Определение по дело №102/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 105/ 10.08.2012 г., постановено по Г.д. № 504/2012 г. Момчилградският районен съд е признал уволнението на Ш. И. И. от с..К., О. М. за незаконно и е отменил заповед № РДА 08-88/04.08.2011 г. , издадена от началник на РИО, Г.Кърджали , с която на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, т.7 , във вр. с чл.188, т.3 , във вр. с чл.187, т.10 и чл.193,ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ш. И. И. с място на работа С. „ Х. Б. , Г. Д., на длъжност „д.”. Съдът е възстановил ищцата И. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил С. „Х. Б., Г.Д. да й заплати сумата в размер на 4 622.64 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 27.09.2011 г. -01.03.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ до пълния му предявен размер от 5 438 лв. и за периода 01.03.2012 г. – 27.03.2012 г. Първоинстанционния‗ съд е осъдил С. „Х. Б., Г.Д. да заплати на ищцата И. сумата в размер на 350 лв., съставляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС, Г.М. сумата в размер на 285 лв., представляваща държавна такса, от която по 50 лв. за всеки от двата уважени неоценяеми иска по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ, и 185 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника в първоинстанционното производство С. „Х. Б., Г.Д. въззивна жалба. Жалбодателят твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно и като такова моли същото да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Излага съображения. Твърди, че били неправилни изводите на решаващия съд, че в производството не била спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. И това било така защото приемането на писмените обяснения на служителката било извършено преди постановяване на отменената преди завеждане на съдебното производство първа заповед за уволнение. Изтъква, че в казуса работодателят е отменил първата уволнителна заповед, защото в КТ изрично била посочена възможността да се отмени заповедта от самия работодател при определени условия, но никъде не било посочено, че с отмяната й и дисциплинарното производство приключвало, както и че след отмяната на заповедта не можело да бъде издадена нова заповед за същите дисциплинарни нарушения при вече започналото дисциплинарно производство. Излага и алтернативен довод, че ако въззивната инстанция не приеме изложените до тук доводи следва да вземе предвид, че макар сам решаващият съд да бил приел, че за две от констатираните дисциплинарни нарушения са поискани и дадени обяснения от служителя, то въпреки всичко съдът не изложил мотиви за всяко от тези нарушения, преценявайки ги поотделно. Жалбодателят претендира разноски.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Ш. И. И..

В съдебно заседание, жалбодателят С. „Х. Б., Г.Д. Ч. процесуалния си представител, поддържа изцяло въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Ш. И., лично и Ч. процесуалния си представител оспорва същата. Претендира разноски.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане по същество.

В този аспект съдът констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец –Ш. И. И. от с.К., О.М. и ответник - С. „Х. Б. , Г.Д..

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само досежно доводите посочени във въззивната жалба, а именно дали е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за всяко от констатираните нарушения, за които е наложено най-тежкото дисциплинарлно наказание.

В аспекта на така очертаната правна рамка съдът съобрази следното:

Не е спорно в производството обстоятелството, че въз основа на трудов договор № РДА-08-194, считано от 27.10.2010 г. между страните в производството е възникнало срочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата Ш. И. И. е поела задължението да изпълнява длъжността „д.” в С. „ Х. Б. , Г.Д. до „заемане на длъжността въз основа на конкурс”.

Със Заповед за уволнение № РДА-08-75/29.07.2011 г. на началника на Регионалния инспекторат по образованието, Г.Кърджали, на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1, чл.188,т.3, чл.187, т.10 и чл.193,ал.1 от КТ, заемащата длъжността д. на С. „ Х. Б., Г.Д., Ш. И. И. е била дисциплинарно уволнена. В последствие със Заповед № РДА-08-82 отново на началника на РИО, Г.Кърджали, издадена на основание чл.344, ал.2 от КТ, считано от 02.08.2011 г. , цитираната заповед е била изцяло отменена.

Всъщност заповедта, законосъобразността на която е предмет на настоящия съдебен контрол е издадената на 04.08.2011 г. от началника на РИО, Г.Кърджали под № РДА-08-88, условно наречена втора уволнителна заповед. Същата е издадена на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.190, ал.1,т.7,във вр. с чл.188,т.3, във вр. с чл.187, т.10 и чл.193,ал.1 от КТ, и с нея е прекратено трудовото правоотношение с Ш. И. И. на длъжност „д.” на С. „Х. Б., Г.Д., затова че: 1.”… в качеството си на д. на С."Х. Б., Г.Д. е сключила два различни договора за наем от 30.11.2010 г. за отдаване под наем на помещения / класни стаи/. Двата договора са на различна стойност -600 лв. и 1 800 лв., от което не ставало ясно колко пари влизат в бюджета на училището. Освен това И. като длъжностно лице поставила подпис и печат на учебното заведение като наемодател на договор за наем от 30.11.2010 г. , в който страни били „Н.” ООД, в качеството на наемател и „Ф.т.” ООД, в качеството на наемодател. В договора за наем не са конкретизирани отдадените под наем помещения с тяхната площ, а и освен това са описани имоти и движими вещи, които училището не притежава.” ; 2. „…времето от 01.01.2011г. до датата на проверката И. не е разработила регламентирани правила в Правилника за вътрешния ред на училището за изплащане на командировъчните, като това дава възможност заплащането на дневни пари да става избирателно, с което е нарушила чл.32 от Наредбата за командировките в страна и чл.15,т.15.6 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата; З. „…за учебната 2010/2011г. до датата на проверката не е разработила Правила за разпределение на допълнително трудово възнаграждение, което давало възможност на д.а да решава еднолично; 4. „..на 25 май 2011г. има издадени две различни заповеди,едната подписана от заместник, а другата от д.а на училището, въпреки, че същият ден д.ът не е в отпуск.” ; 4а. „…не е упражнила контрол върху дейността на ЗАС-касиер, касаеща воденето на книгата за вписване на заповеди –служителката е оставила празни редове на датите 22.02.2011 г. и 25.05.2011 в заповедната книга, както по време на проверката на 14.06.2011 г. на празния ред срещу заповед № 461/25.05.2011 г. тя е попълнила описание с молив,и с това си бездействие и неупражнен контрол , И. е позволила служител на учебното заведение да наруши чл.4, т.2 ,във вр. с чл.6, ал.2,т.2 и чл.82 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета.” ; 5. „…за времето от 01.01.2011 г. до 14.06.2011 г, в учебното заведение всички договори, оферти и протоколи за извършени ремонтни дейности за 2011 г. не са регистрирани в училищната документация. Липсата на контрол от страна на И. е позволила на длъжностното лице от С. „Х. Б., Г.Д. да наруши чл.9, ал.1 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета и позволява сключване на договори със задна дата.”.

Изложени са в заповедта мотиви, че описаните ”…нарушения, многобройни и различни по характер, представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на Кодекса на труда, Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета и длъжностната характеристика на служителя И..”. Посочено е в заповедта, че нарушенията са констатирани и подробно описани в Констативен протокол № КД-04-13/ 27.06.2011 г. за проверката, извършена от комисия на РИО-Кърджали и Доклад до началника на РИО-Кърджали с вх.№ КД-04-13/27.06.2011 г.

От прочита на писмо изх.№ ОД-04-306/02.08.2011 г., връчено на Ш.И. 02.08.2011 г., се установява, че в двуседмичен срок от получаването му, съгласно чл.193 от КТ същата е следвало да даде писмени обяснения за изясняване на обстоятелствата в Констативен протокол КД-04-13/27.06.2011 г., и по-точно относно това : „…1. на какво основание и при какви обстоятелства е положила подпис като д. на С. „Х. Б., Г. Д. под договор за наем от 30.11.2010 г. за отдаване под наем на производствени помещения, сключен от „Н.” ООД, от една страна и „Ф.” ООД, от друга ±трана за сумата 1 800 лв.; и 2. липсата на контрол от страна на д.а към Н.А. за водене на книгата за регистриране на заповедите и оставяне на свободни места за допълнително вписване на заповеди.”.

В производството е представено и прието като доказателство само цитираният Констативен протокол № КД-04-13/27.06.2011 г., изготвен от комисия,назначена със заповед № РДА 04-12/14.06.2011 г. на Началника на РИО-Кърджали, във връзка с жалба вх.№ 15/2011 на РИО-Кърджали. Констативният протокол съдържа констатации обединени в 23 точки, като в т.5 от същия е посочено, че „…на 30.11.2010 г.е сключен договор за наем с „Никанор” ООД за отдаване под наем на класни стаи. По договора са постъпили в бюджета на училището приходи от 600 лв. и сключването на този договор е в нарушение на Заповед № 90/ 26.02.2010 г. на Кмета на Община Д..”. В т.18, предл.предпоследно и последно е посочено, че „…в книгата за регистриране на заповедите на д.а има свободни номера, което позволявало вписване на заповеди със задна дата/ № 311/22.02.2011 г. и № 461/ 25.05.2011 г./. д.ът на училището не е осъществил контрол на Н.А. на основание чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП за водене на книгите за регистриране заповедите на д.а, възложено й със заповед № 207/11.01.2011 г.”.

В хода на тези констатации съда изгради своето становище. В този аспект съобрази константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК съдебни решения, и в частност обстоятелството, че не съществува законово изискване за формата на иницииране на дисциплинарно производство и че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той може да инициира такова производство. Но преди работодателят да прецени и наложи дисциплинарно наказание законът изрично предписва същият по реда и при условията на чл.193 от КТ да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения /решение № 220/ 26.04.2011 г. постановено по Г.д №1917/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС/. И при все, че няма предписана форма, има законово предписана процедура, която работодателят трябва да следва. Т.е. в настоящото производство, както правилно и първоинстанционният съд е приел, преди да наложи с процесната заповед, законосъобразността на която единствено е предмет на настоящия съдебен контрол, наказание за посочените в т.2, т.3, т.4, т.5 нарушения на трудовата дисциплина, работодателят /в казуса по-горестоящия спрямо работодателят орган/ не е изпълнил това си законово императивно предписано задължение. Именно поради тази причина и на основание чл.193, ал.2 от КТ, в тези му части съдът не следва да разглежда спора по същество.

Като резултат от изложеното въззивният съд следва да разгледа спора по същество само досежно наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” за констатираните, и за които са поискани и приети писмените обяснения на служителката, нарушения на трудовата дисциплина посочени в т.1 и в условно наименованата от съда т.4а от процесната заповед, касаещи обстоятелството, че д.ът на С. „ Х. Б., Г.Д., Ш.И. сключила два различни договора за наем от 30.11.2010 г. за отдаване под наем на помещения / класни стаи/ на различна стойност -600 лв. и 1 800 лв., от което не ставало ясно колко пари влизат в бюджета на училището.; че И. като длъжностно лице поставила подпис и печат на учебното заведение като наемодател на договор за наем от 30.11.2010 г. , в който страни били „Н.” ООД, в качеството на наемател и „Ф.” ООД, в качеството на наемодател и в договора за наем не били конкретизирани отдадените под наем помещения с тяхната площ, а били описани имоти и движими вещи, които училището не притежавало / т.1/ и същата не упражнила контрол върху дейността на ЗАС-касиер, касаеща воденето на книгата за вписване на заповеди –служителката оставила празни редове на датите 22.02.2011 г. и 25.05.2011 в заповедната книга, както по време на проверката на 14.06.2011 г. на празния ред срещу заповед № 461/25.05.2011 г. тя е попълнила описание с молив,като с това си бездействие и неупражнен контрол, И. позволила служител на учебното заведение да наруши чл.4, т.2 ,във вр. с чл.6, ал.2,т.2 и чл.82 от Наредба № 4/16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета / т.4а/.

За да изгради формулирания в предходния абзац извод съдът съобрази постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение №257/2010 г. по Г.д.№ 3681/2008 г. на ІІІ ГО, ГК на ВКС. Безспорно за всяко установено дисциплинарно нарушение работодатÕлят може да приложи дисциплинарна санкция, предвидена в КТ, като е въпрос на целесъобразност дали това той ще направи с отделни заповеди за всяко отделно нарушение или в съвкупност за всички нарушения с една заповед. В настоящото производство работодателят е направил това с една заповед. Това налага съдът да направи преценка за законосъобразност на наложеното наказание за всяко отделно нарушение, за което както беше посочено е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Безспорно най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в разпоредбата на чл.188, т.3 от КТ може да бъде наложено и само за едно от множеството констатирани нарушения, стига разбира се тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина да съответства на тежестта на наложеното наказание. А тази преценка за законосъобразност на наложеното наказание „уволнение” съдът прави съобразявайки вида на дисциплинарното нарушение като изхожда от неговите обективни признаци, посочени както в мотивите на заповедта за уволнение, така и след надлежна преценка дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.

В този аспект по отношение на посоченото в т.1 от процесната заповед, нарушение на трудовата дисциплина, се установява от Констативен протокол № КД-04-13/27.06.2011 г.,доколкото по делото не е представен цитирания в процесната заповед Доклад до началника на РИО с вх.№ КД-04-13/ 27.06.2011 г. , че при извършена проверка на 14.06.2011 г. , комисия от служители на РИО е констатирала и отразила в т.5 от същия, че „…на 30.11.2010 г. е сключен договор за наем с „Н.” ООД за отдаване под наем на класни стаи. По договора са постъпили в бюджета на училището приходи от 600 лв. и сключването на този договор е в нарушение на Заповед № 90/ 26.02.2010 г. на Кмета на Община Д..”. Както беше посочено писмени обяснения от д.а Ш.И. са поискани по реда на чл.193, ал.1 от КТ на 02.08.2011 г. и са приети на 03.08.2011 г. Издадена е процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и за посоченото в т.1 от нея, дисциплинарно нарушение, изразяващо се в сключване „…на два различни договора за наем от 30.11.2010 г. за отдаване под наем на помещения / класни стаи/ на различна стойност -600 лв. и 1 800 лв., от което не ставало ясно колко пари влизат в бюджета на училището.; освен това И. като длъжностно лице поставила подпис и печат на учебното заведение като наемодател на договор за наем от 30.11.2010 г. , в който страни били „Н.” ООД, в качеството на наемател и „Ф.” ООД, в качеството на наемодател. В договора за наем не са конкретизирани отдадените под наем помещения с тяхната площ, а освен това са описани имоти и движими вещи, които училището не притежава.”. Процесната заповед е надлежно връчена „при отказ” на 01.09.2011 г. Но освен изложеното от комисията, по делото няма никакви доказателства, които по някакъв начин да обективират тези констатации. По делото дори не са приложени, представените към писмените обяснения на служителката приложения № 1, №2 и № 3/ л. 21-22 от делото/. По делото не е представена и цитираната в констативния протокол като нарушена Заповед № 90/ 26.02.2010 г. на Кмета на Община Д.. Друг е въпросът кому принадлежи контролът по изпълнение на същата и дали евентуалното й неизпълнение съставлява нарушение на трудовото законодателство. Т.е. казано в заключение в производството не се установява осъществяването на фактическия състав на посоченото нарушение на трудовата дисциплина, за да може да се прецени изобщо неговата тежест и съответствието му с наложеното наказание „уволнение” . А е безспорно в това производство, че тежестта на доказване лежи върху работодателят, който в казуса и съобразно ТР № 1/ 30.03.2012 г., е С. „ Х. Б. , Г.Д..

Настоящата инстанция намира, че са идентични мотивите й и по отношение на посоченото в условно наименованата от съда т.4а от процесната заповед, нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в неупражнен контрол „…върху дейността на ЗАС-касиер, касаеща воденето на книгата за вписване на заповеди –служителката е оставила празни редове на датите 22.02.2011 г. и 25.05.2011 в заповедната книга, както по време на проверката на 14.06.2011 г. на празния ред срещу заповед № 461825.05.2011 г. тя е попълнила описание с молив, като с това си бездействие е позволила служител на учебното заведение да наруши чл.4, т.2 ,във вр. с чл.6, ал.2,т.2 и чл.82 от Наредба № 4/ 16.04.2003 г. за документите в системата на народната просвета. От прочита на стоящия в основата на процесната заповед Констативен протокол № КД-04-13/27.06.2011 г., доколкото по делото не е представен цитирания в процесната заповед Доклад до началника на РИО с вх.№ КД-04-13/ 27.06.2011 г. , се установява, че при извършена проверка на 14.06.2011 г. , комисия от служители на РИО е констатирала и отразила в т.18 /предл.предпоследно и последно /, че „…в книгата за регистриране на заповедите на д.а има свободни номера, което позволявало вписване на заповеди със задна дата/ № 311/22.02.2011 г. и № 461/ 25.05.2011 г./. д.ът на училището не е осъществил контрол на Н.А. на основание чл.147, ал.1, т.1 от ППЗНП за водене на книгите за регистриране заповедите на д.а, възложено й със заповед № 207/11.01.2011 г.”. Отразено е изрично в цитирания протокол, че в подкрепа на направената констатация, комисията е приложила доказателства, съставляващи приложение от 12 листа. По делото същите не са представени. А както беше посочено, ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е следствие от установяването на дисциплинарното нарушение и неговото съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарното уволнение. При отсъствие на доказателства извършването на тази преценка е невъзможно.

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че съдът намира за основателен изложения от процесуалния представител на жалбодателя, довод, че посоченото в разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ право принадлежи на работодателя. Действително нему принадлежи преценката дали издадената от самия него прекратителна заповед е законосъобразна, и разбира се след тази преценка отново негово е правото да я отмени като незаконосъобразна. Друг е въпросът дали на същото основание, за същите констатирани нарушения на трудовата дисциплина и за същото наложено дисциплинарно наказание може да бъде издадена нова прекратителна заповед, и дали доколкото различното в нея се свежда само до начина на изписването й, констатираната от работодателя нейна незаконосъобразност не обуславя и незаконосъобразността на условно наречената втора прекратителна заповед.

Казано в заключение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, се явява с оглед на своя краен резултат правилно, поради което следва да бъде потвърдено, но по изложените в настоящото производство съображения.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват, разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. се следват на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/ 10.08.2012 г., постановено по Г.д.№ 504/ 2011 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА С. „Х. Б., Г.Д., ул.”Тракия” №3, БУЛСТАТ *, да заплати на Ш. И. И. от с.К., О.М., с ЕГН *, сумата в размер на 200 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.