Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 63/29.11.2024 г. по АНД № 131/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов е отменено НП № 2024-352-06-0002 от 20.05.2024г. на Началник РУ Свищов, с която за нарушение на чл. 28, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН 112, на Г. Е. Е. от [населено място] е наложена „глоба“ в размер на 10000лв.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Началник РУ Свищов при ОД на МВР Велико Търново, с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът намира, че не става ясно по какъв начин съдът и въз основа на кои доказателства е направил извод, че деянието съставлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, без да обсъди обществената опасност на Г. Е. и на извършеното от нея деяние. Преценката за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН била направена със самото издаване на НП. Относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца следва да се съобрази, че нито в АУАН, нито в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, нито в НП се съдържат данни, от които да се направи извод, че деянието е маловажно и са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да се постанови ново, по същество, с което да се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание, чрез началника на РУ Свищов, твърди неправилност на решението на Свищовския районен съд, поради това, че случаят е доказан изцяло, че няма такова деяние, което посочва Емурлова на сигнал 112 и са ангажирани служители на РУ - Свищов при посещение на сигнал. По водени четири съдебни производства, едно е по този случай. На лицето е повдигнато обвинение, а по другия сигнал за изнасилване, не е издаден АУАН и НП. Има три сигнала на 112, като първият сигнал е от т. нар. извършител.

 

Ответникът по касация - Г. Е. Е. от [населено място], чрез адв. Б. Г. от ВАК, оспорва основателността на жалбата. Поддържа отговора на касационна жалба. Моли да се вземе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, относно правилността на съдебното решение следва да се произнесе досежно аргументите в жалбата. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лева.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Свищовският РС бил направил изключително задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Така е достигнал до правилния извод за липса на безспорни доказателства за извършване на административното нарушение. Споделя изводите на въззивния съд, водещи до незаконосъобразност на НП и неговата отмяна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. В производството е било установено, че на 12.08.2021г. в [населено място], [улица], чрез обаждане от мобилен номер ***Г. Е. Е. предала неверен сигнал и заблуждаващи знаци за помощ на ЕЕН 112 „ААА да Ви се обадя спешно, има някакъв човек, ааа влезе в къщата ми, при децата ми“, „не го познавам по принцип“, „през вра…през прозореца да ма насили…, но децата ми станаха, голямата почнахме да викаме, щеше да ме удари, аз де се предпазя се ударих и сега седи пред, с една кола пред мома и много ма е страх, моля ви да помогнете много да а махне, полицаите да дойдат, моля ви се много“.

НП № 2024-352-06-0002 от 20.05.2024г. на Началник РУ Свищов е издадено въз основа на Постановление № 6492/22 от 10.05.2024г. на Районна прокуратура Велико Търново за прекратяване на ДП № 466/2022 г. по описа на РУ МВР Свищов, с което за нарушение на чл. 28, ал. 1, предл. 3 от ЗНССПЕЕН 112, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112, на Г. Е. Е. от [населено място] е наложена „глоба“ в размер на 10 000лв.

ДП от 15.03.2023г., ДП № 466/2022г. по описа на РУМВР Свищов (преписка № 6492/2022г. по описа на Районна прокуратура [населено място]) било образувано на 14.12.2022г., за това, че на 11.08.2021г. в [населено място], чрез обаждане на ЕЕН 112, било подадено невярно повикване за помощ/подаден бил сигнал за извършен опит за изнасилване/ - престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК.

 

Въз основа на така изяснените обстоятелства, районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него жалба, като приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но не може да се установи категорично по повод на кой от подадените няколко сигнала (за сбиване, неправилно спрян автомобил, изнасилване) служителите са изпратени на проверка. Само един от разпитаните свидетели на полицията Ц. Х. споменава изнасилване в показанията си. Другите двама свидетели не са категорични в каква последователност и с какво съдържание точно са били сигналите. Видно от протокола за оглед на вещественото доказателство – оптичен диск, на [тел. номер] в 3.47ч. първи като сигнал е подаден от А. за нападение над жена му и детето. Не може категорично да се установи, че служителите на полицията са били мобилизирани именно заради обаждането на Емурлова на 112, за да бъде тя подведена под отговорност по чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН. На следващо място, съдът е намерил, че не е доказано по безспорен начин, че Емурлова е използвала ЕЕН 112 не по предназначение. Постановлението за прекратяване на ДП от наблюдаващия прокурор не води автоматично до липсата на субективно усещане в нея за опасност спрямо половата й неприкосновеност. Не е доказано търсенето на помощ от институциите при подаване на сигнала да е било със заблуждаващи знаци за помощ. За пълното на изложението е посочено, че АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН, което е съществено нарушение, като в НП липсва обосновка за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

С нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е императивно въведена забрана за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. За нарушаване на нормативно установената забрана със санкционната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112 е предвидено, че когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди. Съгласно посоченото в чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Районният съд правилно е достигнал до извод, че в процесния случай, при анализа на събраните доказателства, не може да се установи категорично по повод на кой от подадените няколко сигнала служителите са изпратени на проверка. Видно от протокола за оглед на вещественото първият сигнал в 3.47ч. е подаден от А. за нападение над жена му и детето.

Районният съд е формирал своите правни изводи, въз основа на събраните по делото доказателства, които се споделят от настоящия касационен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Като е съобразил изложените обстоятелства и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания са само за неправилно приложение на чл. 28 от ЗАНН и касаят само последният и допълнителен мотиви за отмяна на НП. Решаващо за отмяната на НП е била установена по безспорен начин субективна страна у Г. Е. при подаването на съобщение чрез ЕЕН 112 до органите на реда – да е съзнателно с цел заблуждаването им и неправомерното им ангажиране. Същата се позовава на възникнала опасност спрямо половата й неприкосновеност. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение, което в случая не е изпълнено.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски. На същия следва да се заплатят сторените пред касационната инстанция разноски, които възлизат на 600 лв. ефективно заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.03.2025г. (л. 52 от делото), определено в границите на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 63/29.11.2024 г. по АНД № 131/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов.

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на Г. Е. Е., [ЕГН] от [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.