Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.12.2021 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 27.10.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 122 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Посочено е в исковата молба, че ищецът е потребител на застрахователна услуга по силата
на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на „Л.“ АД за автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА с
номер на рама UU1BSDBNH42990156 ,
по застрахователна полица № 22117000498702, със срок на действие от 15.02.2017
г. до 15.02.2018 г.
Изложени са обстоятелства, че на 07.07.2017 г. около 10:00 часа, на бул. ***
гр. С.З., в дясната лента за движение (от двете еднопосочни пътни платна) е
паркирал (в посока запад) лек автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА, с
водач В.Н.В. ЕГН **********, с постоянен адрес ***. По същия пътен участък в
посока запад с велосипед се е придвижвал и пострадалият Ж.Г.Ч., при
приближаване на велосипедиста към спрелия автомобил, намиращият се в автомобила
водач В. без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението
рязко отваря предна лява врата на автомобила, в момента, когато велосипеда
управляван от Ж.Г.Ч. преминава покрай него и блъска с отварящата се врата с
голяма сила велосипеда с велосипедиста. Изложено е, че външната част на
предната лява врата влиза в съприкосновение с предницата на велосипеда (от
педалите напред) и силно събаря велосипедиста Ч. на пътното платно. Десният
педал на велосипеда закача лайсната на предната лява врата и я изкъртва. От
съприкосновението на левият крак с пътното платно, и падащият върху него
велосипед, лявата коленна става на Ж.Ч. получава навяхване на лявото коляно,
скъсване на медиалната колатерална връзка и руптура (разкъсване) на предна
кръстна връзка. Посочено е, че механизмът на настъпване на ПТП се доказва от
констатираните в протокола за ПТП щети по двете ППС, който е съставен от служител
на КАТ ПП С.З..
Изложено е, че с Присъда № 147 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД №
1348/2019г. по описа на Районен съд - гр. С.З., обжалвана пред ОС С.З., и с
Решение № 29 от 10.03.2020 г. по ВНОХД 1016 от 2020 на ОС С.З., съдът е признал
водачът В.Н.В. ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.07.2017 г. в гр. С.З.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Сандеро” с
peг. № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП,
а именно: чл.5, ал.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: 1.С
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”; чл.5, ал.2 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1.Да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл.95, ал.1 от ЗДвП - „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да
се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението”, и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост
причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в:
навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна
колатерална връзка на лявото коляно, причинили трайно затруднение на движението
на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителният
период е бил от 4 до 6 месеца.
- престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. чл.343, ал.1, б. „б”,
пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за извършеното престъпление и му наложил
наказание - „пробация”, като му е наложил пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 от НК, както следва:- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично; -„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Присъдата и
Решението на съда са влезли в сила на 12.03.2020 г.
Ищецът счита, че в настоящия случай, следва по аналогия да се приложи
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Отбелязва, че обстоятелствата,
установени с решението, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на
МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка са безспорно установени.
Т.е. в конкретния случай е безспорно установено, че именно В.Н.В. е
извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване В.Н.В.
ЕГН ********** е управлявал именно процесния лек автомобил “Дачия Сандеро” с
рег. № СТ 9529 ВА с номер на рама UU1BSDBNH42990156, с който е нарушил
правилата на движение - чл.5, ал.1 от ЗДвП ; чл.5, ал.2 от ЗДвП ; чл.95, ал.1
от ЗДвП.
Твърди се, че в резултат на противоправното си деяние, водачът В.Н.В. е
причинил на ищеца Ж.Г.Ч. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, вследствие на причинените му телесни повреди. При настъпилото ПТП,
ищецът е получил навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна
връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно, установени чрез
преглед при съдебен лекар и проведен ядрено магнитен резонанс на засегнатата
област на лявото коляно. Сочи се, че и двата медицински прегледа са заплатени
изцяло от ищеца за сумата от 320 лв. На Ж.Г.Ч. е поставена обездвижваща протеза
на лявото коляно и въпреки това, той изпитвал непрестанни болки и дълго не можел
да се придвижва самостоятелно без чужда помощ. Твърди се, че през това време
изпитва неимоверни трудности понеже няма как да се грижи за майка си, която е
със сериозни заболявания на 82 години. Животът му става кошмар. Непрекъснатите
и непоносими болки и невъзможността да се придвижва без чужда помощ продължават
над 2 (два) месеца, и на 18.09.2017г. година ищецът се е подложил на операция в
МБАЛ “С.” гр.С., която операция също е заплатена изцяло от него за сумата от
700 лв. Наведени са твърдения, че от датата на ПТП и до сега, въпреки
проведеното лечение и рехабилитация, ищецът продължава епизодично да усеща
болки в лявото коляно и глезен. Освен горепосочените телесни увреждания,
причинени му от ПТП, ищецът за период от над една година не е могъл да спи
нормално, да се грижи за домакинството, да води типичен за възрастта си
социален живот, разредили се и се прекъснали социалните му контакти, а всичко
това дало отражение и на психичното му състояние. Вследствие на претърпяното
ПТП, ищецът е изпитал и силен стрес и страх, а към настоящият момент последният
продължава да изпитва страх да се качи и управлява велосипед и от датата на
настъпилото ПТП 07.07.2017 г. не е управлявал велосипед. Изложено е, че въпреки,
че е привърженик на екологичното отношение към движението в градска среда, ищецът
никога занапред няма да може да се качи на велосипед поради опасността от
тотално скъсване на останалата част от кръстната връзка на лявото коляно.
Посочено е, че претърпените от Ж.Г.Ч. имуществени и неимуществени вреди -
болки и страдания от непозволеното увреждане на 07.07.2017 г., оценява на
сумата от 35 023 лв. (тридесет и пет хиляди и двадесет и три лева), от които
неимуществени вреди 34 000 лв. и 1023 лв. имуществени вреди
Заявено е, че видно от представената справка от интернет страницата на
Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО" на
автомобилистите, за управляваното от виновния водач В.Н.В. ЕГН **********, към
датата на ПТП - 07.07.2017 г. е била налице валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователно
дружество “З. Л.” АД ЕИК ***, по застрахователна полица № 22117000498702 от
2017 г., издадена със срок на валидност за периода от 15.02.2017 г. до
14.02.2018 г. Сочи, че е било налице валидно действащо и съществуващо
застрахователно правоотношение.
С уведомление от 14.07.2017 г., ищецът Ж.Г.Ч. е уведомил застрахователя “З.
Л.” за настъпилото на 07.07.2017 г. ПТП. Във връзка с това уведомление в
застрахователното дружество е била образувана щета № 0023-1000-03-17-7436 от
14.07.2017 г. Сочи се, че са представени всички изискуеми се документи,
включително и банкова сметка ***, където да се приведе обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди. На 21.10.2017 г. е получено писмо, с което
ищецът е поканен да “подпише споразумение”, но до момента на подаването на
исковата молба никакви средства не са постъпили по банковата сметка от
сезираното застрахователно дружество.
Изложено е, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие - в случая претенцията касае
неимуществени такива, претърпени при ПТП.
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. Според ищеца, в тези случаи застрахователят покрива: т.1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; т.4 разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по
т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Заявено е, че с оглед на това, че увреденото лице Ж.Г.Ч. е изпълнил
визираните в чл. 498, ал.1 и ал.2 от КЗ свои задължения - отправил е към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и е
представил на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, а застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, за пострадалият е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Моли, съда да постанови решение, с което да осъди “З. Л.” АД , ЕИК *** да
заплати на Ж.Г.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** , сумата от - от
35023 лв. (тридесет и пет хиляди и двадесет и три лева), от които неимуществени
вреди 34 000 лв. болки и страдания от телесни увреждания и 1023 лв.
имуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие
от 07.07.2017г., причинено от противоправното поведение на В.Н.В., при
управление на лек автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.07.2017г. - датата на увреждането,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски, в т.ч. и възнаграждение за
процесуален представител .
Посочена е банкова сметка.
***та
молба, в който излага следното становище:
Не оспорва обстоятелството, че на 07.07.2017 г. в гр. С.З.,
В.Н.В., с ЕГН ********** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за движение по
улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл.95, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението” и предизвикал
автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч.,
ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото
коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на
лявото коляно; причинили трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителния период е бил от 4 до
6 месеца.
Не оспорва обстоятелството, че с Решение №
29/10.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 1016 /2020 г. по описа на Окръжен съд
- С.З. е изменена Присъда № 147 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД №
1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта й, с която
подсъдимият В.Н.В. е бил признат за виновен, че е извършил престъпление, както
и че е осъден.
Ответникът счита, че в настоящия случай, следва по
аналогия да се приложи императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК.
Не оспорва обстоятелството, че за управляваното от
виновния водач В.Н.В. и собственост на Х.И.Х. МПС - лек автомобил „Дачия
Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА, към датата на ПТП - 07.07.2017г., е
била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
при застрахователно дружество „Л.“ АД, по застрахователна полица №
BG/22/117000498702 от 08.02.2017 г., издадена със срок на валидност за периода
от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г.
Не оспорва обстоятелството, че при ответното дружество
„Л.“ АД е била образувана щета № 0023-1000-03-17-7436 от 14.07.2017 г. във
връзка с подадено на 14.07.2017 г. от ищеца уведомление /заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение относно процесното ПТП от 07.07.2017 г.
Извън посочените по-горе обстоятелства, ответникът
оспорва останалите изложени в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства. Счита предявените искове по същество за неоснователни,
необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, поради
следните съображения:
Твърди, че ЗД „Л.“ АД не е дало повод за завеждане на
настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното
застрахователно обезщетение. Намира, че в конкретния случай, от изложеното в
исковата молба и от приложените към нея доказателства е видно, че застрахователното
дружество е разгледало и се е произнесло по застрахователната претенция на
ищеца, като е определило застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в предвидените от КЗ срокове. Сочи, че в случая има
произнасяне и определяне на размера на застрахователно обезщетение. Отбелязва,
че видно от представеното с исковата молба Становище на ответното дружество с
изх. № 10172/20.10.2017 г., ответникът е определил размер на застрахователното
обезщетение и е изразил готовност да изплати същото след представяне на
разходни документи и подписване на споразумение. Твърди се, че ищецът не е
представил разходни документи и не е изразил становище във връзка с направеното
от дружеството предложение за подписване на споразумение за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Присъда № 147 от
12.11.2019 г. постановена по НОХД № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, изменена с Решение № 29 /10.03.2020 г., постановено по BНОХД №
1016/2020 г. по описа на Окръжен съд - С.З., водачът В.Н.В. е бил признат за
виновен в това, че на 07.07.2017 година в град С.З., В.Н.В., с ЕГН **********
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Сандеро“ с
регистрационен № СТ 9529 В А е нарушил чл.5, ал.1 от Закона за движението по
пътищата - „Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.5,
ал.2 от Закона за движението по пътищата - „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства” и предизвикал автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил
па велосипедиста Ж.Г.Ч., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се
в: навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на
вътрешна колатерална връзка на лявото коляно; причинили трайно затруднение па
движението на левия долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като
възстановителния период е бил от 4 до 6 месеца.
Оспорва твърдението на ищеца, че при процесното ПТП
водачът В.Н.В. е нарушил чл.5, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.5,
ал.2 от Закона за движението по пътищата. С влязлото в сила Решение № 29
/10.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 1016/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З.,
В.Н.В. е бил признат за невинен и оправдан по първоначалното повдигнато
обвинение по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от IIK и за
това, че е нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП.
Оспорва твърдението, че в резултат на осъществяване
механизма на пътнотранспортно произшествие от 07.07.2017 г., на ищеца са
причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали
заявените от него неимуществени вреди или ако са възникнали, то те не
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва твърдените с исковата молба травми, получени
от ищеца като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията за тяхната
продължителност и сочи, че представените медицински документи не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Заявява, че не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на
здравословното състояние на пострадалия, както и документи относно
възстановителни и рехабилитационни процеси.
Оспорва твърденията за интензитет и проявлението на
настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП от
07.07.2017 г. е получил разкъсване па вътрешна колатерална връзка на лявото
коляно. Твърди, че е получил частично разкъсване на вътрешна колатерална връзка
на лявото коляно. Посочва, че основание за това твърдение дава обстоятелството,
че на ищеца не е проведено в спешен порядък оперативно лечение по повод на
скъсаната медиална колатерална връзка, което потвърждава, че скъсването е било
частично и лечението неоперативно.
Оспорва твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП от
07.07.2017 г. е получил разкъсване на предна кръстна връзка на лявото коляно.
Твърди, че посоченото увреждане е било получено при друга травма, настъпила по
време на предшестващи инциденти.
Оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с
твърдяните увреждания му е била поставена обездвижваща протеза на лявото
коляно. Сочи, че с исковата молба не са представени доказателства в тази
насока.
Твърди се, че освен представената Епикриза към ИЗ №
734/2017год., издадена от МБАЛ “С.“ ООД - С., с исковата молба не са
представени други медицински документи за допълнително лечение, допълнителна
медикаментозна терапия или възстановяване на ищеца, които да обосновават
претендирания размер за неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно
- транспортно произшествие ищецът е изпитвал болки и страдания от
психологически характер. Сочи, че липсват доказателства в тази насока.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на
лек автомобил „Дачия Сандеро“ е peг. № СТ 9529 ВА В.Н.В. за настъпването на
твърдяните в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Ж.Г.Ч., изразяващо се в
неспазване на правилата за движение на велосипедистите по чл.81, т.3, пр. 1 от ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск.
С оглед горното, ответникът твърди съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Ж.Г.Ч. като поддържа, че причина за
настъпване на телесните му увреждания е и негово виновно нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизбиране и
неспазване на безопасна дистанция (разстояние) за заобикаляне на спрелия
автомобил, в нарушение на чл.81, т.3, пр. 1 от ЗДвП - „На водача на двуколесно
пътно превозно средство е забранено: 3. да се движи в непосредствена близост до
друго пътно превозно средство или да се държи за него”, с което поведение сам
се е поставил в риск. Ответникът сочи, че ако Ж.Г.Ч. е избрал и спазил
безопасна дистанция за заобикаляне и не се е движил в непосредствена близост до
процесния спрял лек автомобил, не би се стигнало до настъпване на вредоносния
резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в
исковата молба телесни увреждания. Посочено е, че съпричиняването от страна на
пострадалия е в пряка причинно следствена връзка с тежестта на получените
увреждания. Отбелязано е, че при движение в непосредствена близост до друго
пътно превозно средство, се касае за поемането на предвидим и реално очакван
риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалия
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие. Сочи се, че всеки велосипедист следва да вземе мерки за
собствената си безопасност, като спази задължението си да не се движи в
непосредствена близост до друго пътно превозно средство, за което носи
самостоятелна административно наказателна отговорност по ЗДвП. В тази връзка,
ответникът поддържа, че травмите на Ж.Г.Ч. са настъпили като резултат и от
неговото собствено виновно поведение. Отбелязва, че спазването на безопасна
дистанция (разстояние) за заобикаляне на спрелия автомобил, както и спазването
на забраната да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно
средство, би осуетило изцяло настъпването на претърпените вследствие на ПТП
телесни увреждания или би ограничило до голяма степен настъпването на телесните
увреждания.
Счита, че посочените обстоятелства осъществяват, както
от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от
Съда при постановяване на Решението по съществото на спора, дотолкова,
доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.
Изложено е, че съгласно практиката на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от
24.11.2010г по т.д. № 1117/2009г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010г. по т.д. №
942/2009г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането е налице, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването
на вредите или е допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването е
без значение дали пострадалият е действал виновно.
Поради горните доводи, ответникът счита, че са налице
основания за намаляване на обезщетението на ищеца поради съпричиняване на
настъпилите вредни последици, като обезщетението следва да бъде определено при
условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намира, че намаляването следва да бъде
извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното
действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна
вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалия в
настоящия случай е противоправно и степента на неговата вина.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени
вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявената по
настоящото дело претенция за неимуществени вреди е завишена с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Сочи, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на
действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата
обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с
изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика
(ППBC № 4/1968г.) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищеца. Посочва, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Излага аргументи, че законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му
да е действителна и сериозна. Сочи, че понятието справедливост не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера
на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете още
един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на
увреждането (решение на ВКС 83-2009-ІІ т.о. по търговска дело 795/2008г. и
решение 1 -2012-ІІ на т.о. по търговско дело 299/2011 г., с което ВКС се е
произнесъл с решение постановено по реда па чл. 290 ГПК). С оглед твърденията
по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства,
ответникът поддържа, че претендираната от ищеца парична сума за обезщетение за
причинени неимуществени вреди е в изключително завишен размер, за да доведе до
репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването
на закона.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание оспорва и началния момент,
от който се претендира лихвата от датата на произшествието 07.07.2017 г., при
основателност и доказаност на главните искове. Посочва, че според правилата на
действащия КЗ лихвата върху
обезщетенията не може да се присъди от датата на настъпване на увредата. Сочи,
че от изложеното в исковата молба и от приложените към нея доказателства е
видно, че застрахователното дружество е разгледало и се е произнесло по
застрахователната претенция на ищеца, като е определило застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в предвидените от КЗ срокове.
Посочва, че в случая има произнасяне и определяне на размера на застрахователно
обезщетение. Заявява, че видно от представеното с исковата молба Становище на
Застрахователно дружество „Л.“ АД изх. № 10172/20.10.2017 г., застрахователното
дружество е определило размер на застрахователното обезщетение и е изразило
готовност да изплати същото след представяне на разходни документи и подписване
на споразумение. Твърди се, че ищецът обаче не е представил разходни документи
и не е изразил становище във връзка с направеното от дружеството предложение за
подписване на споразумение за изплащане на определеното застрахователно
обезщетение. Ответникът счита, че при
едно евентуално уважаване на иска или на част от него, то лихва за забава би
следвало да бъде присъдена от датата на завеждането на исковата молба в съда.
Счита, че и предявеният иск за обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Намира, че
не е налице причинно - следствена връзка между претендираните имуществени вреди
и процесното ПТП.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за
имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията относно присъждането
на лихва по претенцията за неимуществени вреди.
Отделно от горното, ответникът сочи, че ищецът не е
конкретизирал и обосновал акцесорната си претенция за лихва върху обезщетението
за имуществени вреди от датата на увреждането. Заявява, че видно от
представените с исковата молба писмени доказателства /фактури и касови бонове/,
претендираните от ищеца разходи са извършени след датата на ПТП - 07.07.2017 г.
/ съответно на 10.07.2017 г. и на 20.09.2017 г. /, но ищецът претендира
законната лихва от 07.07.2017 г.
Моли съда, да се произнесе с решение, с което да
отхвърли изцяло предявените от Ж.Г.Ч. искове за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции на ищеца, то да се намали размера на
претендираните обезщетения, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват
твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. Ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото
обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен
в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и се вземе
предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Моли, да се осъди Ж.Г.Ч. да заплати на ЗАД „Л.“ АД
всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани
с настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите
претенции, да се присъдят на ответното дружество съдебни и деловодни разноски,
в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която прави уточнения на исковата
молба.
Счита,
че предявената искова молба е основателна, поради което моли да не бъде взето
предвид искането на ответника за нейната неоснователност.
Предвид наведените твърдения от страна на ответника по
делото за не представяне на всички изискуеми се документи и регистрация на щета
при застрахователното дружество по полица за Гражданска отговорност на
автомобилистите, ищецът моли да се вземат в предвид следните обстоятелства:
На 14.07.2017 г. около 09.40 ч. посетил център за
завеждане на щети на ЗК “Л.” АД , намиращ се на ул.”***, гр.С.З.. Твърди, че е
предал уведомление за настъпило застрахователно събитие и молба за определяне и
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, касаещо настъпило
застрахователно събитие - нанесена средна телесна повреда на Ж.Г.Ч., при
възникнало ПТП със автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА застрахован
със застрахователна полица “Гражданска отговорност “ № 22117000498702, със срок
на действие от 15.02.2017 г. до 15.02.2018 г. на ЗК “Л.” АД .
Предавайки всички документи на служител на център за
завеждане на щети поискал, но не получил никакъв документ удостоверяващ
предадените документи. Посочва, че на същият ден 14.07.2017 г. в 13.30 ч. се
обадил по телефона на тел.номер 0895 524376 - Н.Червенков и от него разбрал под
какъв номер е заведено уведомлението и искането: - 0023-1000-03-17-7436.
Служителят приел уведомлението за настъпило
застрахователно събитие и молба за определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, касаещо настъпило застрахователно събитие нарушил чл. 106.
ал.2 от Кодекса за застраховането, който гласял “Застрахователят е длъжен да
регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на
последващо получаване на всеки документ по нея, и да удостовери всяко от тези
обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията”. За
сведение, ищецът представя приемо-предавателен протокол, който му бил връчен от
друга З., при завеждане на друга щета.
Сочи се, че това обстоятелство наложило изпращане на
второ уведомление за настъпило застрахователно събитие, и молба за определяне и
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, този път до седалището на ЗК “Л.”
АД гр.С. , район ***с пощенска пратка с проследяващ номер PS600012XS03 .
Изложено е, че след представянето на всички изискуеми
се по закон документи на ЗК “Л.” АД, включително и Приложение № 1 - образец на
декларация за посочване на банкова сметка *** Ж.Г.Ч., не са били поискани
допълнителни такива и с писмо изх.№ 10172 от 20.10.2017 г. ( в срок по-голям от
изискуемият се по закон за отговор на заявление по щета) е отговорено, че е
определено обезщетение в размер на 2780 лв., като бил поканен за подписване на
споразумение и чак след това да бъде
изплатено обезщетение от застрахователя. Сочи се, че това обстоятелство не
кореспондира с духа и буквата на закона, ако застрахователят е имал намерение
да изплати обезщетение, той можел да извърши това действие доброволно чрез
превод на суми по посочената банкова сметка *** Ж.Г.Ч.. Намира, че всички
посочени обстоятелства обуславят претенцията към ЗК “Л.” АД за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законовата лихва от
датата на настъпване на деликта, респективно от датата на представяне на
уведомление за настъпило застрахователно събитие и молба за определяне и
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а именно 14.07.2017 г. Заявено
е, че горепосочените обстоятелства за действията на ответника по регистриране
на щетата и решението по нея, както и наведените твърдения от негова страна в
отговора на исковата молба относно акцесорният иск за законова лихва, обуславят
искането да се представи от ответника по делото пълното заверено копие от
Преписка по щета № 0023-1000-03-17-7436 от 14.07.2017 г.
С оглед на възраженията на ответната страна за
съпричиняване на вредоносният резултат от Ж.Г.Ч., ищецът моли почитаемият съд
да вземе в предвид правната норма на Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в
сила от 07.08.2012 г.) от Закона за движение по пътищата- Водачът на велосипед
е длъжен:
да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение
И че в конкретният случай пострадалият Ж.Г.Ч. е
изпълнявал стриктно посочената правна норма, че е преминавал покрай спрял
паркирал автомобил, а също и обстоятелството, че съседното платно за движение е
част от най-натовареният булевард на гр.С.З., по който се движат непрекъснато
автобуси, тролейбуси, леки и лекотоварни автомобили. А велосипедиста няма огледало за обратно
виждане, по никакъв начин не може да контролира случващото се зад него, с оглед
на предписаното от закона и от чист инстинкт за самосъхранение се е движил
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Предвид това обстоятелство, ищецът моли да се допусне
въпрос в комплексната автотехническа и съдебно-медицинска експертиза по делото:
-
Велосипедистът Ж.Г.Ч. при възникване на процесното ПТП движел ли се е възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение ?
По отношение на твърдението на ответната страна, че е
получил частично разкъсване на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно.
Основание за това твърдение давало обстоятелството, че на ищеца не е проведено
в спешен порядък оперативно лечение по повод на скъсаната медиална колатерална
връзка, което потвърждава, че скъсването е било частично и лечението
неоперативно, и че другото увреждане скъсана предна кръстна връзка на лявото
коляно е било получено при друга травма, настъпила по време на предшестващи
инциденти. Ищецът счита, че следва да се вземе в предвид, че посочените
увреждания са елемент от Присъда № 147 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД №
1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, изменена с Решение №
29/10.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 1016/2020 г. по описа на Окръжен съд -
С.З. и че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Моли, да се има предвид, че в досъдебната фаза на
наказателното производство от пострадалия са изискани подробни медицински
документи касаещи здравословното му състояние и документи от НОИ за ползвани
болнични. Сочи се, че в тях няма данни за травма на лявото коляно преди
процесната злополука.
Посочено е, че на следващо място представителят на
ответника в отговора на исковата молба заявява на нейната първа страница
следното “Не оспорвам обстоятелството, че на 07.07.2017 година в град С.З., В.Н.В.,
с ЕГН ********** при управление па моторно превозно средство - лек автомобил
„Дачия Сандеро" с регистрационен № СТ 9529 ВА, нарушил правилата за
движение по улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а
именно: чл.95, ал.1 от Закона за движението по пътищата - „Водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че
няма да създадат опасност за останалите участници в движението” и предизвикал
автопроизшествие, при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч.,
ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото
коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на
лявото коляно; причинили трайно затруднение на движението на левия долен
крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителния период е бил от 4 до
6 месеца.”, т.е. налице е признание на факти които също така са елемент от
влязла в сила присъда по наказателно дело.
Предвид горното, ищецът възразява да се допускат
исканите въпроси от ответниците касаещи наличие или не на средна телесна
повреда у пострадалия Ж.Г.Ч. вследствие на процесното ПТП, тъй като наличието
на средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно;
разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото
коляно, е съществен елемент от постановената и влязла в сила присъда по
Наказателно дело и е факт, който е доказан.
Представя и моли да се приложи оптичен диск с цифрови
данни от проведеният преглед на Ядрено магнитен резонанс, протокола от който е
приложен с първоначалната искова молба.
Възразява като вещо лице в исканата комплексна съдебно
- медицинска и автотехническа експертиза да бъде назначен лекар - специалист по
ортопедия. Посочва, че съдебните лекари, вписани като вещи лица в ОС С.З., са
компетентни в своята област и се използват винаги в разглежданите наказателни,
търговски и граждански дела и няма никаква основателна причина за изпълнението
на основната съдебно-медицинска експертиза да не бъде назначено като вещо лице
лекар от Съдебна медицина С.З.. Не възразява за въпросите поставени от
ответната страна, извън доказаният факт за причинена средна телесна повреда -
навяхване на лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна
колатерална връзка на лявото коляно на Ж.Ч. да бъде назначена отделна съдебномедицинска
експертиза на вещо лице специалист по ортопедия, която експертиза да се заплати
изцяло от ответната страна .
Предвид направеното възражение от страна на ответника
за точните състави на влязлата в сила присъда, моли да се вземе в предвид
влязлото с сила решение на Окръжен съд С.З. с което ИЗМЕНЯ присъда № 147 от
12.11.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която подсъдимият В.Н.В. Е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН, че е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във
вр. чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и го ПРИЗНАВА ЗА
НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА по ПЪРВОНАЧАЛНО ПОВДИГНАТОТО ОБВИНЕНИЕ по чл.343, ал.1, б.
„б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и за това, че е нарушил чл.5, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.2 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ присъда № 147 от 12.11.2019 г., постановена по
н.о.х.д. № 1348/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА Й, с
която на основание чл.343, ал.1, б. „б”, пр,2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и
чл.54 от НК подсъдимият В. Е ОСЪДЕН на шест месеца „лишаване от свобода”,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и на основание
чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК Е ЛИШЕН от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр.
чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК ОСЪЖДА
подсъдимия В. на „пробация”, като МУ НАЛАГА пробационни мерки по чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 от НК, както следва:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично;
-„задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от шест месеца.
Твърди се, че исканото обезщетение е напълно реално, с
оглед на последната съдебна практика понеже нанесените завинаги щети точно
отразяват претърпените болки и страдания от ищеца. Сочи се, че скъсаните
коленни връзки няма да се възстановят и той никога занапред няма да може да се
качи на двуколесно превозно средство без опасност от фатално и окончателно
разкъсване на кръстните връзки. Освен това се сочи, че коляното завинаги ще остане
нестабилно и с невъзможност да се извършват резки движения от колянната става.
Заявено е, че тази злополука променя двигателната активност на пострадалия
завинаги и му създава и тежък психологически проблем да се страхува за всяко
свое рязко движение или подхлъзване.
В законният срок по чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в
който излага следното становище:
Изцяло поддържа възраженията, твърденията и
доказателствените искания, всички подробно изложени в отговора на исковата молба.
Намира, че предявените искове са неоснователни,
необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.
Поддържа твърдението си, че ЗД „Л.“ АД не е дало повод
за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати
определеното застрахователно обезщетение. Посочва, че в конкретния случай, от
изложеното в исковата молба, в допълнителната искова молба и от приложените към
тях доказателства е видно, че застрахователното дружество е разгледало и се е
произнесло по застрахователната претенция на ищеца, като е определило
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в предвидените
от КЗ срокове. Заявява, че в случая има произнасяне и определяне на размера на
застрахователно обезщетение. Сочи, че видно от представеното с исковата молба
Становище на Застрахователно дружество „Л.“ АД изх. № 10172/20.10.2017 г.,
застрахователното дружество е определило размер на застрахователното
обезщетение и е изразило готовност да изплати същото след представяне на
разходни документи и подписване на споразумение. Твърди се, че ищецът не е
представил разходни документи и не е изразил становище във връзка с направеното
от дружеството предложение за подписване на споразумение за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение.
Поддържа оспорването на твърдението за изключителна
вина на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с peг. № СТ 9529 ВА В.Н.В. за
настъпването па твърдяните в производството вреди, като поддържа наведения в
отговора на исковата молба довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ж.Г.Ч., изразяващо се в неспазване на нравилата за
движение па велосипедистите по чл.81, т.3, пр.1 от ЗДвП, с което поведение сам
се е поставил в риск.
Поддържа твърдението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Ж.Г.Ч., като поддържа, че причина за настъпване на
телесните му увреждания е и негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона
за движение по пътищата, изразяващо се в неизбиране и неспазване на безопасна
дистанция (разстояние) за заобикаляне на спрелия автомобил, в нарушение на
чл.81, т.3, пр.1 от ЗДвП - „На водача на двуколесно пътно превозно средство е
забранено: 3.да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство
или да се държи за него”, с което поведение сам се е поставил в риск. Сочи се,
че ако Ж.Г.Ч. бе избрал и спазил безопасна дистанция за заобикаляне и не бе се
движил в непосредствена близост до процесния спрял лек автомобил, не би се стигнало
до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би
довела до твърдените в исковата молба телесни увреждания. Ответникът счита, че
съпричиняването от страна на пострадалия е в пряка причинно - следствена връзка
с тежестта на получените увреждания. При движение в непосредствена близост до
друго пътно превозно средство, се касае за поемането на предвидим и реално
очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на
пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно
транспортно произшествие. Изложено е, че всеки велосипедист следва да вземе
мерки за собствената си безопасност, като спази задължението си да не се движи
в непосредствена близост до друго пътно превозно средство, за което носи
самостоятелна административно наказателна отговорност по ЗДвП. В тази връзка,
ответникът поддържа, че травмите на Ж.Г.Ч. са настъпили като резултат и от неговото
собствено виновно поведение. Намира, че спазването на безопасна дистанция
(разстояние) за заобикаляне на спрелия автомобил, както и спазването на
забраната да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно
средство, би осуетило изцяло настъпването на претърпените вследствие па ПТП
телесни увреждания или би ограничило до голяма стенен настъпването на телесните
увреждания. Относно твърдението в допълнителната искова молба, че Ч. е спазил
стриктно разпоредбата на чл.80 от ЗДвП, като се е движил възможно най - близо
до дясната граница на платното за движение, че преминавал покрай паркиран
автомобил, че нямал огледало за обратно виждане и че съседното платно за
движение било част от най - натоварения булевард на гр.С.З., ответникът счита,
че са все обстоятелства, които нямат отношение към предвидената в чл.81, т.3,
пр.1 от ЗДвП забрана за водача на двуколесно пътно превозно средство, която
забрана Ч. е нарушил.
Поддържа оспорването на твърдението, че в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от 07.07.2017 г., на
ищеца са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са
възникнали заявените от него неимуществени вреди или ако са възникнали, то те
не обосновават размера на исковата претенция.
Поддържа оспорването на твърдените с исковата молба
травми, получени от ищеца като вид, характер и обем, като оспорва и твърденията
за тяхната продължителност, представените медицински документи не обосновават
нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях.
Сочи, че не са налице медицински документи, обвързани с проследяване на
здравословното състояние на пострадалия, както и документи относно
възстановителни и рехабилитационни процеси.
Поддържа оспорването на твърденията за интензитет и
проявлението на настъпилите неимуществени вреди, твърденията за периода, през
който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди,
които да обосновават размера на исковата претенция.
Заявява, че не оспорва обстоятелството, че с влязла в
сила присъда В.Н.В. е признат за виновен в това, че на 07.07.2017 година в град
С.З., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия
Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 В А, нарушил правилата за движение по
улиците и пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно:
чл.95, ал.1 от Закона за движението по пътищата и предизвикал автопроизшествие,
при което по непредпазливост причинил на велосипедиста Ж.Г.Ч., ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на лявото коляно; разкъсване
на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно.
Поддържа обаче твърдението, че пострадалият Ж.Г.Ч. е получил частично
разкъсване на вътрешна колатерална връзка на лявото коляно. Сочи, че основание
за това твърдение дава обстоятелството, че на ищеца не е проведено в спешен
порядък оперативно лечение по повод на скъсаната медиална колатерална връзка,
което потвърждава, че скъсването е било частично и лечението неоперативно.
Ответникът сочи, че в тази връзка е поискал с отговора на исковата молба
назначаването на експертиза и е поставил въпроси към вещото лице.
Поддържа оспорването на твърдението на ищеца, че в
резултат на ПТП от 07.07.2017г. е получил разкъсване на предна кръстна връзка
на лявото коляно. Твърди, че посоченото увреждане е било получено при друга
травма, настъпила по време на предшестващи инциденти, като в тази връзка сочи,
че е поставил въпроси към вещото лице.
Поддържа оспорването на твърдението на ищеца, че във
връзка с твърдяните увреждания му е била поставена обездвижваща протеза на
лявото коляно. Посочва, че с исковата молба и с допълнителната искова молба не
са представени доказателства в тази насока.
Според ответника, освен представената с исковата молба
Епикриза към ИЗ № 734/2017год., издадена от МБАЛ “С.“ ООД - С., не са
представени други медицински документи за допълнително лечение, допълнителна
медикаментозна терапия или възстановяване на ищеца, които да обосновават
претендирания размер за неимуществени вреди.
С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства, заявява, че поддържа, че
претендираната от ищеца парична сума за обезщетение за причинени неимуществени
вреди е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на
закона.
Изцяло поддържа оспорването на иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по
съображенията за неоснователност на главния иск.
Поддържа оспорването на началния момент, от който се
претендира лихвата от датата на произшествието 07.07.2017 г., при основателност
и доказаност на главните искове. Излага аргументи, че според правилата на
действащия КЗ лихвата върху обезщетенията не може да се присъди от датата на
настъпване на увредата. Намира, че от изложеното в исковата молба, в
допълнителната искова молба и от приложените към нея доказателства е видно, че
застрахователното дружество е разгледало и се с произнесло по застрахователната
претенция на ищеца, като е определило застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в предвидените от КЗ срокове. Посочва, че в
случая, има произнасяне и определяне на размера на застрахователно обезщетение.
Заявява, че видно от представеното с исковата молба Становище на
Застрахователно дружество „Л.“ АД изх. № 10172/20.10.2017 г., застрахователното
дружество е определило размер на застрахователното обезщетение и е изразило
готовност да изплати същото, след представяне на разходни документи и
подписване на споразумение. Твърди се, че ищецът не е представил разходни
документи и не е изразил становище във връзка с направеното от дружеството предложение
за подписване на споразумение за изплащане на определеното застрахователно
обезщетение. На фона на изложените съображения, ответникът счита, че при едно
евентуално уважаване на иска или на част от него, то лихва за забава би
следвало да бъде присъдена от датата на завеждането на исковата молба в съда.
Изцяло поддържа заявеното в отговора на исковата молба
становище относно неоснователността и недоказаността на предявения иск за
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както и относно акцесорния
иск за присъждането на лихва.
Поддържа основното искане, с което моли съдът да се
произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Ж.Г.Ч. искове за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за
основателни исковите претенции на ищеца, то да намали размерите на
претендираните обезщетения, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват
твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. Ако все пак
настоящият съдебен състав, намери за установено наличието па твърдените
неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на дължимото
обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост заложен
в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и се вземе
предвид съпричиняването от страна на ищеца.
Моли, да се осъди Ж.Г.Ч. да заплати на ЗАД „Л.“ АД всички съдебни и деловодни разноски,
в това число и адвокатски хонорар свързани с настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите
претенции, да се присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 07.07.2017 г.
около 10:00 часа, на бул. *** гр. С.З., в дясната лента за движение (от двете
еднопосочни пътни платна) е възникнало ПТП между паркирал (в посока запад) лек автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА, с водач В.Н.В. ЕГН **********, с постоянен адрес ***
и велосипедиста Ж.Г.Ч..
Не е спорно, че за лек автомобил „Дачия Сандеро” с регистрационен № СТ
9529 ВА е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/22/117000498702 от 08.02.2017 г., със ЗК „Л.“ АД, издадена
със срок на валидност за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на вредите
причинени при процесното ПТП пред ответното дружество, което е образувало преписка
по щета № 0023-1000-03-17-7436/14.07.2017г.
Видно от приложеното НОХД № 1348/2019 г. по описа на Районен съд - С.З., с
влязла в сила на 10.03.2020г. присъда по НОХД № 1348/2019г. по описа на
РС С.З. водачът на лек автомобил „Дачия
Сандеро” с регистрационен № СТ 9529 ВА В.Н.В. е признат за виновен в това, че
на 07.07.2017г. е нарушил чл. 95, ал. 1 от ЗДвП и предизвикал автопроизшествие,
при което по непредпазливост е причинил на ищеца Ж.Г.Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в: навяхване на
лявото коляно; разкъсване на предна кръстна връзка и на вътрешна колатерална
връзка на лявото коляно, причинили трайно затруднение на движението на левия
долен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни, като възстановителният период е бил
от 4 до 6 месеца - престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а”, пр.2, във вр. чл.343,
ал.1, б. „б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
- „пробация”.
От заключението
на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява
следното:
Мястото на
удара, спрямо елементите на платното за движение се намира:
По дължина на
пътното платно - на около 3,80 м западно от ориентира.
По ширина на
пътното платно - на около 2,50 м южно от северната граница на платното за
движение.
Мястото на
удара се намира в северната пътна лента на северното платно на ул. „Цар Симеон
Велики“.
В момента на
удара МПС е бил паркиран на около 30 см южно от северния бордюр, като предните му
състави са били ориентирани на запад, а велосипеда се е движил в посока от
изток на запад.
За л.а. Дачия
Сандеро ударът е бил в задната част на предна лява врата, а за велосипеда в
дясната част на рамката на велосипеда, в зоната зад кормилото.
В материалите
по делото няма данни водачът на автомобил Дачия Сандеро да е имал ограничена
видимост към приближаващия отзад и отляво спрямо местоположението му
велосипедист.
Водачът на
автомобил Дачия Сандеро с рег. № СТ 9529 ВА е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като преди да отвари предна лява врата се
увери, че няма да създаде опасност и пречка за движението на велосипедиста.
Механизмът на
ПТП е следният:
На 07.07.2017
г. около 10:00 часа, в гр. С.З., в северната пътна лента на северното платно на
бул. ***с предна част, насочена на запад е бил спрян за престой л.а. Дачия
Сандеро с рег. № СТ 9529 ВА. Било е в светлата част на денонощието, времето
било слънчево, а пътната настилка е била суха. Водачът на МПС В. В. е бил на
шофьорското място. В същото време в посока от изток на запад се е движил
велосипед, управляван от Ж.Ч.. Водачът на автомобила В. В. е отворил предната
лява врата на МПС, в резултат на което на около 3,80 м западно и на около 2,50
м южно от северната граница на платното за движение от ориентира е настъпил
удар с преминаващия велосипед.
ПТП е
възникнало на прав участък от пътя, с две платна за движение, всяко от което с
по две пътни ленти в една посока. Мястото на удара се намира в северната пътна
лента на северното платно за движение.
В момента на
удара МПС е бил паркиран на около 30 см южно от северния бордюр, като предните
му състави са били ориентирани на запад, а велосипеда се е движил в посока от
изток на запад, като е бил на разстояние около 0,50 м вляво от лявата част на
автомобила, а най-дясната част на кормилото е била на около 0,20 м от МПС.
За л.а. Дачия
Сандеро ударът е бил в задната част на предна лява врата, а за велосипеда в
дясната част на рамката на велосипеда, в зоната зад кормилото.
В резултат на
удара велосипедистът е загубил устойчивост, изместил се е напред и наляво
спрямо посоката си на движение и е паднал заедно с велосипеда върху пътната
настилка. Установили са се така, както са показани в мащабната скица.
Вследствие на удара велосипедистът е получил травматични увреждания на левия
крак в областта на коляното.
Техническите
причини за възникване на ПТП са:
Субективните действия на водача на л.а. Дачия
Сандеро с рег. № СТ 9529 ВА, който преди да отвори предната лява врата не се е
уверил, че няма да създаде опасност и пречка за движението на велосипедиста.
Субективните действия на пострадалия
велосипедист, който при управлението на велосипеда не е осигурил необходимата
безопасна странична дистанция и е разположил управляваното от него ПС в опасна
близост до спрелия за престой л.а. Дачия Сандеро с рег. № СТ 9529 ВА.
При описаното в
обстоятелствената част ПТП ищецът Ж.Г.Ч. е загубил равновесие при
съприкосновението между предната лява врата на таксиметровия автомобил „Дачия“
и велосипедната рамка между кормилото и седалката.
При случилия се
пътен инцидент на 07.07.2017г около 10,00ч в гр.С.З. ищецът Ж.Г.Ч. е получил
следните травматични увреждания:
-контузия и
охлузване на кожата на лявото коляно -частична руптура на ПКВ /със запазени
повече от 50% от дебелината/ -частично разкъсване на медиална колатерална
връзка -лезия в средна-задна трета на медиалния мениск на ляво коляно.
Частичното разкъсване на ПКВ и медиална колатерална връзка е наложило
използване на ортопедична ортеза и оперативно лечение - вътреставен дебридман.
Това лечение е продължило повече от 30 дни. Тази травма е причинила трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник и представлява средна телесна
повреда. Комплекса от телесните увреждания би могъл да се получи при описания в
съдебната документация механизъм: Блъскане на велосипедист - загуба на
равновесие - падане на уличното платно - травмиране на лявото коляно и
получаване на описаните увреди.
Според описания
удар и съприкосновение между отварящата се предна лява врата на ЛА“Дачия
Сандеро“ и рамката на велосипеда между кормилото и седалката, ищецът,
управлявал двуколесното превозно средство е загубил равновесие, политнал е на
ляво и е паднал. Енергийното въздействие при съприкосновението със земята е
предизвикало травматичните увреди, локализирани в лявата колянна област. Най -
вероятно в първия момент политането е поето от лявото ходило, което се е
ударило в уличното платно, падането е продължило, коляното е получило
торзионен-завъртащ травматичен момент, при който се е получило частичното
разкъсване на предната кръстна връзка и медиалната колатерална връзка,
свиването на коляното е продължило, то се е ударило в асфалтовото покритие на
улицата - тогава се е получило охлузването и в крайния момент на свиване се е
повишил натиска в задната част на колянната става и тогава се е реализирала
лезията на средно-задната част на медиалния мениск.
Според вещото
лице разкъсването на медиалната колатерана връзка на лявото коляно е частично.
Това води до повишен страничен халтавитет на колянната става. Преценката за необходимостта
от оперативно лечение или пък не е извършвана от ортопед- травматолог, който
периодично е следил състоянието на травмираното коляно на ищеца и го е насочвал
към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност. При артроскопското
изследване /оперативно лечение също не е предприето хирургично подсилване на
медиалната колатерална връзка, което означава, че е видяна и преценена като
частично лезирана/ разкъсана.
Травмите получени на лявото коляно на ищеца
при процесното ПТП са факт и имат доказателство с пресни изменения в колянната
става. Началото на тези изменения би могло да бъде и при тази травма и при
предишен инцидент с травмиране на същото коляно.
При
консервативното лечение на травматичните увреди на лявата колянна става на
ищеца Ж.Ч. оздравителния период е около 4-6 месеца.
При извършения експертен преглед на ищеца се
установява: Валгус стрес теста на лявата колянна става е по-голям спрямо същия
при дясната.
Това говори за
остатъчен халтавитет на медиалната колатерална ставна връзка. Симптома на
предно чекмедже е /+/ при лявото коляно като тибията /подколенната кост/ излиза
напред в колянната става с около 1 см. Това също говори за халтавитет на
коляното и в предно-заден аспект. Болковият синдром в колянната област е слабо
изразен. В перспектива повишеният халтавитет ще бъде причина за износване на
хрущяла в колянната става и развитие на артрозна болест.
При прегледа се
установява, че ищецът страда от двустранна коксартроза - дегенеративно
заболяване, което се характеризира с изтъняване на ставния хрущял, ограничаване
на движенията, болка, куцаща походка. Движенията в ДТБС са: флексия 135гр
/норма 140гр/; екстензия-пълна; външна ротация- 30гр /норма 35гр/; вътрешна
ротация-0 гр /норма 10-15гр/; абдукция 20гр /норма 25гр/, аддукция 15гр /норма
15гр/.
ЛТБС-флексия
140гр, екстензия-пълна, външна ротация-35гр, вътрешна ротация-15гр; абдукция
20гр; адцукция 15гр.
По данни на
ищеца дегенеративните изменения на двете тазобедрени стави са от няколко
години.
ПТП - то е възникнало на прав пътен участък, в
светлата част на денонощието, в условията на суха пътна настилка. Велосипедистът
Ж.Г.Ч. е имал техническата възможност да възприеме спрения за престой в дясната
пътна лента спрямо посоката му на движение л.а. „Дачия Сандеро“. В материалите
по делото няма данни лявата пътна лента да е била заета. В момента на удара
велосипедът се е движил в дясната пътна лента, в близост до МПС, като
траекторията му на движение е отстояла на около 0,50 м вляво от автомобила, а
най-дясната част на кормилото е била на около 0,20 м от него.
Технически
правилно е велосипедистът да разположи управлявания от него велосипед на
безопасно странично разстояние от спрелите за престой и/или паркиралите на
платното за движение МПС.
От техническа
гледна точка пострадалият велосипедист е следвало да осигури по-голяма
странична дистанция, преминавайки покрай спрелия за престой л.а. Дачия Сандеро.
Технически правилно е безопасната странична дистанция да бъде около 1,00 м,
така че ако се отвори врата да няма опасност за движението му.
При възникване
на процесното ПТП велосипедистът Ж.Г.Ч., се е движил на около 2,50 м от дясната
граница на платното за движение. В дясната пътна лента, на около 0,30 м от
дясната граница на платното за движение е бил спрял за престой л.а. Дачия.
Пострадалият Ж.Ч.
е нямал техническата възможност да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
Към съдебната
документация е представена Пр.Пр. № 2716/2017 г на Районна прокуратура - С.З.,
официално изискана от Съдия докладчика и присъединена към документацията по ТД
№ 122/20 г. В нея е представена етапна епикриза на Ж.Г.Ч. за периода от
01.03.2016 г. до 30.10.2017 г., издадена от АИППИМП Д-р Г.Б. ЕООД. В нея са
описани заболяванията на ищеца:
-първична
коксартроза двустранна.
-ентезопатия на
гр.стълб
-увреждане на
междупрешленните дискове с радикулопати
Възпалителните и дегенеративните заболявания
изброени в отговора на предходния въпрос нямат пряко отношение към
травматичните увреждания на лявото коляно при ищеца от 07.07.2017г.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.Х.Х.
познава Ж.Ч. от 38 години. Ищецът му се обадил след катастрофата от „Бърза
помощ“. Свидетелят отишъл в „Бърза помощ“ и видял, че ищецът бил в инвалиден
стол в коридора със силни болки в левия крак и нямал възможност да стане.
Според свидетеля левият крак бил изметнат и отекъл. След ПТП – то, свидетелят
ходел да пазарува на ищеца, защото той не можел. Ищецът трябвало да се грижи за
майка си, която била на 87 години и с тежко заболяване, а не можел предвид
претърпените травми, поради което свидетелят за около две седмици им осигурявал
най – необходимите неща, за да може да живеят. Наложило се ищецът да сложи
ортеза на левия крак по настояване на лекаря понеже имал скъсани връзки на
коляното, за да може да се предвижва. Според свидетеля, Ж. бил в болнични около
два месеца. След произшествието Ж. се предвижвал с бастун и имал така
наречената клатеща походка, като се движел се накланял на ляво, не бил стабилен
и това било вследствие на травмата в коляното.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 07.07.2017 г. по силата на което ЗК „Л.“ АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования лек автомобил „Дачия Сандеро” с
регистрационен № СТ 9529 ВА трети лица, се установява от справка от сайта на
Гаранционния фонд, където е посочено, че за горепосочения автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е
предявил застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно
дружество на
14.07.2017 г. Поради
това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните
увреждания на Ж.Г.Ч. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил В.Н.В., което е
установено с влязла в сила Присъда № 147 от 12.11.2019 г., постановена по НОХД № 1348/2019г. по описа
на Районен съд - гр. С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са
доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил
следните травми: контузия и охлузване на кожата на лявото коляно - частична руптура на ПКВ
/със запазени повече от 50% от дебелината/ - частично разкъсване на медиална
колатерална връзка - лезия в средна-задна трета на медиалния мениск на ляво
коляно. Частичното разкъсване на ПКВ и медиална колатерална връзка е наложило
използване на ортопедична ортеза и оперативно лечение - вътреставен дебридман. Тази
травма е наложила лечение за повече от 30 дни и е причинила трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира, като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че получените
травми са довели до ограничения в личен и битов план, тъй като ищецът не е
можел да полага грижи за болната си майка и дори да ходи да пазарува, като се
наложило свидетелят Христов да пазарува. При определяне на обезщетението следва
да се вземе предвид, че към момента на ПТП – то, ищецът е бил на 56 години, което
обуславя по-трудно възстановяване на телесното здраве.
Ето защо съдът като взе предвид,
тежестта на травмите, възрастта на ищецът към момента на ПТП – 56
години, неудобства и ограничения от личен, битов, трудов характер, които е
претърпял ищецът и факта, че към момента една от травмите не е възстановена, приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от Ж.Г.Ч. неимуществени вреди би била
сумата от 34 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От
представените по делото доказателства, съдът намира, че във връзка с процесното
ПТП, ищецът е направил разходи в размер на 1 023 лв., за което са
представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове. Поради това съдът
намира, че предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 1 023 лв.
е основателен и следва да бъде уважен.
От страна
на ответното дружество е направено възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил разпоредбата на
чл. 81, т. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 81, т. 3, пр. 1 от
ЗДвП на водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на
индивидуално електрическо превозно средство е забранено: да се движи в
непосредствена близост до друго пътно превозно средство.
Съдът намира, че отговорността на водача на
моторно превозно средство за осигуряване безопасност на движението е значително
по-голяма, от тази на пешеходците или велосипедистите
и това произтича от качеството на моторното превозно средство като източник на
повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото
споменатите участници в движението. В настоящия случай водачът на автомобила е
бил длъжен да положи дължимата грижа, за да създаде условия за навременно
възприемане на поведението на преминаващите успоредно превозни средства
(каквото именно е велосипеда, управляван от пострадалия) и осигуряване на
условия за безопасното им преминаване покрай спрялото на място МПС. Водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност преди отваряне на вратата да възприеме
заобикалящия го велосипед в лявото огледало за обратно виждане, да пропусне
преминаването му, след което да предприеме отваряне на лявата врата.В случая за
водача на преминаващия велосипед, поведението на намиращия се в лекия автомобил
водач, а именно отварянето на вратата е практически непредвидимо, поради което
за него съществува обективно обосновано очакване, че ще премине безопасно в
близост до спрелия на място лек автомобил. Поради това съдът намира, че
пострадалият с поведението си по никакъв начин
не е допринесъл за настъпване на вредоносният резултат, а причина за
настъпилото ПТП е единствено и само поведението на водача на лекия автомобил.
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира
законна лихва от 07.07.2017 г. – датата на която е настъпило
процесното ПТП. По делото е представено доказателство, че ищецът е предявил
застрахователната си претенция на 14.07.2017
г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса
на други данни следва да приеме, че 14.07.2017
г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца,
поради това за периода от 07.07.2017 г.
до 13.07.2017г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че “З. Л.” АД следва да заплати на Ж.Г.Ч. сумата от 34 000 лв. за неимуществени
вреди болки и страдания от телесни увреждания и сумата от 1 023 лв. за имуществени вреди, претърпени
вследствие на пътнотранспортно произшествие от 07.07.2017г., причинено от
противоправното поведение на В.Н.В., при управление на лек автомобил “Дачия
Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.07.2017 г. – дата на уведомяване
на застрахователя до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за периода от 07.07.2017 г. до
13.07.2017 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски.
Ответното
дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 2 130 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай минималният размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 1 580, 68 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2 130 лв. не се явява прекомерно и не следва да
бъде намалено до минимално предвидения размер.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът “З. Л.” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 410 лв. за държавна такса,
както и сумата от 500 лв., представляваща възнаграждение на вещи лица по назначената
експертиза платени от бюджета на съда.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. Л.“ с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр. С., п.к. *** да
заплати на Ж.Г.Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван чрез
пълномощник адв. Н.С.К. *** сумата от 34 000 лв. за неимуществени вреди болки и страдания от
телесни увреждания и сумата от 1 023 лв. за имуществени вреди,
претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 07.07.2017г.,
причинено от противоправното поведение на В.Н.В., при управление на лек
автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ 9529 ВА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2017 г. – дата на
уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искът за законна лихва за
периода от 07.07.2017 г. до 13.07.2017 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З. Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. *** да заплати на Ж.Г.Ч.
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван чрез пълномощник адв. Н.С.К.
*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 130 лв.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по посочена
в исковата молба банкова сметка *** Ж.Г.Ч. в „Р.“ с IBAN – *** – ***.
ОСЪЖДА „З. Л.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. С., п.к. *** да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 410 лв. за държавна такса, както и сумата от 500 лв., представляваща
възнаграждение на вещи лица по назначената експертиза платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :