване на употреба на НУВ, водачът Ж. в 14:10 ч. на 18.07.2023 г. отказва да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARKF-0022. Издаден му е талон за изследване с номер 0158783, като също отказа да даде кръв и урина за химическа експертиза, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 18.07.2023 г.

Под текста на заповедта е подписана за „иззел“ и „предал“ на 18.07.2023 г. и разписка за изземане на СРМПС №**********, издадено от Нидерландия, и 2 броя рег.табели ****** регистрирани от Нидерландия.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 01.08.2023 г.

В хода на съдебното производство по делото от Началника на РУ Харманли е представено писмо Рег.№272р-24915/03.11.2023 г. на Директор ОДМВР Хасково, в което се удостоверява, че младши инспектор Ж. П. Ж. е назначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Харманли при Областна дирекция на МВР – Хасково със заповед рег.№272з-619/02.03.2023 г. на директора на ОДМВР Хасково, считано от 11.03.2020 г., като към 01.11.2023 г. е на същата длъжност.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил държавните служители в сектори/групи „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Установява се по делото, че младши инспектор Ж. П. Ж., назначен на длъжност младши автоконтрольор, към датата на издаване на оспорената ЗППАМ е служител в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, т.е. попада сред посочените в цитираната заповед държавни служители – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, предвид което се явява доказана материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, която разпоредба предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването й е посочено, че водачът Ж.М.Ж. на 18.07.2023 г. около 13:25 часа е управлявал собствения си лек автомобил, и при заявена от контролните органи проверка, в 14:10 ч. на същата дата е отказал да му бъде извършена такава с конкретно техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества, както и при издаден му талон за изследване е отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза. Направеното в случая описание от фактическа и правна страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на лек автомобил на принудителната административна мярка по смисъла на приложената правна норма – чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, като мотиви за издаването на процесната ЗППАМ могат да бъдат извлечени и от цитирания в нея Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №1001436 от 18.07.2023 г., с който е установено извършено на същата дата от Ж.М.Ж. административно нарушение на чл.174, ал.3, предл.трето от ЗДвП.

В жалбата не се заявяват конкретни оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и от съда не се констатира при издаването на оспорената ЗППАМ да са допуснати такива процесуални нарушения, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.

Обстоятелството, че на 18.07.2023 г. жалбоподателят Ж.М.Ж. е управлявал лек автомобил, негова собственост, на практика не е спорно по делото, както и не се спори относно факта, че при предложената му в качеството на водач проверка за установяване употребата на наркотични и упойващи вещества с конкретен вид техническо средство, жалбоподателят е отказал такава. Не се и твърди да е дал кръв или урина за химическа експертиза.

Следва да се има предвид също, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН Серия GA №1001436 от 18.07.2023 г. факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката акт и се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на жалбоподателя.

Единственото конкретно заявено в жалбата оплакване – за незаконосъобразно определяне срока на приложената принудителна мярка по два начина, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Законът предвижда срочност на налаганите ПАМ, като в хипотезата на чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП срокът е регламентиран в границите „от 6 месеца до една година“. Административният орган е определил срока в дни, като ясно е посочил в акта „а именно за 183 дни“. Макар според съда този подход да затруднява броенето на сроковете, в конкретния случай изборът му не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като дните съответстват на предвидения минимален срок от 6 месеца, за който може да се приложи ПАМ. Вписването в скоби на текста „6 мес“ в случая не води до неяснота относно срока, за който е наложена мярката, и не е налице хипотезата, разглеждана в производството по адм.дело №1113/2022 г. на Административен съд – Хасково, на което се позовава пълномощникът на жалбоподателя в писмени бележки.

Наложената с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.М.Ж. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0271-000129 от 18.07.2023 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: