Р Е Ш
Е Н И Е
№ 108
гр.
Русе, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия
в открито заседание на 11 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА в. гр. дело № 33 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл.
435, ал. 2, т.
7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Д.З.М. против постановление
за разноски, съдържащо се в сметки по чл.79 от ГПК за разноски по изпълнението №
**********/10.12.2019 г. и № **********/10.12.2019 г., връчени със Съобщение за приключено изпълнително
дело изх. № 31673 от 11.12.2019 г. на частен съдебен изпълнител В. М. - рег. № 833 на КЧСИ, с които ЧСИ е начислил такси и разноски,
дължими в изпълнителното производство. Твърди се, че сумите са начислени
неправомерно, тъй като жалбоподателката е платила задълженията си в срока за
доброволно изпълнение, таксите не са платени предварително от взискателя, а тя с
поведението си не е дала повод за начисляването им. Претендира направените
разноски за производството.
Взискателят по изпълнителното дело Община - Русе не взема становище по
основателността на жалбата.
В представените мотиви към обжалваното постановление,
съдебният изпълнител излага становището си относно подадената жалба, като я
счита за недопустима и неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на разноски по делото. В настоящия случай Д.З.М.
обжалва постановление за разноски, съдържащо се в сметки по чл. 79 от ГПК за
разноски по изпълнението – подлежащ на обжалване акт, като
жалбоподателят в качеството си на длъжник в изпълнителното
производство, е процесуално легитимиран да обжалва тези действия на съдебния изпълнител. Поради
това съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.
След преценка на събраните доказателства
и като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, Окръжният съд приема за
установено следното:
Изпълнителното производство по дело № 1032/2019 г. по описа на ЧСИ В. М. е образувано на 27.11.2019 г. по молба на Община
Русе въз основа на АУОПВ № СУД001542/16.07.2019 г. срещу длъжника и настоящ
жалбоподател Д.З.М.. По делото е извършено пълно проучване на имущественото
състояние и са наложени запори върху банкови сметки в ПИБ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и запор върху дружествени
дялове в „Алекса-04“ ЕООД. Едновременно с налагане на запорите, на Д.М. е
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 30364/28.11.2019 г., връчена
на 02.12.2019 г. Във връзка с получено Удостоверение по чл. 191 от ДОПК вх. №
28975/02.12.2019 г. по делото е присъединена Държавата чрез ТД на НАП Варна –
офис Русе.
В деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение,
жалбоподателката е погасила по сметка на Община Русе сума в размер на 1378.41
лв., а в последствие заплатила доброволно целия дължим остатък по сметка на
ЧСИ. Производството по изпълнителното дело е приключено с Разпореждане №
6638/10.12.2019 г., към което са издадени и обжалваните сметки за начислени
такси и разноски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
По отношение отговорността за разноски в изпълнителното производство
намира приложение общото правило, че длъжникът дължи да възмезди кредитора си
за вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримото негово поведение. В мотивите по т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че разноските
се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, което
налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са
действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им.
Разноските по изпълнението са винаги за сметка на длъжника, освен в
изрично уредените в чл. 79, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК изключения. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати - съгласно чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, поради плащане на задължението от длъжника, извършено
преди образуване на изпълнителното производство. Последното от своя страна
започва с представяне на изпълнителния титул пред ЧСИ, придружен с молба на
заинтересованата страна да се пристъпи към изпълнение (чл. 426 от ГПК). При така създадената правна уредба, плащането,
направено след образуване на изпълнителното производство, не освобождава
длъжника от отговорност за заплащане на разноски по изпълнението.
Съгласно установената съдебна практика (Решение № 640/04.10.2010 г. по
гр.дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 241/09.03.2016 по дело
№6040/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. и др.), длъжникът по изпълнителното дело дължи
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума, след като
плащането на задължението е извършено по висящо дело за принудително изпълнение,
независимо от начина, по който е събрана сумата
– платена директно на взискателя или по сметка на съдебен изпълнител.
Таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ са определени правилно от съдебния
изпълнител в размер на 156.58 лв. с включен ДДС върху събраната сума за Община
Русе и 12 лв. с ДДС върху събраната сума за НАП. Поради това в частта относно недължимост
на пропорционалните такси жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК
длъжникът отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи. С
аргумент от това длъжникът не дължи и разноски, които подготвят изпълнението на
неприложени способи, каквито в настоящия случай съставляват таксата за
проучване на имущественото му състояние, както и разноски за наложени запори и
допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Преди да изтече срокът за доброволно
изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен да
предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не
следва да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за
доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за разноски на
взискателя по водене на изпълнителното дело. Според мотивите по т. 5 на ТР №
3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за
онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с
изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е
бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните
изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.
Следователно при погасяване в срока за доброволно изпълнение дължимите от
длъжника обикновени такси са само за образуване на изпълнителното производство
– 24 лв. (такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ), за изпращане на покана за доброволно
изпълнение – 24 лв. (такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ) и за връчване на уведомления за
присъединен взискател – 48 лв. (такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ), общо – 96 лв. с ДДС.
В частта, с която са начислени обикновени такси за цялостно проучване
имущественото състояние на длъжника по т. 2 от ТТРЗЧСИ – 60 лв. с ДДС и за
налагане на запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ -
54 лв. с ДДС, както и за начислени допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ –
12.90 лв., постановлението за разноски следва да бъде отменено.
Наведените в допълнителната жалба възражения за неправомерно удържани банкови
такси за преводи от и към запорираната сметка на
жалбоподателката са недопустими, тъй като същите не са част от разноските по
изпълнението, които са предмет на настоящия спор.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде
разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство
разноски. В тази връзка на жалбоподателката следва да се признаят разноски
съразмерно с уважената част в размер на 8 лв. Ответната стана не е направила
искане и не е представила доказателства за направени съдебни разноски и такива не следва да се присъждат.
Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски, съдържащо се в сметки по
чл. 79 от ГПК за разноски по изпълнението № **********/10.12.2019 г. и №
**********/10.12.2019 г. по изп.д. № 1032/2019 г. по
описа на ЧСИ В. М. - рег. № 833 на КЧСИ в частта, с която са начислени обикновени
такси по т. 2 от ТТРЗЧСИ – 60 лв. с ДДС и по т. 9 от ТТРЗЧСИ - 54 лв. с ДДС и допълнителни разноски по т.
31 от ТТРЗЧСИ – 12.90 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението
за разноски в останалата част.
ОСЪЖДА Община - Русе,
ЕИК *********, представлявана от кмета П. М. да заплати на Д.З.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сума в размер на 8 лв.
- разноски в съдебното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: