Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 02.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Русе, Гражданска колегия, Трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
Аглика Гавраилова Членове: Антоанета Атанасова
Виржиния Караджова
при секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от
съдия Атанасова в. гр. д. № 527 описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "ЦБА"
АД /понастоящем „ЦБА“ ЕАД, съгласно служебна справка в ТР/ против Решение № 685/24.04.2019
г. постановено по гр. д. № 1050/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на К.Х.Р. *** сумата в размер на 120 лв.,
получена от ответника без основание, както и 500 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.02.2018 г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което исковете против него се отхвърлят изцяло, евентуално делото да
бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснатите
процесуални нарушения. Иска присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата К.Х.Р. е
подала отговор по реда на чл. 263 ГПК, в
който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в
отговора съображения. Счита решението в обжалваните части за правилно и иска
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.
След преценка на доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
Производството по делото е образувано по
предявени от К.Х.Р. против жалбоподателя обективно съединени искове с правно
основание чл. 55 ЗЗД, съединен евенутално с иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 150 лв., която ищцата била принудена със заплаха от служители на
ответното дружество да им предаде и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на 1150
лв. обезщетение за нанесения й психически тормоз.
Обосноваващите претенциите на ищцата
фактически твърдения са, че на 28.02.2017 г. чрез баща й с нея се свързали
служители на ответното дружество, които под претекст, че има проблем с
клиентската й карта, я извикали да отиде в магазин ЦБА Халите. Попитали ли я
дали има да им казва нещо, след което й пуснали запис от камерите в магазина от
14.02.2017 г., на който се виждало как разглежда някакъв колбас. Попитали дали
е тя и ищцата потвърдила. Казали й, че от камерите се виждало, че била изнесла
неплатени стоки от магазина, за които следвало да заплати 150 лв. Ищцата
твърди, че била шокирана, ужасена, изобщо не очаквала нещо подобно, била много
притеснена за родителите си и поради това се поддала на заплахите и изнудването
от страна на двамата служители на ответното дружество. Дала им 150 лв., като на
бял лист написала, че ги предава за недекларирани стоки Така било грубо
потъпкано достойнството и правата й. След като служителите били сигурни, че е
извършила кражба следвало да се обърнат към полицията. Заявява обаче, че него
ден не била купила нищо от магазина и вероятно това им се е сторило
подозрително. Поради това претендира ответникът да бъде осъден да й върне
сумата в размер на 150 лв., която била принудена да предаде със заплаха, както
и 1150 лв. за нанесения й психически тормоз, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
В подадения от него отговор по реда и в срока
по чл. 131 ГПК ответникът е взел становище за недопустимост на предявените
против него искове, евентуално за тяхната неоснователност.
От приложените по делото доказателства се
установява, че ищцата е осъдила „ЦКБ Русе“ ЕООД да й заплати 150 лв. сума, с
която отвеникът се е обогатил и 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди с влязло в сила решение, поставено по гр. д. 1573/2017 г. на РРС.
Исковете на ищцата са били обосновани с идентични на изложените в настоящото
производство фактически твърдения.
От страна на ищцата са
ангажирани гласни доказателства- показанията на свидетелите Д.В.К и Х.И.Р. Св. К.
–син на ищцата, изнася данни, че бил на разходка с майка си по центъра на
28.02.2017 г., когато й се обадили по телефона, че има проблем с клиентската й
карат от Халите. Отишли в магазина. Майка му била пресрещната от мъж и жена.
Говорили кратко, след което мъжът влязъл в инф. гише и излязъл с бял лист. Дал
го на майка му. После се върнал до стаята и отново й дал нещо. Известно време
майка му не искала да му каже какво се е случило, но той виждал, че е
притеснена и нещо не е наред. Попитал я и в крайна сметка тя му обяснила, че са
й искали пари, заплашвали я да ги даде, защото ще има някакви проблеми.
Обяснила му още, че имало някакво заснемане и я били набедили, че е крала стоки
от магазина. Казала му, че им е платила, когато я извикали. Видял, че дава
нещо, но не и че това са пари. Когато разбрал какво точно се е случило искал да
се върнат и да се разправят, но тя го спряла. Свидетелства, че след тази случка
майка му била в голямо психическо напрежение, била изнервена, не искала да
излиза, плачела. Това било в продължение на няколко дни или седмица, било
психична атака.
Св. Х.И– баща на ищцата дава
показания, че преди около година и половина пред гаража му имнали мъж и жена,
които му показали снимка на дъщеря му и обяснили, че я търсят поради проблеми с
клиентската й карта. Свързал ги с дъщеря си. Не знае после какво се е случило,
но първият пък когато дъщеря му дошла у тях видял, че нещо не е наред, била
депресирана.
От страна на ответното дружество
също са ангажирани свидетелски показания. Св. Б.Й.У дава показания, че към
28.02.2017 г. работела в ЦБА, l магазина им Халите като сътрудник-координатор. Служебните
й задължения включвали контрол на обекта- влизане, излизане на клиенти, касова
зона, всичко свързано с обекта и стоките в магазина. Към него момент нямало
външна охрана. Дава показания че в обекта се правели периодични ревизии, в
които участвала. При много липси ги уведомявали. Тогава свидетелката
преглеждала камерите. Свидетелства, че за ищцата имала сигнал за съмнение, че
изнася стоки от магазина. На 15.02 проверила камерите и видяла, че взема два
шоколада, а връща само единия, като другия слага в ръкава. Това се виждало
много добре на камерата. После отишла на щанда за мезета, а от там и на храната
за животни и правела по идентичен начин. Свидетелства, че когато видяла този
запис не можела да повярва, защото ищцата била интелигентен човек. Споделила с
колегата си П. . Решили да издирят жената и тя да им обясни какво се случва.
Най-лесно било да пратят записа в прокуратурата, но не го сторили. Не
докладвали и на ръководството. Св. У. твърди още, че поразпитала редовните
клиенти от квартала, които й споделяли, че се съмняват, че ищцата изнася стоки
от магазина без да ги заплаща за нея, показала им я на камерите, без да могат виждат
какво прави. Те й казали, че живее в кв. „Възраждане“, където баща й имал
някакво гаражче. Така чрез него я открили. Ищцата дошла, благодарила им няколко
пъти, че не казали на баща й и на прокуратурата. Няколко пъти споделила, че е
на антидепресанти. Признала, че е взела една луканка, два шоколада, две
пакетчета котешка храна. Признала, че това което е взела възлиза на 30 лв. На
входа на магазина имало табела, на която пишело, че откраднат продукт се
заплаща в петорен размер. Това били вътрешни правила на фирмата. Ищцата
доброволно заплатила сумата от 150 лв., която маркирали на касова зона.
Свидетелства, че цялата сума била маркирана, но не знаела как се осчетоводява.
Дава показания, че записите от камерите се пазели от 3 до 10-15 дни. Имало
период, в който сървърът си чистел записите и за да бъдат запазени трябвало да
се смъкнат в отделна папка.
Св. Д. П. изнася данни, че работи в
ЦБА Варна. Към момента на процесния инцидент работел като управител на магазина
в Халите. Колежката му Б. отговаряла за проверките на стоките, ревизии и пр.
Ежедневно правела проверки, следяла бройките.Когато установяла липса, проверявала
по камерите дали някой не е взел нещо, защо го няма. Тя го информирала, че
виждала на камерите лице, което доста умело прави кражба, взема 2-3 неща, връща
ги, взема 2 неща, връща едното, а другото пъха в ръкава си. Отнело им доста
време докато разберат как го прави. Забелязали и че това лице огрежда стоките
дали нямат аларми, защото на касите имало сензори. Св. П. дава показания, че
ищцата сама дошла при тях, като обяснила, че е на антидепресанти, че има големи
проблеми в семейството си, че приемела в този момент хапчета и не знаела какво
прави, че била преводач, че не го е направила, за да краде за собствена облага,
а под влияние на лекарствата. Съжалили я, защото изглеждала добре, не искали да
уронват престижа й, затова не съобщили в полицията и прокуратурата. Не си
спомнял да е ходил при бащата на ищцата. Никога не е издирвал хора по твърдения
от ищцата начин. Ищцата сама дошла и като видяла записа, че взема нещата без да
ги плаща, казала, че съжалява и че не иска да уронват авторитета й. Никаква
сума не й била поискана. В магазина имало голяма табела, че при непоказване на
стока и незаплащането й на касите, тя се заплащала в петорен размер. Ищцата
собственоръчно му дала сумата, без обаче той и колежката му да конкретизират
някакъв размер. Сумата свидетелят предал на колежката си Б. . Дава показания,
че на ищцата не било оказван никакъв натиск или заплашване, просто й показали
записа и тя потвърдила, че е тя. Не знае да е бил съставян протокол за
предаване на парите. Не помнел размера на сумата.
Страните не спорят, че сумата от 150 лв. не е
предадена и осчетоводена от дружеството, като получена от ищцата на основание
обезщетяване на вреди във връзка с твърдяно противоправно поведение.
При така установеното, първоинстанционният
съд приел за установено от показанията на св. У. и св. П., както и от
поведението на самата ищца, че от нейна страна е било налице признание за
наличието на задължение за заплащане на неплатени стоки. Приел за установено
нейно задължение за заплащане на сумата в размер на 30 лв. – цена на стоки към
ЦБА, както и че тя е заплатила тази сума, погасявайки едно свое задължение.
Счел обаче, че правилата на магазина за заплащане на цената на необявени стоки
на касата в петорен размер нямали законово основание, поради което остатъкът от
120 лв. от общо платените от ищцата 150 лв приел, че са недължимо платени и
подлежат на връщане от ЦКБ АД Варна, доколкото св. У. изрично е заявила, че
сумата е била предадена на касиер и отразена като оборот на каса.
Претенцията за обезщетяване на
неимуществените вреди, изразяващи се в негативни преживявания в резултат от
„разследването“, извършено от св. У. намерил за частично основателна до размера
от 500 лв. Според районния съд, при съмнение за извършена кражба от дружеството
е следвало да бъдат сезирани компетентните държавни органи, а не да се навлиза
противоправно в чужда лична сфера. Претърпените от ищцата притеснения и
негативни емоции приел за доказани от ангажираните от нея свидетелски
показания.
Производството пред настоящата инстанция е
било спряно с Протоколно определение от
1.10.2019 г., на основание чл. 229,
ал.1, т.5 ГПК до приключване на прокурорската преписка № 6742/2018 г. по описа
на РП Русе и ДП № 54/2019 г. по описа на ОСлС Русе /ДП № СлО 1800/2019 г. по
описа на ОП Русе/, образувано оп сигнал на ответното дружество против ищцата,
която е приключила с Постановление от 26.10.2023 г. за прекратяване на
основание чл. 199, чл. 243, ал. , т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НК, вр.
чл. 218 б НК и чл. 424, ал. 5 НК. Материалите по досъдебното производство са
изпратени на Началника на Първо РУ Русе по компетентност.
От приложената към настоящото пр. пр. № №
6742/2018 г. по описа на РП Русе се установява, че с Наказателно постановление
№ 23-128/09.11.2023 г., издадено то Началника на сетро ОП- Първо РУ при ОДМВР
на ищцата е наложено адм. наказние глоба в размер на 300 лв. за това, че на
14.02.2017 г. около 14 ч в гр. Русе, магазин ЦБА – Градски хали отнела чужди
движими вещи- 1 бр. луканка, 1 бр. шоколад и 1 бр. играчка за домашен любимец,
всичко на стойност 29 лв. от владението на ЦБА „Градско хали“ с управител Д. П.
от гр. Русе, без неговото съгласие, с намерението протвозаконна да ги присвои,
като деянието е маловажно.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части.
Възраженията във въззивната жалба за
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са изцяло
неоснователни. Не е налице твърдяната нередовност на исковата молба. Изложени
са обосноваващите претенциите на ищцата фактически твърдения, които
кореспондират на отправеното до съда искане. Налице е произнасяне на районния
съд относно възражението за местна неподсъдност, влязло в сила, като
необжалвано от страна на ответното дружество. Правилно първоинстанционният съд
е счел за неоснователно и възражението за сила на присъдено нещо, доколкото не
е налице идентитет между страните по гр. д. № 1573/2017 г. на РРС и гр. д. №
1050/2018 г. на РРС.
Правилен и съответен на събраните в хода на
производството доказателства е и изводът на съда за основателност на
претенцията на ищцата за заплащане на сумата в размер на 120 лв. като получена
без основание от ответното дружество.
От съвкупната преценка на събраните в хода на
делото, в т. ч. и пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че ищцата е предала 150 лв. на св. Б. У.- служител на
ответното дружество, която от своя страна ги предала на касова зона, където
били маркирани като продажби на каса. Установено е също така, че неплатените от
ищцата стоки възлизат на обща стойност 30 лв. Наличието на такова задължение се
потвърждава както от свидетелските показания на св. У. и св. П., така и косвено
от нейните действия – заплащането на петкратната стойност на на изнесените от
магазина стоки без да бъдат заплатени. От страна на ответното дружество не се
установи основание за получаване на сумата в размер на 120 лв. Нито се твърди,
нито се доказва ищцата да е изнесла стоки на по-висока стойност. Не са
представени никакви писмени доказателства за съществуване на основание
ответникът да получи тази сума, съответно да задържи извършеното плащане.
Поради това правилно и законосъобразно районният съд е уважил иска на ищцата с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 150 лв. Въззивната жалба
срещу решението в тази част е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45 ЗЗД
В тежест на ищцата по този иск е
да установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ
фактически състав: ответникът да е възложил работа на негов служител, респ.
служители; извършването на противоправно деяние от това лице, респ. лица при
изпълнението на работата или по повод изпълнението на тази работа; настъпването
на описаните в исковата молба вреди, както и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено
увреждане, поради което ищцата не следва да установява наличието на вина.
По
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата е следвало да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата, които съставляват фактически основания на
претенцията й.
Такова доказване според настоящия
състав не е проведено. Не се установява противоправно действие от страна на
служителите на ответното дружество. Т. нар. „частно разследване“ от страна на
служителите на ответника е било само и единствено с цел да бъдат минимизирани щетите
за ищцата. Не се установи да е дискредитирана пред трети лица, в т. ч. и пред
баща й. Служителите на ответника са се свързали с нея чрез него, без обаче
самият той да е бил наясно защо я търсят. Установи се, че не искали да подават
сигнал към дружеството, респ. към полицията. Потърсили са я дискретно, като за
обратното липсват каквито и да било доказателства. В служебните задължения на
св. У. е влизало да следи за липсите в магазина, в т. ч. и да преглежда
камерите в магазина. Ищцата не оспорила, че тя е лицето, записано на камерата. И
двамата служители свидетелстват, че са потърсили ищцата, за да не я злепоставят
и за да уредят плащането на откраднатите от магазина стоки. Не се установиха и
твърдяните от ищцата вреди. Ангажираните от ищцата свидетелски показания на св.
Р. – неин баща не установяват някакви нейни болки и страдания. Данни за такива
се съдържат единствено в показанията на сина й - св. К., който обаче е
заинтересован от изхода на делото, а и изнесеното от него за притеснения на
майка му в продължение на няколко дни или седмица не установява по безспорен
начин, че те са били предизвикани именно от положените от служителите на
ответника усилия да уредят случилото се без намесата на полицията. Т. е.
недоказана остава и причинно-следствената връзка, като предпоставка за
уважаване на този иск. Само за пълнота следва да се отбележи, че липсва правен
интерес у ищцата да претендира обезщетение за търпени неимуществени вреди от
членовете на семейството й, каквито твърдения се съдържат в исковата молба.
В обобщение, искът за претърпени от ищцата
неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение
в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 500 лв. като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което искът на ищцата с правно основание
чл. 49 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските:
Частичната отмяна на първоинстанционното
решение налага да бъде преразгледана и отговорността за разноски в него. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се следват 9,23 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, а ответникът има право на 544,62 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете. След компенсация на насрещните вземания, ищцата
следва да заплати на ответника 535,39 лв. С първоинстанционното решение са му
присъдени 266,16 лв. разноски по компенсация, поради което с настоящото решение
ищцата следва да бъде осъдена да му заплати допълнително 269,23 лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът е
сторил разноски за 50 лв. платена държ.
такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение, а ищцата 350 лв. за
възнаграждение за адвокат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника се
следват 645,16 лв. разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, а на
въззиваемата 67,74 лв., съразмерно на отхвърлената част. Или след компенсация, въззиваемата К.Р. следва да заплати на дружеството-жалбоподател
577,42 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Русенският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 685/24.04.2019 г.
постановено по гр. д. № 1050/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която
„ЦБА“ АД Варна, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К.Х. Р. *** сумата в размер на 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Х. Р. *** против ЦБА АД Варна, ЕИК ********* иск за заплащане на сумата в размер на 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 685/24.04.2019 г. постановено по гр. д. №
1050/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която „ЦБА“ АД Варна /понастоящем
„ЦБА“ ЕАД/, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К.Х. Р. *** сумата в размер на 120 лв., получена
от ответника без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част решението като необжалвано
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.Х. Р. ***,
ЕГН ********** *** да заплати на „ЦБА“ АД Варна, ЕИК ********* /понастоящем „ЦБА“ ЕАД/ допълнително сумата в
размер на 269,23 лв. разноски по
компенсация пред първата инстанция и 577,42
лв. - разноски по компенсация за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: