Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК. С Определение от 05.01.2012 г. ВТРС по ЧНД 3/2012 г. по описа на съда е потвърдил Постановление на ВТРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-23/2011 г. по описа на ОД на МВР В. Търново. Приел е в своите мотиви, че постановлението е мотивирано, обосновано и действително отношенията между жалбоподателя Ж. К. и Г. са от гражданско-правно естество и не представляват престъпление, за което се твърди от жалбоподателя, а именно измама. Приема, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. В мотивите си РС проследява възникналите отношения между Ж. И. К. и К. Т. Г.. Още от момента на сключване на първия договор за заем през 2004 г. намеренията на Г. по отношение на К., последващите договорни отношения между двамата през 2004 г. и участието на всеки един от тях като страна по договорите. Недоволен от това определение останал адв. П. П., в качеството му на повереник на пострадалия Ж. И. К., който излагайки своите съображения в частната жалба, моли да се отмени обжалваното определение на ВТРС и да се върне делото на прокурора със задължителни указания, относно прилагането на закона. Твърди в жалбата си, че от всички доказателства по досъдебното производство се установявали налични всички елементи от престъпния състав на чл. 209 от НК. Обжалваното постановление пред РС не съдържало мотиви. Не било посочено от първостепенния съд защо деянието е несъставомерно по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК. Съдържал се един бланкетен преразказ на факти и никъде не били обсъдени елементите от фактическия състав на престъплението. В мотивите на Районния съд имало противоречие с константната практика на ВКС, а именно че след като лицето въвежда в заблуждение пострадалия, че ще извърши определено действие и го мотивира да извърши имуществено разпореждане като заплаща процесната сума му се причинява имотна вреда. Налице бил такъв писмен договор между страните. Сключените писмени договори не изключват осъщесвяване изпълнителното деяние измама. Излагайки това и посочвайки решение на ВС по наказателни дела жалбоподателят, чрез своя повереник, счита че както от обективна така и от субективна страна е осъществен състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Именно поради това моли въззивната инстанция да отмени определението на ВТРС и да постанови друго, с което да отмени това определение и да се върне делото на районния прокурор за изпълнение на процедурата, която е предвидена в закона след като едно деяние е доказано по несъмнен начин, че е осъществено от виновно лице. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид възраженията на жалбоподателя и законосъобразността на атакуваното определение на ВТРС намира за установено следното: От събраните по делото в досъдебното производство доказателства се очертава фактическа обстановка, която се изразява в следното: на.енов за сумата от 20150 лв. Той е бил нотариално заверен. Установено е, че тази сума е дадена с цел Г. да покрие задължение по изтеглен ипотечен кредит. Уговорка имало между двамата след шест месеца той да върне половината сума, а срещу останалата да му прехвърли собствеността на недвижим имот в гр. Бургас представляващ апаратамент на ул. "П. К." № 16. Установено е, че К. Г.в притежава два апартамента в гр. Б., но на различен адрес. След 7 месеца двамата сключват отново писмен договор, по силата на който К. е дал в заем сумата от 7400 лв. за закупуване на товарен автомобил Шкода, който следвало да послужи за извършване на транспорт за да може да се върне сумата, която била задължение по предния договор. В договора била посочена сумата от 8 хил. лева. Действително такъв автомобил Шкода и полуремарке Г. е закупил на името на дружеството "Калиста" ООД, който е регистриран през 2004 г. м. август, съотвено ремаркето м. октомври на същата година. Без да имат данни дали сумите по договорите са изплатени, впослествие се установява обратното, на 02.02.2005 г. отново двамата сключват договор за заем като сумата е била 7 хил. щатски долара. Тя била дадена на Г. с цел да участва в търгове за закупуване на дървесина към Държавно лесничейство гр. Г. Установено е, че Г.в има цех с дървообработващи машини в този град. След извършена справка за истинността на това дали Г. чрез своята фирма е участвал в процедури по закупуване на дървесина е установено, че е имало такова участие през 2004 г. Предвид на тази Г. се познават. Сключвали са между тях договори за заем през 2004 и 2005 г., които са били действителни, сумите са получавани за съответните описани по-горе обстоятелства. За да е налице осъществен състав на чл. 209, ал. 1 е нужно деецът чрез възбуждане или поддържане на заблуждение да мотивира измамения да извърши разпоредителни действия, които да причинят имотна вреда лично на него или на други. Нужно е измамливите действия да са повлияли на волята на пострадалия, като от своя страна го поставят пред такава ситуация, че той да извърши тези действия, които му причиняват имотната вреда и които той не би извършил без заблуждение, в което следва да е въведен. Преследваната цел е имотна облага и тя трябва да се цели още към момента когато се започва изпълнителното деяние възбуждане или поддържане в заблуждение. От обективна страна е задължително да са наличини двата кумулативно дадени елемента имотна облага за дееца и имотна вреда за другото лице. Нужно е също така да има идентичност между измамен и ощетен. За да е налице изпълнително деяние на измамата е нужно да се установят причините за неизпълненинето на договореното между двамата и неизпълнението да е резултат от измамливи действия. На следващо място, от субективна страна е нужно само при условията на пряк умисъл този, който въвежда или поддържа заблуждението да съзнава и да желае чрез своите действия ощетяване на пострадалия като постоянно го мотивира и поддържа в него заблуждение, че ще му бъде върната сумата. В случая считаме, че К. Г. и Ж. К. са имали гражданско-правни отношения, свързани с тези сключени договори. Не е установено, че Г. е имал намерението от първия момент на сключване на договора да измами К. и с което да му нанесе имотна вреда. Двамата са отишли заедно в клона на банката, където е погасен част от дълга на Г. Прехвърлен му е бил недвижим имот за част от сумата. Дори от обективна страна да се приеме, че има някои от предпоставките за наличието на съставомерност в тази насока на престъплението измама, то от субективна страна не е налице съставомерност. Без да е възстановена сумата по предходния договор, К. дава нов заем, впоследствие трети. Доказано е, че Г. е закупил такъв автомобил тежкотоварен с полуремарке, за който му е била дадена сумата. Доказано е, че и за третата сума при сключването на договора той е извършвал такава дейност, за която е взел парите, т.е. в него не е бил оформен такъв умисъл, какъвто е нужен за извършване на деянието пряк да възбужда и да поддържа заблуждение, че няма намерението да връща парите, които е вземал на заем от К.. Самият К. знае, че тези пари са отишли за нуждите, за които са били поискани от Г. Ако действително има неизпълнение на договорни отношения, то това са чисто гражданско-правни такива отношения, които не могат да обосноват в конкретния случай, че е налице съставомерност на деянието измама. В тази насока са били мотивите и на ВТРС, които обосновават липсата на извършен състав на престъпление по чл. 209 от НК и първоинстанционния съд правилно е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, което е станало факт с постановлението на ВТРП. Вярно е твърдението на повереника на жалбоподателя като се цитира решение на ВКС във връзка с обстоятелството, че няма пречка когато се сключват такива договори да не може да се приема, че има измамливи действия, но в случая Г. не е въвеждал в заблуждение и да е представял неверни обостоятелства на пострадалия. Даже напротив, самият К. е знаел за какво се дават сумите в заем, сключвали са съответните договори и е било закупувано такова имущество или са погасявани такива дългове, които са реални. Именно поради това намираме, че липсва въвеждането и поддържането на заблуждение от страна на К. Г. по отношение на Ж. К., който от своя страна е можел още след първото неизпълнение на договора или след второто да потърси своите претенции по съответния гражданско-правен ред като неизпълнение на договор. Не му е бил преграден пътя да търси дадените в заем суми, имал е правна защита за това, но той е продължил да дава заем и в един момент след повече от пет години е сигнализирал органите на прокуратурата, че спрямо него са извършени измамливи действия. В този смисъл и водим от горното, съдът намира, че следва да се потвърди определението на ВТРС като правилно и законосъобразно. Съдът на основание чл. 243, ал. 7 от НПК О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение на ВТРС от 05.01.2012 г. постановено по ЧНД № 3/2012 г., с което е потвърдено постановление на ВТРП от 21.12.2011 г. и е прекратено наказателно производство по ДП № ЗМ-23/2011 г. по описа на ОД на МВР като правилно и законосъобразно. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |