№ 340
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000502962 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260941 от 07.07.2023 г. по гр. д. № 16081/2018 г. на СГС, е
отхвърлен предявеният от ищцата К. Б. Б. против Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С.
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ответниците не притежават правото на
собственост върху следния недвижим имот: Апартамент № 56, находящ се в
гр. София, район „Триадица“, ж.к. „***“, бл. *. вх. *, ет. *, със застроена площ
156 кв.м., идентификатор 68134.1005.186.1.56., заедно с прилежащото му мазе
№ 5 и със съответните припадащи се идеални части от общите части на вх.
„Д“ от сградата и от правото на строеж върху мястото.
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявеният от ищцата К. Б.
Б. против ответниците Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено, че ищцата е собственик на 12 095/20 595 ид. части от същия
1
Апартамент № 56, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. *. вх. *, ет. *, с
идентификатор 68134.1005.186.1.56., по давност.
С решението по предявения насрещен ревандикационен иск е
признато за установено, че ответниците по първоначалните искове Н. И. Б., Е.
Д. С. и С. Д. С. са собственици на спорния апартамент № 56, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“, бл. *. вх. *, ет. *, с идентификатор 68134.1005.186.1.56., като
първоначалната ищца К. Б. Б. е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да им
предаде владението му.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата К. Б. Б.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушения на материалния закон и на съществени
процесуални правила. Сочи, че разполага с интерес от главния отрицателен
установителен иск, тъй като ответниците с поведението си смущават правата
над апартамента, който тя обитава, ползва и владее. Поддържа, че
ответниците по първоначалните искове и ищци по насрещния
ревандикационен иск не могат да се легитимират като собственици с
представения от тях Нотариален акт № 99/2010 г., тъй като Общото събрание
на ЖСК не е приело решение относно окончателната цена на имотите в бл. *
и в частност – за процесния апартамент № 56. На отделно основание излага,
че е придобила 12095/20595 идеални части от имота, тъй като действителният
им собственик не е предприел претенции към нея. Счита, че упражняваната
от нея фактическа власт в периода на непълнолетието не съставлява пречка
за самото владение и настъпване на давността. Моли решението да бъде
отменено и установителните искове, предявени като главен и евентуален, да
бъдат уважени, като същевременно собственическата претенция на
ответниците да бъде отхвърлена.
Въззиваемите Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. оспорват жалбата по
съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му
част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в
жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - София
намира следното:
2
Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Софийски
градски съд, в кръга на правораздавателната му компетентност, изготвено е в
нужната форма и не страда от пороци, засягащи неговата действителност,
поради което е валидно.
При извършената служебна проверка по допустимостта съдът
констатира, че същото е процесуално недопустимо в частта, в която е
разгледан предявеният отрицателен установителен иск за собственост на
недвижим имот.
Ищцата К. Б. е предявила за съвместно разглеждане в общ исков процес
два обективно съединени установителни иска – положителен, за
установяване, че е собственик по давност на идеални части от процесния
апартамент № 56, находящ се на четвъртия етаж в жилищна сграда-блок №
259 от кв. „***“ в гр. София, както и отрицателен – за установяване, че
ответниците не са собственици на каквато и да е част от същия апартамент.
Правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск
ищцата е обосновала с твърдението, че би придобила имота по давност, ако не
бяха действията на ответниците по принудителното й изваждане от него въз
основа на влязло в сила решение по спор за собственост между тях и нейните
родители, т.е. позовава се на постановките на т.1 от Тълкувателно решение №
8 от 27.11.213 г. по т.д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Според разясненията,
дадени с посочения тълкувателен акт, правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, или се
позовава на фактическо състояние или когато може да придобие права, ако
отрече правата на ответната страна. В случая нито една от посочените
хипотези не е налице.
Ищцата се позовава на придобито от нея право на собственост върху
идеални части от жилището по давност, но това право е предмет на
положителния установителен иск. За съвместното разглеждане в един исков
процес на положителен и отрицателен установителен иск за собственост
липсва правен интерес. Това е така, защото предметът на положителния
установителен иск за собственост включва този на отрицателния
установителен иск за същия имот, респ. защитата по отрицателния
установителен иск се съдържа в тази по положителния установителен иск:
3
при евентуалното уважаване на положителния установителен иск
едновременно с признаване правото на ищеца ще бъде отречено и правото на
собственост на ответника. В обратния случай, ако положителният
установителен иск за собственост бъде отхвърлен, с това ще бъде отречено
правото на ищцата, вкл. и възможността да задържа занапред фактическата
власт върху имота, дори и едновременно с това да бъде уважен отрицателния
установителен иск, отричащ правото на собственост и на ответника.
Следователно, в частта в която е налице идентитет в предмета на двата
установителни иска до обема на защитаваното с тях право, производството по
отрицателния установителен иск се явява недопустимо.
Според същото цитирано по-горе тълкувателно решение № 8/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения,
които не включват притежаване на самото право на собственост, при
недоказване на фактите, обуславящи правния му интерес да оспори правото
на ответника, производството по отрицателния установителен иск се
прекратява като недопустимо. В случая според изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба ищцата К. Б. извлича интереса си
от твърдението, че за разликата над идеалните части, които е придобила по
давност, тя би запазила своето владеене и ползване на апартамента, в който
живее и където е адресно регистрирана. В молба от 22.08.2019 г. тя е
уточнила, че осъществява владение като реализира фактическото състояние
на обитаване на жилището. В подкрепа към исковата молба е приложен
протокол от 15.11.2009 г., в който е констатирано, че владеенето и ползването
на процесния имот ще се осъществяват от непълнолетната К. Б. при
изричното съгласие на собственика там да живеят и нейните родители, както
и дядо . Следователно, фактическото състояние, на което се позовава, е
обитаване на жилището, което не е защитимо както владението. Това
състояние не би могло да доведе до придобиване на имота по давност,
колкото и продължително да трае упражняването на фактическата власт, тъй
като се касае до форма държане, предоставено със съгласието на собственика.
Събраните свидетелски показания не обусловят различен извод, доколкото за
превръщането на държането за другиго във владение за себе си е необходимо
демонстриране на изрично намерение за това, каквото нито се твърди, нито се
доказва. Ето защо, производството по отрицателния установителен иск за
собственост следва да бъде прекратено, а обжалваното решение в частта, в
4
която този иск е отхвърлен, следва да бъде обезсилено.
По положителния установителен иск за собственост по давност, ищцата
следва да докаже две групи обстоятелства: установяване на владение върху
процесния имот и изтичане на установения от закона период от време, който в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС е десет години, през които ищцата следва да
е владяла постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно (за
придобиване на собствеността по кратката петгодишна давност е нужно
ищцата да е придобила владението по силата на юридическо основание, годно
да я направи собственик, каквито твърдения и доказателства в случая
липсват). Владението представлява извършване на действия по упражняване
на фактическа власт върху имота и изразеното чрез тези действия намерение
имотът да се държи като свой, за себе си. То изисква владелецът да
демонстрира по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение
на пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено да сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си, по начин, който да изключва и отблъсква владението на собственика.
Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува по
различен начин, не сочи на намерение за своене.
Като се има предвид изложеното, елементите на владението в
процесния случай не се установяват. Видно от съставения на 15.11.2019 г.
протокол, фактическата власт върху спорните идеални части от имота е
предадена от собственика Б. на ищцата К. Б. по тяхно взаимно съгласие. Така
постигнатото съгласие сочи на зачитане на правата на собственика и
изключва тяхното своене от ищцата, която е била допусната от самия него да
се ползва от тях. Така упражняваната фактическа власт от нея не разкрива
едновременното проявление и на обективния, и на субективния признак на
владението, именно защото ищцата в нито един момент не е упражнявала
фактическа власт върху имота изключително за себе си. Действията, които тя
е извършвала, очертават признаците на държането, те не са били нито явни,
нито несъмнителни, т.е. такива, че въз основа на тях със сигурност да може да
се заключи, че упражнява фактическата власт като собственик. Именно
поради това свидетелите не са я възприемали за собственик, а за един от
обитателите на жилището, макар и с очакване то да бъде придобито
евентуално от нея. Самото обитаване, както се посочи, не може да доведе до
настъпване на последиците на посочения оригинерен придобивен способ.
5
Поради това, така предявеният положителен установитнелен иск като
неоснователен също следва да бъде отхвърлен изцяло.
По предявения насрещен ревандикационен иск ищците Н. Б., Е. С. и С.
С. следва да установят, че са собственици на процесния имот на посоченото
от тях придобивно основание, както и да докажат, че ответницата по този иск
и ищца по установителните искове К. Б. упражнява фактическата власт върху
имота, а в тежест на последната е да докаже основанието, на което владее или
държи. В конкретния случай първата предпоставка се доказва от
представения нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК
„Български художник“ № 99, том II, дело № 275/2009 г., с който ищците са
признати за собственици на процесния апартамент № 56 от вход „Д“ на блок
№ 259 в кв. „***“, гр. София, разпределен с окончателен разпределителен
протокол от Общото събрание на кооператорите на ЖСК. Така съставения
нотариален акт се ползва с материална доказателствена сила, която съобразно
с постановките на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК поставя
оборването му в доказателствената тежест на ответницата, която нито доказа
правата си, нито обори надлежно тези на ищците по насрещния иск. Противно
на развитите от ищцата доводи, видно от Протокол от 06.10.2007 г. общото
събрание на ЖСК „Български художник“ е приело и утвърдило окончателния
разпределителен протокол по чл. 35 от ЗЖСК. С решение по същия протокол
ОС на ЖСК е приело и окончателната цена на имотите в жилищната сграда.
Обстоятелството, че и след приемане на окончателното ценообразуване се е
налагало извършване на разходи по сградата, не опорочава така взетото
решение, тъй като се касае до облигационни отношения, по които всеки от
собствениците е следвало да участва съобразно с дела си. Щом окончателната
цена и окончателното разпределение на имотите е било извършено,
издаденият въз основа на такова решение нотариален акт легитимира
кооператорите като собственици. Същевременно по делото не се спори, че
имотът се владее от първоначалната ищца и ответница по ревандикацията – К.
Б.. За така упражняваната от нея фактическа власт липсва основание, което да
може да бъде противопоставено на ищците. Ето защо, искът по чл. 108 от ЗС
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
6
При този изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответниците Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. следва да бъдат присъдени сторените
от тях разноски, които за въззивната инстанция възлизат на сумата от 7800 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260941 от 07.07.2023 г. по гр. д. №
16081/2018 г. на СГС.
ОСЪЖДА К. Б. Б. с ЕГН-**********, от гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *,
ет. *, ап. *, да заплати на Н. И. Б. с ЕГН-**********, Е. Д. С. с ЕГН-
********** и С. Д. С. с ЕГН-**********, и тримата от ***, ж.к. „***“, бл. *,
ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 7800 лв., направени
разноски по делото пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7