Р Е Ш Е Н И Е
№ 86/9.2.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светомир Бабаков
2. Красимир Лесенски
при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Паун Савов,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административнонаказателно дело № 1310 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на М.К.У. против Решение № 39/25.10.2021 г.,
постановено по АНД № 162/2021 г. по описа на Районен съд Велинград.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0367-000483 от 30.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград
към ОД на МВР Пазарджик, с което на касатора на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. /две
хиляди лв./и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 м.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът не се явява. Процесуалният му представител застъпва
становище, с което се поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба не се явява в съдебно заседание и не взема становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно,
обосновано и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0367-000483 от
30.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
На
15.03.2021г., около 02,00 часа, служители на РУ Велинград забелязали лек
автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се криволичейки по платното за движение на
кръстовището на ул. „Цар Калоян“ и ул. „Матей Преображенски“ в село Дорково.
Спрели автомобила и изискали документи от водача, които той отказал да
представи. Направило им впечатление, че лъха на алкохол, леко залита и говори
несвързано. Чрез справка в АИС на КАТ установили, че автомобилът е собственост
на касатора. Заради поведението на водача, който отказвал да предаде
документите си и тези на автомобила и твърдял, че проверката е извършена на
политическа основа, бил извикан и втори екип служители на РУ Велинград, които
обслужвали участъка в гр. Ракитово. Поканили водача да бъде изследван за
установяване употребата на алкохол в кръвта алкотест дрегер 7510 с фабр. номер
ARNA-0197, като преди това служителите приготвил нов мондщук, който поставили
на алкотест дрегера и го дали на касатора, за да издиша в него въздух. Водачът
отказал да бъде изследван с техническо средство. Издаден му бил талон за
медицинско изследване № 0060748 от 15.03.2021 г., съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техните аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. В него контролните органи отразили отказ на
водача за изследване с техническо средство и с доказателствен анализатор и че
желае медицинско и химическо лабораторно изследване, а също и че следва да се
яви в след 120 мин. в ФСМП Велинград. Водачът подписал талона и получил
екземпляр от него. За отказа да му бъде извършена проверка с техническо
средство Алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта му бил
съставен АУАН серия АА № 912410 от 15.03.2021 г., който водачът подписал без
възражения и получил препис от него. Не се установява касаторът да е посетил
ФСМП Велинград за вземане на кръвни проби за медицинското изследване. Въз
основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си
първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че
при реализиране на административно-наказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. В проведеното съдебно
производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случилото се. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на
жалбоподателя, които са приети за неоснователни. РС Велинград е изложил
конкретни мотиви. Тези правни изводи се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно
се установяват всички елементи на административното нарушение. Разпоредбата на чл.174, ал.3
от ЗДвП е ясна и очертава два състава на административни нарушения –
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. Водачът няма право да отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта, поради което и отказът е въздигнат от законодателя в
съставомерно деяние. Водачът няма право да избира и начина, по който да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества.
Предпоставките, установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
за издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на
начина, по който да му бъде извършена проверка. Задължението на контролните
органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3, ал.2 от
Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство или тест е
некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето не позволява
извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно е, че
законодателят е приравнил като последици както отказът за тестване, така и
например некачествените проби. Следователно като са издали талон за изследване
контролните органи са спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3
пр.2 от ЗДвП водачът може да бъде санкциониран и за неизпълнение на
направлението за изследване на кръвта, което в конкретния случай касаторът също
не е изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо
място за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС
изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3
от ЗДвП. Този
законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава
възможност на наказващият орган да упражни компетентността си. В тази посока е
налице многобройна съдебна практика. Следователно НП се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Наложената санкция глоба в размер на 2000 лв. е
твърдо определена от закона и не следва да бъде коригирана. АНО правилно е
определил и санкционната разпоредба, но неправилно е посочил, че жалбоподателят
се лишава от право да управлява МПС за 12 месеца, вместо за две години, както е
разписано в закона. Подобна грешка обаче е само в полза на касатора и не следва
да бъде основание за отмяна изцяло на издаденото НП.
Не
е налице и маловажност на случая. В тази връзка РС Велинград също е изложил
мотиви, които са адекватни и се споделят от настоящата инстанция изцяло. Следователно
НП се явява законосъобразно.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Неоснователни
са доводите на процесуалния представител на касатора за отмяна на НП, поради
това, че с решението си РС е увеличил наказанието на жалбоподателя. Това не е
така. Съдебните актове са единство от мотиви и диспозитив. В мотивите на
атакуваното решение РС Велинград е излагал доводи в насока законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление и в съответствие с тези мотиви, в
диспозитива на решението ясно е посочил, че „ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-000483 от 30.03.2021 г. на
Началника на РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик“. Така постановеното не
поставя под никакво съмнение волята на съда. Дори ако съдът беше изложил
диспозитива си само по този начин, решението пак щеше да е пълно и правилно.
Това, че е решил да добави и допълнителни индивидуализиращи белези на
атакуваното НП и в тях е сбъркал срока на наложеното наказание лишаване от
правоуправление не прави решението му нищожно, защото не променя волята му,
изразена в мотивите и останалата част на диспозитива, а именно да потвърди като
законосъобразно атакуваното Наказателно постановление № 21-0367-000483 от
30.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОД на МВР Пазарджик. Съдът
никъде в мотивите си не е излагал доводи за изменение на НП в частта на
наложеното наказание на касатора. Ето защо решението на Районен съд Велинград
ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна -
без уважение.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
касационната жалба.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен
съд Пазарджик, Х състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 39/25.10.2021 г., постановено по АНД № 162/2021 г. по описа на Районен съд
Велинград.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/