Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 27.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 СЪСТАВ, в открито заседание
на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
председател:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.с.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 15862 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД по изпълнително дело №20188510402382
на ЧСИ М. П.с рег. №851 от РКЧСИ, срещу постановление от 16.10.2018 г. /получено
съобщение на 17.10.2018 г./, с което отказва да намали разноските: за
възнаграждение за адвокат над сумата 11.67 лв. и за такси по ТТР към ЗЧСИ над
сумата 50.00 лв. без ДДС.
Твърди
се, че длъжникът не дължи заплащане на такси по чл.5 и 8 ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че в рамките на едно и също гражданско
производство са издадени общо 60 бр. изпълнителни листа от 6,67 лв. и 10,00 лв.
в полза на 30 свързани юридически лица, контролирани от адв.
В.Т.и собственост на баща му В.В.. Твърди се също, че
са образувани множество изпълнителни дела, по които взискатели
са посочените свързани лица. Излага, че заедно с посочения адвокат работят и
адвокатски съдружия „В., Б., И., И.“, „Н.и партньори“ и „С.К.“. Намира, че
претенцията за заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство е прекомерна. Счита, че съдебният изпълнител в нарушение
на чл.3 ГПК превратно е упражнил правата си като е уважил претендираните
разноски. Изразява становище, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителното производство следва да бъде присъдено
пропорционално за всяко от изп. дела, образувани по
първоначалното вземане по гражданското дело. Прави възражение за липса на
фактическа и правна сложност на изпълнението, поради което счита, че
адвокатското възнаграждение следва да е в минимален размер.
Взискателят
по изпълнителното дело Г.Л. ЕООД е подал възражение в законовия срок, в което
излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано за събиране на цялата сума по изпълнителния
лист, поради което липсва твърдяното от жалбоподателя цедиране
и раздробяване на дълга. Твърди се също, че длъжникът не е платил нито в срока
за доброволно изпълнение, нито след него.
Частен
съдебен изпълнител М. П.е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни
действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
размерът на претендираното възнаграждение за адвокат е в размер на минимално
предвиденото в НМРАВ за образуване и водене на изпълнителното производство.
Поддържа, че начислените такси по изпълнението са съобразно поисканите от
взискателя и извършените от ЧСИ действия. Моли съда да остави без уважение
жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Жалбата
е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на
обжалване на основание чл.435 ал.2 т.7 вр. чл.78 ал.5 ГПК действие на съдебния изпълнител – определяне на размера на разноските по
изпълнението в частта за направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство в процесното изпълнително
производство.
Предмет
на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на
длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер
последният уведомява длъжника.
В
процесния случай по делото е установено, че
взискателят е възложил на адвокатско съдружие „И.“ да го представлява чрез
образуване и водене на изпълнителното дело по изп.
лист по ч.гр.д.№ 19840/2014 г. на СГС, І с-в и гр.д.№ 1223/2016 г. на САС, 12
с-в, за което е уговорил сумата от 350.00 лв., които са заплатени реално.
Представено е преводно нареждане за заплащане на посочената сума в полза на
адвокатското съдружие.
Г.Л.
ЕООД е сезирал на 27.09.2018 г. ЧСИ М. П.с рег. №851 от РКЧСИ с молба за
образуване на изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист издаден
по ч.гр.д.№ 19840/2014 г. на СГС, І с-в и гр.д.№ 1223/2016 г. на САС, 12 с-в,
срещу жалбоподателя за събиране на парично вземане в размер на 10,00 лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение, както и 5,00 лв. такса за
издаване на изп. лист, 1,00 лв. за преведена такса
към ЧСИ и 350,00 лв. - адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство.
Взискателят е възложил на съдебния изпълнител да изпрати покана за доброволно
изпълнение и да наложи запор на движимите вещи и дружествените дялове на
длъжника и да възбрани недвижимите му имоти.
ЧСИ
е образувал изпълнително дело №2382/2018 г. и е изпратил покана за доброволно
изпълнение, получена от длъжника на 01.10.2018 г. Депозирана е от взискателя
молба пред ЧСИ с искане за налагане на запор на банкови сметки.
На
08.10.2018 г. длъжникът е представил пред ЧСИ възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, по което съдебният изпълнител се е произнесъл като е оставил без
уважение искането. Жалбоподателят е уведомен за произнасянето на ЧСИ със
съобщение на 17.10.2018 г. Жалбата е изпратена до съдебния изпълнител на 23.10.2018
г., поради което същата е подадена в едноседмичния законов срок.
В
разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК е предвидено, че длъжникът дължи заплащането на
разноските на взискателя за възнаграждение за един адвокат. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че той не дължи заплащането на разноски за
адвокатско възнаграждение и ако ги дължи, то те следва да бъдат редуцирани до
сумата от 11.67 лв. Дори да са верни твърденията му, че трети лица са
образували други изпълните дела по изпълнителни листове, издадени за изпълнение
на останалите части от вземанията, присъдени в същото съдебно производство като
настоящия, то, това не обуславя недължимост на
разноските по изпълнението. Личността на процесуалния представител не е
установена като критерий от значение за отговорността за разноски по чл.78 ГПК.
Целите на НМРАВ са да прогласи принципа, че адвокатът има право на
възнаграждение за извършената от него работа, независимо от вида и спецификите
на делото, както и да установи минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.1 НМРАВ, възнаграждението на адвоката не може да
бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ,
ето защо искането на жалбоподателя за раздробяване на размера на адвокатския
хонорар според броя на образуваните изп. дела ще
доведе до незаконосъобразен правен резултат, изрично забранен от цитирания
нормативен акт. Освен това в ГПК не е предвидено задължение за взискателя да
предяви за изпълнение всички свои вземания срещу длъжника, нито за каква част
от вземанията си ще поиска да му бъдат издавани изпълнителни титули. Правата на
отделните дружества-взискатели по посочените в
жалбата дела са независими едно от друго. Никой от тях не е активно легитимиран
да иска изпълнителни действия, с които да бъде събрано вземането на друг
взискател. Всеки от тях може да иска извършването на изпълнителни действия само
и единствено за събиране на неговите вземания в съответния размер. Предвид
това, поисканите от един взискател изпълнителни действия не ползват останалите
и не следва поведението им да бъде разглеждано като част от един общ
изпълнителен процес, така че разноските да бъдат в общ размер по всички дела.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е посочен изпълнителния способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си
взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл. 10 НМРАВ,
а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В процесния
случай последващата молба на взискателя по съществото
си не представлява волеизявление на процесуалния представител, което да се
различава от възложеното с молбата за образуване, където е възложено на ЧСИ да
наложи запор на движимите вещи и дружествените дялове на длъжника и да възбрани
недвижимите му имоти. Предвид фактът, че длъжник е „Ч.Е.Б.“ АД, което е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми /както впоследствие се е случило/,
без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя и
съобразявайки кои обезпечителни мерки и действия са съразмерни с размера на
задължението по смисъла на чл.442а ГПК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не
предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат
над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед процесуалното поведение на страните и на
ЧСИ, и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че
в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на
взискателя адвокатско възнаграждение от 200,00 лв. по чл.10 т.1 Наредба №1 от
09.07.2004 г.
Дължимите
суми няма данни да са събрани още в срока за доброволно изпълнение, с оглед на
което са дължими начислените такси по т.1, т.3, т.4, т.5 и т.9, от ТТР към ЗЧСИ
за реално извършени действия от ЧСИ, както и пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата за събиране на сумите представляващи материален интерес по изп. дело. Чрез неплащане на задълженията си към взискателя
длъжникът е дал повод за завеждане на изпълнително производство срещу себе си,
а поради продължилото през срока за доброволно изпълнение бездействие е
провокирал и иницииране на действия по
принудително изпълнение върху имуществото му.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, постановление на ЧСИ М. П.с рег.
№851 от РКЧСИ по изпълнително дело №20188510402382 от 16.10.2018 г. /получено
съобщение на 17.10.2018 г./, с което отказва да намали разноските по
изпълнителното производство, както следва:
за
възнаграждение за адвокат на взискателя Г.Л. ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** в частта над сумата 200.00 лв.
до сумата 350.00 лв. и за такси по т.26 по ТТР към ЗЧСИ в частта над сумата
25.20 лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Г.Л. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:*** по изпълнително дело №20188510402382 на ЧСИ М. П.с рег. №851 от
РКЧСИ, от сумата 350.00 лв. без ДДС на сумата 200.00 лв. без ДДС, както и
присъдената и начислена такса по т.26, б“в“ от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) по изп.д.
№20188510402382 на ЧСИ М. П.с рег. №851 от РКЧСИ от сумата 43.80 лв. с ДДС –
начислена такса по т.26, б“в“ от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) на сумата 25.20 лв. с ДДС -начислена
такса по т.26, б“в“ от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
ОСЪЖДА
Г.Л. ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк
Бизнес Център, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 100.00 лв. - разноски по
делото за възнаграждение за юрисконсулт и сумата 25.00 лв.-разноски за държавна
такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.