Р Е Ш Е Н И Е
№ 2721/18.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на седми
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2952 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Я.З.п."
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.к. "З.п.",
ид.№ 10135.513.692, кв. 30, А.Х. „Г.Л.“,ет. П срещу Д.М.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на
изпълнение вземане към ответника по заповед за изпълнение № 6053/10.08.2018г.
издадена по ч.гр.д. № 11688 по описа на ВРС за 2018 г. за сумата в размер на
1000,00 лева (хиляда лева), представляваща
заета сума по договор за заем от 16.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Излага се в
исковата молба, че Между „Я.З.п." ЕАД, ЕИК ********* и Д.М.А. ЕГН **********
е сключен договор за заем от 16.03.2018г. за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева.
Съгласно договора, ищцовото дружество предало на ответника заемната сума в
брой, при подписване на договора. Ответникът от своя страна се задължил да
върне заемната сума на 5 равни месечни вноски, първата от която с падеж
10.04.2018г., а падежът на следващите вноски е 10-то число на месеца, за който
се дължи. Крайната дата на пълното изплащане била на 10.08.2018г.
След получаване на
заемната сума, Д.А. не е платила нито една от вноските, които се беше задължила
да направи. Заемът останал изцяло непогасен. В края на м. Юли 2018г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на подаденото
заявление било образувано в.гр.д. № 11688/2018г., 42 състав на ВРС и издадена
заповед за изпълнение. Издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът сезира съда с искане за установяване
на вземането му за горната сума. Претендира и направените по делото
разноски.
Моли за
постановяване на решение с което съдът да уважи предявените искове, претендира
разноски, както в настоящото, така и в заповедното производства.
В предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, депозира отговор на исковата молба, с който
не се оспорва иска. Не се оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца
и ответника, не се оспорва получаване на заетата сума. Излагат се обяснения за
невъзможност за погасяване на заема, поради липса на средства.
В съдебно заседание се явява
лично и изразява становище за дължимост на претендираната по иска парична сума.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск, с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на дължимостта на вземане на ищеца претендирано срещу ответника по делото.
По допустимостта на установителния иск:
Правният
интерес от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата
молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е
налице спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдебният
състав споделя виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната
сума. По тези съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Исковата молба е
постъпила в предвидения от чл. 415, ал. 1 срок.
По основателността на иска:
В тежест
на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както
и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните, и
основанието на което правото е възникнало, също така и че е изпълнил
задълженията си по договора като е извършил уговорените от страните действия по
предоставяне на водоснабдителни услуги.
В
разглеждания случай, страните не спорят, че между тях е била налице
облигационна връзка породена и развили се по договор за заем. Не се спори и
предаването на заетата сума на ответника. С оглед сключване на договора страните
са оформили писмен документ, отразяващ съществените уговорки по заема. Същият
документ има характер на разписка за получаване на заетата сума.
Ответникът
не оспорва и дължимостта на сумите, като пояснява, че не може да изпълни поради
липса на средства.
Признатото от
ответника право обуславя основателността на предявения установителен иск.
По изложените правни съображения съдът намира, че предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 50,00 лв. държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.А., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „Я.З.п." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.к.
"З.п.", ид.№ 10135.513.692, кв. 30, А.Х. „Г.Л.“,ет.
П, по заповед за изпълнение на парично
задължение с № 6053/10.08.2018г. издадена по ч.гр.д. № 11688 по описа на ВРС за 2018 г. за сумата в размер на 1000,00 лева (хиляда лева),
представляваща заета сума по договор за заем от 16.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „Я.З.п." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***.к. "З.п.", ид.№
10135.513.692, кв. 30, А.Х. „Г.Л.“,ет. П сумата от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „Я.З.п." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***.к. "З.п.", ид.№
10135.513.692, кв. 30, А.Х. „Г.Л.“,ет. П сумата от 100,00 лв. (сто лева),
представляваща направените по ЧГД № 11688/2018
г. на ВРС съдебно деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: