Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3391 14.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12250 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от Д.П.Д., ЕГН ********** против К.И.М., ЕГН **********, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.10.2015 г. превел по
банковата сметка на ответницата сумата от 25 000 лева, която следвало да
бъде предадена на сина му Г. П., с когото последната живеела на съпружески
начала от 15 години. Уговорката била сумата да послужи за довършване на семейно
жилище в с. ************, т.к. от 2013 г., когато сградата била изградена в
степен на „груб строеж”, не били извършвани ремонтни дейности. Постигнали
съгласие след време да бъде върната.
Впоследствие разбрал, че парите не са
предадени, а съжителите се разделили. Направил опит за доброволно уреждане на
отношенията, като връчил и нотариална покана. С отговор от 21.05.2018 г.,
ответницата заявила, че не е имала задължение да предава сумата, като е вложила
същата в бизнеса на Г. П., при което отказала връщане. След разговор със сина
си, ищецът установил, че сумата не е превеждана по банкова сметка, ***рети лица
или държавни институции.
С оглед горното, се моли за присъждане
на 25 000 лева, с която ответницата се е обогатила неоснователно и дължи
да върне, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 30.07.2018 г.
до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор. Оспорва иска, като твърди, че процесът е иницииран
поради влошени отношения между нея и бившия й съжител /син на ищеца/.
Признава получаването на сумата,
но при направения превод липсвало конкретизирано основание. Присъствала на
уговорка между баща и син за превеждането й, но парите не били изпращани с цел
довършване на строеж на къщата, снабдена с акт 14 през 2013 г.
Същите представлявали част от
получена от ищеца продажна цена на негови ниви в с. Б., която решил да раздели
по равно между децата си. Признава, че е предоставила банковата си сметка за
превеждането им, т.к. имало пречки Г. П. да ги получи по собствената си или по
тази на представляваното от него дружество.
Уговорили след получаване на
сумата, половината в размер на 12 500 лева да бъде преведена на сестрата
на Г. – Н. Г., а разликата да остане за покриване на ежедневните нужди на
семейството.
Впоследствие, ответницата
изпълнила молба на Г. – сумата от 4500 лева да бъде преведена по банковата
сметка на майка й – Х. Д., а разликата от 8000 лева да й бъде предадена на
ръка, с цел избягване на високи банкови такси, т.к. Г. пребивавала в К. На
21.10.2015 г. и 26.10.2015 г. превела по банковата сметка на Д. уговорената
сума от 4500 лева. На 06.11.2015 г. изтеглила от банковата си сметка сумата от
8000 лева и ги предала на Д., според предварителната уговорка. По този начин
изпълнила поетия ангажимент.
По отношение на разликата от 12 500
лева – сумата била използвана и вложена в развиването на частен бизнес на Г. Д.,
а също така и за издръжка на четиричленното им семейство /с 2 деца/. В периода
07.10.2015 г. – 01.12.2017 г. били покривани множество ежемесечни разходи на
регистрираното от него търговско дружество „П. 1977” ЕООД, ЕИК ************ –
наем, ток, вода, счетоводно обслужване, СОТ, осигурителни вноски, зареждане със
стока на обекта. След получаване на парите от ищеца и издаване на лиценз за
търговия с алкохол и цигари, през 2015 г. Г. направил по – големи разходи –
закупил тютюневи изделия на стойност 2000 лева, която ответницата му предала,
след като изтеглила от банковата си сметка. През 2017 г. решил да инвестира и в
нова машина за кафе, за което сумата от 3000 лева отново била изтеглена от
банковата сметка на ответницата и предадена на ръка в дома им. Предвид
изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска, в
тежест на ищеца е да докаже, че е превел по банковата сметка на ответницата сочената
парична сума, която е получена с оглед предварителна уговорка за влагането й в
пълен размер в строеж и довършителни работи в къща
в с. ***************, като ответницата не е изпълнила поетото задължение и
предвид получена покана, дължи връщане на сумата, с която неоснователно се е обогатила.
Ответницата следва да проведе
насрещно доказване, като установи твърденията и възраженията си в отговора, в
т.ч.– основание за получаване на сумата, както и предаване на част от нея в
размер на общо 12 500 лева на трето лице – дъщеря на ищеца /чрез майката/,
според предварителна уговорка за това; разходване на останалите средства за
търговската дейност на „П. 1977” ЕООД и ежедневни разходи на семейството й.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по
следните съображения:
Превеждането на исковата сума по
банковата сметка на ответницата е безспорно. Ангажирани са гласни док.
средства, чрез показанията на св. С. Х./******* на ищеца/. Тя твърди, че ищецът
решил да продаде свои имоти в гр. Е., за което му помогнала. Споделил, че с
получените средства желае да помогне на сина си Г. и ответницата, за да
довършат къща в с. С., която била на „груб строеж” и да се изнесат от
квартирата. Целта била да им даде парите на заем, за да довършат къщата, след
което да му ги върнат. Свидетелката заявява, че не е присъствала на никакви
разговори между страните по тези въпроси, а знае от вуйчо си /ищец/, че това са
му намеренията – да им даде парите на заем, след което да бъдат върнати. Така
се разбрал с К. и Г. Нямало уговорка за момент на връщането. За получаването на
парите от продажбата, К. предоставила своя банкова сметка, ***ар, т.к. давал
парите за двамата, но те знаели, че трябва да ги върнат. Показанията се
кредитират, т.к. са ясни и непротиворечиви.
Това обаче са единствените ангажирани от
ищеца доказателства, с оглед установяване твърденията му в ИМ за кауза на
извършеното имуществено разместване. Според съда, те не доказват по категоричен
начин наличието на правоотношение и уговорки със самата ответница, която да
дължи връщане на даденото. В ИМ /вж. уточнение – л.14/, ищецът поддържа
неизгодния за себе си факт, че през 2015 г. се е договорил със сина си Г. /не с
ответницата/ да му предостави сумата от 25000 лева, която да послужи за
довършване на семейната къща. От своя страна, свидетелката всъщност не
установява възникването на каквито и да е уговорки именно с ответницата М. във
връзка с предаване на парите - нито тя и
ищецът са постигнали съгласие за целта на превода, нито е поемала ангажимент да
връща заем. Нещо повече, св. е категорична, че на разговори по тези въпроси
между страните, никога не е присъствала. При това положение, показанията й не
могат да послужат за годна доказателствена опора на твърденията за предаване на
парите на ответницата, с оглед постигнато съглашение именно с нея, със сочената
цел – влагането им в довършителни работи по къщата, респ. заемането им, с оглед
последващо връщане. Ответницата оспорва всички тези твърдения, поради което и
ищецът следваше да ги докаже по категоричен начин, т.к. са част от основанието
на претенцията му. В писмената си защита поддържа, че преведената сума е
предоставен заем с цел изграждане на къщата. Доказателства за подобно заемно
правоотношение, възникнало конкретно с ответницата обаче, както и за постигнати
уговорки именно с нея за целта на предоставянето на сумата, не са ангажирани.
Напротив – от св. показания и твърденията на самия ищец се установява, че
уговорки са били налични със сина му, като ответницата единствено е
предоставила банковата си сметка за получаване на парите. Данни за облигационна
обвързаност между нея и ищеца, както и конкретни уговорки помежду им - няма.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. В казуса, от приетите
доказателства, твърденията в ИМ не се установяват, нито наличие на предпоставки
за ангажиране отговорността на ответницата да върне сумата, на заявеното
основание и с оглед фактическите твърдения във връзка с предоставянето й.
Поради това и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответницата, на
осн. чл. 78, л. 3 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК
/л.161/ и доказателства за плащане на адв. възнаграждение от 2500 лева, съгл.
ДПЗС. Възражението за прекомерността му е своевременно и основателно. Минимумът
по чл. 7, ал.2, т.4 НМРАВ е 1280 лева, като предвид фактическата и правна
сложност на делото, проявената процесуална активност, явяването в о.с.з.,
ангажирането на доказателства и пр., съдът приема, че справедлив и адекватен
размер на възнаграждението е сумата от 1500 лева, която ще се възложи в тежест
на ищеца.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.Д.,
ЕГН ********** против К.И.М., ЕГН ********** иск за присъждане на сумата от
25 000 лева, получена чрез банков превод на 07.10.2015 г., с която К.И.М.
неоснователно се е обогатила за сметка на Д.П.Д., ведно със законната лихва от
постъпване на исковата молба в съда – 30.07.2018 г. до погасяването.
ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на К.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ