№ 1367
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104084 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответницата Г. ИВ. Ц. от гр. П. за сумата от 1 147, 97
лв., от които 1 040, 19 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 11. 2020
год. и сумата 107, 78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03. 01.
2019 год. до 20. 01. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
Плевенския районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в
законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и
1
незаплатена топлинна енергия срещу ответницата за нейн топлоснабден
имот- апартамент, находящ се в гр. П., ***, ***, с аб. № ***. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ответницата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.
07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Твърди се, че за ответницата важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца, ответницата е изпаднала в забава за тази сума, като на основание
2
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 11. 2020
год. и не е погасила задължението си. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата вземането за сумата от 1
147, 97 лв., от които 1 040, 19 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 11. 2020
год. и сумата 107, 78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.
01. 2019 год. до 20. 01. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Г. ИВ. Ц. от гр. П., чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на
П.ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение
е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК. Разгледана по същество, исковата молба е основателна.
Безспорно по делото е, а и видно от приложените справка от *** и
декларация по чл. 14 и чл. 27 от ЗМДТ, че ответницата Г. ИВ. Ц. е собственик
на апартамент ***, находящ се в гр. П., ***, ***, с аб. № ***. Разпоредбата на
чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без
да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е
3
безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***” АД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник
„Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответницата като
собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл.
31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия
следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За
установяване на задълженията на ответницата към ищцовото дружество в
хода на съдебното дирене е изготвено заключение от съдебно- счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно. От същото е видно, че ответницата дължи на „***”
АД гр. П. сумата от 1 040, 19 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2018 год. до 30. 11. 2020 год., като лихвата за забава върху тази сума
възлиза на 107, 78 лв. Назначената съдебно- техническа експертиза е дала
заключение, че индивидуалната сметка на ответницата съдържа три
компонента: дял на имота за отдадената топлинна енергия в сградната
инсталация, топлинна енергия отдадена от щранг- лира в банята и топлинна
енергия от отопление. Вещото лице е посочило, че начислените суми са в
съответствие с Наредба за топлоснабдяване № 16- 334 от 06. 04. 2007 год.
В заключение може да се обобщи, че предявеният от „***” АД против
Г. ИВ. Ц. положителен установителен иск се явява основателен в
претендирания размер от 1 147, 97 лв. и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 75, 00 лв., както и
направените в хода на настоящото исково производство деловодни разноски в
размер на 835, 00 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г. ИВ.
4
Ц. от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, сумата от 1 147, 97 лв., от които 1 040, 19 лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год.
до 30. 11. 2020 год. и 107, 78 лв. представляващи лихва за забава за периода
от 03. 01. 2019 год. до 20. 01. 2021 год., ведно със законната лихва върху
главницата от 1 040, 19 лв., считано от 26. 01. 2021 год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Ц. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 835, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5