№138
гр.
Силистра, 23.04.2019
год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание проведено на двадесет и и трети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 47/2018 год. по описа на СОС,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
– Г.Ц.Г., с адрес ………, чрез пълномощник адв. В.Д. член на Варненска адвокатска
колегия, личен No ……, адрес на кантора гр. Варна, ул. „………” № …., ет. ……..,
моли съда да осъди ответника ЕТ „ЗДП-Пулев-Калоян Пулев да заплати на Г.Ц.Г.,
следните парични суми:
1. 83 612 лв., /осемдесет и три хиляди
шестстотин и дванадесет/ лева представляваща дължима и незаплатена наемна цена
по договор за наем № 40 от 24.09.2014 г. на следните недвижими имоти: 1/ Нива е
площ от площ от 750,911 дка., находяща се в землището на сл. Вокил, м-ст Коджа
Куру, съставляваща имот № 019001, е ЕКАТТЕ 12022; 2/ Нива с площ от 113,527
дка., находяща се в землището на е. Окорш, м-ст Беиските ниви, съставляваща
имот № 025001, е ЕКАТТЕ 53494 и 3/ Нива с площ от 494,628 дка., находяща се в
землището на е. Грънчарово, съставляваща имот № 033005, е ЕКАТТЕ 18018, ведно
със законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба до
окончателно погасяване на задължението;
2. 16 872,20 лв. /шестнадесет хиляди
осемстотин седемдесет и два лв. и 0,20 ст./, представляваща дължимо обезщетение
за вреди от забава в плащането на дължимата наемна цена по договор за наем №
40/24.09.2014 г. за периода 31.03.2016 г,- до 25.03.2018 г.
3. Сторените съдебно-деловодни разноски.
Излага
аргументи в подкрепа на иска си и прави доказателствени искания за установяване
на твърдените факти.
Ответникът – ЕТ
„ЗДП-Пулев-Калоян Пулев”, ЕИК ……….., седалище и адрес на управление гр. Дулово,
община Дулово, област Силистра, ул. „Васил Левски” № 47, представлявано от К.З.П.,
в срок депозира отговор на исковата молба, в който обективира становище за
недопустимост на предявения иск на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК, и моли съда
да прекрати производството. В условията на евентуалност твърди неоснователност
на исковите претенции. Излага доводи в подкрепа на тезата си. Претендира
деловодни разноски. Прилага писмени доказателства и прави доказателствени
искания.
В срока по делото е постъпила допълнителна искова молба подадена от
ищеца, който оспорва възражението за недопустимост на иска и излага доводи за
неговата основателност. Прави доказателствени искания и моли съда да спре
производството до окончателното приключване на т.д. № 152/2016г. на СОС.
В
срок по делото е постъпил и писмен отговор на допълнителната искова молба
подаден от ответника, който повторно коментира доводите си за недопустимост на
исковите претенции, като моли съда да прекрати производството, излага
становището си по същество на спора и прави допълнителни доказателствени
искания.
Съдът,
след като се запозна с материалите по настоящото дело и тези по т.д. №
152/2016г. на СОС, което е на доклад на същия съдебен състав прие за установено
следното:
Предмет
на настоящото дело е парична сума представляваща сбор от претендирана част от
наемна цена по договор за наем на земеделска земя сключен между страните и
обезщетение за забавено изпълнение претендирано за забава в плащането на
търсената част от наемна цена. Правопораждащ факт в процесното правоотношение е
сключения между страните договор за наем № 40 от 24.09.2014 г., което не се
оспорва. По конкретно ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 83 612 лв., /осемдесет и три хиляди шестстотин и дванадесет/ лева
представляваща дължима и незаплатена наемна цена по договор за наем № 40 от
24.09.2014 г. и сумата от 16 872,20 лв.
/шестнадесет хиляди осемстотин седемдесет и два лв. и 0,20 ст./, представляваща
дължимо обезщетение за вреди от забава в плащането на дължимата наемна цена по
договор за наем № 40/24.09.2014 г. за периода 31.03.2016 г,- до 25.03.2018 г.
След направена служебна
справка по повод възражението за недопустимост съдът установи, че петитум
идентичен по основание, но различен по размер действително е бил предявен от
ищеца ведно с други искове предявени от настоящия ищец срещу същия ответник. По
тези искове пред ОС – Силистра първоначално е било образувано гр.д. №
170/2016г. по описа на съда, което впоследствие е прекратено с Определение №
235 от 20.10.2016г., а по исковата молба ведно с молбите на други ищци, към
същия ответник е образувано т.д. № 152/2016г. по което съдът /в настоящия
състав/ се е произнесъл с Решение № 41 от 05.05.2017. Така постановеното
решение е атакувано пред АС – Варна, който го е потвърдил в коментираната част
с решение постановено по в.т.д. № 372/2017г. на АС – Варна. Въззивното решение
е обжалвано частично пред ВКС, но в частта с която се уважава претенцията на Г.Ц.Г.,
срещу ЕТ „ЗДП-Пулев-Калоян Пулев”, основана на задължение възникнало от сключен
между тях Договор за наем № 40 от 24.09.2014г. /фактическо основание и за
настоящия иск/ не е атакувано и понастоящем е влязло в законна сила.
Обжалваната пред ВКС част от въззивното решение не е допусната до касация и
също вече е влязла в сила. Нещо повече молителят Г.Ц.Г., вече се е снабдил с
изпълнителен лист за присъдената сума по реда на чл. 404, ал. 1 от ГПК. С
коментираното първоинстанционно решение потвърдено от въззивния съдебен акт
съдът е осъдил ЕТ „ЗДП-Пулев-Калоян Пулев”, да заплати на Г.Ц.Г. сумата от 47
572,25 лева /четиридесет и седем хиляди петстотин седемдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/, явяваща се остатъка от дължимата наемна цена в размер
на 156 292,25лв. /сто петдесет и шест хиляди двеста деветдесет и два лева и
двадесет и пет стотинки/ по сключения между страните Договор за наем № 40 от
24.09.2014г, и обезщетение за забавено изпълнение на договорните задължения за
периода от 31.03.2016г. до 01.07.2016г. на стойност 1 231,40 лева /хиляда
двеста тридесет и един лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва
върху сумата от 47 572,25 лв. лева /четиридесет и седем хиляди петстотин
седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Сравнявайки
така постановеното влязло в сила осъдително съдебно решение и петитума на
настоящата искова молба съдът намира, че са налице твърдените от ответника
предпоставки за недопустимост на настоящия иск. Това е така защото предмет на
основните искове и на двете дела е парична сума представляваща остатък за
плащане /след частично пагашение/ на наемно задължение по договор за наем №
40/24.09.2014г. сключен между страните.
ОС
не споделя ищцовия аргумент, че липсва тъждество в предмета на двете дела, тъй
като размера на претенцията за заплащане на остатък от наемната цена по процесния
договор е различна от тази претендирана по т.д. № 152/2016г. на СОС. Това е
така защото и по двете дела се претендира неплатен остатък от едно и също
задължение основано на идентично облигационно задължение възникнало от един и
същ правопораждащ факт – договор за наем № 40/24.09.2014г.
В исковата молба инициирала т.д. №
152/2016г. на СОС, не е посочено, че се предявява частичен иск, което мотивира
съда да приеме, че не е налице изключението регламентирано в хипотезата на чл.
126, ал. 1 от ГПК, според което „когато между същите страни, на същото
основание, за същото искане има висящи две дела, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск“.
Съгласно
правната доктрина за да се определи предявения иск за частичен, следва това
обстоятелство изрично да е заявено в исковата молба, като се посочи, че ищецът има
вземане в определен размер, но в образуваното производство претендира защита
само по количествено определена част от неговия размер, без да се отказва от
възможността да търси защита по останалата част в следващ процес. В изложения
смисъл е и константната съдебна практика включително и ТР № 1/17.07.2001г. по
гр.д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС, Решение № 97/06.07.2009 по т. д. № 745/2008г.,
т.к., II т.о., ВКС )" ( Доц. д-р Камелия Цолова,
„Частичен иск", изд. Сиби 2012г, стр. 41). В същия смисъл е и Определение
№ 720 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 673/2009 г., III г.о., ГК. От
изложеното следва, че предявения от Г.Ц.Г. иск за заплащане на неплатена наемна
цена по договор за наем № 40 от 24.09.2014г., въз основа на което е образувано
т.д. 152/2016г. по описана на СОС е предявен за цялото вземане претендирано от
ищеца, като остатък от частично платената наемна цена по договор № 40 от
24.09.2014г. и искът не е предявен като частичен.
По
тези съображения ОС приема, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК,
което го задължава да прекрати производството по настоящото дело.
Предвид
изхода на делото и направеното искане съдът намира, че следва да осъди ищеца да
плати на ответника деловодни разноски в размер на 3550 /три хиляди петстотин и
петдесет/ лева платен адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 47/2018г. на СОС.
ОСЪЖДА Г.Ц.Г.
……….. да заплати на ЕТ „ЗДП-Пулев-Калоян Пулев”, ЕИК ……, седалище и адрес на
управление гр. Дулово, община Дулово, област Силистра, ул. „………..” № ………..
сумата от 3550 /три хиляди петстотин и петдесет/ деловодни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред АС – Варна в едноседмичен срок от
връчването.
Препис от определението да се връчи
на страните чрез процесуалните им представители.