РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110207213 по описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публично открито съдебно заседание, проведено на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. К.
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7213 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
1
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ №
СОА19-РД11-3403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична
община, направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за
административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и
да е деяние.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
инвокира допълнителни съображения в подкпрепа на изложените такива от
въззивната жалба. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Жалбоподателят АНТ. Р. Н. е водач на лек автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № ...... Той парикирал по посоката си на движение автомобила си на
27.09.2019 г., около 15.45 часа в гр.С. на ул. „Г. С. Т.“ пред № 8 до паркирано
МПС, с което затруднил останалите участници в движението.
Въз основа на съставения АУАН № Серия Д № 817774/27.09.2019г.
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ № СОА19-РД11-
3403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична община,
направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което на
2
основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за
административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лев
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на
свидетеля актосъставител ЗДР. В. КР., свидетеля Н. Ж. АТ. и от
приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283
от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на движението на
територията на Столична община престоят и паркирането са забранени: до
престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната
на движението
Според чл.132 от същата наредба за установените нарушения на
тази наредба, лицата извършили нарушението се наказват с глоба в размер до
500 /петстотин/ лева, ако за констатираното нарушение не е предвидено друго
наказание.
3
Анализът на посочените разпоредби на Наредбата и на Закона
за движение по пътищата недвусмислено указва тъждество на признаците на
деянието, въздигнато в административно нарушение във всяка от тях.
Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради
което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт.
Недопустимо е обществени отношения, уредени изчерпателно със закон, да
бъдат предмет на повторна регламентация с подзаконов нормативен акт, още
повече, когато за същото нарушение (описано словесно по идентичен начин)
се предвижда по - високо по размер административно наказание. В този
смисъл е ирелевантно конкретното наложено в случая административно
наказание от 100 лева. Противоречието между закон и подзаконов
нормативен акт не обуславя съотношение на общ спрямо специален закон, а
единствено изключва приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв,
независимо от липсата на оспорване по съдебен ред на тези разпоредби
от Наредбата, съгласно чл. 15, ал.3 от ЗНА.
Освен това, настоящият състав приема, че НОДТСО е издадена в
нарушение на без законова делегация. Видно от посоченото в решение №
332/19.05.2005 г. на Столичния общински
съвет, Наредба за организация на движението на територията на Столичната
приета на основание, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Съгласно, общинският съвет
определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с
осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности,
определени със закон. Регулирането на движението в рамките
на общината не е сред дейностите, посочени в закона, а липсва друг закон,
който да делегира правомощия на общинските съвети да регулират
осъществяването й на територията на общината. Регулирането
на движението не може да се отнесе към никоя от изброените в области,
които ОС има правомощие да регулира - "изискванията за дейността на
физическите и юридическите лица на територията на общината, които
произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите
особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и
социалната инфраструктура". Разпоредба на се отнася единствено до правната
същност на издаваните от Общинския съвет подзаконови нормативни актове
и довеждането им до знанието на местното население, поради което не може
да бъде основание за издаването на подзаконов нормативен акт за регулиране
на определени обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 23
Закона за пътищата, общините отговарят за управлението на общинските
пътища, включващо регулиране и контрол на автомобилното движение чрез
даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както
и упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Общинският
съвет може да решава и други въпроси от местно значение, които не са от
изключителната компетентност на други органи, каквато хипотеза в случая не
е налице, тъй като съгласно чл. 1 от ЗДвП правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се регулират от закона, който не
4
е делегирал правомощие на Общинските съвети да въвеждат специфични
правила в рамките на отделните общини. Единствено с чл. 99, ал. 3 и чл.
167, ал. 2 ЗДвП на общините е предоставено право да определят такси за
паркиране и специфични контролни правомощия. Посоченото представлява
още едно основание за отмяна на НП, доколкото посочената като нарушена
разпоредба на НОДТСО е издадена без правно основание.
Допълнително допуснато нарушение от наказващия орган е и
необосноваността на неговите фактически изводи, като с оглед събраните по
делото доказателства съдът прие, че в случая жалбоподателят не е извършил
нарушението по чл. 45, ал. 2 от Наредбата, тъй като не е паркирал до друго
паркирано МПС от страната на движението.
С оглед констатираната липса на законова компетентност
на Столичния Общински съвет за издаване на НОДТСО и предвиждането на
същото нарушение в закон – ЗДвП, който е от по-висок ранг, където е
предвидено по-ниско по размер административно наказание, съдът не намира
за нужно да обсъжда в детайли спора по същество, независимо от
установеното извършване на нарушение на правилата на ЗДвП от страна на
жалбоподателя.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото не се претендират разноски от жалбоподателя и такива не се
доказват да са извършени, а съда липсват основания да се произнесе в този
смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) изходящ № СОА19-РД11-
3403/23.10.2019 г., издадено от Заместник Кмет на Столична община,
направление „Транспорт и транспортни комуникации“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на АНТ. Р. Н. , ЕГН ********** за
административно нарушение по чл.45, ал.2 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6